share

"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

ного любими


"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

първия сцепва !!

Накрая разбрах, че не виждат...

да не би да си прост?!
И да съм прост кат се прикривам по-умен ли ще стана ?
Мисълтга ми е, че аз съм си аз - такъв какъвто съм и не се срамувам, че съм такъв. И в тая връзка не виждам защо да се крия и от кой трябва да се крия. Да се крият другите от мен щом им се крие, що па трябва аз да се крия?

ми що да не станеш по-умен ако се прикриеш както трябва?

той Дон Хуан от млад става стар, че един акъл ли не може да се промени

ти не ме разбра

Накрая разбрах, че не виждат...

Ами ако така си ми е добре и ми харесва, що ми е да ставам друг?
Обикновено други искат да са такива дет не се харесват каквито са или не знаят какви са, объркани, търсещи се или такива дет не се чувстват добре в кожата си, и мечтаят да са някакви други.... велики, силни - каквито не или каквото им липсва или пък фантазията им работи в повече ...
Но аз не ща да съм друг и от къв зор да ставам друг, па макар и по-умен? Ми не ща пък да съм по-умен. Не съм толкоз лаком. Айде давам ти шанс ти да станеш по-умен, аз не ща, не ме мисли.
И ти щом чувстваш, че не си достатъчно умен, прикривай се, дерзай и прави се/ставай умен или там каквото знаеш.... Но е демокрация все пак, и Дон хуан ако иска и в печурка да се превърне - щом така се чувства по-спокоен - о.к., но това защо трябва да ме касае по някакъв начин?