Всичко е за добро
6 отговора
0 прегледа
Всичко е за добро
Вчера се прибрах от работа,изкъпах се,легнах и почнах да мисля. Мисълта ми се насочи как ми минават дните от както съм в АА и почнах да сравнявам как беше преди да дойда в АА. Сега деня ми е запълнен с работа ,спорт и АА. Естествено АА не е на последно место ,а напротив дебна зорко нещо друго да не излезе на по-предна линия от АА. Щото тогава става бая опасно.
Та от много мислене и то неправилно мислене преди близо три години се докарах до положение да не мога да продължа да живея и да се чудя как да се преселя в другия свят .Ама ме беше страх и това да направя. Не е ясно и там какво ме очаква . Може да се окаже по-голямо дърво и оттук. И да се прецакам.А и нямах смелост да го направя.
Та неправилното ми мислене ме вкара в едно 23 годишно пиене и за мое учудване ,когато и да пиех винаги се напивах. Не мога като хората да пия едно ,две и да спра. И си викам -тия не са нормални ,за какво изобщо сядат на масата ,като само се лигавят с по 100-200 грама. Ми да пие швепс тогава. Да ,но усещах ,че нещо в мен не е баш наред. Защо като пия и не мога да спра ,а ми се отваря яка глътка и след първите 100 грама вече го метам като у мивка. Ако можеше да се напивам без да правя простотии и да се излагам няма проблем,но напия ли се ставам друг човек. Отблъснах и огорчих много скъпи хора ,развалих прекрасни приятелства с щуротиите си. Ама нали ума ми е замъглен от алкохола ,та много не ми пукаше ,важното беше да има за пиене и да пия. Не мога да пия и да не правя простотии и излагации,не мога пия и да не си разрушавам тялото ,щото то почна да сдава багажа последните години. Як терор наложих над тялото си с алкохола. Обаче проблема е ,че не мога и да не пия. Без алкохол не мога да живея. Защото не се понасям ,не мога да се търпя ,не мога и хората да търпя.Що беше така незнам ,ама нищо не можех да търпя и всичко ми беше криво. И сега понякога ми е криво ,ама в много по-малка степен.
Та последните години включих на пета и почнах деноношно да се наливам. По никакъв начин не можех да се приспособя към живота и се опитвах с алкохола да избягам от действителноста ,а и от себе си. Да ,ама с останалия ми здрав разум ,колкото и малко да е бил се досещах ,че съм се запътил към психиатрията ,или затвора. Или пък гробищата. Тази работа със сигурност щеше да свърши много зле и за мен и за близките ми.
За тези 23 години пиене направих безброй опити да спра сам. Само обещания и след няколко часа пак се напивах. Това нещо беше по-силно от мен,беше извън моя умствен контрол. И с доста съпротиви потърсих помощ от АА. Съпротиви ,защото как така на мен някой ще ми помага.Мога и сам. Мога ,ама не мога.
Отидох на първата си сбирка ,пак с нежелание,щото ме е срам . И гледам ,я всички като мен.Мислят като мен ,чувстват като мен. И усетих едно приятно чувство ,че не съм сам на този свят ,че има и други с моя проблем и най-вероятно ще ми помогнат. Ама пак си ме е срам. Не искам да се изказвам на сбирките,щото ще ме разкрият колко ми е акъла. И ще ме отхвърлят. След няколко сбирки набрах смелост и се изказах. Бре да му се не знае,никой не ми се присмя ,не ме осъди ,не ме критикува. Напротив всички се отнесоха към мен с разбиране и с много любов. И после не можеш да ми затвориш устата.
Та в АА ми разясниха ,че ако се определям като алкохолик е нужно да взема мерки. Болен съм от прогресираща болест наречена алкохолизъм , от която има спасение и ако предприема някои стъпки ще мога да живея нормално ,пълноценно и щастливо.Така и се оказа. Не ме излъгаха хората.
За което им благодаря. Схванах ,че и тялото ми боледува и ума ми боледува,и аз за това вина нямам. До момента в ,който ми се обясниха нещата. От момента ,в който вече съм наясно ,че я имам тази болест ,но не предприема мерки за възстановяването си вината вече си е изцяло моя.
Благодарение на АА вече трета година живея живот ,за който не съм и мечтал.
Благодаря ви братя и сестри от АА.
Та от много мислене и то неправилно мислене преди близо три години се докарах до положение да не мога да продължа да живея и да се чудя как да се преселя в другия свят .Ама ме беше страх и това да направя. Не е ясно и там какво ме очаква . Може да се окаже по-голямо дърво и оттук. И да се прецакам.А и нямах смелост да го направя.
Та неправилното ми мислене ме вкара в едно 23 годишно пиене и за мое учудване ,когато и да пиех винаги се напивах. Не мога като хората да пия едно ,две и да спра. И си викам -тия не са нормални ,за какво изобщо сядат на масата ,като само се лигавят с по 100-200 грама. Ми да пие швепс тогава. Да ,но усещах ,че нещо в мен не е баш наред. Защо като пия и не мога да спра ,а ми се отваря яка глътка и след първите 100 грама вече го метам като у мивка. Ако можеше да се напивам без да правя простотии и да се излагам няма проблем,но напия ли се ставам друг човек. Отблъснах и огорчих много скъпи хора ,развалих прекрасни приятелства с щуротиите си. Ама нали ума ми е замъглен от алкохола ,та много не ми пукаше ,важното беше да има за пиене и да пия. Не мога да пия и да не правя простотии и излагации,не мога пия и да не си разрушавам тялото ,щото то почна да сдава багажа последните години. Як терор наложих над тялото си с алкохола. Обаче проблема е ,че не мога и да не пия. Без алкохол не мога да живея. Защото не се понасям ,не мога да се търпя ,не мога и хората да търпя.Що беше така незнам ,ама нищо не можех да търпя и всичко ми беше криво. И сега понякога ми е криво ,ама в много по-малка степен.
Та последните години включих на пета и почнах деноношно да се наливам. По никакъв начин не можех да се приспособя към живота и се опитвах с алкохола да избягам от действителноста ,а и от себе си. Да ,ама с останалия ми здрав разум ,колкото и малко да е бил се досещах ,че съм се запътил към психиатрията ,или затвора. Или пък гробищата. Тази работа със сигурност щеше да свърши много зле и за мен и за близките ми.
За тези 23 години пиене направих безброй опити да спра сам. Само обещания и след няколко часа пак се напивах. Това нещо беше по-силно от мен,беше извън моя умствен контрол. И с доста съпротиви потърсих помощ от АА. Съпротиви ,защото как така на мен някой ще ми помага.Мога и сам. Мога ,ама не мога.
Отидох на първата си сбирка ,пак с нежелание,щото ме е срам . И гледам ,я всички като мен.Мислят като мен ,чувстват като мен. И усетих едно приятно чувство ,че не съм сам на този свят ,че има и други с моя проблем и най-вероятно ще ми помогнат. Ама пак си ме е срам. Не искам да се изказвам на сбирките,щото ще ме разкрият колко ми е акъла. И ще ме отхвърлят. След няколко сбирки набрах смелост и се изказах. Бре да му се не знае,никой не ми се присмя ,не ме осъди ,не ме критикува. Напротив всички се отнесоха към мен с разбиране и с много любов. И после не можеш да ми затвориш устата.
Та в АА ми разясниха ,че ако се определям като алкохолик е нужно да взема мерки. Болен съм от прогресираща болест наречена алкохолизъм , от която има спасение и ако предприема някои стъпки ще мога да живея нормално ,пълноценно и щастливо.Така и се оказа. Не ме излъгаха хората.
За което им благодаря. Схванах ,че и тялото ми боледува и ума ми боледува,и аз за това вина нямам. До момента в ,който ми се обясниха нещата. От момента ,в който вече съм наясно ,че я имам тази болест ,но не предприема мерки за възстановяването си вината вече си е изцяло моя.
Благодарение на АА вече трета година живея живот ,за който не съм и мечтал.
Благодаря ви братя и сестри от АА.
Re: Всичко е за добро
"За което им благодаря. Схванах ,че и тялото ми боледува и ума ми боледува,и аз за това вина нямам. До момента в ,който ми се обясниха нещата. От момента ,в който вече съм наясно ,че я имам тази болест ,но не предприема мерки за възстановяването си вината вече си е изцяло моя.
Благодарение на АА вече трета година живея живот ,за който не съм и мечтал. "
Благодаря ти, Жоро!
Отделям този абзац, защото много ясно си го казал. Белким се види по-добре...
Ако искаш да имаш щастливо бъдеще, пусни миналото да си отиде с усмивка! :)
Благодарение на АА вече трета година живея живот ,за който не съм и мечтал. "
Благодаря ти, Жоро!
Отделям този абзац, защото много ясно си го казал. Белким се види по-добре...
Ако искаш да имаш щастливо бъдеще, пусни миналото да си отиде с усмивка! :)
в отговор на rayoflight
#4
Re: Всичко е за добро
В АА за първи път се опитах да поема отговорност за живота ми. До този момент все бягах от това. Обаче, когато дойдох, получих отговори на въпросите ми "Защо не пия като нормалните хора? Защо въобще нищо не ми е като при нормалните хора?".
Защото ако беше само алкохолът - добре. Оставя се алкохола настрани и си щракам - нормална съм, нищо ми няма! Обаче то на сухо е по-страшно - нито с, нито без ... Няма живот, само някакви ужасии, безизходност, задъненост и обреченост.
Благодарна съм, че я има тази Програма, за да видя, усетя, почувствам, че има и нещо друго, има нещо различно, има цял един нов начин на живот, който е изпълнен със смисъл, има спокойствие и за мен. Не съм прецакана, дори напротив ... такава огромна възможност за живот и то не какъв да е, но смислен, целенасочен ми бе дадена в АА.
Защото ако беше само алкохолът - добре. Оставя се алкохола настрани и си щракам - нормална съм, нищо ми няма! Обаче то на сухо е по-страшно - нито с, нито без ... Няма живот, само някакви ужасии, безизходност, задъненост и обреченост.
Благодарна съм, че я има тази Програма, за да видя, усетя, почувствам, че има и нещо друго, има нещо различно, има цял един нов начин на живот, който е изпълнен със смисъл, има спокойствие и за мен. Не съм прецакана, дори напротив ... такава огромна възможност за живот и то не какъв да е, но смислен, целенасочен ми бе дадена в АА.
Re: Всичко е за добро
В АА разбрах защо живота ми е станал неуправляем. Защото дотам бях стигнал. Пиенето беше за мен следствие, на нещо което не разбирах. Проблемите си валяха и аз търсех решение в алкохола, но това само пораждаше нови и още по големи. Чрез алкохола бягах от действителността за да се стовари всичко с още по голяма сила . В един момент остана пиенето и отрязах действителността, всичко бе станало толкова голямо, че не можех да се върна и не исках.
Сега когато съм в АА разбрах , че може да се живее и то доста добре, това което преди ме плашеше сега е обикновено ежедневие. Програмата ми дава силата да приемам нещата и до върша всичко онова което ме плашеше в миналото. Благодарен сам за тази изключителна възможност да се върна към живота и да намирам , че всъщност живота е прекрасен. Благодарен съм за всичко което получих в АА. Това за мен защото в един момент го пожелах. Това беше моя избор. За мен това работи.
Сега когато съм в АА разбрах , че може да се живее и то доста добре, това което преди ме плашеше сега е обикновено ежедневие. Програмата ми дава силата да приемам нещата и до върша всичко онова което ме плашеше в миналото. Благодарен сам за тази изключителна възможност да се върна към живота и да намирам , че всъщност живота е прекрасен. Благодарен съм за всичко което получих в АА. Това за мен защото в един момент го пожелах. Това беше моя избор. За мен това работи.
Re: Всичко е за добро
Благодаря ти,Жоре!Напоследък се насъбраха дузина тостове,от които лъха на истинско АА.А какво значи истинско/последното,което искам в този миг е да прокарвам разграничителни линии/?Ами,такова,каквото е описано и предписано като програма от действия в нашата литература-опознаване на болестта,вяра,сила и надежда,че в резултат на едно качествено друго съзнание,животът може да бъде живян.Защото в противен случай,не може!И се оказва,че се случва така,че призмата,която всичко тъй грозно криви,заседнала в окото ми,е отстранена.Гледам,а и започвам да виждам!Невероятно е!И...живея!
в отговор на kalashnikof
#7
Re: Всичко е за добро
Сега когато съм в АА разбрах , че може да се живее и то доста добре, това което преди ме плашеше сега е обикновено ежедневие.
Ей това обикновено ежедневие, преди ми късаше нервите, защото едно че ми беше скучно, но зад тази скука при себе си видях, че стоят точно тези страхове - не мога да се справям с простичките, елементарни нещица, които хората всеки ден правят - нито да говоря, нито в магазин да влизам и да пазарувам, нито в кафе да седна, нито ако съм излязла някъде и съм забравила нещо да се върна да не би някой да ме види и да разбере колко съм тъпа.
Даже преди известно време ми се случи точно такова нещо. Излязох от нас и на 20 метра се сетих, че съм си забравила телефона. Върнах се по друг път, заобиколих парка, а след това на излизане, минах по трети.
И се дебнех, да не би някой да ме е видял, че съм се върнала и да си помисли, че съм смотана.
После се усетих какво съм направила .. по този начин постъпвах и преди като пиех - да се крия, мишкарската на пръсти да се промъквам. И вечното озъртане и вечното усещане, че някой ме следи, че някой ми мисли нещо лошо, че някой ме дебне и шпионира. Мъкааа... Тая Програма просто ... толкова съм благодарна, че я има, защото вече не зациклям в тези неща. Преди го мислех с часове и дни и се напивах .. а сега дори ме напушва смях като си представя каква гледка съм отстрани .. доколкото мога, разбира се.
Ей това обикновено ежедневие, преди ми късаше нервите, защото едно че ми беше скучно, но зад тази скука при себе си видях, че стоят точно тези страхове - не мога да се справям с простичките, елементарни нещица, които хората всеки ден правят - нито да говоря, нито в магазин да влизам и да пазарувам, нито в кафе да седна, нито ако съм излязла някъде и съм забравила нещо да се върна да не би някой да ме види и да разбере колко съм тъпа.
Даже преди известно време ми се случи точно такова нещо. Излязох от нас и на 20 метра се сетих, че съм си забравила телефона. Върнах се по друг път, заобиколих парка, а след това на излизане, минах по трети.
И се дебнех, да не би някой да ме е видял, че съм се върнала и да си помисли, че съм смотана.
После се усетих какво съм направила .. по този начин постъпвах и преди като пиех - да се крия, мишкарската на пръсти да се промъквам. И вечното озъртане и вечното усещане, че някой ме следи, че някой ми мисли нещо лошо, че някой ме дебне и шпионира. Мъкааа... Тая Програма просто ... толкова съм благодарна, че я има, защото вече не зациклям в тези неща. Преди го мислех с часове и дни и се напивах .. а сега дори ме напушва смях като си представя каква гледка съм отстрани .. доколкото мога, разбира се.