НОВА ТЕМА

anu, не мога да ти кажа.. след повечето осъзнати сънища се събуждам със нещо което мога да опиша само като засмукващо 'пингггггггггг' което завършва в съвършено (като се едно на 2 кафета) бодро и свежо състояние. случвало се е и да се изправям в седнало положение в леглото в процеса на събуждане.

дупка от страната на далака не съм усещала - усещането при мен е по-скоро като че ли ребрата са ми ограничавали дробовете при дишане, и сега все едно са се стопили. но не е едностранно. което ме навежда на мисълта.. ок ли ти е черния дроб?

Почти сигурен съм че е, той не е ли от дясно ? Понякога наистина пия по 3 кафета за половин ден, но е доста рядко и се получава когато нямам време да ям. Не съм пил газирано от близо 5 години, не знам и аз, ще потърся още инфо.

Иначе за отвореното дишане, едно време бях развил "крейвинг" към него, търсех го по какви ли не начини. През деня особено като го пусках и заради пристрастяването ми се получаваха доста нестабилни "ефекти" :)
Ако искаш мога да ти споделя 2-3 доста простички метода за ... активиране, така да го нарека, най-харесвах като съм си вкъщи да се разпилея из цялата стая с това...

Ениуей, благодаря ти.

shhhh

да, отдясно е черния дроб.
имала съм усещане за такива дупки.

дори си правех разни веселии с махане на кофти енергии през там и вдишване на готини. нали - зависи, в какво вярваш. без значение, за какво става въпрос. от "лечение" на изстинка, до - каквото си искаш. правех го през ребрата на гърба си, но с двете страни, в долната част - все едно имаш хриле. но не спя. през шията съм го правила и т.н.

след това, понякога ми е било странно, че не мога да дишам през носа и устата. като недостиг на въздух. подобно състояние, като нуждата от книжната кесия на КК (и не само негова, де). и мисля, че не е съвсем безобидно, и трябва поне да се внимава.

нестабилните ефекти идват сякаш, щото вече от пристрастяване, се получаваше нещо, като автоматизъм и не, когато и където трябва. но това е съвсем друга тема.

иначе си беше супер за времето си.
за да се събера се въртях после в кръг, около колона. или си "натисках" кожата отвътре - за да я усещам цялата.

интересно беше.

чела съм философа ксендзюк, на това за което говориш не го помня.

Накрая разбрах, че не виждат...

Или от "вижданего на нагуала" или "праговете на сънуването" беше (понеже само тях 2 съм чел). Ксендзюк е автора, чиито писания най-често съм схващал маса време след четенето им... не е като КК, където информацията от миналото е "available" за читателя, но това пък е трета тема.
Опитвала ли си взаимодействия с материя в такива състояния ? Помниш ли като малки как усещахме какво има вътре във всички видове материали до който сме се докопвали... сякаш нещо в нас влизаше и опипваше вътре нещата, най-често за да осъзнае колко са здрави (или пределната сила която може да им се окаже по-скоро.. :D).

Конкретни неща e безсмислесно да разказвам, пробвай :)
Разкажи повече за "натискането на кожата отвътре..".
Интересно ми е понеже в повечето случаи е трябвало да излизам бързо от състоянията и го правех най-вече с бавно физическо раздвижване... което сега осъзнавам си е от чисто притеснение... хех

shhhh

отдясно е. исках да кажа защо ли усещането ти не е симетрично. кафетата едва ли са проблем - алкохол, лекарства, мазнини таквиз неща вредят.

Ще намаля още мазнините да тествам. Благодаря ти :)

shhhh

благодаря ти за авторитета Ксендзюк!
зор видях, като се чудех да се чудя ли, какво ми приказва в началото.

иначе си прав. има доста неща, дето са си били мои преживявания (техники ли, практики ли, как да кажа?!), не съм им ги отразявала много-много, щото такива от рода (както и при КК) съм ги смятала за нормални. така си мислех, че е и с другите хора

той си ги е описал човечецът усукано, че да е по-привличащо и захващащо вниманието.

Опитвала ли си взаимодействия с материя в такива състояния ?


да, не можах, не успях да забравя, какво е да си дете.
само едно основно (и други, но дреболийки) ми се губеше, но и него го "хванах" веднъж, спомних си го. за него специално, понеже го "наблюдавах" до доста голяма възраст, почти всяка вечер и беше невероятно изживяване - бях си казала, че никога няма да го забравя. да ама не...

да, опитвала съм и сега го правя. също, като едно време. точно това усещане за материята наоколо и усещането за материалното ми тяло - направиха, така че чудесата да се случат. просто изключително. прекрасни сбъднати желания, мечти, както биха се изразили нормалните хора.

разбира се, че тия "дупки" в тялото понякога ми създаваха и неприятности. и съм спирала с търсенето за доста дълги периоди от време. много е трудно на ума (повтарям се) да му бъде обяснено, че примерно всичко може да е квантова супа, барабар с материалното тяло. само примерно говоря за неща от физиката. че плътното не е чак толкова плътно. и т.н.. хората казват - ооо, това е опасно!! не правете това сами в къщи.... вместо "представи си, че няма лъжица, Нео!" човек съм, повлиявала съм се.

случвало се е да изглежда (като усещане) - че сякаш всичко преминава през мен и то точно, като не ми трябва. и да се озова на друга улица, пък уж е същата, ама нищо общо. те са много и различни тия и честно казано, колкото и опит да имам - всичко това си е някак си леко плашещо, или леко шашкащо. сякаш от страх да не изгубя материалното тяло - навсякъде се старая да го влека подир себе - не знам, как да го обясня. като теб не мога без да говоря за конкретни неща

след някакви техники от НЛП-та преди доста време пък се събудих без нищо една сутрин. няма свят, стая, легло. и мен ме няма. викам си - поне бележка с името ми на нещо, като за възглавницата да ми бяха оставили пред очите

(Опитвала ли си взаимодействия с материя в такива състояния ?)

туй малко не го разбирам. оказа се последно (не, че и науката, и ученията не говорят за това), че те не са твърди, плътни, с определена консистенция, нито човек ще се "надроби", преминавайки през тях и материално. май значи, за това, за което говориш, че предел няма. и сила не се иска. никаква. само дисциплина и контрол - не, че не го знаеш.

Разкажи повече за "натискането на кожата отвътре..".
Интересно ми е понеже в повечето случаи е трябвало да излизам бързо от състоянията и го правех най-вече с бавно физическо раздвижване... което сега осъзнавам си е от чисто притеснение... хех

първо бяха думи. повтарям непрекъснато на ум думи - той ума харесва това, за да се върне (за връзване на вниманието). мои думи, от голямо значение, важни за него. за теб - твои думи. но не броене - 1, 2, 3 (щото пак си е вид спиране на ВД, падане на мозъчните вълни), или рецитиране, пеене - това не става определено.

натискането на кожата отвътре е, заради усещането на материалното тяло, като цялостно. първо го правех - седейки лежейки, а после по път. щото основно ми трябваше за по път. осъзнаваш цялото тяло вътре и натискаш с него кожата навън. като кожата се "изпъва" сякаш. от пръстите на краката - до зад ухото. навсякъде. кожата трябва да е някак си, като наелектризирана от този "допир" отвътре. като приятно мравучкане, сякаш се връщаш от най-прелестния си плаж. започнах всъщност в началото (после разбрах, че и други го правят) с търкане на тялото с нещо бодливо по време на душ. ама не телена четка, де.

онова, ампаро, дето съм на майка му сестра , е право за мазнините, кафето и алкохола. по-запознати ме посъветваха за по-бързо излизане от състоянието, или почивка от него изобщо - да ям тежки протеини. ако си вегетарианец, знаеш, че такива има не само в месото.

бавното физическо раздвижване го правех и аз. но в един момент разбрах, че ако нещо сериозно има за вършене - няма нужда от бавности и други такива - какво говоря на ум, какво правя, като техника и т.н.. значи - зависи от нагласата, или намерението. или зависи от това, "в какъв режим влизаш", "в какъв филм се вкарваш", съзнателно хем.
т.е. отново всичко си е чисти мозъчни полюции...

да, не може да не може!!

Накрая разбрах, че не виждат...

всичко това си е някак си леко плашещо, или леко шашкащо. сякаш от страх да не изгубя материалното тяло - навсякъде се старая да го влека подир себе

Чудно наблюдение! И аз го усещам в доста случаи вече. В дъното си е реакция, автоматична, подсъзнателна (тази дума е много криворазбрана но ще я изполвам). Не е подсъзнателна за всеки, но е на толкова "недостижимо" за почти всички място. Един от последните стражи на страха от смъртта. Защото точно това се случва, изместваме се... и нишките, които огравят ежедневната "кралска" позиция се пускат.. пускат... малко по малко. Мога да го сравня със сънуването (не е подходящо сравнение, но това ми идва на ум в момента), спомените, който носим в много случаи в съня си, са accessible заради самото изместване, има светлина там, където са съхранени. Там е границата и при мен. Успеем ли да пуснем и последната "котва" към себе си, излизаме. Къде, кой знае... интерпретации не ме интересуват, искам сам да разбера :)

Изпробвам доста успешно 3 подхода за момента, да видим нататък...

Опитвала ли си чай от аяуаска ? Чудесно упражнение е за "пускане", предаване на смъртта. До колкото знам този уикенд ще идва (близо до мен всъщност) някакъв шаман, както в email-a го бяха описали, "един от последните пазители на толтекското знание" и т.н, който ще сготви чайче за всеки зарибен и имащ 150 кинта за горене. Малко оувъркил с рекламата но... хаха. Излъчването на организатора ме отблъсна последния път, на доста ниско ниво пълзи, за разлика от "готвача".

shhhh

не се изразявам добре, не обяснявам правилно
а и не всичко разбирам, като ми говориш, въпреки че те усещам ок, супер демек

нямам проблем с излизане извън тялото. то си знаеше. сега ставаше въпрос за оставане в тялото, предвид тези дупки, за които стана въпрос. вече не само в сън, а и по време на будно състояние. примерно, като вървя по пътя да си стоя в тоя свят, да не "ходя" с астралното тяло в една отделна реалност.

то материалното е тук и го знае това. астралното си ходи назад-напред. упражнението с дупките зарязах и правех това с кожата. сега астралното ходи, където и когато аз реша. така и трябва. за да е долу-горе нормален човек

тия дупки ги използвах обаче вече за съвсем ново нещо. писах надълго и нашироко при съседите йоги. не, че успях да опиша точно, какво се случи. важното е самото изживяване и то за мен, кого друг да "топли".

не знам, как да кажа на хората, как съм го направила. а и има ли значение?! говорех за материализиране вече на друго място. но пак в тази реалност. когато по някакъв начин успее човек да убеди себе си, че може да се материализира в Южна Каролина, просто се получава. връщането тук също. прилича на сънуване, но съм осъзнато будна. свързано е по някакъв начин с времето, сигурна съм. сякаш то е спряло. разстояние не съществува - точно, както си представях времевата вълна нула на Маккена. твърди предмети не пречат, материалното тяло е атоми. сякаш преминах през стената и бях там. най-шашкащо си беше "губенето от поглед" на околните предмети. другото нататък - не.

не те разбрах за предаването на смъртта. щото не веднъж съм казвала, че с теорията съм на "Ви". не знам, що трябва да й се предавам на смъртта, или - дали вече съм и се предала. минавало ми е през ум (ли е, кой да ти каже?!), че сякаш танцуваш по едни линии, пъстри като дъга. абе играеш си по тях.

Къде, кой знае... интерпретации не ме интересуват, искам сам да разбера :)

колкото до това - попита - разказах. не го вземай под внимание предишния ми пост. всеки си има свои начини - то ти е ясно това. даже едно много яко бях забравила - когато дупките станеха особено безчувствени (нямам друга подходяща дума) си купувах едни пластири против настинка, дето ги продават. на крайчеца на всяко ребро (тия плаващите и две нагоре) отзад на гърба и отпред - си лепях от тях мънички квадратчета, нарязани на по 1 сантиметър. не знам, какво "включваха/изключваха", но си е мой патент

не съм пила чай, не съм пушила трева, нищо не съм правила от този род, упражнявах съвсем други неща (сигурно доста ДМТ произвеждат определените ми там центрове в тиквата ) , то по скоро тухли четворки ми трябват - "дай една тухла на жена си, щот е лека", както ми харесва да се шегувам

е, той организатора - какво ти пречи, сигурно си е някой пристрастен, негова си работа, по-скоро усещането ти за шамана е от значение, ти си знаеш най-добре

Накрая разбрах, че не виждат...

Не визирах нищо казано от теб с това изказване за интерпретациите, даже много ми хареса как си го написала, усеща се зад думите ти :)

Иначе не-директно имах предвид и материализацията. И аз доста пъти съм се опитвал, и има една граница... да я нарека граница.

Да се отклоня за момент, например стоейки до една стена, будно състояние, всекидневна позиция, ако някой/нещо с определено излъчване, не-близко до масата хора премине покрай теб но от другата страна(без да го виждаш директно въобще), изведнъж нещо те кара да погледнеш към стената....

При материализацията си представи същата ситуация, обаче стената не е стена... ами граница, онова другото тяло стига до нея, стоиш пред нея със затворени очи и възможностите ти не дават никаква информация отвъд нея и точно тогава, "онова" седнало на трона на всекидневното състояние с последна сила те държи, понеже все още имаш връзка с него... ... ... ... наистина го възприемам като умиране, изключване тотално на "тока" на обяснимото, за да се направи тази крачка отвъд стената, от там и самото материализиране.
Просто тази "гъвкавост" не може да се отключи преди енергиино да се напусне изцяло старата позиция. въх.. забих
Не помня вече как го наричаше дон Хуан, може би смърт на човешката форма? няма значение... дръндръндръндръндръндрън

ПП - Написах го по този съчинен интерпретационен начин, защото и аз не мога да го опиша в мойте опити. Това, че не си взимала нищо е просто чудесно. В мен, активните вещества, които съм поемал на времето са ме направили с доста широк диапазон от емоционалност, от която трезвото състояние е няколко идеи по-... бавно за достигане. И така... ^_^

shhhh

Да се отклоня за момент, например стоейки до една стена, будно състояние, всекидневна позиция, ако някой/нещо с определено излъчване, не-близко до масата хора премине покрай теб но от другата страна(без да го виждаш директно въобще), изведнъж нещо те кара да погледнеш към стената....

когото си леко по-уверен в себе си (изобщо, който и да било), разбираш, че можеш туй-онуй, разни дреболии - върху тях, предполагам само, работи всеки, щото те му се удават най-леко. това, което ме караше да се обръщам, защото знам, че някой преминава, пробвах да го правя - без да се обръщам, да разбера, да знам - кой преминава. като дете го можех. ех, странно нещо са децата, как всичко знаят, а после изважничат и решат да забравят

непрекъснато вървях и се спъвах, щото път няма, виждах отзад и отгоре над главата си, усещах се два метра, имах "въображаеми приятели", най-различни интереснотии, като всеки.

винаги можеш да знаеш, кой минава, кой ще влезе, разни такива, ако се поупражняваш да си спомниш детските неща. до там дори - какво мисли минаващия, че и други.

разбирам те този път прекрасно за границата - та тя е, като в сън - точно същата. и щом го може човек в сън, що да не го може и без сън. и за умирането ми стана ясно (не знаех, че е такова ). този "трон" - много добре казано. да, мен ме обърка това, че губя предметите, стаята, познатото... иначе знам, за къде съм тръгнала. и лекичко замисляне за това - да не има болка
(милото ми материално, толкова го обичам ) от "разкъсване" един вид. в сън, в сграда си отварям вратите в повечето случаи, а навън от сгради е по лесно - там пък граници, стени няма. това летене и то играе роля май...

нещо, като историята за онова дете, което си "отгледало" крак. може да ти изглежда неподходящ пример, ама туй ми дойде на ум. отглеждало животинки, които, ако изгубят крайник - им израства нов, като опашките на гущерите. детето си изгубило крака до коляното. за известен период от време си отгледало нов (забравих, за колко месеца). родителите били пропуснали да му кажат, че това хората не трябва да го умеят. искали са да снимат филм, но историята нещо се потулила, доколкото си спомням.

Просто тази "гъвкавост" не може да се отключи преди енергиино да се напусне изцяло старата позиция. въх.. забих

не заби, щото ми се изясни написаното, благодаря

като се позабавлявам с това, или ми омръзне, ще пробвам с танцуването на Сакатека, или онова сложното по стръмния бряг на реката на Хенаро. само дето ми се струват, една идея, по-леки упражнения

Накрая разбрах, че не виждат...

тез още са в отпуска.
добре, че ампаро обяснява на тия, които не ги мързи...

Накрая разбрах, че не виждат...

Надрасках го това от работа и нали знаеш като правиш 3 неща едновременно за дълго време как изведнъж мислите както тичат ухилени се блъскат в стъклото и за няколко момента даже не можеш да ги "запалиш" :D Това ми се случи като при "зАбива" :D

И аз ти благодаря..
Хай файв

shhhh

Хей :)
Снощи между 18 и 23ч да си се чувствала някак по-различно от обикновенно ?
Умишлено не конкретизирам.

shhhh

ану.. ех.

в различна времева зона съм. казвам само следващият път като почнеш да си въобразяваш неща, така по-реалистично да ги чувстваш.

Просто обърни часовете :)
Не си въобразявам, правя си нещо като мини разследване :D

shhhh

ану, всичко е в развихреното ти въображение

Добре, признавам - "Надявах се" да си замесена в това, което се случи, просто защото се сетих за теб тогава. Признавам също, че искам от известно време да ти кажа някой неща.

Периода, в който имаше съмнения за внушаване отмина обаче. С намерение, идва един момент, в който съзнанието става достатъчно финно и границата между самовнушение и "енергия" става пределно ясна.

Това че съм емоционален не означава, че съм екстремист в същото.

Гуш

shhhh

някой дава ли си сметка, че ние в момента сме от другата страна на Млечния път , имайки предвид мястото на централното слънце ?
и че промените, които настъпиха са необратими ?
и че хората, които са били достатъчно будни и подготвени, сега се справят по лесно с промените на вибрациите ?

кой как усеща прехода ?
много ми е интересно, освен това, хората , останали на старите вибрации се отличават твърде много ... просто не мога да ги сбъркам.

"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

Я сега да начертайш ена най-проста координатна система (кат за прости ора) и да отбележиш на нея къде, аджаба, са намира туй централно слънце (по възможност да обясниш и що за чудо е тва) и да посочиш всички възможни страни, тъй че да са види и за слепите коя е тая друга страна, на която са води, че текущо са нахождаме. Сърдечно ша съм ти благодарна от всички страни.