Парсифал
1 отговора
0 прегледа
Парсифал
Парсифал е един от рицарите на кръглата маса в двора на крал Артур. Парсифал е баща на Лоенгрин.
За Парсифал има много лрегенди и литература. Значителен принос към тази тема е последната опера на Рихард Вагнер, изпълнена в Байройт една година преди смъртта на композитора през 1882 година.
Предлагам едно изпълнение от операта на знаменития наш оперен певец Спас Венков
[линк]
Гео Милев е написал следното стихотворение:
Парсифал
Пак тия ранните умори,
пак тая странната печал
о Парсифал ! о Парсифал!
Загубен в призрачни простори-
тъй морнобял и цял в печал !
Сърцето на светия лебед
обагри твоята стрела-
и над сломените крила
отмина горд и тих-без трепет-
грехът на твоята стрела.
Викът на пурпурната плът
те грабва в стръвните си мрежи
и с черни пламъци бележи
посоката на твоя път
заплетен в сладостните мрежи.
Там болний зов на вековете
чертаеш ти в бездомен кръст
-над теб бди тревожен пръст-
и не вести свети привети
връх твойта гръд извезаният кръст.
Ти слагаш траурен венец
върху челото си - и с болка
съзнаващ свойта горка слава !
"Аз се казвам Съвършен глупец,
а майка ми - Сърдечна болка".
А там дълбоко в лесовете
-далеч - звъни Светият Грал
/ о Парсифал! о Парсифал! /
и гасне зов на вековете-
бездомен спомен и печал.
И ето знаменити за мен изпълнения и записи на операта "Парсифал":
1971-72 - Георг Шолти с Виенската филхармония, солисти: Рене Коло, Криста Лудвиг, Дитер Фишер-Дискау;
1979-80 Херберт фон Караян, Берлинска филхармония, солисти: Жозе ван Дам, Курт Мол;
2008 година - Валери Гергиев: солисти Гари Леман, Евгений Никитин.
За Парсифал има много лрегенди и литература. Значителен принос към тази тема е последната опера на Рихард Вагнер, изпълнена в Байройт една година преди смъртта на композитора през 1882 година.
Предлагам едно изпълнение от операта на знаменития наш оперен певец Спас Венков
[линк]
Гео Милев е написал следното стихотворение:
Парсифал
Пак тия ранните умори,
пак тая странната печал
о Парсифал ! о Парсифал!
Загубен в призрачни простори-
тъй морнобял и цял в печал !
Сърцето на светия лебед
обагри твоята стрела-
и над сломените крила
отмина горд и тих-без трепет-
грехът на твоята стрела.
Викът на пурпурната плът
те грабва в стръвните си мрежи
и с черни пламъци бележи
посоката на твоя път
заплетен в сладостните мрежи.
Там болний зов на вековете
чертаеш ти в бездомен кръст
-над теб бди тревожен пръст-
и не вести свети привети
връх твойта гръд извезаният кръст.
Ти слагаш траурен венец
върху челото си - и с болка
съзнаващ свойта горка слава !
"Аз се казвам Съвършен глупец,
а майка ми - Сърдечна болка".
А там дълбоко в лесовете
-далеч - звъни Светият Грал
/ о Парсифал! о Парсифал! /
и гасне зов на вековете-
бездомен спомен и печал.
И ето знаменити за мен изпълнения и записи на операта "Парсифал":
1971-72 - Георг Шолти с Виенската филхармония, солисти: Рене Коло, Криста Лудвиг, Дитер Фишер-Дискау;
1979-80 Херберт фон Караян, Берлинска филхармония, солисти: Жозе ван Дам, Курт Мол;
2008 година - Валери Гергиев: солисти Гари Леман, Евгений Никитин.
Re: Парсифал
Защо заклеваш бедните вагнерианци като Клингзор някакъв? Знаеш, че при споменаване на името му ще ги изкараш от глъбините, където са се покрили?
Как, светлината ли чувам?
Р.Вагнер - Тристан и Изолда
Как, светлината ли чувам?
Р.Вагнер - Тристан и Изолда