Човекът

Човекът, човекът, човекът, човекът, човекът.... не е за мене.
Не го разбирам.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

Сложен за разбиране или няма какво да му се разбира...Понякога сами усложняваме представата си за някого, за да не се изплашим от действителната му простота...
Има и други възможности...временно разминаване на приоритети, различно ниво на развитие на двамата, тотална разлика на темпераменти...

Какво не разбираш и защо това те притеснява?

Любовни танци

гъдулка свири
синджир дрънка
мечка играе

Искам международно разследване на цялото българско правителство!

а трябва ли?
трудничко е, но чак пък "не е за мен"
ако не се страхуваме от нещо няма ли да стане по-лесно?
понякога себе си не разбираме, а какво остава за другите

Сън ли на разсънване сънувам?
Нов ли е наистина светът?;-)

това хайку трябва да го четем шепнешком
да не ни чуе Бриджит Бардо

Сън ли на разсънване сънувам?
Нов ли е наистина светът?;-)

Ти си човек, аз съм човек - ние всички сме хора. Всички сме уникални и за всички ни има място под слънцето... Понякога не се разбираме помежду си... но това е нормално.

И той квооооо?

Човекът е просто същество. Може само да се хвали или оплаква. А през останалото време развива талантите и способностите си по рождение, а ако не получи такива, води непълноценен живот. И защо да го ценят тогава?

глей как заклейми човекът сега
не е за теб, ако ти е невъзможно да го приемеш
пък разбирането ... разбирането ... аде де, бъди авантюристка ... няма се спихваш ... откривай го

Абе еби го!

Опитах, но не мога да ти напиша какво не разбирам. Но е част и от моята природа.

Защо ме притеснява? Защото в мен има ужасен парадокс. Умът ми преценява нещата и ги усеща трезво, вярно... точно. И въпреки това, въпреки и това, което съм видяла с очите си, чула съм, предвидила съм го... учудващо за мен понякога. И все пак в мен няма промяна. В мен от години я няма точно тази промяна - емоциите. Те си остават същите. Научих се да познавам хора, да предвиждам какви са склонностите им, какво мога да очаквам от тях. Но сред тези, които разумът ми разпознава като опасни, ако не се държи професионална дистанция, все се намира поне един на няколко години, който да съумее да си пробие път и да ми се вклини в сърцето и точно тогава да започне да прави поразиите си, за които аз винаги съм знаела, че ще последват един или друг ден.
Аз не греша за хората, не се подвеждам. Аз се привързвам. А срещу това няма лек. Привързвам се по начин, по който могат да ти забият нож в гърба, а ти да се обърнеш и да го прегърнеш. Защото отдавна вече отношението ти е безусловно.
По принцип не съм такава, това е рядко явление. Веднъж на няколко години ще се случи. Но ме кара да се разочаровам - най-вече от себе си.

А знаеш ли сега какво направих? След като ми забиха ножа, едва ли не казах - все пак помисли и когато решиш, ела и го направи отново. И сега чакам. Да решат. Дали отново и окончателно да направят това, което вече направиха. А междувременно между нас е страшна идилия. Каквато може би друг път не е и била. Това е или от разколебаност, или от категоричност, или и от двете. Или последно танго заедно... хахаха не като в Париж, надявам се.



Най-после и аз да споделя нещо тука. Блъди два века ще анализира написаното и ще се опитва да отгатне какво стои зад него. Хаххахахах


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

Попитай го.

Килим от ягоди...

"Но сред тези, които разумът ми разпознава като опасни, ако не се държи професионална дистанция, все се намира поне един на няколко години, който да съумее да си пробие път и да ми се вклини в сърцето и точно тогава да започне да прави поразиите си, за които аз винаги съм знаела, че ще последват един или друг ден.
Аз не греша за хората, не се подвеждам. Аз се привързвам. А срещу това няма лек. Привързвам се по начин, по който могат да ти забият нож в гърба, а ти да се обърнеш и да го прегърнеш. Защото отдавна вече отношението ти е безусловно.
По принцип не съм такава, това е рядко явление. Веднъж на няколко години ще се случи. Но ме кара да се разочаровам - най-вече от себе си."

Абе ти не си ли твърде малка, за да те тресе отсега такава мания за контрол?

Прекрасно те разбирам. И аз все пак се привързвам, когато ми е ясно, че не бива, защото ще страдам от това. Има ли лек? :-/

Пеперудата, която търси светлината на лампата...

...Има една легенда за птичката,която пее само веднъж в живота си,но по-сладко от всяко друго създание.Още щом напусне гнездото си,тя дири трънлив храст и няма покой докато не го намери.Тогава запява сред безпощадните му клони,притискайки гръд към най-дългия им и остър шип,за да умре извисена над своята агония,надпяла и чучулигата,и славея.Възхитителна песен,заплетена с живота...Но целият свят притихва заслушан и дори Бог на небето се усмихва.Защото най-хубавото се добива с цената на голямата болка! Или поне така е според легендата....

Птичката не знае защо го прави...-някакъв неумолим закон на инстинкта...Ние обаче знаем...И пак го правим...И аз съм го правила- 10 години

Когато навлезем в рутина искаме различното...То носи тръпка...Каква по-голяма тръпка от "огъня"...нищо, че изгаря...
Психопата намира своя садомазохистичен елемент, защото му е нужен
Знаеш, че това което си позволявам като изказ спрямо теб, не го правя спрямо другите...



Заслужава си да гориш само ако можеш да пееш, без да изгориш

Не си сама, но не звучи успокоително.
Време , поне малко да ти заработи инстинкта за самосъхранение.
Постарай се, поне да не остане "топката в теб".
Аз се научих да отвръщам с удар и то доста по- силен от нанесения.

Много хубаво го каза това за инстинкта за самосъхранение, че трябва да го активира. Но то предполагам, че ще си стане естествено, поне при мен е така. Счупените гърнета колкото и да ги лепя, все са си счупени, и един път като се разочаровам от някой, винаги си имам едно наум и очаквам да ме предаде. Не че спирам да ги обичам тези хора, не, приятели сме си за купони, за помощ и пр. обичайни неща, но вече не очаквам от тях неща, които не са им по силите, а и на собствените си чувства слагам щит.
Вероятно не умея да прощавам. Изненадвам се защо е така, след като всичко разбирам, съчувствам и не съдя, още повече че и аз не съм цвете за мирисане. И въобще човеците сме жалки създания, освен в някои много редки и изолирани случаи.

Искам международно разследване на цялото българско правителство!

Мисля, че нещо се губи в цялата тази история :)
или най-малкото - има тук-там по някой фалшив тон -
поне на мен така ми звучи...

иначе, по принцип - едно токова разминаване между емоции и реалност, е много хубав повод за лична равносметка и "ревизия" на някои съдържания ;)

Хващам се за тебе, защото си с малко по-широка кройка.
Ся...Амелия е влюбена по всички правила. Стройно подредената хладнокръвна мисъл отсъства, мята се като рибка на сухо ту в огън, ту в ледена треска, недоумява къде се е дянала самозащитната и логика, какво и се случва, защо и се случва и защо този, провокаторът, виновникът за хаоса, е толкова непонятен и плъзгав.
Всичко живо в темата налетя да снася личните си разочарования.

Няма да ти се карам, ма да питам. Това сега какво е:

Заслужава си да гориш само ако можеш да пееш, без да изгориш

Какви са тези оценки на "заслуги" и от каква позиция? "Въй, да не се минеш, както и аз на времето" ли?
Влюбването, дори и в най-неподходящия от гледна точка на нашите предварителни очаквания човек, винаги си заслужава. Ама то боли - ми ще боли, нали разпарчетосва удобната капсула на самозащитното поведение! Ама то може и да свърши лошо - ми ще свърши непредвидимо, както всичко на този свят. Ама то не се подчинява на логика - именно! Влюбването е тази неконтролирана лудост, тази първична, сурова енергия на хаоса, която не се подчинява на дресура за нечие удобство.
Чудя се, как, кога и защо изобщо, неизпиталият това състояние на "всичко е ток и жица" или ближещият впоследствие рани дръзват да правят оценки за смисъла. Самото преживяване е ужасно смислено, дори и да е побъркващо за този, който е в епицентъра. То е необходимо.

Амелия...да не и се надява човек. Толкова години ми звучеше сухарски и учебникарски с тези нейни спретнатички изложения по всяка тема, че я мислех за ригидна старица. А тя била ученолюбива благовъзпитана млада дама, ама скрита лимонка.

Амелия, всичко, от което се притесняваш, е изстрел право в десятката. Само така!