Любовта

Писах, трих, пак писах, пак изтрих. Като казах на СъН, че не ме бива в писането за любовта и по-добре е тя да пусне такава тема, съм имала право. Я стига сме писали, а е време за действие.
Хора, обичайте се и никакви болести няма да ви настигнат !

P.S. Сутринта се сетих за " Сърцето на Данко " на Максим Горки. Май няма нужда да правим подобни саможертви. Няма кой да го оцени.

Не знам за болестите, но няма как ако обичаш да не страдаш :)

е едно от погрешните ни убеждения. Аз обичам няколко човека и те ме обичат и не страдам от това, а напротив - чувствам се пълна с енергия, ентусиазъм, вяра в бъдещето. Страданието започва когато затворим сърцето си за любовта.

Те те обичат също, което е чудесно, затова не страдаш от това. Страда се не от обичта, а от липсата на такава. :)
Но може да стане и така, че когато обичаш някого страдаш и заради него - по него (например ако сте разделени с разстояние), но и за него - изпитваш неговите болки, тъга. Ето сега например аз страдам много заради човек, който обичам толкова много и който в момента не е добре, много му е тежко и го мисля постоянно, а не мога да му помогна с нищо освен с подкрепа, думи, прегръдка, но той продължава да страда и аз също... КОето не значи, че трябва да не обичаме, но да сме наясно че обичта и страданието ходят ръка за ръка.

и това е. Именно това е погрешното убеждение - любовта и страданието ходят ръка за ръка. Предлагам да го заменим с " Мога да обичам без да страдам ".

Предлагам да го заменим с " Мога да обичам без да страдам ".
Става. Всеки, който може да живее от фотосинтеза, без да пикочо и чревоотделя, без съмнение е способен и да обича, без да страда.

И как точно да се обичаме?

...извинявай, ама се сетих за оня лаф:
"Исус ни учи да обичаме ближния си,
а Кама Сутра ни учи как..."

То не убеждението е важното, а това, което чувстваш. Не казвам, че по-голямата част от времето минава в страдание, а че го има. То и самото съществуване е свързано с мъка и болка, така както с радост и приятни емоции... Според мен е нормално и дори не е важно като го съпоставиш с това, което това ти носи. Но остане ли само страданието, значи нещо не е наред и трябва да бъде пусната алармата - не може само да страдаш от обичта ми е мисълта. Има доста хора, които се объркват от това, ще те излъжа ако ти кажа, че аз не съм минала през нещо подобно - обичаш някой, обичаш го толкова много, би направила всичко за него и първоначално отсреща има внимание, нежност, хубави думи и обещания, после лека по лека охладняване, грубост, лъжи... ама ти обичаш нали и тогава за какви хубави емоции може да става дума? Ам... не, трябва да си дадеш сметка, че не може да го обичаш този човек, не и такъв какъвто реално е... И трябва да намериш сила да сложиш край на това, защото заради някакви идеали и мечти, ти продължаваш да го виждаш по някакъв начин, да обичаш образа, ама да, ама той не е това... Та, май се отклоних де, ама ме разбираш. Не е толкова просто - обичай и ще си щастлив, ми... не, аз не вярвам вече на това. Когато и ако имаш късмета да срещнеш истински хубави човек или хора, с които нещата да са 50:50, когато общувате свободно, такива сте си каквито сте и има пълно разбиране, доверие, добри намерения, уважение, загриженост и т.н., тогава супер, иначе трябва да се внимава

Абсолютна неистина.

"Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява."

те разбирам, защото ми се е случило. Сетих се за откъс от една песен : " Аз търся тебе, ти търсиш друг, той търси друга, тя пък някой друг ". Та въпросът е да не се пуснем по тази въртележка, а да обичаме този, който ни обича истински, т.е. да си отворим очите и да намерим именно този човек. Има го, повярвай ми. И тогава любовта не е страдание.

кой ни е виновен, че си падаме малко мазохисти.

себе си, т.е. да не допускаме да злоупотребяват с чувствата ни.
Лафът си е много точен.

вече съм напълно убедена в това.

Истината за кой? За мен е тази, формулирала съм я и малко по-долу. Но приемам, че твоята истина е друга и че в този смисъл приемаш, че моето е неистина.

защо пък аз да пускам такава тема?!
какво разбирам аз от любов?
още по-малко от тази

И рече му Ал-Митра:
— Кажи ни за Любовта.
А той повдигна глава, огледа множеството и велика тишина настана. Тогава със силен глас им заговори:
— Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови.
И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява.
И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва.
Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба.
Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата.
Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас.
Отвява ви от сламки и от плява.
Премила ви до бяла същина.
Омесва ви до податлива мекост.
И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието пиршество.

Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.

Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа.
Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят.
Защото на любовта й стига любовта.

Когато любите, не казвайте: "Бог е в моето сърце", а казвайте: "Аз съм в сърцето на Бог."
И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви.

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни.
Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;
да познаете болката на твърде много нежност;
да бъдете ранени от собствентото си разбиране за любовта;
и да кървите драговолно, с радост;
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;
и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.

Дж. Халил Джубран

Сън ли на разсънване сънувам?
Нов ли е наистина светът?;-)

Красиво е! Виждам автора, но от къде е цитата?

Крад и пляс на ФБ стената ми

В писания за любовта и мен вече не ме бива:) Не ми е приоритет, ако става дума за "оная" любов между половете в съзидателна възраст.

Едно време пишех, изживявах трепети, вълнувах се и пр. - не веднъж и дваж.

Сега ми е адски гот да не ме тормози това чуФство в задушаващият си размах :)

Виж за любовта към децата, професията и хобитата, това ми е актуално сега, останалото искам да е междусъпружеско спокойствие и разбирателство, уважение и никой да не ми пипа-моето си време:)

Иначе съм съгласна с теб-Хората да се обичат и да бъдат здрави

ами има издадени 3-4 книги с философска поезия на Халил Джубран
това специално е от Пророкът...ето още едно от там

За Радостта и скръбта

Тогава една жена помоли:
— Кажи за Радостта и Скръбта.
А той в отговор й рече:
Вашата радост е вашата скръб, само че без маска.
Същият извор, от който блика смехът ви, често е пълен с вашите сълзи.
И как ли би могло да бъде инак?
Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя.
Писаната паница, от която пиете виното си, не е ли била опалена в грънчарска пещ?
И лютнята, която весели духа ви, не е ли била дърво, дялано и дълбано с остър нож?

Както се радвате, вгледайте се дълбоко в сърцето си и ще видите, че същото онова, което ви е носило скръб, сега ви носи радост.
Когато сте скръбни, отново се вгледайте в сърцето си и ще видите, че плачете от онова, от което сте ликували.
Чули сте да казват: "Радостта е по-велика от скръбта", а от други сте чували: "Не, скръбта е по-велика."
Но аз ви казвам, че двете са неделими.
Те идат заедно, и когато едната седи с вас на трапезата ви, помнете, че другата е заспала в леглото ви.

Наистина вие висите като везни помежду радостта и скръбта си.
Само когато сте празни, сте в покой, в равновесие.
Но ако ковчежникът ви вземе, за да отмери злато и сребро, то радостта или пък скръбта ви без друго ще се надигат и спадат.

Сън ли на разсънване сънувам?
Нов ли е наистина светът?;-)