R.I.P. клуб "Кастанеда"

... Мнооо хубаво беше, благодаря за което на съответните лица; имаше си своите моменти на слава, падение, внезапна смърт и възраждане от пепелта; ценни архивни кадри и прочее, и прочее, нооо... сега си отива от естествена смърт (дори Волко нема'а забележи, навярно) и само Ампаро ще седи в онова място на географията, чоплейки зъбите си с конец за зъби (щот там в Муриката са мноо нпред с мтриала...).

Еймен!

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Амиииии!!! Друг път!
Ще ни надживее всичките, просто явно в момента елементите му са изпаднали в някакво медитативно състояние... ама то елементите се променят, възраждат, обновяват, умират... клуба ще поживее още.. може би поне докато Рокича не стане по- убедителен.

п.п. А и да споделя, че и аз съм тука освен Амапро, просто си тоя тихичко гледам тъпо и не знам какво да кажа

Цъкнах "погрешка" на клуб Кастанеда и ти видях темата. Понеже грешки и случайни неща няма, да си дам моите 2 цента към темата: учението умря още със смъртта на Кастанеда. Магията умря, защото, за да е живо едно учение, трябва нещата, които то описва, да са живи, а не само сказания за силата, приказки за неудачници. Темата е дълга, но е минало-бешело. Никой от останалите няма силата да държи жив публичния интерес към учението. Тенсегрити е бледа сянка на цялостна жизнена и развиваща се система.

А каквото става тук, това е само следствие и вял отзвук от случилото се в края на миналия век. Пишман-прикване и слаби хора, чиито приказки се различават от начинът им на живот. Не се изключвам от предходното, ама никак (пишман-прикриване - това е по-жалко отколкото мога да понеса и да правя, но за останалото никак не се изключвам.). Затова се и върнах към други любими и живи учения.

Кой каквото може да ползва от кастанедството, щото "кака се омъжи". Това е положението за мен - минало-бешело.

Чао.

___________

В общи линии, същите си ги говорихме с един адепт тия дни покрай Великден, даже аз използвах същия израз с каката.
Какво да се прави - great minds think alike.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Утопист-идеалист си ти.
А клубът дори да продължи да съществува под формата на клюкарник и раздумник, то това си е чисто зомбайско съществуване, ще знайш.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Ще поживеем ще видим!
Пък и каквото такова... ситуацията се променя, ситуацията става такава... какво да се прави? Има няколко варианта за избор за да се справи човек с промяната... всеки си знае(няма да ги споменавам, че да не остане някой засегнат)

баси късмета...
тъкмо се наканих да намина насам, а то - погребение на клупчето...

Силата е нищо без контрол!

Да, бе, моля ти се! Де тоз късмет, твоя!

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Въъъъъ, много си категолиричен, бре! Умрял бил! Нито Кастанеда е умрял, нито знанието на толтеките, еля па ние!

За едно си прав обаче - ние сме слаби. Няма как да бъде другояче. Доброволците са слаби, но и предизвикателството си го бива. Голям е залъкът и не е за всяка уста. Кастанеда на времето се е чудил защо книгите му се приемат като романи, а причината е, че така е по-лесно.

И не ги разправяй тия, че уж случайно си влязъл тук. Все ще влизаш да видиш за нещо ново в усвояването на този така труден и привлекателен начин да се живее, защото знаеш, че няма по-добро

това на задната седалка ли символизира умрелия и възкръснал клуб?

Силата е нищо без контрол!

поздрав

... и за мен

Чао и попътен вятър!

И един поздрав и от мен, като каза : (дори Волко нема'а забележи, навярно), че се сетих

Много специална песен, с която преди години се поздравявах. Отдавна беше време да я дам на хората, та който се счита за поздравен - нека е за него -

Звездата

Не обичам да се "сбогувам" (по хорски казано), защото никога не се знае, какво ще ми донесе утре приливът

We both had done the math. Kelly added it all up and... knew she had to let me go. I added it up, and knew that I had... lost her. 'cos I was never gonna get off that island. I was gonna die there, totally alone. I was gonna get sick, or get injured or something. The only choice I had, the only thing I could control was when, and how, and where it was going to happen. So... I made a rope and I went up to the summit, to hang myself. I had to test it, you know? Of course. You know me. And the weight of the log, snapped the limb of the tree, so I-I - , I couldn't even kill myself the way I wanted to. I had power over *nothing*. And that's when this feeling came over me like a warm blanket. I knew, somehow, that I had to stay alive. Somehow. I had to keep breathing. Even though there was no reason to hope. And all my logic said that I would never see this place again. So that's what I did. I stayed alive. I kept breathing. And one day my logic was proven all wrong because the tide came in, and gave me a sail. And now, here I am. I'm back. In Memphis, talking to you. I have ice in my glass... And I've lost her all over again. I'm so sad that I don't have Kelly. But I'm so grateful that she was with me on that island. And I know what I have to do now. I gotta keep breathing. Because tomorrow the sun will rise. Who knows what the tide could bring?
Chuck Noland - Cast Away

Не всичко старо е за изхвърляне. Може би

Накрая разбрах, че не виждат...

и за мен

Suavemente



Накрая разбрах, че не виждат...

Лейли бе, ми ако му потрябваш на човек де ще та намира?

цъквай и ти по "погрешка" чат пат

ма що пък не редовно?

п.п. някои явно са очаквали нещо от клуба и като не се е получило го обавявят за умрял. Това е много интересно, много.

и ся кво?

и петото: тя много нежно пее...

слаба е баба ти Петранка



"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

ти не си слаб, ти се поглезваш малко, ама нейсе.
по силен си, отколкото мислиш.
я се стегни


"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций