Забелязал съм

Че когато загубя доверие към някого е за цял живот. Така и с приятелите - ако някой веднъж ме предаде, забравям за него. Тоест не прощавам. Както и не искам на мен да ми се прощава в подобен случай.

Graeca sunt non leguntur

Мисля че загубеното доверие не е равно на "непрощаване" или може би греша?
Иначе и аз като теб, един път като ме предадат хората, няма връщане, може малко да им се сърдя, после ми минава, но вече не разчитам тях. Аз ако го направя ... хм, дано са ни били еднакви разбиранията за предателство, щото по принцип гледам да не правя такива неща, ако пък се случи разминаване, нека ме съдят както преценят ...

[линк]

И е много правилно.

Без драми. Продължавам напред и толкова. Но сменям пейзажа. Въпрос на светоусещане.

Graeca sunt non leguntur

И аз съм на този принцип. Често прощавам дреболии, но стане ли въпрос за сериозни неща и накърняване на моите принципи спрямо мен самата от друго лице, заличавам го от живота си.
Така изхвърлих една "приятелка". Така изхвърлих и съпруга.
Тръгне ли да си мие ръцете с мен и да се изказва от мое име по лични въпроси, или да ми засегне интереса без да съм причината аз, до там е.
Дали е правилно по принцип, не зная. Но смятам, че е правилно спрямо мен.
Който ме нарани, предаде, продаде или нещо подобно, няма място в моето обкръжение.
Също както ти си написал, и аз искам хората така да се отнасят с мен. Точно поради тази причина избягвам да изпадам в ситуации, в които да загубят доверието си в мен. Най-малкото, ако го загубят те, ще го загубя и самата аз в себе си.

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

Аз съм давала втори шанс след некоректна постъпка спрямо мен.
Оказвало се е, че съм сгрешила и не е трябвало да го правя. Защото нещата са се повтаряли, дори изпълнението е било по-нагло от предишното.
Взела съм си поука и вече прекъсвам контактите със съответния човек, доколкото е възможно. Поне ги ограничавам, де.

"Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи." ЛЕРМОНТОВ

Прошката е хубаво нещо - дава свобода на прощаващия, облекчение за опростения, но не оправдава лошата постъпка. И аз прощавам, но не забравям, и при следващо "провинение" вече съм наясно що за личност имам срещу себе си - и пак прощавам, и ако всичко се потрети - пак прощавам, но човекът вече ми е безразличен.

La Gloria

Аз съм същия, СЪЩИЯ!

Навремето Камен Пенков който е приятел с баща ми изказа следната забележителна мисъл -

Който предаде един път ще предаде и втори път!

[линк]

Аз пък прощавам, но не забравям за него.И рано и ли късно тъпкано си го връщам!А, народът много мъдро е казал-колкото по-късно, толкова по-мръсно

Който предаде един път ще предаде и втори път!

Много точно.

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

народът много мъдро е казал-колкото по-късно, толкова по-мръсно

Хареса ми ! Не бях го чувала..

знаеш ли какво се сетих сега... всъщност не се сетих, защото и преди съм го забелязала. ти си много лесен за манипулиране. има хора, които задуха ли на някъде вятър, не вятърА, а просто вятър и те на там ... като платна се опъват, не са никакви стълбове, камо ли пък канари или кой знае какво, просто платна. квото чуе и .... тва е.

аз прощавам, и дори се надявам да ми прощават, щото понякога грешките, обидите и т.н. вървят взаимно, тоест прощаването трябва да е взаимно, но има случаи... не знам, не толкова предателството, това което някой е направил, ако това което е направил е много гнусно, според мене той си наврежда страшно много на себе си и съответно просто не е интересен за мене, не е това което е бил. тогава и да ми е жал и да не ми е жал, ако някой се измени заради глупости, лъжи или лични експерименти, от глупост, за пари или нещо друго, ако заради това загуби качествата си, аз не се обиждам, прощавам, но няма какво да направя. няма какво да направя срещу грешките на другите с които си навреждат сами на себе си

Знаеш ли кво? Мисля си, че си някакво свестно такова човешко същество, ама понякога си много залупено. Но ти свалям шапка честно. Важното е, да бъдеш добър. А аз не винаги съм. И не знам кой е верния начин. И едната и другата крайности са лоши.

Graeca sunt non leguntur

e аз мога да бъда дори много много по-добричка, но мерси, старая се, понякога нещата, в които полагаш усилие стават не веднага, така че надявам се старанието ми после, в някакъв момент да се прояви. но,... не мисля, че да бъдеш добър е крайност, и не мисля, че съм залупена, може би преди съм била, може би знам хора, които са били добри и залупени, просто има някои неща, които ми идват в повече, за това се правя, че не ги знам и ги няма, защото все пак не съм вагонна композиция, мога да понеса малко неща, но не всичко. но може и да съм залупена, не ми пречи и да съм глупава, като малка бях глупава, но си бях щастлива, така че

завинаги, сигурно,вечно и нема начин просто са приказки на кило водка и не котират сериоано

Хич да не ти дреме!

Graeca sunt non leguntur