Детство

Днес се разходих из кварталът, в който ми минаха най-безгрижните ми години. Налегнаха ме спомени... едва ли не всяко дърво, всеки път и всяка пътечка ми навяваха спомени... спомени от отдавна отминало безгрижно и красиво детство... Гледах отвън и старият ни апартамент, който вече не е наш... и все едно се пренесох назад във времето... усетих цялото безгрижие и лекота на детството. Гледах едни деца как се катерят по една катерушка и направо се разчуствах... Аз съм бил същия... Замислих се какво съм загубил през годините и какво съм придобил... Откъде съм тръгнал и къде съм стигнал... Пътьом минах през двора на училището в което изкарах 8 години... Дали бих променил нещо ако се върна назад във времето, дали бих тръгнал по друг и различен път... Отговорих си абсолютно и твърдо НЕ. Детството ми беше като абсолютно 24-ово каратово злато... Всичко, което съм преживял си има своята стойност за мен... Направо се размечтах и реших да постна тук една такава тема и да се отдадем на спомени... Не че живея в миналото... Просто споделете най-приятните спомени от най-невинните детски години...

Мога да ви пренеса за миг в моето детство... Лято е. Свечерява се... тумба деца - около 15-20 играем на криеница около паркираните коли... Чува се тропане на прибори и се усеща мирис на най-различни вкусни гозби... Някак си постоянно празнично... Постоянно приповдигнато и игриво настроение. Слънцето вече е почти залязло, когато започват да просвирват родители от балконите... Всяко дете си отговаряше на някакъв сигнал...

- Хайде прибирай се да вечеряш...
Неизменният отговор беше:
- Още малко и се прибирам...

И така до около 9-10 часа - постоянно забавление и празник и пълно безгрижие... и пълна липса на отговорности - поне така беше при мен...

На следващия ден (понеже не е...вах училището) преди съответния час хващах от някой зубър за канарче и му преписвах домашните - кога успял, кога не... това беше маловажно... За мен важно е да хвана тройка за срока и изобщо да не се интересувам. Хаймана


Как е било при вас? Ще се радвам да споделите най-светлите и хубави моменти на вашето детство (в никакъв случай неприятните ). И аз ще споделя още - ако се отвори лаф

Детството ми беше разочарование.

Не го разказвай тогава... Няма смисъл просто

Само най-красивите и романтични спомени - за това е темата.

моето детство беше добро , като изключим спомените от детската градина (те бяха кошмар )
Вече в тийн годините се рападна всичко красиво

Иначе , да много игри и малко шамари

Общо взето щастливо...Три деца бяхме в къщата...Даже и след като ни приберяха си беше купон...Ръбче, волейбол, ластик, стражари и апаши...
Летата освен на море прекарвах в Русе при баба ми и дядо ми...И нам беше хубаво...
Гледани сме малко спартански, но много добре...Не се оплаквам. Също доста четях...Съвсем доброволно.

Сериозно... Доброволно си чела? Какво? Аз разполагах с много книжки с приказки от почти целия свят... И това ми беше единственото четиво... От книгите, които ни "предписваха" да чета през лятото - нито една не съм прочел... Понеже беше почти задължително...

Е- задължителните четива четях тегаво- поне някои...Тютюн и изобщо Димов или четирилогията на Талев напр. прочетох по свое усмотрение преди да влязат в плана...
Другото беше всякакви рисунки, като много обичах пастела...Не ми е било скучно. Даже и в редките случаи когато са ме наказвали си намирах какво да правя и сама...

Ехххх....славни времена!

Беше страхотно - с криеницата, народната топка, играта на шише, фунийките, направени от стари списания Бурда, шишетата от Веро, които пълнехме с вода и се пръскахме.
Баби и дядовци, седнали на дернек, филии с масло и настъргано сирене за следобедна закуска, на които никой не обръщаше внимание, особено по време на..голямото варене на лютеницаа!
Тогава хлапетата от цялата махала се нареждахме с порязаница хляб около тавата и сумтяхме като гладни циганета пред витрина на сладкарница. Игри до посред нощите, набези по съседни градини, захарни петлета в сладкарница Малина и Оризон. Имаше и панаири - въртележки, виенско колело, често ме водеха на цирк.
Бяхме дори чавдарчета, пък и пионерчета някои.
Имам спомен от купища руски пандели, с които трябваше да усмиряваме плитките ми, ами писмата с другарчета от Русия..ааа..ами Мурзилката!
Всеки събираше по нещо - салфетки, сапунчета..опаковки от шоколади!
Тогава красивите и цветните опаковки бяха само в Корекома и беше голяма гъзария, когато идваше леля ми от Франкфурт - носеше шарени ученически принадлежности, джинси, Харибо. Разменяхме опаковки от дъвки Турбо.
Спомням си и дъвката Идеал!
Баща ми - фен на фотографията и киното снимаше "клипове" и у дома беше пълно с ролки. Снимките ги редяхме в стари албуми, с оризова хартия. Имаше купища "съкровища" по разни старинни бюфети - много баби, много дядовци, много нещо и всеки..със спомените си. От тогава ми е останала страстта да ровя в стари гардероби и скринове - просто видя ли, моментално се лепвам и изтърбушвам всичко, което мирише на антика и старост.
Детството ми мина под знака на историята, по него време вече исках да ставам археолог, след като мина времето на балерините и космонавтите. Древният Египет беше фикс идея, що книги се изчетоха, що записки съм записвала от телевизора, тогава нямаше толкова канали, но все пак - водех едни дневници, едни чудеса. Събирах данни, изрязвах и лепях картинки от Паралели!
Съответно вече бях жертва на Златната треска, бях преровила една цяла градина на село, където поверието казваше, че имало заровено съкровище, извадени бяха купища останки от стара, турска тухларна, които в очите ми имаха неземна археологическа стойност.
По някое време дойде и моментът с лексиконите - любов, любов - варен картоф, обелиш го, а той суров!

Безгрижни години..а рокендролът беше млад!

Моето детство беше много хубаво. Бяхме много деца, играехме до късно на много игри. Събирахме се и много ходехме на кино. Често се отбивахме в сладкарницата за по някоя паста с боза или сладолед в онези металните чашки. В тях сладоледа ми беше най-вкусен.
То ме върна в детството ми с този пост. Винаги съм казвала, че едни от най-хубавите ми години, това бяха детските.

Сещам се, че и ние играехме на тези игри. Ти ме подсети за още една игра- телефон. Не от онзи " разваления" / играли сме го/, а от празни кибритени кутийки. Закрепвахме дълъг конец в двата края на кутийките и разговаряхме от далечно разстояние.

верно, че беше славно
във Варна нямаше много коли, по нашата уличка минаваха често каруци..., мятахме се на ок-а за да се повозим малко.., ако се случеше добър чичо ни качваше и возеше повече, ако беше лош ни шибаше с камшика за коня,
хващахме търтеи, връзвахме им през коремчетата конец и си ги водехме като кученца.., на лозето ни имаше много светулки..., криехме ги в шепи и гледахме как светят...от тогава не съм виждала, да не са вече изчезнал вид?,
колкото до тавите..., във Варна по дворовете варяха сладко от смокини, просто умопомрачително...та гледаме ние, компанията как бабите бъркат с лъжиците..., и един от по-малките пита - бабо, ти какво вариш..., и тя, шегаджийката вика - дрънди варя.., а той най-невинно и отговаря - и аз обичам дрънди,
от тогава си остана лаф в нашето семейство...сладкото от смокини е "дрънди", ама не съм яла толкова хубаво от тогава защото и дворовете, и смокините, и всичко изчезна от Варна, а и бабите сякаш са други...
"изгубения свят" е това, не бих го заменила за никакви технологични новости, но пък какво да се прави..., течението ни влачи всички

Сън ли на разсънване сънувам?
Нов ли е наистина светът?;-)

Имаше още и дама и скачане на ластик..ема, есаса, еса са о пипи я!
Каква беше тази песен - не зная, но се рецитираше, докато се скачаше.
Още си спомням един от любимите ми аромати - теменужено лилав цвят, сироп от виолетки. В родният ми град имаше магазинче, където продаваха такъв сироп. Концентратът стоеше в огромни, стъклени стакани, наситени цветове на дъгата, после гребваха с малко черпаче, с много дълга дръжка и разреждаха с газирана вода. Беше чудно на вкус. Сега се замислям доколко здравословно с тези боички, но беше много готино да изпиеш халбичка в голямата жега.
Спомням си манифестациите с балоните и дядо...
Още по назад - ролята на вечната Снежанка в детската градина. Какво ме бяха нарочили, направо - професия Снежанка.
Имаше много кръжоци, беше ми интересно, особено - приложните изкуства.

Сега, когато се връщам назад, просто все едно е било през някаква друга епоха..а..всъщност не е чак толкова отдавна, де.

Този постинг който ти си написал е на практика така написан все едно аз съм го писал за своето детство. Така аз си правя извода че разликата между детството през средата на 70те примерно и средата на 80те е малка, съвсем малка.

Оххх..любимото ми сладко, не съм яла домашно такова..от години.
Ти ме подсещаш, че трябва да набарам някоя баба отнякъде с такова..
Светулки има още, дори на по- голяма надморска височина.
Още си спомням много благо и ходенето на море с родителите ми, много обичаха Китен. Голям купон ставаше по бунгалата - стари рокаджии или любители на Ритон, китари, комари кат врабчета, яко.
Имаше тогава едни концерти на Лили Иванова..бяхме май в Созопол на една амфитеатрална сцена. Пороен дъжд, хората събути, боси джапаха в калта с карамфилите с аспарагус, ама стояха и слушаха. Голяма икона.

а първата плоча със "западна музика", м? "Световна естрада" се казваше
първото парче беше "Бела Белинда" - италианско/после само по панаирите съм го чувала/, а най-любимото ни беше "О, дарлинг" на Бийтълс, що трепети имаше на него
после моряците довлякоха "Дилайла" на Т. Джоунс, и от всеки прозорец гърмеше, и цяла Варна се люлееше в неговия ритъм
а какви смешници сме били.., в музикалното един съученик имаше портативен магнетофон, имахме на запис Je t'aime, пускахме го и ходехме по улицата с надежда да видят всички колко сме открехнати, и да скандализираме някого, ама никой не ни обръщаше внимание

Сън ли на разсънване сънувам?
Нов ли е наистина светът?;-)

Ние бяхме вече на вълна касетофони..но си спомням как с братовчедите надявахме клинове и гети и правихме модерни танци под звуците на Си Си Кеч, то Модърн Токинг, ама аз съм била супер малка тогава, ама и аз имах гети.
Като каза музика - естествено - облепените детски стаи с плакати, намираха се в средните страници на едно списание, ама му забравих името..то малко ли време мина..също по едно време много се кичехме с едни кръгли значки с любими певци и певици!А модата...аууууу..едни парени джинси имаше, едни ластични чудеса..
Ами епопеята на тупираните бретони и огромните обици - халки..хахах
Жестока тема.

да, темата си я бива
списанието да не е било "Bravo"...по-късно и Pop Korn също имаше в средата плакати?
и аз имах много плакати, но понеже по това време си нямах собствена стая, баща ми една сутрин стана и каза, че не можел всяка сутрин като отвори очи да се стряска, и нареди да ги махна...сгънах си ги прилежно и си ги гледах през ден през два, но на един "терен" у нас/тогава така викахме на купоните/ някой ми ги отнесе всичките,
а значките ги продаваха главно по стрелбищата, аз на чантата си ги бях накичила, и с лупа бях прогорила по кожата хипарския знак

Сън ли на разсънване сънувам?
Нов ли е наистина светът?;-)

си знае работата... Представих си те като Снежанка - красота.

По мое време нямаше такива глупости

science is about doubt

Само аз ли съм била мъжкоданка тук ? Така ми казваше баба - спри се, мъжкоданке такава. По цял ден тичах с момчетата - футбол, фунийки, коски, бях най-добрата с кънките и непрекъснато ме караха да демонстрирам как се прави пистолет. Не можеха да ме намерят по целия град, сега се ужасявам като си давам сметка къде съм ходила. А пък как се учех да карам колело - цяла епопея може да се напише.