Неделни размисли

Най-хубавите дни на лятото, и най-топлите. Време за почивка и отмора, за разпускане, цялата земя е разкопчала тясна жилетка и диша тежко. Но тази година обстановката е малко по-напрегната в страната ни, необичайна е, тревожна и мизерна. Това се усеща в лесно разпалваната и лесно изразявана агресия. Това не е есе на тема общественото положение в България, или политически очерк, не не, просто така ми дойде да започна, идеята ми е да споделя някои мои размисли и преживявания, свързани с реалността навън и с моя алкохолизъм вътре в мен.

Недоумявам защо така упорито се отхвърля предлаганата алтернатива за трезвен живот и за достойни и смислени дни, които предлагат АА, и защо се посреща с неодобрение, недоверие, и насмешка понякога Програмата на АА, и всички нейни части и елементи.
Не мога да го проумея.
В страната положението е тревожно, леят се статии, мнения, предавания, наистина се разливат и се отприщва агресия, изразходва се огромно количество енергия в тази дейност.
Недоумявам защо такава енергия не се насочва към нещо така полезно, което може да помогне на хората, на цялото общество.
Разсъждавам за причините, защо хората се отнасят така, показват умерен скептицизъм до груб цинизъм към проблема алкохолизъм, от културно приемане до открито враждебно и насмешливо отричане на трагедията алкохолизъм, от любезна и лицемерна адмирация на някои действия до реална ирония и пренебрежение към засегнатите.

Защо се случва така, реални и живи момичета, усмихват се, лъжат, и избират един начин на живот, който носи само разочарование и мъка.
Причините за нещастната участ е в държавата, няма работа, ужас, и няма пари, и е трудно, това на пръв поглед е така, вярно е. Обаче това е дежурен лаф на българина, няма работа и това е. Този лаф днес много ми хареса, чух го от един уважаван човек и леко плагиатствам.
Това е, но пред очите ми едно момиче нямаше работа, намери си работа, и я загуби, ей така, заради напиване и неявяване на работа три дни. Половин година чака за работа, и я загуби за един или два месеца, заради пиене. Ако я попитам дали е заради пиенето, ще ми се отговори, че не е заради това, има други, по-дълбоки причини, и като цяло, отново ... няма работа, тежко е, знаеш ли как е, и така ...

Преди много години, аз много страдах, не знаех какво да направя, пиех, и потъвах, и потъвах, и се опитвах с всички сили да се задържа над водата, с всички сили, семейството, работата, задълженията, приятелите, роднините, с всичките си сили, и се провалих.
Дойде момент, и това вече не можеше да продължава така, трябваше промяна. Посрещнах много големи и трагични промени в живота си, и трябваше да ги приема, и трябваше да живея, и да работя и да мога да мисля разумно и да взимам адекватни решения, и да стана една реална и трезва голяма жена.
Ако не бяха Анономни алкохолици, спонсорите ми, сбирките, другите много много алкохолици, аз нямаше сигурно сега да съм жива, или по-гадното, можеше да съм на лечение отново.
Аз приех всичко, което има Анономни алкохолици, и се възползвах изцяло, напълно, много егоистично и нахално, всичко взех, което Анонимни алкохолици ми предложи, всички възможности използвах.
Аз постъпих така, и благодарение на работата си по Програмата, и благодарение на първия си спонсор, и благодарение на втория си спонсор, благодарение на които започнах да се уча да живея по нов начин, без алкохол, и същевременно да получа и да взема най-хубавото от живота, но без алкохол, и се получи.

Може и да прозвучи смешно всичко това на някого, не ми пука, може и да ми подхвърлят отново някоя обида или ругатня, не ми пука, може да ми се присмеят, или може даже да ме залеят с информация за политическата и икономическа обстановка в страната ми, или пък може дори да ми се намекне за посткомунистическия ми произход, може, отново не ми пука !

За мен, ден след ден, най-важно се превръща това, което се случва и което расте в сърцето и душата ми, само за това отговарям, и външните елементи на действителността идват и си отиват все повече и повече като външни картинки от някакъв филм, който ми се прожектира, и аз трябва да решавам само как да реагирам на всеки епизод.

Понякога реагирам много добре, понякога не, понякога е перфектно, понякога се провалям или пропадам в безтегловност, но аз просто продължавам, защото знам, че това е животът, всичко преминава и остават да се помнят само красивите и благородни моменти на трезв ум.

И още по-хубаво ще става, мила! Съвсем скоро ще започнеш да изпадаш в неловкото положение да няма с какво да почерпиш гостите, понеже пак си забравила да купиш вино. Всичко си напазарувала, само виното си го забравила; просто напълно си изключила, че има хора, дето обичат алкохол. Ще казваш "Не пия" така, както казваш "Не ям гъби", без никаква друга емоция. Ще изпитваш глад за физическа активност и чист въздух. Ще лекуваш стреса със здрав сън. Ще се чудиш как е възможно на някои хора да им е весело като пият, как може да им е приятно със замъглено съзнание?! Ще започнеш да привличаш съвсем друг тип познати и постепенно ще се окажеш в средата на спокойни, уравновесени и отговорни приятели, чието разбиране за почивка и приятно прекарване включва съвсем различни работи, нямащи нищо общо с пиянски купони. Домът ти ще стане любимо място за семейни празненства на всичките ти роднини и това ще те ласкае. Мога още да изброявам... Всичко това ще ти се случи с абсолютна сигурност, не е нужно да съм врачка, че да знам. Така че свиркай си, грижи се за себе си, радвай се на живота и хич да не ти пука!

Мерси, хубави думи !

[линк]

и защо се посреща с неодобрение, недоверие, и насмешка понякога Програмата на АА,

Заради главната буква, уважаема. Само заради главната буква! Всъщност трябва да се употреби множествено число щото и други неща пишете с главни букви.
Много е просто и е на повърхността

тебе кво ти е кой как пише или смяташ да ти угодничат на капризите - прищявки!

Есть человек — есть проблема, нет человека — нет проблемы.

а ти мила, що не вземеш студен душ.... явно ти гори душата, но само един Бог знае за какво. Нъл тъй!

Есть человек — есть проблема, нет человека — нет проблемы.

тъй тъй

може би искаш да помогнеш

Йоско, психо, колко профила имаш, деде?

Щурчо,
Ний с теби нали си ходехме сериозно?
Що се закачаш сега с мемито?

кетхен , извинявай за спама!
Хубаво си го написала, ама прости отговори по тез въпроси няма.

Лепвам се за този пост като за последен по хронология, не че искам да репликирам Мина. Ами, Кетхен, то има ли всъщност значение кой какво мисли за АА, след като организацията си върши работата и помага на хората? Аз лично съм от резервираните, признавам, и веднага казвам откъде ми идват резервите. Ами от този форум. Тук се регистрирах през 2011 г. Тогава вече не пиех някъде от 3 години. Мислех си, че е хубаво да се приобщя към хора с подобен проблем и даже имах едно наум да се присъединя към сбирките на АА. Първото, което ме стресна, беше злобният тон, типично пиянската дребнавост, арогантността и простащината, с която немалко хора тук общуват с останалите. Всички те, за съжаление, размахват манифеста на АА. Колкото и да си давам сметка, че става въпрос за болни хора, някои с явни психични увреждания като следствие от дългогодишното тровене, ме уплаши вероятността да попадна на живо в една компания с тях. Няма случай да съм написала тук два реда, без значение на каква тема, и някой да не ме е нагрубил. При това някой от онази "терапевтична среда", каквато претендира да е общност като АА. Затова така и не стъпих там. Подозирам, че това се е случило и с много други алкохолици.

Здравей,Меми!Сега е 2013 година.Ако наистина се чувстваш добре и вярваш,че твоето поведение е различно от това на тези,за които споделяш...Естествено,че ще продължиш по пътя,който точно ти и никой друг не е избирал вместо теб.


Ако,обаче имаш и най-малко съмнение все едно за какво/не е моя работа да влизам в главата ти/отново имаш избор.Зависи как и откъде ще погледнеш опита който си натрупала-от дирове,от мирове,от грубияни,от толерантни хора,от лицемери,от честни хора...Ти и само ти имаш право на собствен избор.


Някой пречи ли ти?


Дали ще сгрешиш?Не е най-важното,ако си честна в себе си.

Здравейте всички,
аз продължавам да си действам по Програмата и се опитвам да имам еднакво отношение към всички хора, независимо кой какво ми е казал или направил и така, опитвам се да имам обич и топлина в сърцето си, и да не се нарушава това. Кога добре, кога зле, не знам колко ми се получава, но е важен стремежът, желанието ми, упоритостта ми, и постоянството.
Искам да отговоря точно на теб, memi2011, на мен лично, много ми е важно АА да имат едно добро представяне в обществото. Питаш и казваш, АА работи, има ли значение кой какво мисли за нея ? Ами има значение, поне за мен има, изобщо, всичко има значение.
Много е лесна и достъпна логиката, ако хората мислят добре и положително за АА, толкова повеече хора могат да се увлекат, ако АА стане популярно, хората могат да идват преди, много преди да е станало както при мен, примерно, и да си идват, да си сядат, да си пият едно кафе, да послушат, да се запознаят, както веднъж се пошегувах, като клуб по интереси сме, ами да, ако бях здрава, сигурно щях да ходя някъде другаде, да се уча да плета примерно брюкселска дантела, ако съм от преди петдесет години родена, примерно, или щях да ходя на кръжок по литература, или щях да тренирам фехтовка, шегувам се разбира се.
Но специално за мен това има огромно значение, АА да има един добър имидж, та, думата е точна, не съм се объркала, имидж, точно това сега работи в обществото ни, и АА трябва да е гъвкаво, за да може да изпълнява много добре функцията си.
Трябва да сме привлекателни и да може повече хора да поискат да дойдат, да седнат и да чуят.
Ами това, че сме арогантни, дребнави, злобни, и завистливи, и всякакви, ами то е такова обществото, какво да си дирим карес ....
За мен, ако преди пет години, или десет, имаше такава популярност обществото АА в България, моята братовчедка можеше да е жива, това е хипотетично, разбира се ...
Но днес, сега, някоя друга жена може да остане жива ...

егати кукувиците сте с Мина....след като нямате друга работа-тъй ще е, чакайте да се мерна с надежда зъбките си за да покажете - хехехе, ако я карате тъй скоро без зъби ще останете.....

Есть человек — есть проблема, нет человека — нет проблемы.

чай малко с тия врътки да не би някой те земе на сериозно с тия твой игри с аморето или бе амиго...един бог зна за кой чорапи говориш, но след като се имате за играчи няма ли да е по-добре за всеки да напишете личната си история и живот с алкохола вместо да се правите на ударени с мокър парцал и чудите кого да направите на пет стотинки - майстори сте на тая оснава. Евала! Шапка ви свалям!

Есть человек — есть проблема, нет человека — нет проблемы.