Преводачът и Темида
1 отговора
0 прегледа
в отговор на xakepxakep
#2
Re: Преводачът и Темида
Започна се. Лека-полека нещата се размърдват. Не е лесно, но ще стане. Може би ще минат още 5-6 години, както е казал Омбудсманът, ако може да се вярва на един колега, който е разговарял да четири очи с К. Пенчев миналата година.
Ще се уреди статутът на преводаческата професия и цялата правна уредба на преводаческата дейност ще се приведе в съответствие с новите обществени отношения.
Досега няколко пъти е имало опити за реформи - 2001 (покрай подписването на Хагската конвенция за апостила), 2006-2008 (влизането в ЕС), 2010 (по инициатива на БАППА може би), 2012 (рекетьорските номера на Николай Младенов).
Добре би било преводачите да намерят малко свободно време (или кураж?) и да пишат до институциите в смисъл, че сегашната уредба на преводаческата дейност е в ущърб както на преводачите, така и – най-вече – на гражданите, защото:
- гражданите са лишени от право на избор (агенция или преводач) и винаги, когато им потрябва официален превод на документи, са принудени да се обръщат към посредническа агенция;
- преводачите са поставени в неравностойно, подчинено на агенциите положение, затова винаги, когато извършват превод на официални документи, са принудени да се обръщат към посредническа агенция, която разпечатва превода на своя фирмена бланка и поставя своя фирмен печат, като – забележете – чрез фирмената си бланка и фирмения си печат мениджърът на ПА удостоверява подписа на преводача, сякаш мениджърът на ПА е нотариус.
Това последното е много сериозно нарушение на Закона за нотариалната дейност. Как може някакъв мениджър на ПА или дори само технически сътрудник в офиса да си позволява да удостоверява подпис на външен преводач, който не е на трудов договор във фирмата, а? Аз мисля да пиша до Нотариалната камара за тази порочна практика. Ако искате, пишете и Вие.
Може да се пише и по въпроса как се става заклет преводач КЪМ агенция – като преводачът си предостави подписа на една или повече посреднически ПА, без да работи на трудов договор в нито една от тях. Това е много опасна практика за лица, носещи персонална наказателна отговорност (преводачите – по чл. 290 от НК).
Ако пък преводачът реши да учреди собствена фирма за преводи, за да получи право да извършва и заверява своите официални преводи със своя фирмен печат, е задължен да сключи фиктивен договор с МВнР уж за възлагане извършването на официални преводи по чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите. МВнР не е никакъв възложител на фирмите за преводи с такъв договор – нищо не им възлага, нито обявява търг преди сключването на договора.
Истинските възложители са гражданите и фирмите потребители на преводи. Ако МВнР има нужда от изпълнител/и, е редно да обяви търг и да си избере подходящ изпълнител/и, като съответно заплаща за възложената работа, което министерството действително прави съгл. разпоредбите на ЗОП, когато наистина има нужда от изпълнител/и, но наред с това продължава да сключва и фиктивни договори по чл.2а, ал. 2 от Правилника за легализациите, нарушавайки редица съвременни закони по простата причина, че използваният за целта Правилник не е изменян от 1990 г. и отдавна не става за нищо друго, освен за прибиране в архив, като документ с историческа стойност.
Ще се уреди статутът на преводаческата професия и цялата правна уредба на преводаческата дейност ще се приведе в съответствие с новите обществени отношения.
Досега няколко пъти е имало опити за реформи - 2001 (покрай подписването на Хагската конвенция за апостила), 2006-2008 (влизането в ЕС), 2010 (по инициатива на БАППА може би), 2012 (рекетьорските номера на Николай Младенов).
Добре би било преводачите да намерят малко свободно време (или кураж?) и да пишат до институциите в смисъл, че сегашната уредба на преводаческата дейност е в ущърб както на преводачите, така и – най-вече – на гражданите, защото:
- гражданите са лишени от право на избор (агенция или преводач) и винаги, когато им потрябва официален превод на документи, са принудени да се обръщат към посредническа агенция;
- преводачите са поставени в неравностойно, подчинено на агенциите положение, затова винаги, когато извършват превод на официални документи, са принудени да се обръщат към посредническа агенция, която разпечатва превода на своя фирмена бланка и поставя своя фирмен печат, като – забележете – чрез фирмената си бланка и фирмения си печат мениджърът на ПА удостоверява подписа на преводача, сякаш мениджърът на ПА е нотариус.
Това последното е много сериозно нарушение на Закона за нотариалната дейност. Как може някакъв мениджър на ПА или дори само технически сътрудник в офиса да си позволява да удостоверява подпис на външен преводач, който не е на трудов договор във фирмата, а? Аз мисля да пиша до Нотариалната камара за тази порочна практика. Ако искате, пишете и Вие.
Може да се пише и по въпроса как се става заклет преводач КЪМ агенция – като преводачът си предостави подписа на една или повече посреднически ПА, без да работи на трудов договор в нито една от тях. Това е много опасна практика за лица, носещи персонална наказателна отговорност (преводачите – по чл. 290 от НК).
Ако пък преводачът реши да учреди собствена фирма за преводи, за да получи право да извършва и заверява своите официални преводи със своя фирмен печат, е задължен да сключи фиктивен договор с МВнР уж за възлагане извършването на официални преводи по чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите. МВнР не е никакъв възложител на фирмите за преводи с такъв договор – нищо не им възлага, нито обявява търг преди сключването на договора.
Истинските възложители са гражданите и фирмите потребители на преводи. Ако МВнР има нужда от изпълнител/и, е редно да обяви търг и да си избере подходящ изпълнител/и, като съответно заплаща за възложената работа, което министерството действително прави съгл. разпоредбите на ЗОП, когато наистина има нужда от изпълнител/и, но наред с това продължава да сключва и фиктивни договори по чл.2а, ал. 2 от Правилника за легализациите, нарушавайки редица съвременни закони по простата причина, че използваният за целта Правилник не е изменян от 1990 г. и отдавна не става за нищо друго, освен за прибиране в архив, като документ с историческа стойност.
Редактирано от Rasheda на