AC стабилизатор

Търся схема на китайски АС стабилизатор SVC S5000, който е от серия, продавана в "Конрад". Ако не се намери, ще трябва май да я свалям.

Остави, нещо не е наред тук, 5 пъти писах мнение, всеки път по нещо ми се губи, не знам защо. Допълня ли долната половина от поста горната се изтрива при обновяването и обратно. Шибан интерфейс!!!
Намерих ти разрешение на проблема, но явно трябва да го обсъдим другаде, нямам толкова нерви тука.

Както е казвал Остап Бендер: "Времето, което имаме, това са парите, които нямаме!" Така че ще чакам. А има и едно граматическо правило: "Безгласните букви са съгласни."

Добре, да пробваме пак. Щом е от Конрад, единствения, който е с тази мощност (5000VA) е този, предполагам:

Този вид стабилизатори работят чрез стъпално (релейни) или плавно (със стъпков мотор и автотрафо) регулиране на изходното напрежение, в зависимост от входното. В руските форуми срещнах вече подобни теми, там също молят за схеми, но занимаващите се активно с подобни неща там са на мнение, че схема не е нужна за човек, който е достатъчно вътре в материята. Следната фраза като отговор е достатъчно красноречива за това:
Mmaxss, не трать время на поиски схемы, открывай и смотри выходные элементы.
Съгласен съм с това, никак не е сложно да се вникне в схемата и да се направи ремонт.
Има 2 вида регулиране: плавно и стъпално. При стъпалното трансформаторът е с Ш-образен магнитопровод, с отводки от вторичната намотка, превключващи се механично, чрез релета или триаци (релеен стабилизатор). При плавното трансформаторът е тороидален с карбонова четка, придвижвана чрез двигател (обикновен, четков или стъпков) чрез редуктор.
Принципа на действие на схемата се основава на сравняване на входния сигнал чрез операционни усилватели, със стойност, зададена чрез 2 тримера (за долна и горна граница). ОУ при разглежданите теми са HA17324 или LM324, но могат да бъдат и други. Изпълнителната част също може да е различна в зависимост от това, дали моторът е стъпков или четков. При стъпков двигател изпълнителната схема е с 2 комплементарни транзистора (например TIP41 и TIP41). Те се явяват драйверни между компараторите и входа за управление на двигателя (третото жило). При четков двигател има още един, специализиран чип (например BA6208) за управлението му. Той има 2 изхода, които си сменят поляритета и потенциала в процеса на управление. Ето примерна платка за управление на четков мотор:

Виждат се двата чипа (едноредовия е драйвера на мотора), самият мотор и миросуичовете за крайно ограничение. Това е пример за другия тип управление:

Виждат се двата транзистора с малки радиаторчета и операционния усилвател между тях.
Като за начало не е зле да качиш една, колкото се може по-ясна снимка на платката за да се видят елементите.

А, щях да забравя, пиша го като отделен пост, за дане стане същото като с предишните - платката има линейно захранване, състоящо се от отделен понижаващ трансформатор, грец и изглаждащ кондензатор. Ако повредата се изразява в липса на каквато и да било реакция, най-добре е да се провери първо захранването.

малееее тук даже и интеграли има
за последно като си играх с подобно чудо цялата му електроника беше с 4 или 5 транзистора управляващи четков двигател Иначе наистина погледни захранванията, тези с които съм се борил бяха с 2-полярно захранване, двигателя беше закачен между масата и изхода от ОУ :) и когато отработеше някакво напрежение буташе двигателя в някоя посока докато напрежението на ОУ не станеше "0".

"Я в Москве с киркой уран найду, при такой повышенной зарплате"

Сигурно и с транзистори става, но жълтурковците са предпочели да заложат на ОУ-та.
Колега Петков, къде сте!? Посветил сте темата на проблема си, дайте да го разрешим!

Момчета, много благодаря за вниманието!
Този стабилизатор, който е при мен, е по-различен по вътреутробно съдържание от тeзи на снимките, но външният му вид е същият.
Аз, като стар човек, ставам по първи петли и тази сутрин (в един сабахлем) реших да повикам "Неволята" и до обяд успях да сваля схемата. Разбира се не можах да направя comp.side-то, а също и описание, но схемата е проста и няма нужда от прекаляване. А иначе означенията на компонентите съм ги спазил. Изделието ми хареса като замисъл, а решението за ограничаване на уравнителния ток между четките от една страна и нисък импеданс спрямо входния от друга, е много добро! Проблемът се оказа в калпавите четки на микродвигателчето (метален гребен със загатнати контактни пъпки, без никакъв графит).
Самите четки на автотрансформатора, които са графитни, много добре се охлаждат от радиатори, но за съжаление четките са плъзгащи се, а не се търкалят. Не се стърпях и добавих една индикация против регулиране на "нулата".
Ще взема да покопая по тази тема (AC стабилизатори) и по-нататък ще "докладвам" за резултата. Преди време се занимавах малко, но след като изнесоха електромерите на границите на имотите и кражбите секнаха, мрежата се оправи и интересът ми затихна. Ако има някъде релейна схема бих проявил интерес. Разбира се изключвам някогашните Михайловградски изделия. Схемата на този регулатор я имам някъде и като я намеря ще я постна.
Прилагам схемите:
[линк]
[линк]
[линк]
Поздрави!

P.S. Михаил се пише с "и", но "Михайловград" май е с "й" и затова се замислих.

За съжаление, присъствието ми във форума е квантовано, а тъй като живея във вилната зона на Панчарево, там интернет няма, а пощата е с гълъби. Затова се бавя и с отговорите.

Радвам се че си открил повредата, в интерес на истината вчера разбрах за такива стабилизатори (работещи на такъв принцип) от темата. Занимавал съм се само със Стебор. На мен пък интернет достъпа ми е квантован заради загубения ни доствчик, но в малкия провинциален град е така, няма голям избор затова и услугите са на равнище, определяно от монополиста на местно ниво. Поздрави и приятен ден!

P.S. Михаил се пише с "и", но "Михайловград" май е с "й" и затова се замислих.
Както и в други случаи на спелуване в този прекрасен език, трябва да се понапъне човек малко повече за да се произнесе с "и", но нали търсим леснината на всичко . . . . . .?!

Едно време съм купувал от тук:
[линк]

схемата им беше елементарна с 4 или 5 транзистора ако се напъна ще я възстановя (нискочестотен ОУ ама от транзистори pnp и npn) но пък работиха безотказно - бяха монтирани в една лятна дискотека - режима им на работа хич не беше лек (постоянно напрежението варираше между 160 и 220) и естествено им заминаваха четките и някой ден просто отказваха (с мнооого дим). От друга страна цената на защитаваните лампи на ефектите хич не беше ниска и си избиваха цената на първите 2 седмици...

Ако търсиш с релета мисля че ти трябва модела TZ - просто не си струва да го правиш за съжаление - гледам 190 лева е за 5 киловата. Само дето си има времезакъснението на релетата при регулиране - не върши работа при пулсации на напрежението сякаш.

А и сякаш напоследък като ви знам тока не ти трябва стабилизатор а генератор ми се чини

"Я в Москве с киркой уран найду, при такой повышенной зарплате"

Здравейте!
Разработвал съм схеми за управление на АС стабилизатори. Едната е релейна, 5 степенна, другата за тиристори, 6-степенна. Но и двете схеми са с контролер ATmega8.
Стабилизаторите са производство на фирма "Елжен" Варна и ако не се лъжа в момента се предлага само тиристорния вариант.
Понеже няколко години съм се занимавал с подобни устройства ще ви кажа някои мои виждания (може за някой да са полезни).
В зависимост от условията е добре да се подбере удачния стабилизатор. Като най-добра защита безспорно е UPS, но е хубаво да се знае, че там КПД е най-нисък. Ако някой може да сипозволи да плаща 15-20% по-скъп ток, това е идеалното решение.
Другите 3 вида - с контактори, с двигател и с тиристори също си имасвоите предимства и недостатъци. Те всичките имат КПД над 98%. Най-точно може да държи напрежението този с двигател и плъзгаща се четка, но има механическо износване. За Често променящо се напрежение е подходящ този с тиристори. Контакторният е най-евтин, но също има износване и стъпална промяна на напрежението.
И накрая, кратък коментар относно китайските продукти. Те са действително много евтини, но клиетът трябва да е нясно, че са със силно завишена мощност. Обикновено е близо 2 пъти. Тези с двигател и плъзгаща се четка след около година работа (и изтичане на гаранцията) не само им се износва четката, но и се разбива редуктора на моторчето, а то много трудно се намира като резервна част. Другите им проблеми се отстраняват сравнително лесно - или изгарят крайните транзистори, или трябва дфа подменят четките.

Всичко българско и родно -
любя, тача и милея.

Това е схемата на Монтанския:
[линк]

Благодаря!
Типична аналогова схема...

Всичко българско и родно -
любя, тача и милея.

Този го разработвах доста време, въпреки че познанията ми си останаха на ниво четирихилядна серия. Идеята я получих от Данчо Шопов, който беше р-л катедра "Ел. апарати" в ТУ. Разбира се с процесор е много по-лесно, но както казваше един приятел: "Толкова можем".
А бе, става за дипломна работа на някой ученик от техникум.
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]

Охооо ... това е страхотна схема! И недейте да скромничете - много дипломни работи в ТУ са далеч по-прости :)
.....
Относно работа с микроконтролери - моето мнение е, че човек който разбира от логически схеми ще му трябва не повече от седмица за да започне да ги прави и на контролер. Необходимо е също малко владеене на английски за да могат да се четат документациите.

Всичко българско и родно -
любя, тача и милея.

Наистина схемата и разработката е добра! Интересно ми е реализирано ли е изделието и ще се радвам ако качиш снимки на реализацията. И съответно да кажеш дали си доволен от работата на сталибилизаторчето. Аз ползвам Стабитрон 350 който е горе долу на същия принцип но се използват отделни изводи на един автотрансформатор и има само 4 стъпки на превключване. Притесняват ме тези стабилизатори с релета и въобще електромеханичните, защото при бързо покачване на напрежението върху товара се получава кратковременно пренапрежение докато сработят релетата. И въпроса ми е дали е възможно това да навреди на телевизор Електрон Ц380Б с импулсно захранване, защото засега го ползвам с този стабилизатор, тъй като напрежението често излита над 250 и пада под 170 но не знам дали стабилизатора по-скоро не вреди...

Тролеите напред!

Схемата на "Сабитрон 350" е по-нагоре и я свалях, когато се случи да ремонтирам един. Затова може и да има грешка при свалянето. Работи много добре и е правена специално за телевизори и заменя ферорезонансните.
Що се отнася до разработката, работата стигна до изработка на трафовете в Соколово и налепване на схемата на универсална платка с цокли, и тефлонови жички. Тефлоновите жички много ги уважавам, защото като стане плетеница и се наложи поялника да се провира между тях - не се топят! А иначе схемата работи добре, на за пълно тестване трябва много време. До платка и завършено изделие ще трябва още "сол да изям". Но както се казва "Що е време - пред нас е!". Между другото, универсалната платка съм си я правил сам и представлява топология с цокли, изводите на които са големи площадки, където могат да се запоят и компоненти, и жички. Между цоклите има писти с три вида захранване и маса, и всичко е изведено на букси. А бе ..."Джурасик"! Що се отнася до релейните схеми, те са по-бавни, но при късо и претоварване са незаменими. Освен това контактното съпротивление е несравнимо с пада върху тиристорите и триаците. Да не говорим за разсейваната мощност. Е.... електрическата и механична износоустойчивост не са за хвалба, но мисля че релетата ще ни надживеят.
Между другото, такъв стабилизатор е правен в катедра "Ел.апарати" (ТУ - София), но не съм го виждал и не зная как е направен. От Йордан Шопов знам само принципа на силовата част и то без окъсяващите релета и "номера" с промяната на опорното.
Това, което следва, е по-читаво описание и има малки изменения.
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]

P.S.
На един колега, който питаше дали "немам" умора? Отговарям:
"Луд умора нема!" и "Залудо работи! Залудо не стой!"
Освен това, когато сме бедни, единственото, което ни остава е да работим, въпреки че: "Умението да се работи, няма нищо общо с умението да се изкарват пари!"
Друго, за което се сетих, са малките технологични и инструментални "открития", които може би е редно да се споделят.
Един инструмент, който много уважавам е пеанът. Като трета ръка е незаменим и не пуска това що е хванал. Един ден се беше запилял някъде и дълго се чудех с какво да го заменя. Накрая ми "светна" - взех едни малки клещи "RICO" и навих няколко пъти в края на дръжките ластик, с който връзват краката на замразените бройлери. Резултатът беше прекрасен пеан! Нещо повече, усилието на стискане беше пропорционално на броя на навивките - също като при пеана!

Г-н Петков, да не ви отчайвам, но китайците буквално убиха пазара. Освен това има и известно подобрение в мрежите и напрежението не играе толкова.
Да, знам, има много проблемни зони, много неоправени мрежи. Но хората с които работя, буквално замразиха дейността. Просто клиентите ужасно намаляха. Така, че не искам да ви отчайвам, но не очаквайте кой знае каква пазарна реализация на изделието.
Това разбира се, не намалява ни най-малко достойствата на схемата.

Всичко българско и родно -
любя, тача и милея.

"Нямам нужда от надежда, за да се реша, нито от сполука, за да постоянствам!" .
А що се отнася до комерсиалността, тя никога не е била нито цел, нито стимул за работа. Удоволствието да измислиш нещо и след това да видиш, че то работи точно по същия начин, както си го мислил - просто няма цена!. Още по-интересно е ако се получат "странични" ефекти, които първоначално са ти убягнали. По този начин се трупа опит и той е незаменим.
Що се отнася до хляба "чер"- и краишникът стига! За съжаление, опитът става самоцел, защото децата избягаха отвъд океана и няма да се върнат, а ние оставаме "...бездомни, безднадеждни и унили.."