Доубедих се...

..че>) няма как старите ти приятели от пиещи компании да те приемат на равна нога.
Току що се върнах от България.
Още с отиването ми,на няколко пъти в началото ме пробваха да ми налеят и да ме почерпят комшии и познати.
Ама ти наистина ли дори и дна бира няма а изшиеш дори,или поне 100-200гр ракия??!
Ами не пия им казах,нищо!!
Само вода,за да е мирна главицата,както е поговорката.
По-късно и с познати се повтори ситуацията по заведения.
Върха беше последния ден когато се видях със стари приятели от тайфата,и ми се обади и един друг по мобилния...защо не ми се обади вика,да се видим...аааа знам защо ми разправя!!
Понеже то от теб не зависи,понеже ти имаш не чехъл на вратати,ами тежка кубинка която ме притскала..демек жена ми с кубинката>))
Стана ми гадно,наистина,не бях в настроение за да го почна тоя мой стар приятел,метъл-пияндурник,който със дни миналата година спеше по кръчмите,и псуваше жена си която го караше дасе прибере в къщи.
Та мисълта ми е,че просто не пиеш ли ,най-вече в един малък град,какъвто е Калофер например,вече си под чехъл,кубинка..или втора ръка човек.
Учудващо е доколко са нетолерантни хората пишещи се за твои приятели!!
Вече не си от тяхната ПАРТИЯ и вече неси вървежен.
Няма смисъл на никого да обяснявам нищо повече.
Понеже,няма да разберат никога.
И с още един се случи.
Пак ме агитираше поне бира да поема...накрая ми писна и го затапих!!
Викам му...на мене,и на още един инвалид със патерица от града ни,паметник трябва да ни вдигнете,е години наред не сме докоснали алкохол.
Понеже инвалида щеше да умре от интоксикация след 3,4 дневен запой и спря от раз и цигари и алкохол.
Аз постепенно спрях цигарите след пиенето,но е факт че в калофер се броят на пръстите на 2те ръце едва едва хората като мен и инвалида.
Та определено ако много ме уважаваш му викам на тоя,вземи агтирай и другите от тайфата,да ни вдигнете един паметник,на трезвения войн.
Тоя позеленя направо.
Изри вътрешно,колкото и да не се опитваше да го покаже.
Амипрекалено нагло ми влезна и той...че ако съм пиел две три какво..жена ти не ти ли дава вече??!1
Още от време оно,са убедени всички,че жена ми ме спира да ия.
И ми се правят насмешливи коментари.
За мен най-ценното е семейството,дущевния и менталния мир...така казвам навсички.
Всичките други които както виждам си пикаха,и продължават да пикаят на семействата си...в името на алкохола.
Повечето са разведени,понеже жените им не можаха да ги изтърпят заради ненормалното им наливане.
Има и такива които са пред развод,но и на тези разведените,пък и на другите...така и не им светва кое е сгромолясало браковете им,и животите им!!
За мен те са едни щрауси със зарити глави в БУТИЛКАТА,и винаги обвиняват вселената за провалите си.
Понеже както и тоя със кубинката където се заяде,както и другите..на тях никой не може да им попречи на пиенето.
И жените им или все още живеят със алкохолици тичащи по кръчмите,поляните и реките..или вече са ги зарязали отдавна.
Значи равносметката е 3 разведени пиянки,още 3,4 никога неженили се...и по-добрепиянки,както и още няколко които са пред прага на равода...и по незнайни причини..и аз незнам как още ги търпят жените им.
Заради децата явно...ама тези деца какво виждат??
И накрая аз съм този който е сбъркания,отцепника под чехъл.
Завист,това е.
Лудо ми завиждат явно,че май съм единствения който има контрол над юздите във живота си.
Е няма да го признаят,никога.
Страшно е...да се прибереш в един пиянски град през юли,и да наблюдаваш как за повечето си 2 класа човек,понеже не пиеш.
Ъова е мерилото за мъжественност в калофер,колкото повече пиеш,по-голям мъж си.
Тоя град има нужда да сеотцепи с бодлива тел и знак за алко-карантина,с надпис,надежда тука всяка оставете.
Мисля сериозно да изложа тези мои мисли в една книга,пък ако ще и да рискувам да ме бият с камъни в града където съм израстнал.
Крайно време е някой да им съобщи малките и големите истини за самите тях.


Когато фактите говорят и боговете мълчат!Не оставaй длъжен никому!

Добро утро приятелю

Нали?!

Когато фактите говорят и боговете мълчат!Не оставaй длъжен никому!

не се заблуждавай ! Там, където последно работех, само аз не пиех алкохол и ме гледаха като извънземно. Хората така си решават проблемите.

За мъжете е много по- трудно да не пият въобще защото тук традиционно всички мъже пият. Аз познавам само един мъж който въобще не пие и още един които пие на Нова пък на Нова година.
Доста трудно можеш да очакваш промяна в това отношение както и доста трудно за приятели които не са те виждали отдавна. При случай, че си бил тук може да очакваш някой приятел да те разбере, но при твоя случай е малко вероятно.
За жените е много по- лошо да се напиват и въобще да пият.

Не се дразни и не очаквай промяна.

Финтрол,
проблемът ти май е и емигрантски, а не само алкохолишки.
Не знам дали разбираш за какво иде реч, но всичките ти писания са проникнати от дълбока вътрешна неудовлетвореност, произтичаща от социалното ти положение и там в Норгето, и в Б-я.
Не го заявявам от позицията на преуспяла, а точно защото и аз се боря с житието на емигрант.
Клуфтът между тези и онези българи става все по-голям.
Стискай зъби ,брат, и се надявай поне за сина ти нещата да се подобрят.

А дали наистина са убедени че ги решават?
Аз като се замисля..май само алкохола ни е свързвал със старите авери.
Понеже сега като алкохола го няма и не съм им интересен явно.
Пък и да си призная ..след час два в компанията на същите пияндета и на мен не ми се стои около тях.
Все едни и същи стари пиянски изцепки цинизми и идиотизми.
Аз що път извървях и неща промених...
Те са във същата изходна точка.
Впрочем греша.
Те са се запътили стремглаво и препускащи надолу в жевота.
Към тоталната зависимост цироза и оглупяване.

Когато фактите говорят и боговете мълчат!Не оставaй длъжен никому!

Благодаря.
Стискам и се надявам да.
Дано той да е добре.

Когато фактите говорят и боговете мълчат!Не оставaй длъжен никому!

Отсега му набивам в главата колко лошо нещо е алкохола.
И че в нашия род имаме проблеми .
Понеже това е наследство..алкохолизма.
Поне в моя род.
И му давам отр.пример на дядо му..моя баща.
Пък и му казвам че и аз съм бил зле.
Нека да знае защо баща му никога не пие.
Понеже го обича и държи на семейството си и мира в него.
Така се задължавам и аз мен си.
Никога да не се дъня занапред.

Когато фактите говорят и боговете мълчат!Не оставaй длъжен никому!

finntroll, фен съм ти! За това, че си честен и че се бориш!

Ще ти пусна една епиграмка:

Мечтата

Запитали веднъж свинята:
-Каква е твоята мечта?
-Бунища да осеят равнината -
да се превърне в кочина света!...
----
Свинята
ще познаеш по мечтата!

Алберт Декало

Та... мечтите ви са различни. Отстрани погледнато - не би трябвало въобще да им се дразниш - та те не биха могли да реагират по друг начин. Какво да кажат - "брато, ние пропадаме" ли? Няма. Докато нямат смелостта да са честни със себе си.. ще търсят начин да те уязвят както им е познато, надявайки се, че така се издигат... прах в очите.

И още нещо:

НЕ ВСЯКО "БРАВО!"...

Не всяко "Браво!"е достойно.
Не всяко "Долу!" е позор.
Не всеки химн — заупокоен.
И не хвалебствен — всеки хор.
Не всички лаври са победа. ...
Не всяка загуба е крах.
Не всяка истина — последна.
Не всяка грешка — смъртен грях.
Не всяка прошка е пощада.
И не надгробен — всеки кръст.
Най-истински когато пада
човек доказва своя ръст.

Има похвали, дето могат да те оскърбят и обиди, които могат да те зарадват.

Ако искаш да имаш щастливо бъдеще, пусни миналото да си отиде с усмивка! :)

И аз започвам да съм ти фен/
ОПРЕДЕЛЕНО!!
За топлите думи и мъдростта в тях.
Ще го пусна миналото..твърде дълго ме измъчва вече.


Когато фактите говорят и боговете мълчат!Не оставaй длъжен никому!

да го пуснеш, кажи ми как си го направил. Че аз толкова време вече уж го пускам, но продължавам да го нося със себе си.

Сбогуването с миналото става само по един единствен за мен начин, с покаяние, дано не стресна някого с думата, но тя си е съвсем правилна, на мястото си е, актуална и действаща е, и има невероятната сила да премести всичко, свързано с миналото !!!

С Програмата на Анонимни алкохолици покаяние става възможно да се извърши, прилага се Четвърта и Пета стъпки от Програмата за възстановяване от алкохолизъм. Това работи, приятели !

Не бих пожелала на никого да провери дали това работи, както аз го направих, заради неописуемата мъка след смъртта на майка ми.
Изпитвах огромен товар : угризения на съвестта, мъка, страх, чувство за вина, огорчение, недоволство, неприемане, усещане за безтегловност, вакуум, отчаяние, умиране ....
Мислих си, че аз съм виновна, че аз съм допринесла за смъртта и, че аз съм причина ...

Това не е така, но мога да го напиша едва днес, аз не съм Господ, има си неща, които изобщо не зависят от мен, както между другото и моята болест, тя също не е зависела по никакъв начин от мен.

Днес обаче, тук и сега, аз си нося отговорността за моята болест, аз имам познания, имам някои помощници : имам контакти с много хора, имам Програма, имам сбирките на АА, имам знания за покаянието, и мога да се освободя от натрапливостите, които ме преследват и унищожават !

Опитайте с Програмата на АА за възстановяване от алкохолизъм, страшните спомени си отиват ...

да го пуснеш, кажи ми как си го направил. Че аз толкова време вече уж го пускам, но продължавам да го нося със себе си.

На мен в това отношение много ми помогнаха книгите на Екхарт Толе. "Силата на настоящето"," Нова Земя", не се сещам за заглавието на третата книга. Но "Силата на настоящето" наистина ме научи че няма минало, няма бъдеще. Никога не е имало, защото има само "сега".
Успокояващо ми действа някакси.

Усмихни се, има изход.

Не знам дали прошка и покаяние е едно и също, май повече не е, но поисках и дадох прошка и ми олекна.

колко време ги четох и умът разбираше, но сърцето отказваше да приеме. Май отново ще започна да разхождам " Силата на покоя " със себе си.

Да, прошка и покаяние, така отдалечено звучат тези думи днес, в този забързан и технологичен, модерен свят, поне на мен така ми се струваше преди време.
Защото аз бях чувала преди много години за прошка и покаяние, но си мислих, че това е само по филмите, примерно как едни импозантни и величествени свещеници с височайшо благоволение и аристократичен жест дават опрощение на греховете на съгрешилите парии .... Ето такива някакви си асоциации имах, от друга страна, гледах един модерен и развиващ се свят, съвременността носи изумителни технически постижения и не намирах мястото на тези остарели ... прошки ...

Но това се оказа, че не е така, много просто, допуснала съм грешка, и прошка има, и покаяние има.

Прошка и покаяние не е едно и също нещо, но са свързани, това мога да напиша, и е преживяно от мен.

Като се научих да прощавам на хората, ми стана много леко, осъзнах, че всички сме просто едни човешки същества, и само от този факт следва, че ще грешим, и то непрекъснато, и няма как да очаквам някой да е безгрешен, и тогава пък следва, че трябва да се прощава и да си приемаме грешките.

А покаянието е свързано с мен самата, като личност, с моят си личен духовен и живот, с моето желание да се изчистя и освободя от миналото и неговите неизбежни наследства. Няма по-велико нещо от покаянието, затова и няма по-велико нещо и от Програмата на АА, чрез нея аз осъзнах какво е това покаяние, и как след това човек се освобождава.
Товарът, за който писах преди време че ме беше изгърбил до умиране, сега го няма и ми и много приятно да живея вече, много по-спокойно и леко.

Същевременно моето мнение е, че малко хора приемат покаянието, поглеждането вътре в себе си, и имат желание да промяна на личността си, много повече се вглеждат във външните неща : хора, предмети, обстоятелства, събития, и така изместват центъра на тежестта от себе си към външния свят.

Това сигурно е нормално и правилно, и някак си, заложено в човешката природа, щом го правят всички. Според мен трябва да се търси баланс, причините и в себе си и в света, и при всяка отделна ситуация да се преценя и решава индивидуално.
Баланс, равновесие, мярка, все думи, които за мен бяха непознати в миналото ми
Но изобщо не е късно, сега се уча, човешкото развитие не спира и няма граници

защо искаме да научаваме уроците все по трудния начин, а не се учим от грешките на другите. Явно докато сами не се опарим, няма как да повярваме. Е, щом сме живи, ще продължаваме да пробваме. Проба, грешка, проба, грешка и докато се усетим, животът отлетял.

Ами алкохолиците са доста "поопарили" се хора в този смисъл.
Не съм срещала алкохолик, който да не е страдал като за световно.
Говорим в Анонимни алкохолици за това, че всеки един от нас е стигнал своето "дъно" така да се каже, и тогава се е "предал" и е извикал силно, с пълен глас : "Помощ".
Най-накрая хитрият и манипулативен и комбинативен алкохолик, стигнал до предела на силите си / пиша в неопределено лице, но това се отнася в пълна сила и за мен самата / , е готов да слуша, да СЛУША ... Боже, мога да напиша една новела за мен самата, аз как слушам и кога слушам и изобщо, това със слушането е така интересно. На мен лично ми трябваха 44 години живот, изцяло падане, умиране, попадане в болница, за да започна да слушам някого и това се случи в Анонимни алкохолици, където за първи път започнах да слушам, защото вече нямаше накъде, или или ....

Четиридесет и четири години, за да започна да се вслушвам в това, което казва баща ми. Никога не съм го слушала и си мислих, че той не е достатъчно интелигентен, и винаги съм се отнасяла с пренебрежение към него, мислих, че той не е наясно с много неща, а аз съм наясно, защото не е успял да научи даже един немски, цял живот се размятаха някакви учебници по немски, и така не го научил, а пък аз научих френски, хихи.
Безумие, няма друга дума, която да е по-ясна, и която да характеризира мисленето ми в тази насока. Значи не става въпрос просто за грешки, не е това, това не са само една или две грешки, при алкохолиците става въпрос за безумие.

Така че няма смисъл да се чудим защо не се учим от грешките, това не е много характерно и за нормалните хора, обаче за нас, алкохолиците, няма такъв филм като разум, вслушване, разумно мислене и преценка, за нас е характерно обикновено безумие, и няма как да се сравняваме с другите хора и с общовалидните човешки правила и ценности.

че може да се помогне на човек, който не смята себе си за алкохолик ?