Гранична стройност

Колеги съгласно Нормите за стоманени конструкции граничните стройности са :

1. Натиснати елементи - колони 180.
От друга страна в табл.59 е даден коефициент на изкълчване и за стройност 220.
Когато товарите са малки и напрежения при устойчивост са под 0,5 т/см2 -
Може ли да приемем стройност 220 - за икономия на материал ?

2. Опънати елементи - връзки между колоните 300.
За корави връзки добре, но за обтегачи от въжета или армировъчна стомана -
как да стане - явно някой не е мислил тука като е писал нормите ?

Ти си уникум бе, колега! Кефиш ме максимално!
..........
Остава ти да преминеш и през "черупките" (само тях не си проектирал) и си готов!

Нещо умно имаш ли да кажеш ?

Тц...де толкова акъл да имам!

Явно нямаш -
Затова следи тука форума ко ша кажем ний по-умните - белким са научиш !

На ко са кефиш бе льольо ?
Дасега нищо умно не си казал във форума.
Темата беше за конструкция на фотоволтаици върху покрив -
той ми развива теза за цената на тока !
Явно си завършил икономика при Цвети Даковски - един друг мазен и прост толуп !

В отговор на:

---

Темата беше за конструкция на фотоволтаици върху покрив - той ми развива теза за цената на тока!

---

А не се ли замисляш, че има, ако не пряка, то косвена връзка между конструкцията и цената на тока? Ако не го проумяваш- пазара ще те изхвърли от играта!
Момче, всичко и икономика и пари в днешното неолибарално време, в което живеем! А пък в случая с фотоволтаиците (силно динамична, във парично отношение, среда), това е още по-силно изразено! Конструкцията трябва да е подчинена на цената, т.е. винаги се търси "най-тънкото" решение, на границата на нормите, като за фотоволтаични конструкции, които не са със чак такава степен на значимост и отговорност, "изпиляването" трябва да е на макс!
Дължиш ми 50 лв за "жокера"!

Дължиш по 5 бири на всички във форума които ти четат простотиите !

Проблема е техен- аз бира не пия!

Някой има ли идея -
Какво ще и стане на колоната при стройност 220,
щом напреженията при устойчивост са 0,2т/см2 при допустими 2 т/см2 ?

Този някой се казва Ойлер:
и е написал своето мнение по въпроса преди има няма 250 години.

Една колона може да има стройност 500 и въпреки това да не загуби
устойчивост при много ниски напрежения. Подобни решения са свързани
със сериозен преразход на материал поради лошо избрани конструктивни
схеми и сечения.

За разлика от българските норми, Еврокод 3 няма ограничения по отношение
на стройността на елементите. Такива обаче има в Еврокод 8.

Съкращавайте фразите до размера на мисъл. М.Вайсберг

Ето няко кайто мисли като мен !
Колега, може ли да ти пратя един чертеж на е-мейл ?

Не е задължително конструктивната схема да е лоша -
Понякога се изисква голяма височина, а товарите са малки - пример естакада !

За обтегачи и въжета очевидно е неприложимо. Никой няма да тръгне да проверява въже на стройност. Изискванията са направени с оглед размерите на елементите да се вкарат в някакви "нормални" граници за да се избегнат разни трептения извън равнината, случайно изкривяване от удар при много тънки елементи и изобщо да се осигури нормална експлоатация на конструкцията. Иначе всеки път, когато мине трамвай или камион, връзките ще затанцуват хип-хоп. При обтегачите обаче е различно - те са напрегнати. В Еврокод няма ограничение за стройността на елементите, но пак трябва да се осигури експлоатационната пригодност на конструкцията.

Ей така, за пример:

Сечение HEA 100 и кутиеобразно 120х60х3 биха имали еднаква
стройност като елементи на конструкцията, защото инерционните
им радиуси са приблизително еднакви.
Първото има двойно по-голяма площ на напречното сечение,
съответно и тегло. Ще работи с двойно по-малки напрежения
с преразход на материал, ако той не се използва пълноценно.

Една решетъчна колона може да има малко тегло, при това
да запази ниска стройност.

Темата за естакадите е голяма, не я отваряй, ако не си подготвен.

Съкращавайте фразите до размера на мисъл. М.Вайсберг