Имам проблем. Душевен.

Искам семейство, такова, каквото го разбирам аз. Без лъжи, без изневери, със съпруг, с деца. Имам си изисквания за мъжа, който би трябвало да е до мен. Знам какво би ме направило щастлива и какво нещастна.
На този етап пред мен няма кандидати за сериозна връзка, които да отговарят на моите претенции.
Зная, че веднага ще ме упрекнете, че търся принц. Еми, не, не търся принц. Просто търся човек с когото ще се чувствам добре и няма да се караме. Аз себе си добре познавам. Но такъв човек почти не намирам.

От друга страна ми минава времето за деца. Почни на 30 съм, имам си някакви пречки и с всяка година става все по-рисково за мен. Да не говорим, че хич не ми се ще когато детето ми е абитуриент аз да се пенсионирам. Много искам да се реализирам като жена, като майка. Но не искам просто да съм майка. Искам да съм майката в моето семейство. А за семейството си трябва мъж. Ща или не ща, без него не става.
Тук възниква въпроса как да го намеря преди времето ми да е минало.
Не съм жена, която ще посегне първа да целува или да кани у дома за нещо повече. Нямам нито такова възпитание, нито такъв характер. Първата крачка не я правя аз. По-скоро съм способна да направя втората, ако искам.
И тук ще ме упрекнете, но това не мога да го променя. Характерна черта ми е.
И съм сега в една черна дупка. Смешна или не, тя ме е обградила, аз съм в нея.

Искам мъж и семейство. Знам как да го постигна, но трябва някой мъж по мой тертип да направи първата крачка към мен. Големият въпрос е къда да го намеря? Къде? Времето минава. Утре ще се обърна и вече ще съм на 40 години и за мене вече ще е прекалено рисково да създавам деца.
Какво да правя? Да налетя на някого ли? - на това не съм способна. Не зная как сама да се пречупя.
Или да се примиря някак с избора си да бъда сама.

Просто ме е хванала депресията. Тамън бях си казала, че не ми трябват нито мъж, нито деца. И ето на сега ми се прииска да ги имам. Неистово ми се прииска.

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

Миличка, ти дори още не си навършила 30 За къде си се разбързала?
Чакай си твоето момче да се появи, не е необходимо да правиш нищо, според мен
Просто не живей затворен живот, срещай се с хора, не се затваряй и животът ще ти поднесе приятната изненада, която очакваш
Не е нужно да се самообвиняваш, че незнам-си-кво-си си искала, търсела - всеки търси най-доброто за себе си и с пълно право! Нито пък е нужно да почнеш търсене на жених по сайтове - рискуваш големи разочарования, както съм чувала...
На 40 наистина е доста късно за деца, но ти нямаш и 30 още. Защо от сега си представяш подобна алтернатива, не ми е ясно и наистина нещо депресия те гони, от която можеш само сама да си помогнеш да излезеш...
Разбирам, че се чувстваш самотна и искаш истинско семейство, но ако превърнеш тази идея в самоцел, това ще ти пречи истински да я осъществиш...
Отпусни се и си живей живота... А той , твоят човек, е някъде там и ще се появи, вярвай в това

Твоето желание е много благородно, много чисто и бих казал желание продиктувано от здраво мислене и здраво разбиране за живота, но под тази идеализирана форма която го искаш за голямо съжаление е малко вероятно да се случи. Защото в живота винаги нещо не е в ред.

Трябва да не търсиш с отчаяние, дори да не търсиш целенасочено, защото колкото и да търсиш, когато го намериш, то ще стане по най-неведомите пътища. Щом имаш чиста мечта, вярвай в нея и имай надежда, това само е нужно и може би достатъчно, за да го получиш. Просто не се слагай в рамки и нямай негативни очаквания. Лесно е да се каже... много трудно да се поддържа. То и като намериш човека пак няма всичко да е розово, но ти вярвай. Затова всеки ден вдишваме за пореден път като че ли за първи, крепени от надеждата. Не прави компромис с целите и желанията си, а прави компромиси, когато намериш щастието си, за да го запазиш. Абсолютно съм убедена, че Бог изпълнява чистите и святи мечти и намерения, само че след това наказва ако се самозабравим или не оценим полученото. Тук мога да разкажа малко от моята история, но така или иначе съм я представила доста мрачно към момента, така че ще се въздържа.

Мръни, щом това искаш, ще го имаш. Само трябва да се отпуснеш, да не го превръщаш във фикс идея, да се успокоиш, и да се погрижиш за себе си.
И не мисли за времето, защото на "този свят има време за всичко".

It’s time to shake ...

Както се казва, внимавай какво си пожелаваш.

Квантовият свят в който живееш, ще ти го даде.

[линк]

искам, искам, искам...с първия не се получи, разочаровах на 40 съм и още търся, ха дано ...ама надали
желая ти успех, ама не избързвай, гледай, тествай, виж на какво ще е способен да се откаже заради тебе и ти какво ще жертваш заради него, защото една връзка е като сблъсък на две вселени

внимавай ...

Тук ключовият момент е от какво произтича желанието, какво лежи в сърцевината му. Ако сме водени от нужда, страх, отчаяние, нетърпение, с отрицателната си енергия блокираме реализирането на желанието. В този случай завишаваме важността, внушаваме си, че ако желанието не се осъществи е невъзможно да сме щастливи. Залагаме всичко на една карта – „ако не стане това, което искам ще съм нещастен, само ако се получи мога да бъда щастлив“. Това създава излишен потенциал, който задейства равновесните сили/ закон за равновесието/

А ако желанието за нас е едно предизвикателство, тръпка, радост, но не се вкопчваме в него сякаш е единствения път към щастието и сме водени от радостни емоции и вяра, тогава то придобива организираща сила. Тогава постигаме хармония, синхрон и цялата Вселена ни помага, за да получим това, което искаме.

Мръни, какво да ти кажа, гадно е това с часовника и годинките, но не виждам какво можеш да направиш в момента - не си изправена пред конкретен избор, че да си мъчиш главата.
Ако имаш здравословен проблем, използвай времето и го решавай.
Да се отказваш от идеята за мъж и семейство и да ставаш самотна майка е още рано, отпусни се.
Пък и всичко тече, всичко се променя, може и за женският организъм да важи.
Виж тук какво казват за късните бременности:
Вечният спор за възрастта на родилките
А тук има и разни здравни съвети и конкретни препоръчани стъпки, освен страшки
Така че, ехеее още колко време имаш и възможности. Кротни се

Съдбата си знае работата. Там не мога да се меся.
Но моята душевна драма е, че искам нещо, което зная, че няма да имам. Но не успявам да го залича от желанията си и от време на време това желание се възражда с пълна сила. А когато се възроди ме пращя в края на Вселената да се мъча душевно между надеждата и реалността. Изпадам в някакво натрапчиво отчаяние, за което ви се извинявам, ама ...... не мога явно да го контролирам на 100 %.

Вече почвам да ги мразя тези свои моменти.

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

Искам семейство, такова, каквото го разбирам аз. - когато не можеш да направиш нещо както трябва, направи го както можеш.
Другото е мързел и оправдания...

"Библия учить нас любить ближнего своего. Кама-сутра объясняет, как это делать. "

Напротив, Мръни, ще го имаш, просто махни думата "искам" и с нея всички очаквания...
Аз минах на друга тактика...с "не искам" и просто игнорирам всички дразнители и дразнения....а и очаквания няма...
Горе главата, живота е хубав...

Това, което аз ти написах, е дълбоко проверено. Ако големият страх е възрастта и здравословен проблем, стига да решиш да се довериш, може би има начин да ти подам ръка един ден (имам нещо предвид).

Не виждам защо да не се изпълни желанието ти, Мръни.
То е съвсем нормално. Важното е, че знаеш какво искаш.
Виж, с търсенето е по-сложно. Затова и думата "търсене" не е най-подходящата в случая. По-скоро се зареди с търпение, като същевременно разширявай кръга на познатите си и контактите. Отнякъде все ще изскочи заекът.
Освен това не мисли, че вече няма мъже, които да направят първата крачка. Аз също предпочитам такива. За мен това говори за решителност и самочувствие.
А от възрастта си не се отчайвай изобщо. Имаш достатъчно време пред себе си.

"Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи." ЛЕРМОНТОВ

Имаш проблем и той е ментален. Това трябва да разбереш. Последствията му водят и до душевния. Аре стига съм ти отварял очите, щото ще скочиш да ме дереш, или ще си затраеш.

Graeca sunt non leguntur

[линк]

казват че нашите желания, трептят и създават реалност, но всичко зависи как е пожелано дали е направено по правилния начин. Когато непрекъснато искаш, искаш, искаш нещо, то реалността която се създава е "искане" и в крайна сметка няма да получиш това което искаш.
Това бе теоретичната част.
Практиката оставям на теб. Няма лошо да налетиш на някого, стига да усетиш, че и той те иска. Помогни му
И още ... време имаш, за любов винаги има време, а с твоите почти 30 години имаш време и за деца. Недей с тези претенции когато детето ми е абитуриент аз да се пенсионирам има си Господ, за тези работи,когато, тогава, а за пенсионирането - смятай че както вървят нещата никой няма скоро да се пенсионира

Предвид на лекарството което вземам представлява изключителен риск да си направя сам дете с някоя мадама.Това е страшната истина. За мен най-добре е жена с готово дете.