Асоциативен тест

Тестът се състои в следното:

Визуализиран разказ за една разходка, в която участвате и вие, като се дава възможност всеки да си избере конкретен предмет, действие или описание от няколко варианта, включително и ваш вариант.

След края на "разходката", следва анализ... Т. е. като приключат всички желаещи, се обявява край и тогава се анализират всички отговори. Това е така, за да не се влияят включилите се след анализа на предходните ...

Представете си, че сте на разходка в гората. Огледайте се и кажете , в кой сезон е вашата разходка. Както се разхождате по една горска пътечка, си представете, че виждате един ключ. Опишете ключа (голям, малък, цвят, вид - секретен, от старите, старовремски и пр... от какъв метал). Вземате ли го, оставяте ли го, след като сте го разгледали или въобще не му обръщате внимание...

Разходката ви продължава и стигате до една горска поляна... В средата на поляната има една постройка... Опишете постройката, която виждате - планинска хижа, алпийски тип, малка сламена къщурка, солидна постройка, красива горска къщичка, заслон, навес или нещо друго, което вие си представяте. Какво правите, като виждате постройката - надничате през прозорците(ако има такива), пробвате ли да влезете? Вратата отключена ли е или заключена? Ако е заключена, какво правите? Опитвате ли се да влезете по някакъв друг начин или не? Ако се опитвате, какво точно правите? Какво има вътре, какво виждате, какво се случва?

Идва момент, в който продължавате разходката си по горската пътека. Както си вървите, виждате в средата на пътеката свита на кълбо змия? Какво изпитвате в първия момент? Какъв е първият ви импулс и реакция? Какво правите - спокойно минавате покрай нея и продължавате, връщате се, заобикаляте, наблюдавате мълчаливо, дразните я, убивате я или нещо друго или нестандартно..

Разходката продължава... минавате покрай скала, в която има отвор на пещера... Влизате ли или не? Страхувате ли се или ви е безразлично? Ако не влизате, защо? Какви мисли ви минават? Ако влизате, докъде? Опишете, какво виждате там?

В далечината се вижда селище и вие бързо се запътвате към него. Скоро стигате до първата къща в края на селището. Опишете я: На колко етажа е? Има ли двор? Какво има в двора? Има ли градина, цветя?

Продължавате пътя си и навлизате в селището. Стигате до центъра му, където има фонтан. Опишете фонтана, който виждате. Голям ли е или малък, кръгъл или с друга форма, има ли фигури, статуи, какво представляват? Има ли вода или е изсъхнал? Каква е водата? Как и откъде изтича? Чувате ли звуци? Ако да - опишете ги...

Колкото по-ярко и колоритно е описанието ви и колкото повече подробности има, толкова по-детайлен и интересен би бил анализът

Приятна разходка!

за пожеланието !
Нали срокът за писането ще бъде поне 3-4 дни или седмица, за да мога да се включа ?

Сезонът е лято, гората предлага прохлада в иначе горещия и сух летен ден (после ми хрумна друго - но понеже това ми беше първата мисъл - оставям го така.). Оглеждам се и за гъби - намирам един странен старинен железен ключ - ръждясал и прояден от корозия - все едно е на най-малко 100 години, беше частично покрит с шума. Питам се кой ли си е загубил ключа преди толкова много време... взимам го и го прибирам в джоба и продължавам. След малко стигам поляна със нещо като запусната неголяма барака с един прозорец и заключена с верига и катинар врата. Стъклата са толкова мръсни, че трудно мога да погледна какво има вътре. Пробвам намерения ключ на катинара - нъцки - изобщо не е от този катинар. Оглеждам внимателно високата трева около бараката, да не би да намеря друг ключ или нещо да ми подскаже за какво служи бараката. Нищо. За....бвам бараката и продължавам по пътя, понеже на тази открита поляна е по-горещо и бързам да се скрия отново в горската прохлада. След малко полягам върху шумата да си почина - лежа около половин час, наслаждавайки се на всичко около мен. Продължавам по пътя, не след дълго стигам до изворче на пътеката с бистра и студена вода - напивам се до насита с големи глътки - вдигам поглед и недалеч виждам огромна скала с тясна дупка на пещера изкатервам се до подножието на скалата надзъртам в тъмнината на пещерата, хвърлям един-два камъка изглежда след входа ще мога да продължа - лягам по корем и започвам да пълзя пипнешком - усещайки със всички сетива средата около мен - непрогледен мрак, само някъде зад мен се прокрадва тънък лъч светлина, дупката става все по тясна и вече не мога да продължа, затова изпълзявам обратно навън, излязъл на вън оглеждам още веднъж странната пещера и се връщам до изворчето и отново пия приятна студена вода и продължавам по пътечката. Не след дълго гората свършва и излизам на широка поляна, след дърветата пред мен ромоли напевно широка и плитка река, зад нея виждам невероятно зелена трева, с малки цветчета на туфи и след това виждам красиви бели къщи. Пресичам реката... Красиво и спокойно място, чуват се петли, сподавен лай на кучета, дуварите са високи и аз не мога да видя какво има по дворовете, но и не тръпна от желание да надзъртам. Продължавам по една тясна калдъръмена уличка, не след дълго стигам до центъра на селото. Странно е, но всичко е много пусто, спокойно и уютно - никъде не виждам и чувам хора, а все едно хората никога не са напускали това място. Виждам нещо като въртящо се от вода дървено воденичарско колело - не знам откъде са хванали вода - толкова далеч от реката но тече постоянно от един улей, хвърля златисти пръски и върти колелото, което проскърцва тихичко. Полягам на стара дървена пейка в непосредствена близост до пръскащата се на искри вода и се наслаждавам на спокойствието. Едно сладко малко, бяло коте идва тихичко към мен, гледайки ме плахо.

Е... това измъдрих.

а, може и месец/и да бъде... като знам, какви подозрения ще ги налегнат някои и как дума и бъкел няма да посмеят да обелят

ааа, добре... бая си се "разлял" като гледам... демек отпуснал си се и си се хванал за думите ми, колкото повече подробности, толкоз по-добре... да, ама никъде не съм казала, да не се придържате към главната "сюжетна" линия...... така, например, няколко пъти си се отклонил от нея, да пиеш вода от изворчета и рекички, които ги няма в разказа, а змията въобще си забравил да я срещнеш...

както и да е... каквото-такова - да не кажеш после, че "врачката" не е познала и да се сърдиш на себе си

ся ще чакаш и траеш

-пролет

-ключът е от бял метал, относително голям с възможност за добър захват- за външна врата, взимам го

-обла дървена къща, без ограда, наоколо има слънчогледи, влизам разбира се, за вратата вече имам ключ, вътре има картини, библиотека, голямо меко легло, камина с фотьойл пред нея, прозорците са големи...

-покрай змията минавам заобикаляйки я, старая се да не се поддам на стряскане от нея, все пак я пооглеждам за да знам какъв тип змия е...

-влизам в пещерата..., ако съм сама стигам до първите предверия, ако имам водач докъдето мога...първите галерии са високи и водят към няколко посоки, чува се вода, капките по стените имат различни цветови нюанси...Това скоро го играх в Темната дупка

- алпийска и двуетажна, има двор с ниска ограда, малко езерце с костенурки, има кон, до портичката има орех и череша.

-относително голям, водата се изстрелва на високо и пада с голям дебит като пръските са кръгообразни, водата е хладна, но денят е слънчев, водата се отича към рекичката, има звуци - всички звуци на пролетта плюс шума на водата.

Дааа... пропуснал съм наистина змията. Каквото такова. Щом се е излязло от мен - това е

Ако не е късно - само да допълня за змията - пък ти ще си прецениш. Виждам змията - тя е сива и дълга, извила се отстрани на пътеката и си почива - изглежда дружелюбна (понеже познавам змиите в България - виждам, че това е неотровен смок) - хващам го и му се наслаждавам (гледал съм змия вкъщи преди време и почти напълно нямам страх от тези красиви гальовни, но смрадливи създания), после го пускам на свобода. Това е по отношение на змията.

кажи, че не съм усетила, че си приличате с брат ми - той отглеждаше змии заради отровата им. Веднъж една беше излязла от аквариума и се разхождаше из блока.

Аз си улових лично една водна змия - докато бях по реката до вилата ми на риба с ръце. Закарах си я в София и я гледах в голям аквариум известно време - после ми стана тъжно, че я държа затворена и я пуснах на свобода в блатата между Младост 2 и Дървеница.

Еее, друго си е спец да постави темата .

Няма нищо по-хубаво от планинска разходка през пролетта Вървя с всички усещания, които може човек да има през пролетта (едва се въздържам да се отклоня в описания). Докато се радвам на събуждащия се след зимата свят се вглеждам в детайлите и усещам в очите си слънчеви зайчета. Навеждам се в посоката, от която блещукат и виждам малък златист секретен ключ. Толкова е красив! Взимам го и продължавам. Тръгвам през поляната в дясно от мен. Погледът ми е привлечен от спретната къщурка - малка, построена от дърво - обли талпи, леко потъмняли от атмосферни влияния. На прозорчето има подредени красиви петунии и мушкато. Красиви бели перденца украсяват ъглите на прозорчето.Малко дворче, оградено от ниска дървена оградка. Приближавам се и чукам на вратата. Показва се мъдра стара жена. Кани ме да вляза. Пием горски чай и си говорим. Чувствам се прекрасно в присъствието й, заразява ме със спокойствие и мъдрост. Благодаря й и тръгвам. Както си вървя внезапно виждам свита на кълбо змия. Отскачам назад в уплаха и заобикалям отдалеч. Обръщам се назад отново да я погледна и забързвам крачка по пътя си. Тогава виждам една самотно извисяваща се скала, губеща се в планинското било зад нея. Приближавам се и виждам, че скалата ме кани да вляза. Влизам (понеже знам какъв е този символ, няма да съм съвсем обективна). Все пак: пещерата е от тези със сталактити, сталактони и всякакви подобни красиви драперии, джуденца, принцеси и зверове. Не чувствам страх (това ме учудва). Харесва ми. Илизам от другия й край (в реалността обикновено се излиза от другия край, това ме подвежда може би, но спирам със самоанализа ;) ). С усмивка тръгвам към хоризонта. Отново поглеждам към хоризонта и виждам сгушено, в полите на планината, селце. Тръгвам в посока към селото. Посреща ме двуетажна изоставена къща. Запуснат двор. Има трънаци, бурени, захвърлени вещи, разказващи за собствениците, които отдавна живеят в града, забравили корените си. Навлизам в селището и се приближавам към бликащия фонтан в центъра му. Малък е и не особено добре поддържан. В дъното всичко е зеленясало. Докосвам водата - супер студена е. Въпреки това гледката ме радва. Всичко е притихнало, сякаш светът е спрял да се върти. Чувам само бликащия фонтан и на душата ми става спокойно.

С нетърпение ще чакам анализа

а сега търпение му е майката

така е... ще се наложи да се почака... тъкмо човек да тренира търпението си

1. Разходката е през лятото.
2. Ключът е голям, старовремски, железен. Разглеждам го с удоволствие и го вземам.
3. В средата на поляната виждам голяма, масивна, красива, със сложна и своеобразна архитектура къща. Има множество прозорци с най-различна големина. Къщата изглежда малко самотна, изоставена, занемарена, но подканяща гости и стопани. Чукам, пробвам ключа, влизам, ако вратата се отваря, или ако има друг начин за влизане, но без да нарушавам целостта и покоя на къщата. Ако вляза в къщата ще има интересни, загадъчни следи от чужд щастлив живот. Снимам къщата или вземам нещо малко за спомен и си тръгвам.
4. Срещата със змията е нещо нормално, бдителна съм и я заобикалям внимателно, без да я безпокоя.
5. Виждам пещерата и съм привлечена от нея. Влизам и я разглеждам с интерес. Има следи от хора и животни, рисунки по стените, красиви разноцветни жили от едроизкристализирали минерали, стича се влага по стените, има сталактити, сталигмити и сталактони. Възхитена съм и съм респектирана от красотата и величието на природата.
6. Първата къща на селището изглежда добре стопанисвана, богата, с цветя, плодни дръвчета и зеленчукова градина.

/отвори си работа, а сега да видим как ще я свършиш/

абе аз не бързам... мога и месец-два да чакам... да му мисли тоз, който няма търпение...

Лятото е в своето начало , а да се разхождаш в гората е удоволствие .
Разхождам се по горска пътека и дишам въздух наситен с аромата на цъфнали треви и храсти. Поглеждам нагоре , към короните на дърветата и виждам , как се поклащат от лекия ветрец . По някое време навеждам погледа си към земята и виждам в краката си ключ . Той е със стандартни размери , от месинг . Отминавам го , но след няколко мига се връщам да го взема , защото си мисля , че може да срещна човека , който го е изгубил и го търси .
Продължавам пътя си , а той става все по-стръмен . Вървя все по-бъвно и дишам трудно . След дългото изкачване стигам до открита и равна местност . Там виждам хижа .Приближавам хижата , но не откривам никакви следи от човешко присъствие .Всичко е притихнало , няма маси и столове пред хижата , няма кучешки лай . Виждам , че вратата е заключена с катинар , прозорците са затворени . Не ме интересува какво има вътре , не отивам да надничам през прозорците , а сядам на поляната пред хижата , за да си отдъхна . Гледам към небето , а то е с прекрасен син цвят . Има пухкави бели облаци , които скриват слънцето от време на време . Те са с различни форми и бързат да се съберат преди да ги е разделило слънцето .
Пътя ми продължава . Не след дълго виждам пред мен на около 3 метра навита на кълбо змия . Не ми прилича на усойница , но не мога да преценя дали е отровна , защото не познавам всички отровни змии . Спирам за миг и започваме да се гледаме в очите . Аз я гледам и змията ме гледа , но не се помръдва . Хвърлям и малко камъче , за да я сплаша , но то пада встрани от нея . Тогава виждам един по-голям клон и го взимам . Хвърлям го пред змията , а тя се развива и изпълзява в страни от пътеката към намиращи се наблизо храсталаци . Продължавам пътя си .
Пред мен е скалиста местност . Пътеката лъкатуши между величествени канари . Виждам вход на пещера и отивам право натам . В началото има широко предверие . Влизам. Вътре сумрачно и мирише на влага .Тръгвам навътре , но коридора бързо се стеснява. Става все по-тъмно . Нямам в себе си фенер , а само запалка . Паля запалката няколко пъти , за да видя какво има вътре . Със светлината от запалката не мога да видя до къде продължава тунела . Виждам каменните стени и малки локви вода по пода . Тъй като не виждам добре къде стъпвам си мисля , че мога да пропадна в някой процеп и спирам . Решавам да се връщам назад . Тръгвам бавно към светлината и скоро се озовавам пред входа на пещерата .
Пътя ми продължава по открито било и не след дълго в далечината виждам къщи . Приближавам към някакво селище . Достигам до първата къща . Тя е стара къща на два етажа . Има малка тераса с дървено балконче . Мазилката на къщата е паднала на места . Дворът е запустял , обрасъл с високи треви . В двора има и плодни дървета с кичести клони . Продължавам пътя си през селото , а къщите стават все по-съвременни . Вижда се , че има къщи , в които живеят хора . Къщи със спретнати дворове и красиви цветя .
Стигам до центъра на селото . Там има малък кръгъл басеин с фонтан в средата . Фонтанът тече в три струи .Чува се приятното ромолене от падащата вода . По повърхноста на басейна блести отражението на слънчевите лъчи , а водата е с бледо син цвят . Усеща се лекото пръскане на водата , което носи усещане за свежест .

ти спря ли да ближеш алкохол?

Да

моля те да не приключвате без мен. Необходимо ми е малко време да седна за повече от кратки набези в клуба, за да си представя моята версия на разходката.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

няма, бе, споко... днес е едва първия ден...