Снимките

Търсейки стари мои снимки от ученичските години (понеже "скоро" се местих и всичко е хаос и безумие..), попаднах на купища снимки на бившия, от бившия, с бившия...

Тъй като той е част от миналото ми, подредих ги в албум, където хронологически им е мястото в моята житейска история.

Но ситуацията породи чуденка у мен, какво ли хората по принцип правят с такива снимки...

Та, от чисто любопитство - вие какво направихте с вашите - сложихте ги в албум, като мен, прибрахте ги в някой шкаф, скрихте ги или ги изхвърлихте?

Нямам сантимент по стари снимки, но се намират някъде по албумите в някой шкаф. Все пак най-доброто предстои.

Стоят си в албумите (на хартия или в компютъра). Не пипам, точно защото всичко това е част от живота ми - все пак имахме и хубави моменти и то не малко. И страхотно дете.

Не пораждат негативни емоции.

А питаш ли ни тия дето имаме снимки наповече от един законен бивш

Но нека си седят по албумите нещата и ако оцелеят там един ден да ги гледат деца и внуци и да се хилотят казвайки..."Бре тая наша баба голяма фурия била:)))"



Нямам ни един миг свободен...аз съм непрекъснато със себе си. - Ставри Калинов

Аз моите не зная къде са, но преди време някъде четох, или някой спомена, жена беше... че снимките са били ритуално изгорени.

Няма ме, не ме търсете.

Дадох ги на бившата.
Аз не съм сантиментален - от 100 години се каня да презапиша едни касети на дискове за всеки случай и все не се наканвам. Да не говорим, че повечето от тях никога не съм ги гледал. Ще взема да и ги дам и тях на нея - тя поне ще ги запази.

... е, сигурно има и такива случки, зависи колко граници са били преминати ... мда, като премине болката и обидата е весело, даже смешно.. или се мълчи... моите снимки с бившия са си в албумчета, гледаме ги с девойката и се забавляваме... общо взето почти всички от снимките са и непознати... но... такъв е живота....

...къде го чукаш, къде се пука...

всичко оставих при бившата
за цяр нямам моя снимка останала
хехе
преди няколко години, ама вече след развода
щерката:
- Тати, ама ти си имал очила, много ти отиват
хехе
как да й кажа, че бая се бях намикроскопил по онова време
апа сега си пресичам на светофар,
като идиански вожд в бяла територия и не ми пука
таа... така със семейните снимки
тамън бившата ше може да си тренира вуду магии
и там кво беше с восъците и иглите
много си падаше горката по тая част от езотеричнотго познание

аз само джаз и поялник, щото съм сноб, според нейни думи пред хлапетата

снимки и албуми...

При бившите ги оставих. Никога не съм си падала по трупането на материални спомени. То и другите форми на спомени не са ми слабост. Само по хубавите и смешните си падам, но обикновено не напускам такива "спомени", нито пък те ме напускат.

Ами като имаш само един бивш- ще се чудиш...

Останаха си при екс-а :)
Аз нямам никакви снимки... просто не пазя...

Изхвърлих ги...

"Библия учить нас любить ближнего своего. Кама-сутра объясняет, как это делать. "

Унищожение поради отвращение

ловния кабинет...

Е, то и един, и няколко - философията е същата :)

Ами то, снимките с бившия са ми последните, които вадих на хартия. След това настана "дигиталната революция" и оттогава имам 10 пъти повече снимки, но нито една, която да съм сложила в албум... :)

Имаче - правилно, хубавите спомени са в главата :)

то бе преди много време, но ми хареса тази темичка, та да отговоря
ами оставих му ги всички снимки и касетата от сватбата ни, така да му напомнят каква хубава , добра и умна съпруга е изгубил


това сега няма значение, наистина времето лекува, а ако живота е така добър и благосклонен, че ти дава и втори шанс...просто на кой му пука за някакви си снимки

ЛЮБОВИПАКЛЮБОВ

Здраве и късмет да има, както се казва, останалото е лесно :)

да, така е най вече здраве , късметът е относително понятие

ЛЮБОВИПАКЛЮБОВ

Здрасти, Моанченце:-)
Аз още в бурята на раздялата наблъсках в камината и булчинската ми рокля, и обувки и албуми- всичко свързано със сватбата и спомени с все още водещият ми се мъж- съпруг:-)
И без това, както съм споделяла преди време- бях като булка-идиот, мразя попски яки- но това са второстепенни глупости:-))
Странното е, че толкова години след това не съм съжалила нито за миг за изгорелите неща:-)))