22 юни

322 отговора 0 прегледа
#1

22 юни

Преди цели 72 години, началото на неизброими страдания, възход, падения , грандиозни битки и една песен, която прозвучава като залп. Поклон пред хората от снимките.


[линк]

Отговор
в отговор на kakata #2

Re: 22 юни

ох, наистина
страшно, неописуемо....

Отговор
в отговор на kakata #3

Re: 22 юни

Каката, спрях да гледам клипа. Около 75% ми бяха достатъчни. Много тъжно!

ЗАЩО ни е била тази война, какво да научим? Научили ли сме го? Не питам теб, ей така си записвам мислите просто.

П.С. От кой филм беше, може би "Родени от революцията", абитуриенти се връщаха от бал, когато ги намери обявяването на войната!
Сигурно съм гледала филма преди 100 години, но този момент го помня!

Отговор
в отговор на kakata #4

Re: 22 юни

поклон и пред ник Каката, че се бях затъжил за нея!

Отговор
в отговор на kakata #5

Re: 22 юни

Аз го пропуснах този момент. Много жертви даде този народ! При нас се чества деня на музиката.

Отговор
в отговор на JenniferLove #6

Re: 22 юни

ако за известно време, примерно месец погледаш Канал 1 на Руската национална телевизия, ще видиш, че нищо не са забравили, че събитията са все още живи в съзнанието на останалите оцелели и все още живи, техните деца, внуци и правнуци...

Имат, например, поне 2 предавания посветени на ярки имена в руското кино и театър - а те имат много и много талантливи артисти... И се почват спомени за еди кой си филм, как го били снимали, как се вживели и в голямата си част това са филми за войната, която отново възпроизвежда националната им памет за преживяното през нея...

или да речем, живи артисти около 80- годишни... всички имат спомени за войната, всеки втори има близки загинали или пострадали във войната... на всички децата и внуците им са свързани с нея чрез разкази, спомени, преживявания...

да не говорим, че переодично излъчват перманентно старите си известни филми за войната... онзи ден даваха, например, "Они сражались за Родину", а по-преди пък "В бой идут одни старики"...

Отговор
в отговор на kakata #7

Re: 22 юни

Поклон...
Ето и част от живите от парада на победата

[линк]
...на бой отиват само старците...
[линк]

Отговор
в отговор на sachog #8

Re: 22 юни

Заслужават си празника, и гордостта. За двадесет и повече години от демокрацията никой не успя да ме убеди в противното.

Отговор
в отговор на kakata #9

Re: 22 юни

преди много години в ГорьІ на входа на един музей чух това:

[линк]

никога няма да го забравя.
Мисля, че това е най-изстрадалия народ в историята.

Отговор
в отговор на Mila06 #10

Re: 22 юни

Да Мила, правило ми е впечатление това. Също и евреите не са забравили концлагерите. Понякога си мисля, че трябва да забравяме, но може и да не съм права. Нямам отговор.

Отговор
в отговор на sachog #11

Re: 22 юни

Моят телефон звъни така и стряска хората

Този народ ми е уникално любим, защото е минал през какви ли не перипетии, зверства, чудеса, но е запазил вярата си и върви напред.

Отговор
в отговор на sachog #12

Re: 22 юни

Ако не беше толкова изстрадал и мачкан, сега щеше безапелационно да владее света. Бог е компенсирал тая мощ с неудачно историческо битие.
Последните проучвания на генома ни пък доказаха, че той е най-сходен с руските славяни. Аз като вървя по улиците непрекъснато се вглеждам в младежите и честно казано виждам много малко славянски черти, болшинството младежи са си чисти унугундури. Топчесто лице, къс врат, плещеста структура. Източно славянския тип са не повече от един на десет.
За младежите говоря, те са показателни. Над определена възраст хората от всички етнически групи си заприличват. Но генома е сложно нещо, в това поколение се проявил унугундурския ген, в следващото - синеокият славянски.

Отговор
в отговор на kakata #13

Re: 22 юни

права си...големият ми син има кумански черти, а малкия...славянски

Отговор
в отговор на kakata #14

Re: 22 юни

Наше дело правое!Враг будет разбит!Победа будет за нами!
[линк]

Отговор
в отговор на kakata #15

Re: 22 юни

Точно преди месец имах спор с украинци, че не можело да не съм рускиня, по антропологични признаци, скули, очи, коса.. Че и името! Ми не съм! Знам си родовете от Габрово, Варна и Стара Загора, няма начин да съм
И този спор го водя вече мнооооого години
Синеокият надали ще се прояви, щото е рецесивен, доминантен е тъмният ген.

Отговор
в отговор на chavdar4e #16

Re: 22 юни

много харесвам песните за това време изпълнявани от военния им хор- Хор на Червената армия
[линк]
[линк]

Отговор
в отговор на Mila06 #17

"В бой идут одни старики"

[линк]
от 56:57 до 57:36
заради този момент навремето гледах филма доста пъти. Развълнувах се и сега, като намерих момента.

Филмът е от 1973 г.
Атака на фона на "Смуглянка" (1940), музика Анатолий Новиков

===

"Апокалипсис сега", хеликоптерната атака:
[линк]
от 03:20
Филмът е от 1979 г.
Атака на фона на "Полетът на валкириите" (1851-1856), музика Рихард Вагнер

У мен съществува еретичната мисъл, че Копола е заимствал идеята от Биков.

Отговор
в отговор на kakata #18

Re: 22 юни

Заслужават си празника, и гордостта. За двадесет и повече години от демокрацията никой не успя да ме убеди в противното.

И мен така! Съжалявам, че на моменти съм се отнасяла със снизхождение към тях.



Отговор
в отговор на chavdar4e #19

Re: 22 юни

Хей, вие ми отворихте невероятни теми!

1. За руснаците - много изстрадали, много духовни. Руснаци и британци са моите любими племена и империи. Пак ще се набутам между шамарите, за да кажа, че българите са на светлинни години и от двете нации във всяко отношение. Знам, че ще се подразнят четящите, но не целя това. Казвам го с голяма горчивина и от позицията на един много голям патриот... вече малко бивш като че ли. Жалко, че нямам поводи за патриотична гордост напоследък. Кой ли ги има?!?


2. За сините очи че били рецесивни! НЕ! Забрави какво пишат учебниците. Искаш ли дете със сини очи, такова идва. За справка - моето. Победи невероятно здрав ген откъм очи - хем тъмни, хем като запазена марка на рода. Бях ужасена, че бебчо ще ги има. Всяка сутрин, докато бях с коремчето си визуализирах и гледах снимка на синеока дама. Е познай! Не ми пука, че звучи шантаво, но е факт. То си е нормална техника, както разбрах по-късно и още в древна Гърция са я прилагали.

Отговор
в отговор на chavdar4e #20

Re: 22 юни

Точно преди месец имах спор с украинци, че не можело да не съм рускиня,

Най-редовно ми казват точно това, където и да отида - или че съм рускиня, или че съм англичанка.
Най-странното е, че българи в България го правят.

Миналата вечер най-прясно. Ходихме в новооткрит турски ресторант. Всичко добре, обаче сервитьорът изобщо не ми прилича на турчин, антропологично. За произношение не мога да кажа. Казвам му: "Вие не сте турчин"
"Познахте, от Грузия съм, ама пък вие сте рускиня. Познах ли?"
Да се чуди човек да потвърди ли, да отрече ли.
Е, признах си какво съм, обаче остава въпросът защо будя такова впечатление навсякъде. Поне е за любимци, няма да се сърдя.

Отговор