Respect

26 отговора 0 прегледа
#1

Respect

Въздействат ли ви подобни примери?

[линк]

Кога даден човек е способен на това?

Мисля си, че единствен двигател може да бъде огромна любов. Обаче дори и тогава човек може да си раздере душата и нищо да не постигне. Тогава остава комбинацията любов+вяра+упоритост. Или? Как бихте го формулирали?

А може би трябва да се фокусираме върху пречките? Понеже в темата на Дарки се загатна темата за мързела, та си мисля, че причината един да се справи по този начин като в клипа, а друг не, може да бъде и мързела, а?

Има ли място интелектът за справянето в ситуация като в клипа или може и тъп да си и пак да го постигнеш?

Бихте ли го сравнили с изкачването на Еверест? Това ли ще остане личния връх на главния герой, според вас или човек като него ще се справи във всички сфери на живота си?

Отговор
в отговор на Ekna #2

Re: Respect/Nacht Stalingrad

Ами какво да ви кажа. Както винаги ще бъда директен и пределно откровен. Не ми въздействат такива примери защото съм се начел на военна история и съм се нагледал на ужасите на войната на снимки и клипове в интернет. Повече от 10 години спорадично изучавам Сталинградската битка и съм виждал снимки на войници с отрязани крака до коленете който пълзят в снега насред опустошеният град след частите си само и само за да не попаднат в съветски плен. Там немските войници са били принудени да воюват по цели седмици без да спят, кой загубил пръсти, кой ръка, кой крак, кой болен от дезинтерия с измръзвания, без почти никаква храна и най-лошото без никакви шансове за победа.

Определено такива като посочените от мен примери ми въздействат. Когато имам някакви трудности в живота винаги си спомням за немските герои от Сталинград и се мъча да бъда поне малко като тях. И като физически постижения и като психологическо напрежение и като физическа и психологическа издръжливост. За мен немският войник от Втората световна война е направо еталон за мъж!

Редактирано от FilerO99 на

Отговор
в отговор на FilerO99 #3

Re: Respect/Nacht Stalingrad

Добре, Файлър. На теб ти въздействат примери от историята. Въпреки, че те са История. Светът се промени между другото. Войните са по-различни сега. Те са по улиците и в душите на хората. Освен това, ако говорим за съвременните войни, те са много по-подмолни и коварни.

Разбирам, че по подобен начин те вдъхновяват точно тези невероятни усилия на волята. Но факторите са други в твоя пример - имаме една личност и способността й да въздейства върху масите (най-грубо казано). Личността на отделния човек губи значение в добре мотивираната война. Тази тема е непозната за мен и не се осмелявам да я коментирам в детайли. Обаче мога да кажа, че това са извънредни обстоятелства, в които попадат много хора заедно и груповата енергия им дава сила. По-различно е.

Отговор
в отговор на Ekna #4

Re: Respect/Nacht Stalingrad

Освен това, ако говорим за съвременните войни, те са много по-подмолни и коварни.

Доста съм съгласен с тези ваши определения. Войната стана сложна, адски бърза и се води вече с интелект. Уш по-цивилизована тя стана по-подпомолна и по-коварна...





Личността на отделния човек губи значение в добре мотивираната война.

Това също е вярно. Примерно Михаил Витман асът на PanzerTruppe(немскофашистките бронетанкови съединения) въпреки десетките си победи навсякъде по фронтовата линия и на Източния фронт конкретно на Курската дъга и на Западният фронт срещу англичаните естествено повече от естествено не е могъл да окаже влияние върху предварително загубените сражения.





Обаче мога да кажа, че това са извънредни обстоятелства, в които попадат много хора заедно и груповата енергия им дава сила. По-различно е.

Най-силната психическа енергия която аз лично познавам е тази на националсоциализма. Абстрахирайки се от историческите факти на Нацитска Германия лично аз съм правил истински чудеса в живота си благодарение на това, че съм вярвал в националсоциализма и съм го следвал навсякъде във всичко.Говоря за чудеса главно в учението и в спортната ми дейност. Става въпрос за религиозно, политическо, техническо и всякакво единство което върви в комплекс в личността на националсоциалиста.

Жалкото е, че хората около мен които се идентифицараха с тази политическа доктрина бяха безнадеждни олигофрени напълно неспособни нито на житейски геройства, нито на каквито и да било постижения където и да било. Жалко!

[линк]
Отговор
в отговор на Ekna #5

Re: Respect/Nacht Stalingrad

Въздейства ми с това , че ако тази травма се беше случила с момче от българско средностатистическо семейство , момчето щеше да си умре в мизерия .
Нямаше родителите му да могат да купият протезата , нямаше да имат и за продължителна рехабилитация .
В Бг трябва да си магьосник за да останеш жив и здрав , когато управленческата политика е да измират хората от глад и болести .

Здравейте Магьосници !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Отговор
в отговор на ratna #6

Re: Respect/Nacht Stalingrad

Ратна, това не е съвсем вярно. На такова момче в бг семейство щяха да му помогнат приятели и бизнесмени. Даже и в България има добри хора.

[линк]
Отговор
в отговор на FilerO99 #7

Re: Respect/Nacht Stalingrad

Тази протеза струва повече от 35 000 .
Когато приятелите нямат такива спестявания ( а и не всеки , който се пише приятел е готов да даде по-големи суми ) и да искат , няма начин .

Отговор
в отговор на ratna #8

Re: Respect/Nacht Stalingrad

35 000 лева реално погледнато могат да се съберат от поне 20 човека негови приятели плюс бизнесмени. Аз до колкото знам проблемът е не само цената на протезата, проблемът е че протезата трябва да се сменя през няколко години...

[линк]
Отговор
в отговор на FilerO99 #9

Re: Respect/Nacht Stalingrad

Отначало помислих, че е неволна грешка, но във втория ти постинг се уверих, че ми говориш на "Вие". Не е нужно, освен ако не държиш на това. Почувствах се неудобно, че аз говоря на "ти". Имаш ли против?

Вероятно предполагаш, че не споделям тези виждания. Може би ако познавах по-добре доктрината щях да се съглася с някои от тезите в нея. Това, разбира се е въпрос на интерес или по-скоро липса на такъв. Но определено се радвам на всеки, който е намерил вдъхновението си, независимо какво точно е то.

Говоря за чудеса главно в учението и в спортната ми дейност.

Между другото като казваш това и се сетих за ентусиазма ти от близкото минало да се въведеш във форма. Продължаваш ли с програмата си?

Жалкото е, че хората около мен които се идентифицараха с тази политическа доктрина бяха безнадеждни олигофрени напълно неспособни нито на житейски геройства, нито на каквито и да било постижения където и да било. Жалко!

Това, струва ми се, има нещо общо с въпроса ми има ли интелектът роля при извършването на геройства. Чела съм някои от постингите ти по повод на твоите приятели - олигофрени. За същите хора ли става въпрос? Неспособността им да извлекат полза от националсоциализма на липсата на интелект ли се дължи, според теб? И, от любопитство само, какво би станало, ако те не бяха се оказали "безнадеждни олигофрени"?

Отговор
в отговор на ratna #10

Re: Respect/Nacht Stalingrad

За съжаление принципно си права. Всички ние в Бг сме абсолютните сървайвъри, достойни за възхищение, като младежа в клипа. Но все пак вероятно и на Бг фона могат да изпъкнат някои по-специални хора. Какво би казала в този случай?

Отговор
в отговор на Ekna #11

Re: Respect/Nacht Stalingrad

Добре, ще си говорим на ти.



Между другото като казваш това и се сетих за ентусиазма ти от близкото минало да се въведеш във форма. Продължаваш ли с програмата си?

За съжаление не.




Това, струва ми се, има нещо общо с въпроса ми има ли интелектът роля при извършването на геройства. Чела съм някои от постингите ти по повод на твоите приятели - олигофрени. За същите хора ли става въпрос? Неспособността им да извлекат полза от националсоциализма на липсата на интелект ли се дължи, според теб? И, от любопитство само, какво би станало, ако те не бяха се оказали "безнадеждни олигофрени"?


Точно за същите става на въпрос. Неспособността им да извлекат полза от националсоциализма е следствие на всичко - и на липса на интелект и на воля и на липса на дисциплина.
Ако не бяха безнадеждни олигофрени първото щяха да имат добре уреден живот, нямаше да работят като ниско платени охрани(то и аз работя за 350 лева като охрана но това е отделен въпрос), един от тях нямаше да ипотекира апартамента си и да го загуби, щяха да имат пари включително спестявания, нямаше да потъват в кредити и заеми, вероятно щяха да имат сериозни приятелки. И така.

[линк]
Отговор
в отговор на FilerO99 #12

Re: Respect/Nacht Stalingrad

Между другото като казваш това и се сетих за ентусиазма ти от близкото минало да се въведеш във форма. Продължаваш ли с програмата си?

За съжаление не.


Явно не искаш да коментираш по-подробно. Предполагам, че причината не е недостатъчно воля и дисциплина? Ако не искаш не отговаряй.


И, от любопитство само, какво би станало, ако те не бяха се оказали "безнадеждни олигофрени"?

Ако не бяха безнадеждни олигофрени първото щяха да имат добре уреден живот,.....


Смятах, че сте щели да извършите някакъв вид революция А ти говориш за чисто практически ползи, извлечени от доктрината Интересно!

Отговор
в отговор на Ekna #13

Re: Respect/Nacht Stalingrad


Явно не искаш да коментираш по-подробно. Предполагам, че причината не е недостатъчно воля и дисциплина? Ако не искаш не отговаряй.


Причините са комплексни и не се подават на елементарно разясняване. В общи линии няма как да се организират сериозни тренировки при условие, че няма нито една константа в живота ми в момента.





Смятах, че сте щели да извършите някакъв вид революция А ти говориш за чисто практически ползи, извлечени от доктрината Интересно!

Революция не можехме да извършим просто защото историята сама си избира героите, а не обратното. Точно за практическите полза извлечени от доктрината говоря и се радвам, че ти ме разбра!

[линк]
Отговор
в отговор на Ekna #14

Re: Respect

> Кога даден човек е способен на това?

Средата на живот - да не общуваш с хора, които ти тровят съзнанието и естествено здравословното състояние - защото този човек дори да е претърпял инцидент е в идеална форма.

Отговор
в отговор на Ekna #15

Re: Respect/Nacht Stalingrad

Аз също вече доста години чета, гледам, изследвам това, което се случва с отделния човек по време на война (естествено, все пак нямам лични преки наблюдения и дано никога да не имам). Изводът до който съм стигнал до този момент е че действа опустошително върху всеки един отделен човек, но и вади някои положителни качества (като саможертвата например), които в нормална среда едва ли биха се проявили. В този смисъл - всяка война е война... нито са станали повече подмолни, нито по-малко. Скоро гледах за британците, които бомбардират Берлин, разказано от участниците - вече пенсионери... та...

По време на полет им улучват бомбардировача и крилото се подпалва и е въпрос на време самолетът да се взриви, тъй като там са резервоарите с гориво... един от помощниците по време на полет се връзва за въже и излиза на 6000!!! метра с пожарогасител в ръка за да гаси огъня... Примери има във всяка армия във всяка война... като че ли войната действа катарзисно и вади както най-черните и кофти черти на хората, така и при някои други вади най-положителните... Всичко си е до отделния човек...

Отговор
в отговор на Ekna #16

Re: Respect

Безразсъдна, но не толкова силна след това мога да бъда или това е предизвикателство срещу Съдбата следствие на натрупана злоба.

До къде може да стигне? Доста върхове има постигнати след такъв случай и за съжаление доста безумия извършени и то срещу човечеството.

Отговор
в отговор на Ekna #17

Re: Respect

Преди години гледах един филм по действителен случай- Кандахар...Героинята в следствие на многото мини изгуби и двата си крака...В крайна сметка тичаше с протезите си...Смяташе, че няма нито една разумна причина човек да не може да тича без крака...
Какво трябва...вътрешна сила може би. За да я придобиеш, трябва първо да го поискаш, а и да си повярваш...
Да не дава Господ...
Много необятна тема

Отговор
в отговор на Baldrian #18

Re: Respect

Аз си мисля, че отново става дума за онова вътрешно чувство на увереност, което, ако го има, прави тези чудеса, както и т.нар. чудодейни изцеления може би. Когато си кажеш, че няма невъзможни неща и го вярваш напук на разума. Обаче как точно се появява това чувство ... Аз пак на моята си тема избих, де ... то си ме тегли

Отговор
в отговор на Ekna #19

Re: Respect

Преди години го бях разказвала тук на някого...
На море ходехме с родителите ми основно в Поморие...Имаше две щамандури на вълноломите. Първата беше за хората, а втората за корабите- огромни жълти топки...Била съм малка-1,2 клас и току ща научила се да плувам. Бях се научила обаче да лежа във водата...Естествено, че стигнах така с почивки до корабната...Нашите си изкараха акъла като ме видяха и ми изчетоха лекция за безопасност- много сериозна лекция...Години по-късно не успях да го повторя...Дори опитвах, но чувствах умора и се връщах без да стигна до край...
Как става...с вяра. Не случайно в християнството се говори за вярата на децата...
Как може да я придобие човек изпълнен вече със стандартните и логични съмнения...Може би стъпка по стъпка. Поставяш си някаква малка цел, която ти се струва в разрез с болестта...Дали една цяла вечер танци не би била една добра малка цел...? След това друга...Дали не може без да спираш лечение естествено просто да опиташ да живееш все едно болестта я няма- малко по малко...
Моля не приемай само това, което ти пиша като съвет от всезнаещ...
И пак ще ти повторя- аз нямам никакви съмнения, че ще се справиш...Защо- нямам обосновка- усет и вяра, но ги имам на 100 процента

Отговор
в отговор на Baldrian #20

Re: Respect

И пак ще ти повторя- аз нямам никакви съмнения, че ще се справиш...Защо- нямам обосновка- усет и вяра, но ги имам на 100 процента

И аз така за нея.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
Отговор