Дефицит на доверието

ситуацията: ценен за мене приятел и човек, пред който съм си разголвала душата се сближава с човек, когото в определени ситуации действа съзнателно срещу мен и определено нехаресването ни е взаимно; не се касае за любовни отношения и не се налага прекалено любезничене или много съвместни мероприятия на тримата ни, но се налага всекидневно коридорно (така да се каже) виждане...моят приятел знае в най-общи линии моето отношение

мойте кахъри: определено започвам да усещам сериозен дефицит на доверие към моят приятел; усещам, че губя спонтаност особено що се касае за споделяне на лични неща....ставам предпазлива и внимателна с изказа и потайна що се касае до лични планове; не мисля, че е ревност, или ако е-то е доста недефинирана и размазана

чудя се какво да правя? да се дистанцирам от ситуацията и от хората....?

интересно ми е да чуя вашето мнение, може би просто звуча налудничаво и нелогично...

благодаря ви!

Щом го цениш като човек, приеми, че той може да цени и теб, и другия човек. Все пак едва ли ти си ангел, а другият сатана, че да е така лесно да се тегли чертата между черно и бяло.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

Доколкото разбирам сте колеги. Това, което мен животът ме научи е да не допускам приятелства в работата! От последната смяна на работа преди 9 г. вече не допускам прекалено близо до себе си колеги. Не се доверявам никому до степен да излея душата си и винаги имам едно на ум!

Не звучиш налудничаво! Аз също бих била нащрек в подобна ситуация! Бих изчаквала, бих се ослушвала, бих си задала въпроса защо той го харесва, а аз не, докато накрая бих поставила открито, но внимателно нещата пред приятеля си.

Ами ако ти е чак пък толкоз близък опитай да закърпиш положението, да поговорите, да му кажеш какво те нерви и го питай какво открива в онзи контакт.
Ако и след това се чувстваш застрашена, притвори вратата до служебни разговори.

Ако това, че не си сама в налудността си, може да ти е някакво успокоение, то и аз бих реагирала по същия начин на ситуацията. С тази разлика, че се пазя като дявол от тамян от завързване на близки приятелства в службата. Имам само едно изключение от правилото засега, но за радост много приятно.

Употребата на главни букви и препинателни знаци се изучават още в прогимназията!!!
Ти имаш ли прогимназия с този си кривопис?



Пиши само в темите, в които имаш нещо разумно и смислено да кажеш!!!

от дефицит на внимание ли страдаш, та нападаш хората ? Какво ти направи Мечо Пух, та я заяде още от вратата ? Нали обиждаше само, когато те нападнат ? Аз ли съм сляпа или отново има разминаване между думите и делата ти ?
Ако продължаваш така, ще помоля Киро да те прати на бани, по-дълги от дядовите, да знаеш.

преди време един ПЪТник ме учеше да не разделям хората на приятели и врагове, а да гледам на тях като Учители. Уж го разбирах, но сега след толкова години осъзнах, че е прав. Постави себе си на първо място и слушай интуицията си. Тя никога не ни лъже.

"Нали обиждаше само, когато не нападнат ?"

Това е мит, в който само той си вярва... Определено обича да се нахвърля върху хората... Може би е въпрос на силно его... Когато гледам колко силно се опитва да се разграничава от хората - да поставя пропасти... аз друга причина освен голямо его... просто не виждам... Всички го имаме... то е част от нашата защита... При него е по-ясно изразено... Откакто го четох за пръв път - основното впечатление е че има ясното съзнание, че се защитава от хората... малко нещо го играе жертва.

Съгласен съм с nbb.

Следи си емоциите, които предизвиква тази ситуация... точно като наблюдател... и постъпи така, както ти е най-естествено... няма лошо решение.

Това е от мен :-)

Не, не! Не може да стои и да гледа отстрани като наблюдател само. Мисля, че има нужда от разговор, точно както каза и shshtt. Щом са си толкова близки и си разголва душата пред него, какъв е проблема да седнат и да го обсъдят, и после тогава ще реши какво да прави. При това положение, тя все повече ще се дистанцира, ще се измъчва, ще се тормози и рискува да загуби доброто приятелство. Има нужда спешно от откровен разговор.

винаги за откровен разговор, но колко хора са готови за това ? Ето виждаш и тук в клуба, че хората се страхуват да бъдат откровени, за да не бъдат наранени, хем никой не ги познава.

Анонимността ми дава крила да покажа истинското си аз без притеснение и страх. Ако трябва да го правя на живо... пак бих показал себе си без маска и грим, но щях да имам известни притеснения. Правил съм го вече на семинари с психологическа насоченост, но винаги имам известни притеснения. Като че ли маската ми си умира да се включи и да ме защити :-)

едно добро мнение :)
не бих могла да кажа нищо повече.

Ветрилото, върху което пишех стихове,
се прокъса
в залеза на лятото.

Така е, но не става въпрос наляво и надясно да откровеничиш с всеки, който ти падне. В случая става въпрос за много близък приятел, доверено лице, който знае най-съкровените й тайни. Нищо няма да загуби от един разговор с него, поне ще си изясни нещата и тогава ще прецени дали да продължава да му се доверява. Сега и да се страхува да не я нарани, вече е излишно. Тя му е разкрила вече душата си. Ако ще я наранява, то ще е за нещата, които преди му е споделяла, а не за сегашния предстоящ откровен разговор.

го правя, но хората ме мислят за луда. Даже някои се страхуват от мене и ме отбягват все едно съм прокажена.
Моя приятелка се опита да прави семейни констелации в града, но аз бях единствената, която се осмели да се разкрие. Направих си цели три. Сигурно защото няма какво да крия. И вече ги прави в София.

За всички е притеснително като говорят и се разкриват на живо. Но когато го правиш пред много близък приятел, доста задръжки падат, нали все пак си "оголваш" душата пред него. Но притеснения винаги ще има, къде повече, къде по-малко, но това не трябва да пречи за провеждането на един разговор, особено като се чувстваш зле от ситуацията.

Аз вчера бях и след малко отивам отново на констелация - да помагам по-скоро... нямам никаква тема, която да поставям.

и аз споделях с най-близката си приятелка неща, дето с друг не съм споделяла, но на края се оказа, че само аз съм я мислила за най-близка приятелка. Или по-точно понятията ни за " най-близка приятелка " са се разминавали.

и аз така искам, но никой друг не се престраши.
Успех !

Съгласен съм с Екна, в работата кой знае какви приятелства не бива да се правят, а който не спазва това правило, рано или късно ще се запознае с превратностите на живота. Също и врагове. Не виждам какъв смисъл има от това. Тия отношения винаги ще пречат на работата, ще корумпират обстановката и ще са предпоставка за интриги. А ти предполагам си казвала отрицателното си мнение за третия човек, който не ти допада, пред втория, който ти е бил приятел, и сега те като са се харесали, се чудиш какво да правиш. Ще си сърбаш попарата. Друг път като не ти харесва някой, се дръж грубо с него, ако мислиш, че го заслужава, направо му го казвай в очите, ако се стигне до разговор. Това е добре и за двама ви, в противен случай само ще се плюете в гръб и ще се страхувате повече един от друг. А ако не можеш да кажеш нещо в очите на някой, не го казвай изобщо на никой.