Платоновата пещера

Белика
знание без мисъл не е особено полезно. без тълкуване - няма разбиране. без разбиране - няма познание. без познание осъзнаването - включително и себеосъзнаването не е особено валидно.
индукция-дедукция-абдукция.

без тълкуване - няма разбиране
Всички езотерици говорят точно обратното - умът трябва да спре да плещи и да тълкува, за да се види истината. Защото умът е ограничен откъм знания и не може да тълкува отвъд онова, което вече знае. Затова умът изпуска истинския свят, защото го свежда до ограничената си понятийна и познавателна система и всичко, което не му се връзва или не разбира, изхвърля навън.

Наблюдателят просто наблюдава, стои в състояние на осъзнатост и наблюдава, непозволявайки на ума бързичко да вкара всичко в клетката на собствените си способности.

Ако усилието е твърде голямо, защото болшинството от хората не са в състояние да спрат ума и да не му позволят да се меси навсякъде, то тогава е много полезно отвреме навреме скепсисът да се замества с въображението.
Не може, просто не може един ограничен откъм познание ум, какъвто е всеки ум, да познае света, като го разпарчетоса и вкара в собствените си ментални решетки за удобство.

Той може, но ще изпусне света. Защото умът прилича на двумерна сянка, той не вижда тримерните изображения, а, за да добие представа за тях, ги опошлява до двумерни сенки.

Митът за пещерата, познат още като Алегория за пещерата, Платоновата пещера и Притчата за пещерата, е алегория, използвана от гръцкия философ Платон в неговото съчинение „Държавата“. Написан е като въображаем диалог между учителя на Платон Сократ и брата на Платон Главкон в началото на Книга VII.

В диалога Сократ описва група хора, които живеели оковани за стената в пещера през целия си живот, обърнати с лице към стената. Хората наблюдават сенките на стената от неща, минаващи пред огъня зад тях и започват да приписват форми на тези сенки. Според Сократ сенките са най-близкото нещо до реалността, което затворниците могат да видят. След което той добавя, че философът е като затворник, но който е освободен от пещерата и разбира, че сенките на стената не представляват изобщо реалността, тъй като е способен да възприеме истинската форма на реалността вместо обикновените сенки виждани от затворниците.

Алегорията е свързана с Платоновата Теория за формите, според която формите (или идеите), а не материалния променящ се свят, който ни е познат чрез усещането, притежават най-висшата и фундаментална реалност. Само познанието на формите съставлява истинско познание.[1] В допълнение, алегорията на пещерата е опит да се обясни мястото на философа в обществото или това е опит за просветление на затворниците.

Та въпрос към Белика, ако цял живот си гледала сенките на стената, с какво точно ще ти помогне скепсисът и тълкуването?

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

и кво сега - другите да си мълчим ли

ми хубаво, щом не даваш, не даваш

Всички езотерици говорят точно обратното

да де. нали и аз това казвам

ако цял живот си гледала сенките на стената, с какво точно ще ти помогне скепсисът и тълкуването?


1. щом ти се гледат сенки - хубу.

2. чак пък цял живот - щом казваш - добре.

3. в такава случка скепсисът би помогнал да не виждаме сенките на стената като нещо, което съвсем не са. без оглед кой езотерик ни казва, че не биха били сенки, а биха били - рицари/торти/другарчета/извънземни, и прочие

Алегорията е свързана с Платоновата Теория за формите, според която формите (или идеите), а не материалния променящ се свят, който ни е познат чрез усещането, притежават най-висшата и фундаментална реалност. Само познанието на формите съставлява истинско познание.[1] В допълнение, алегорията на пещерата е опит да се обясни мястото на философа в обществото или това е опит за просветление на затворниците.

тук съм напълно съгласна - но езотерфилософията не успява дори да го прочете горното 1/1, камо ли да го въплъти

Ма къде съм писала да си мълчите бе, я какви хубави идеи ми идват е така, докато си се ядосвам с вас.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Белика, не разбираш основната мисъл.
Че тия в пещерата не са виждали никога нищо друго освен сенки. И когато говорим за рицари, те няма как да ги мопислят в доспехи и цветни пера на шлема, просто защото никога не са виждали такова нещо, те винаги ще мислят в категорията на сенките.
И дори няма да ги наричат сенки, защото няма да познават нищо друго освен тях, те ще ги наричат - свят.
Представи си, че не си виждала никога нищо друго освен двумерни едноцветни сенки по стените. А сега си представи, че целият многообразен свят, който виждаш в момента, представлява само сянка на стената на истинския. Ти няма как да знаеш това, защото никога не си го виждала. Но поне можеш да си го представиш.

Ти подхождаш към езотериците със скепсис и им казваш - абе вие сте ненормални идиоти бе, какво е това червено, какво е това цвят, реалността е това, което виждам, а вие сте луди, няма нищо друго освен мърдащи фигури по стената, които се отличават една от друга само по големина и форма. Понеже нямаш представа и понятие от цвят, дори не можеш да кажеш, че фигурите са едноцветни, защото никога не си виждала шарени фигури и следователно не можеш да сравниш.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Ти подхождаш към езотериците със скепсис и им казваш - абе вие сте ненормални идиоти бе, какво е това червено, какво е това цвят, реалността е това, което виждам, а вие сте луди, няма нищо друго освен мърдащи фигури по стената, които се отличават една от друга само по големина и форма. Понеже нямаш представа и понятие от цвят, дори не можеш да кажеш, че фигурите са едноцветни, защото никога не си виждала шарени фигури и следователно не можеш да сравниш.

всичко това щеше да е много вярно и прекрасно, и аз да се явя слепецът със закърнели възприятия от вечен живот в пещерата, без грам фантазия, въображение, сензитивност, духовност и въобще - каквото ви се поиска - ако:

1. го нямаше елементът корист в езотеризма като такъв

2. я нямаше повсеместната техника - манджа с грозде, от 10 извора вода, максимално маркетингово съшити с бели конци - практикувана от езотериците при съставяне на техните творения.

3. имаше поне малко логика при съшиване на сготвената манджа с грозде.

има още :

4.

5.

6.

....

10000.

но аз се уморих, Кайли. и главата ме заболя от езо циклежи. да ти е сладък нептуня.

Ами аз от 4 десетилетия се занимавам с това та не е от Нептуня.
И ако има корист, това пречи ли на нещо да е вярно?
И какво е корист, хората не ходят ли на работа и не правят ли бизнес също от корист? Защо при бизнеса е прието да има корист и дори нормално, ненормално е да няма, а при езотеризма, ако и да има корист, го посрещаш така на нож, кой кога ти е внушил в главата, че езотериците не трябва да правят пари от това, което правят, но учителите, които те учат, трябва да получават заплати, лекарите, които те лекуват, трябва да печелят пари, но езотериците не?

Изобщо не е логично да твърдиш, че което казват, не е вярно, защото са користни. От едното не следва другото по никакъв логически изведен път, а ти много държиш на логиката.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Ами аз от 4 десетилетия се занимавам с това та не е от Нептуня.

а не така. изгряващ нептун на ац дърпа юздите на целия голям тригон и бисекстили завинаги - не от 4 десетилетия - цял живот си цикли там. от друго няма нужда. и сатурн и козирог не действат явно.

хайде със здраве.

Ами може пък да действат, свалям Нептун на земята и подготвям чисто прагматично почвата за извънземните.
Все пак имай предвид, че материалните дребни цели съм си постигнала с личен труд до тоя момент и съм си осигурила до тоя момент едно скромно, но достатъчно живеене, за да мога да си развържа ръцете и да се занимавам с Нептун.
Е, сигурно съм могла да постигна повече на материално ниво, но то не може и това в онова, и душата в рая.
Целта ми е била винаги да имам такова материално ниво, че то да не пречи на духовните занимания, но да си изпълнявам земните отговорности.
Та може да съм постигнала определен баланс Сатурн - Нептун. Не съм хвърчала само в облаците...

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

[линк]

О да, това ми го подадоха вчера, невероятно е.

...ето така балансира моя милост между Нептун и Сатурн

много хубаво клипче

охо. и гаджето на сърча кацнало

не съм му гадже, той си има друго гадже, че и семейство

нищо, де, любовница нали си няма

всъщност, и за го търся - да ми помогне с направата на един сайт, тъй че ако можеш да помогнеш бъди така добър/ра

вече си няма и любовница

не мога да ти помогна, колкото и да го търсиш, ако той не пожелае няма да го намериш

изобщо ли не си личи че съм от женски вид

и други работи си личат, понякога

нищо - ти се помъчи да ми помогнеш, моля те

Да, не случайно преди 12 години пратих Явор при една Селеста да му напише есе по философия вдъхновено и за отрицателно време.

Това си е дарба. Може би вместо да я спираме и даже отричаме, следва да я ползваме.

Може би вместо да я спираме и даже отричаме, следва да я ползваме.
Знаеш ли, философсквайки, какво измислих преди много време?
Измислих, че ние идваме научени на разни неща от минали прераждания, обаче понякога тия неща ни "се прищипват", да не можем да ги ползваме, нищо че си ги можем. Защо? За да развием други качества, които не бихме развили, ако можехме да ползваме на воля "прищипнатите".
Така например, ако си пишем с дясната ръка свободно, не се учим да пишем и с лявата, освен ако не си навехнем временно дясната и се налага да боравим с другата.

Та философията е хубаво нещо, но аз си го мога, ако разчитам само на нея, никога няма да се науча да влизам в Акашиевите записи и да ги ползвам, защото ще си се оправям много добре и само с философията.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя