Практика

Да се обсъжда практиката е като да се храниш от сянката на гозбата. И все пак има какво да се каже.

Добре е, през определено време човек да си дава сметка за определени неща, да види до къде я е докарал:

1. Защо практикувам?
2. Колко време от денонощието отделям за практика?
3. Какво практикувам?
4. Зная ли какво трябва да постигна след всяка конкретна практика?
5. Познавам ли целта/целите/ на практиката?
6. Мога ли с две изречения да предам същността на практиката?
7. Ако имам проблем или въпрос, зная ли към кого да се обърна за отговор?
8. Колко често сверявам своя напредък с надежден и доверен източник, който може да внесе корекции и най-важното - да ме предпази от сериозни грешки?
9. Как измервам/оценявам своето развитие и посоката, в която се движа?

-----------
Който иска, може да си отговори на горните въпроси, да кажем по отношение на спирането на вътрешния диалог.



___________

Мо, ако сега те попитам, какво е това - Съотношение на неопределеност на Хайзенберг - със сигурност не знаеш.
за да го научиш и още повече, за да го разбереш, ти трябва или яко учене , или гугъл.
понякога, дори да отвориш гугъл, и да прочетеш теорията, няма да я разбереш. пак се иска подготовка.
но ! идва момент, в който подготовката ти е достатъчно добра и прочитайки определението за Съотношение на неопределеност на Хайзенберг , ти го разбираш .

същото е и с практиките и въпросите, които задаваш.
идва момент, в който не ти трябва яко практикуване, за да спреш ВД. Или да видиш какво прави приятеля ти , който живее на края на света.
просто го правиш , така, както дишаш, без да се замисляш и инстинктивно.

има хора, които си имат собствен гугъл, просто трябва да знаеш къде точно да влезеш и да питаш.

ако не си ме разбрал, сори за дългия пост.

"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

Поздрави с една САЛСА (Салса си ознавача бъркоч, смесица от много неща)

___________

въпросът ти ми прилича на това, да питаш един боец с черен колан , дали скача на ластик и какво точно чувства.

или ако питаш начинаещите, поне го уточни.

мерси за салсата.

"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

баце

Да му пИкам на кимоното на тоз боец с черен колан, дет не знае уникалните ползи от скачане на ластик и/или не може да (си) ги обясни. Разбираш ли ма или да.

напрао та разбирам, разбииш

ти мен уважаваш ли ма

"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

Живота брои ли се за "практика"?

ако е толкова досаден и безинтересен като практика - да

CHOICES, personal rights and responsibilities

Вътрешното мълчание, викаш, е досадно и безинтересно, а?

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Любопитна класификация , но явно не схаващ какво влагаш като смисъл! Би ли пояснила?

CHOICES, personal rights and responsibilities

Как ли пък не - да ти помагам да продължаваш да се правиш на неразбрал (в краен случай непрочел)! Ето ТОВА е скучно и безинтересно.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

е добре де винаги ми е било забавно дате забавлявам, ще ми кажеш ли поне това практикали е, че да просперира разбирането

виж сега, човек токато мърда и невроните му си казват здрасти като добри познати, може и като припряни колеги, човек търчи срещу вятъра със свистящи коси и разперени ръце! в едната държи бутилка бейлис а, в другата кучешки повод, та да върже щастието. та търчи всеки тъй и като поглежда ту земата да се порадва на шареното, ту погледне небето да се наслади на различната перспектива я, някои услужлив клон го чалдисва и тръшва кат талпа или някоя препъни-буца ще накара тревните бактерии да се почувсат добре в симбиоза с тези от усната му кухина... после цялата тази любопитна за наблюдание от страни каданс-сцена временно и за постоянно претърпява услужливи промени докато придобие поносимист.


как тъй живота е практика!?- като всеки дето се води нормално интелентуално развит, къде уклончиво, къде напряко бяга от симптоматични занимания ограничаващи емоционалните процеси - значи бяга от живота, така ли, м?

CHOICES, personal rights and responsibilities

Добре, не мога да ти отрека, че знаеш как да ме забавляваш. Че и си така добър, че ти харесва да го правиш - ееехааа - цяло съровище!

как тъй живота е практика!?- като всеки дето се води нормално интелентуално развит, къде уклончиво, къде напряко бяга от симптоматични занимания ограничаващи емоционалните процеси - значи бяга от живота, така ли, м?
Защо пък да бяга от живота? По-скоро... според мен, за да разбере човек живота и смъртта, трябва да се научи да се отдръпва. Това е, както, за да разбереш филма, трябва да можеш да си зрител, за да видиш цялата картина. Ако си вътре във филма виждаш само своята част. А пък отдръпването се учи. Практикува се. Разните напреднали могат да се отдръпнат дотам, че да оставят временно тялото си и да пуснат съзнанието да пътешества. За други казват, че накрая трансформирали тялото в чиста енергия/съзнание. Но това са неща, които се учат. Това е практиката. В някакъв момент самото живеене е практика, защото вътрешното мълчание е трайно състояние. Но това не става без процес в който 3, 5 или 10 пъти на ден, целенасочено и преднамерено го практикуваш. Да, всички знаем, че преди просветлението се цепят дърва и се носи вода, а после пак така, само че двете състояния са коренно различни и новото се постига с ... практикаааааа!



...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

повсемесно утвърдително е
няма спор

ам от цялото творение
де отите
хубавото забавление

не римуващо се нито с рима
нито с тактика
- някаква си практика!


да се отдръпва казваш! това е същото като да не присъстваш! а, за отсъствие не пишат оценка никъде, дори единица - пишат отсъствие!

да вземем смисъла на думата без-смъртие - понеже по смисъла на представата такова нещо няма на яве! се преняся към лириката и фантазиите; за любов, епохални събития и геройства, подвизи пресъздадени безсмътрни произведения.. всичко това зарежда съзнанието с крилати фантазии и мечти! мечтата и фантазията нямат отношение към безличното, както и към отсъствието

друг е въпроса че мечтите могат да изглеждат и така:

виц

- Кажи, моето момче, решил ли си какъв искаш да станеш като пораснеш?
- Искам да стана водопроводчик! Или разносвач на пици. Или чистач на басейни, или градинар...
- Жена! Тоя нашия е набарал касетите с порното!

CHOICES, personal rights and responsibilities

да се отдръпва казваш! това е същото като да не присъстваш!


Ц. Не е. Всъщност, колкото повече време отделям, за да "отсъствам", толкова повече неща забелязвам в себе си и света, когато влизам във взаимодействие. Това е точно като забавения кадър - времето започва да тече различно (само за мен) и когато действам, то е след като съм видяла няколко възможни потока на действието.
Винаги съм била лош играч на шах, точно заради присъственото отсъствие в което не умея да се отдръпна и да видя цялата картинка и възможните няколко хода напред. Не мога да видя резултатите от действията си. И в това положение или действам някак - как да е, по импулс (и после съжалявам) - или се гипсирам и не действам. И в двата случая съм губеща - защото губя себе си. Това не е забавно. Не, че не може да е забавно да загубиш партия шах, не е забавно, когато не си на себе си.

Без-смътрие... вътрешното мълчание прилича на смърт. А смъртта прилича на събуждане. За да живея с добро присъствие, трябва да знам какво е да умирам в отсъствието.

Но аз не си мисля за безсмътрие. Мисля си за свобода. Какво означава това? Не се чувствам свободна, когато преследвам удоволствието. Нито се чувствам свободна при положение, че трябва нерекъснато да дишам. Животът е тежък физически труд, нали? Искам да живея, но самият живот ме обвързва. Тегава работа, ти казвам - ни така - ни инак! Затова няма как да не търся трети вариант. Това е подобно на импулсът за дишане - има го някъде в програмата, наред с другите инстинкти, стремежи и т.н.

После в самия живот има закодиран стремеж към смъртта. Той си съществува и си работи без значение дали го осъзнаваме, искаме или не. Това, което по принцип НЕ ПРАВИМ е да го осъзнаваме и използваме. Резултатът го знаем всички - накрая умраме. А той може да бъде осъзнат и използван. Резултатът от това, за мен на този етап е вътрешно мълчание и медитация. А резултатът от тях е по-пълен живот. Повече разкриване на това, което е в мен. Ако щеш дори, като таланти и способности. На един по-следващ етап не знам какъв ще е. Но засега ми харесва. По-интересно ми е, отколкото да влизам в поредната партия шах с предизвестен край.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

п.п. Практиката хич не ми пречи да пиша стихове, чат-пат, само където излизат все по-ненормални, но пък това е въпрос на вкус - както знаем от заека, който си харесва гъза.

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

1. Трудно се отговаря на въпрос от типа "Защо..."
2. 30%
3. Втренчване, мълчание, неправене, движения, преглед, сънуване
4. Да
5. Да
6. Прекъсване на навиците. Увеличаване на осъзнаването.
7. Да
8. Винаги, когато мога.
9. Като сравнявам с книгите.

Тия дни една теория. Изглежда имам воля/сила за определени неща. Ако например, съм нарочил определен брой модели за за промяна, волята ми не стига за всичките. Колкото по-малко са целите, толкова ефекта е по-силен.

Ще е полезно да се споделя за опитите и резултатността в постигането на нови и преустановяването на познати модели на поведение.

и кат лъжеш гледаш право в екрана, м

Са къси на лъжата краката

и ся като отговори кво стана? - в статистика ли ще участваш? Мо ли зарадва? Успокои ли са? Притесни ли са?

случайно да забелязваш че отговора на тия въпроси е едно от най-безмислените неща които си правил?

не е нужно всеки път някой като драска глупости да му са връзваш, нали?