Наздраве!

За да приключа с изследването си “Що е алкохолизъм и има ли той почва у нас”, ще сложа последния щрих на моите наблюдения.

Трябва да си призная, че колкото и да бях изненадан от посочени преди неподозирани причини за невъзможност да се избяга от алкохола, последната (преди бана ми) направо ме извади от обувките.

Трудно било да се откаже човек от нещо, което му създавало приятни усещания, настроение и самочувствие, още по-трудно било да зареже алкохола, защото организмът му бил вече химически привикнал към него и изпитвал неимоверни мъки при липсата му, най-трудно било да намери воля да се откаже и тук на помощ се викат Анонимни Ахма… пардон, Алкохолици и самия Господ Бог. Но всички тези трудности са като вечерен бриз край морето, в сравнение с девет баловия щорм на последното препятствие.

Кое е то ли? Как кое? Ужасът на всеки алкохолик – да каже на приятели, познати и хора, които не е виждал преди и няма да види повече в живота си, че НЕ ПИЕ!!!!!!

Кошмар! Ма как така! Какво ще си помислят хората? Че е болен? Че крие ужасна тайна? Не! ЧЕ Е АЛКОХОЛИК!!!

Скъпи мои пияници, ще ви издам една велика тайна. При това съвсем безплатно. Само от любов към вас.

Ако изпилият една ракия се надушва от петдесет сантиметра, а пияният си личи от петдесет метра, то алкохоликът е ясен на околните дори без да го поглеждат. Той толкова пъти е „крещял” с цялото си поведение „аз съм алкохолик”, че това за никого, който го е виждал повече от два пъти не е тайна (за какво са приятелите, ако не да ти подскажат: „Бе не е лош човек, ама…” и показват красноречив жест).

И след като ви издадох тайната, ще ви дам и един съвет. Приятелите ви отдавна знаят, че сте алкохолици, познатите, ако не знаят все някога ще научат, непознатите… какво ви боли за непознатите. Та, не ги карайте да си мислят, че освен алкохолици сте и глупаци или пък правите тях на глупаци като се опитвате да „замажете положението” с „пия лекарства”, „днес нещо не ми е добре”, „забравяне” на недокоснатата чаша на масата и т.н.

Какво да правите ли? Аз бих правил следното:

- Какво ще пиеш?
- Благодаря, не пия.
- Как не пиеш, аз съм те виждал(а).
- Да, бях алкохолик и вече не пия – това с поглед вперен в очите на предлагащия.

Какво ще си помисли ли? Ако е читав, ще си каже: „Браво! Дано издържи!”. Ако е калпав… Всъщност интересува ли ви какво ще си помисли един калпав човек за вас?

Едната гледна точка.

Виждал ли си някой който е психически болен или бил известно време да казва това. Помисли си защо? Има две страни ти самия и обществото.
Признат грях, не винаги е половин грях, а често остава основна характеристика.

Не всички са силни, оригинални и независими като теб Дядо. Не всички могат да се изправят пред света и да кажат " аз съм...", а далеч не всички останали са "читави".

Разумно е, да не засягаш качества които не се приемат от обществото. Близките няма начин да не знаят, но и тяхното отношение към теб е друго.
Не е необходимо нито да си вадиш "кирливите" ризи, нито някой друг да ти ги развява в пространството задоволявайки нездравословното любопитство на всеки. Без това живота е твърде смрадлив и то не на алкохол.
Алкохолът е и един от най- силните дезинфектанти. Някои ще трябва поне физически да се дезинфекцират, че вонята на гнило е далеч по- непоносима и по- заразна от тази на алкохола.
Не е лошо от време на време някои да си дезинфекцират поне устата, ако не душата. Уверявам те, че ако не си алкохолик няма опасност.

Наздраве!

Дядо е голям досадник, но в случая е прав.
Случаят е обсъждането в друга тема " ама как да се оправдая, че не пия".
Понеже не съм алкохолик, а пияч за собствено удоволствие, понеже познавам и алкохолици, и пълни или почти пълни трезвеници, понеже и аз се вбесявам, когато ме кандърдисват "да се чукна, щото било редно/щото да не обидя домакина" на събирания и случаи, в които и грам алкохол не ми се близва, мога спокойно да потвърдя, че изобщо не е задължително някой да се прищипва и да се оправдава за предпочитанията си в даден момент. В една нормална среда хората приемат личния избор за храна, напитки, никотин съвсем нормално. Никой не насилва вегетарианеца да яде празничното агне, нито отказал се пушач да пафка с другите пушачи. Досега мен никой не ме е погледнал накриво като заявя, че съм на безалкохолно - а миналата седмица си казвах "наздраве" с чаша алкохол - ми, сега не искам алкохол, ще празнувам с чаша вода.
Истината е, че непиещите и умерените пиячи изобщо не се впечатляват, нито се интересуват с някаква потайна цел кой пие и кой - не. За всички неалкохолици е напълно нормално другите да пият това, което им харесва във всеки момент.

Притесненията да не ви заподозрат и сложната схема да се оправдаете, че сте променили вкуса и желанията си, е само във ВАШИТЕ ГЛАВИ.
Излишно, много излишно.

Да и най- важното е това което е в твоята глава защото въпреки всичко живееш със своята глава.
На празници, в компания е добре да се чувстваш удобно, а как е твой избор, а не на околните.

Това го болдвай, за да го проумеят "събратята". Проблемът на зависимите - аз съм зависима от цигарите - е, че са прекалено мнителни заради притесненията относно "порока" си. По-голямата част от енергията отива за това, как ще ни приемат околните. Спираш да пиеш/пушиш, защото искаш да угодиш на околните или за да се почувстваш по-добре? Ако е заради себе си, никой и нищо не може да те притесни в амбицията да направиш добро на себе си. Ако е заради обществен имидж и настоящи/бъдещи ползи, трепериш за всяка своя стъпка и реакция. "Не пия, за да ме приеме обществото" не е решение на проблема. В такъв случай си пил заради обществото, а не, защото ще умреш от задушаване, ако не глътнеш алкохол.
"Трябва да пийна, за да ме приеме обществото" вече никак не ви се връзва със себеприемането и себеуважението. Все едно, да се самозомбираш, че трябва да правиш секс с някой, за да поддържаш обществен имидж. Що? Щото са свикнали да те виждат като секспартньорката на г-н Х. и ще предизвикаш клюкарски скандал, ако се дистанцираш. Значи, животът и тялото са си твои, но хорската клюка и реакция ги управляват. Ми, хората се забавляват, но не залагат собствените си тела, за да ти доставят забавление.
Няма реципрочност - няма задължения.

Да.
Аз мисля, че е много по- лесно първо да отстраниш или да тушираш нещата които ти напомнят въобще за пиене. Нещо подобно когато си бил дълго време болен или когато ти се е случило нещо неприятно за което не желаеш да си спомняш. Намаляваш си поне стреса. Когато мине достатъчно време и го "преживееш" можеш да говориш по- спокойно и дори да преценяваш другите относно алкохола.
Спомням си в началото не минавах въобще покрай бутилки с алкохол, а ако някой ми замиришеше на алкохол го възприемах с отвращение. Сега вече купувам по повод алкохол и дори предлагам да си сипят. Не ми прави впечатление пийналите, даже са ми забавни. Но трябва да мине време.
Разбира се, някои никога не го изживяват и се превръщат в радетели на трезвеността, но дори това е по- добре за тях отколкото противоположното.
Не зная дали всички пият заради обществото, но повечето започнат да пият на принципа "всички пият" без да се замислят, че не са като всички или поне, че всички имат различна поносимост и реакции към субстанции. Нещо подобно на "такава е модата".
По принцип алкохола не е самотно изпълнение или става такова когато е вече малко късно. За разлика от наркотичните зависимости алкохолиците не са асоциални, поне в началото. Така, че ако се приемат добре без порока те се опитват да се впишат в него. Съответно обвиняват и алкохола за всичко останало. Това, обаче е добре. Имаш си точно конкретен враг.

Не зная дали всички пият заради обществото, но повечето започнат да пият на принципа "всички пият" без да се замислят, че не са като всички или поне, че всички имат различна поносимост и реакции към субстанции. Нещо подобно на "такава е модата".
По принцип алкохола не е самотно изпълнение или става такова когато е вече малко късно. За разлика от наркотичните зависимости алкохолиците не са асоциални, поне в началото. Така, че ако се приемат добре без порока те се опитват да се впишат в него.

Като се замисля, аз пропих заради обществото. Не знам баща ми защо е пропил, но си беше пиянде или алкохолик от клАса и само за 5 години брак с трезвеничка някак е успял да невротизира майка ми и да я поболее от "съзависимост". Преди десетилетия хората не бяха и чували за "зависимости и съзависимости", поне в България, и всички психични последствия си оставаха туширани и нелечими - на принципа "какво ще кажат хората".

Странно ми е, че в този клуб /защото не съм отишла дори на една сбирка на АА/ никой не отваря тема за близките, родителите, партньорите, децата на алкохолно зависимите. Всички теми и изстъпления поради пореден проблем са ориентирани към Егото на алкохолика. Как се чувствам Аз, какво преживявам Аз, защо точно Аз съм "дефектен" и нещастен, как разни хора възприемат моето Аз и как да се представя блестящо...АЗ и това, което е в главата ми е най-важно, другите да го духат.

Аз пък съм дъщерята на алкохолика, която е издухала супата още, преди да осъзнае, че има право на избор. Никой не ми го е дал. Нито баща ми със социалния си алкохолизъм, нито майка ми с тежките психични травми от съжителството със себичен алкохолнозависим тип. Сега търся оправдание и за двамата, но за моя сметка. И защото са ми родители. Дори се научих навремето да пия заради баща ми. Неговото пиене беше споменавано с такава зловеща омраза от майка ми, че се почувствах длъжна да се поставя на негово място. За да разбера.

Досега съм разбрала, че потребността от алкохол е следствие на социална недостатъчност - нещо не ти е на сгода, преглъщаш го по-лесно с чаша вино.

Много ми се ще да разбера дали, ако алкохолнозависим живее в пълна изолация от обществото - нещо като Робинзон - би достигнал до необходимостта от употреба на опиати, за да оцелее психически и физически.

Бих ти отговорила като дете на алкохолик и то агресивен тип, но не съм го преживяла, въпреки вече 21 години от смъртта му.

Моето мнение е, че не само заради обществото, а и заради качества на човека в самия него.
По този повод си спомням думи на моя приятелка " като го натиснеш малко, той или вземе, че се пропие или вземе, че получи инсулт, инфаркт, та те сбърка още повече". За жените можем да добавим, я някоя депресия и "модерното" напоследък вземе да се самоубие. В някои случаи и забегне.

Оооо, деде, и аз съм ти от феновете тука:) Как я караш? К'о стаа?

Дядо, на моменти ме дразнеше, ама с тази тема ме зарадва, заради невероятното чувство за хумор, което струи на талази от този ти пост! Не за друго, а затова, че аз специално, се зачудих защо наистина трябва да давам обяснения, за това че не пия, а хората около мен очакват това. Онази вечер една приятелка, за която се знае, че има проблем с алкохола, каза, че няма да пие, защото наскоро се била напила и й е станало много зле от това , и си почива. Ето едно чудесно оправдание, което може да се вземе за модел и може да се ползва винаги и по всяко време, тъкмо няма да те заподозре някой, че не пиеш, а просто си почиваш, а не че си алкохолик и въобще не близваш алкохол

Дядо е баннат до 2040 година.

За мен също беше колоритен потребител от които има какво да научиш, независимо дали споделяш неговите възгледи или не.

Жалко, че не успя да надрасне собственото си болезнено его и поне аз считам, че загубихме.

Темата и на мен ми харесва. Доста отдавна нямам никакъв комплекс, притеснение или колебание да кажа "Не пия алкохол!", търпя и майтапи на тая тема, шегувам се и аз. И трябва да ви кажа, че опасенията как "ей сега всички ще разберат, че съм алкохолик и какво ще правим тогава..." са си само в главата на самия алкохолик. Човек може да не пие по ред причини и дори само заради това, че не му харесва вкусът на алкохола. Имам приятел, който не пие, понеже му е неприятно усещането за замайване; на друг познат пък му миришело гадно; трети не пие, защото като дете се напил без да иска и се отвратил завинаги; четвърти не пие, защото пълнее, а алкохолът е калоричен; друг - защото спортува активно и му пречи. Поне 3-4 от близките ми приятелки не близват въобще, защото чисто и просто не им е вкусно. Така че изразът "Не пия алкохол" на хората им звучи едно към едно като "Не пия кафе", "Не пуша", "Не ям месо", "Не обичам сладко". Всичко останало, пак ще го повторя, съществува само във въображението на алкохолика.

Да, но не и там където те познават. Повечето алкохолици си остават в същата среда и алкохолизма не се възприема като просто " напих се и..."

Като чета някои изповеди тук, съм склонна да мисля, че твърде много хора си въобразяват, че са автеннични алкохолици /тялото им неспособно да разгради алкохола/, защото са посегнали към социално лесният, общодостъпен, социалноприет и евтин/безплатен антидепресант , за да тушират някакви вътрешни наболели проблеми. Поредните пресни теми на първа затвърждават предположението ми. Страхове за несправяне с изискванията на обществото, страхове и притеснения за недостатъчност - в образование, материални възможности, таланти, способности за себериализация, аплодирана от околните авторитети, избиват в търсене на отдушник.
Алкохолът е леснодостъпен и временно действащ антидепресант. Всички съвременни психиатри са наясно с това.
Напоследък силно подозирам, че пиячът или самопризналият се за алкохолик е чисто и просто нелекуван от депресия или психично разстройство човек, който системно злоупотребява с "лекарство от природата и супермаркета". Това "лекарство" му насипва прекалено много странични ефекти и той започва да лекува страничните ефекти. Основата, ядрото, първопричината - си остават нелекувани, дори недокоснати и неосъзнати.

Тъпо е да броиш от колко дни не пиеш, както е тъпо да броиш от колко дни не вземаш антибиотик, антидепресант, приспивателно, цигара и т.н. Мисля, че неправилно класифицират алкохолната зависимост като болест. Тя е последствие, временен опит за овладяване на депресията, евтино лекарство. Първопричината е в източниците на депресия, невроза. Те са най-често семейни и социални.
А там, освен психоаналитиците, никой не пипа. Фокусират се върху чашката алкохол/дозата наркотик и върху физическите последствия върху човешкия организъм и го реанимират /организма/ да стане общественоприемлив. Източникът на проблемите си остава нелекуван.
Поради това алкохолнозависимият рецидивира.

Дядо,

така както си го описал звучи логично, но се разминава с реалността...

Не всички, но много алкохолици и особено жените пият само в къщи и почти никой не подозира за проблема им.
Това го чух на сбирки от други алкохолички, а също съм го и чела в АА литературата.
Аз за 15 години нито веднъж не съм се напила на обществено място, на гости или на сбирка с други хора.Това дори ми е давало повод да си мисля, че нямам проблем с алкохола, а със самотата, защото видите ли като изляза навън с Луиза, за 4-5 часа пия една бира, а в къщи 5-6 бири (до откат).

Вече е ставало дума за това, че има специфични професии, където дори и намек за алкохолизъм, може да унищожи репутацията ти.

В следните хипотетични ситуации имам предвид - СУХ АЛКОХОЛИК -ВЕЧЕ НЕПИЕЩ, но ти не знаеш, дали той още утре няма да изпадне в ремисия.

ще дадеш ли да те оперира алкохолик?
ще се качиш ли на автобус, управляван от алкохолик?
ще си дадеш ли детето на детска градина с шефка алкохоличка?
а учителка алкохоличка - имаше цяла тема...
ще дадеш ли на алкохолик да ти монтира новата кухня, за която си спестявал 5 години? - това личен опит -остави си ръцете майстора, още го псувам.
(този не беше сух)

Наскоро четох за даване на американска виза, по-точно причини за отказ и се натъкнах на това:
...Но повярвай, ако има за теб някъде, че са те приемали в болница за това, че си бил наркоман или алкохолик, в консулството ще знаят за това...
Извинявам се, че съм го извадила от контекста, но тъжната истина е, че алкохоликът получава позорно клеймо и обществото му го набива при всеки удобен случай.

Има още много причини,които не са само в главата ми, а са напълно реални, и поради които не желая наред с моето име да се споменава думата алкохол.

За обществени и служебни прояви нямам никакъв проблем- спокойно и самоуверено казвам, че не пия, БЕЗ ДА ДАВАМ ОБЯСНЕНИЯ.

По-различно е в личен план:

На съседско събиране ми беше предложена чашка шира - да опитам, нищо, че не пия.Не отказах директно,благодарих учтиво и я оставих пред мен, направих се, че съм много гладна и наблегнах на яденето. Част от съседите са ми колеги, така че и тук доза внимание не бе излишна.

При последния ми флирт предупредих обекта, че не понасям алкохол, цигари и дори миризмата им.Беше прието без коментари.С този момък не виждам развитие на сюжета, затова и не си мъча главата със сценарии.

И да и не.

Алкохолът и наркотиците освен към психическа зависимост водят и до физическа. Втората неизвестно защо се пренебрегва. Всъщност известно - човекът е най- висшето съзнателно същество на планетата.

Гаранция ти давам, че ако си физически зависим от алкохол и наркотици и най- прекрасния живот без горепосочените агенти ще ти се стори кошмар. Доказателство за това е раждането на деца с наркотична абстиненция.

По въпроса кое е първично, дали депресията или алкохолизма може много да се спори, но, че двете явления са свързани спор няма.
Алкохолът е един от най- достъпните антидепресанти / не споря дали синтетичните антидепресанти или природните са по- безопасни/, но алкохолът води до депресии.
Има различни психически реакции на хора към алкохола. Едни стават агресивни и буйстват, други реват и са абсолютни психически насилници, трети са тихото пиянство - спят като гаранцията да се събудят и то в приемливо състояние с годините намалява.