Малко по същество
14 отговора
0 прегледа
в отговор на Цар Изроуд
#3
Re: Малко по същество
Ако ша караме на усещане - при мен е почти обратното. Все още чакам с интерес да са изкаже някой по-изучен и напрактикуван. Ма явно тея дни голяма практика ша да пада, че никой дума не обелва! 
Re: Малко по същество
Например, страхът предизвиква хаотично, неравномерно, повърхностно дишане.
Задържането пък на дъха е признак за насилие, агресия.
Задържането на въздуха без да го осъзнаваме (т.е. "желанието за задържане") е признак и реакция на организма при стрес.
И съзнателното усилие за задържане усилва стреса.
Това е съвсем "малко по същество" и е моето наблюдение преди доста враме.
а вие знаещите тук (и автора на темата) защо не се изказвате? - нали практикувате пранаяма, даоски техники, психоанализа и т.н. - трябва да имате много повече опитност от мен
Задържането пък на дъха е признак за насилие, агресия.
Задържането на въздуха без да го осъзнаваме (т.е. "желанието за задържане") е признак и реакция на организма при стрес.
И съзнателното усилие за задържане усилва стреса.
Това е съвсем "малко по същество" и е моето наблюдение преди доста враме.
а вие знаещите тук (и автора на темата) защо не се изказвате? - нали практикувате пранаяма, даоски техники, психоанализа и т.н. - трябва да имате много повече опитност от мен
Редактирано от lenticularis на
коментар
В отговор на:
Автор: huanji
Тема: Re: Малко по същество
Какви са разликите при задържане след издишване, след вдишване, както и желанието за задържане на дъха след вдишване или след издишване?
Как влияе самото задържане на дъха?
Всеки който задава подобен въпрос вече е напреднал в практиката. Подобен въпрос никога не може да хрумне на ума на човек който не е практикувал пранаяма. При това такъв човек е практикувал самостоятелно, със някакви лъжливи учители от рода на Шри Шри брадатият идиот Рави Шанкар, който си измисля и не е отворил дори писанията да прочете какво пише там. Но какво може да се очаква от изгонен ученик на Махараши Махеш йоги…
Желание за задържане на дъха се получава когато се практикува правилно дишане. Получава се и при ритмично дишане – например алтернативно дишане, а също така и при НЕритмични дишания каквото е Бастрика. При всички положения желанието за задържане на дъха е положително!!!
Задържането трябва да продължи докато усещането е приятно и да спре точно преди да спре приятното усещане!!! В никакъв случай не трябва да се минава границата и да се отива към неприятно насилствено задържане на дъха. Тогава се получават безброй опасности. Лекарите малко са изследвали подобни неща. Ще спомена само няколко. Може да се развали синусовият възел на сърцето, този който изпраща електрически импулси на сърцето за да бие!! Може да се развалят алвеолите на белите дробове, да се преразтегнат. Може да се влияе лошо върху лимфната система!!! Лимфата се движи до голяма степен от дишането!! Може да се влияе лошо върху психиката на човек! И т.н. и т.н. В Йогските компедиуми е казано че йогинът трябва да прави внимателно пранаяма , така както се опитомяват диви животни като лъвове и тигри. Ако човек не е внимателен с лъвовете и тигрите, те ще го изядат!! По същият начин ако се прави неправилно пранаяма, това може да му коства живота!!! ОСНОВНОТО ПРАВИЛО Е ДА СЕ ЗАДЪРЖА ВЪЗДУХА ДОКАТО ИМА ПРИЯТНО ЧУВСТВО!!! А не да се гонят рекорди за продължителен престой без въздух!!
Поемането на въздух и желанието за задържане означава, че е поета „прана” енергия, която трябва да се оползотвори.
Когато издишването на въздух се съпровожда от желание за задържане на дишането, тогава това означава че праната е навлязла в правилните канали, правилните НАДИ!!
Желанието за задържане на въздуха след издишване означава, че праната която е поета трябва да бъде насочена и оползотворена за правилни йогски цели!
Тогава може да се използват различни бандхи, и мудри (удиана бандха, джаладхара бандха, ашвини мудра и т.н.) в зависимост от това какво иска да постигне йогинът. Може да се цели събуждане на кундалини. Може да се цели активиране или деактивиране на някой чакра, може да се цели издигане на кундалини на горе по сушумна и т.н. Когато задържането на въздух се комбинира с бандхи и мудри, тогава „приятното чувство от задържането” се превръща в голям кеф, в екстаз, във вътрешно чикиджосване бих го казал!!! Не съм циник в случаят!! Усещанията са точно такива!!
Разбира се прани и енергии няма, от съвремена гледна точка това е въздействие върху жлезите с вътрешна секреция и насочване на тяхното действие в желана посока!!!
Желанието за спиране на дъха, за постепенното му замиране означава правилно изпълнена пранаяма. Когато пранаямата се изпълнява правилно, когато дишането е ритмично, тогава умът става по концентриран. Колкото повече замира дъха, толкова повече е концентриран умът. Свами Шивананда е обичал да прави един експеримент с начинаещите ученици. Той им казва че ще пляска с ръце и те трябва да броят колко пъти той е пляснал с ръцете. Казва им на шега, че ще им даде като награда двоен десерт на обед или нещо по голямо и важно. След това започва да пляска с ръце. Първоначално съвсем бавно, за да могат учениците да броят. Когато мине 10 тина пляскания, той започвал да пляска малко по бързо и към 15-20 тото пляскане, той започва да пляска бързо и безразборно така че никой да не е в състояние да брои по нататък плясканията с ръцете. Той продължава да пляска още около 15-20 пъти докато види че всички са се отказали от броенето. Тогава той обяснявал: „Оставете броят на плясканията, за всички ще има двоен десерт на обяд. Сега забелязахте ли какво стана с вашият дъх? Дъхът на човек замира естествено, когато той е концентриран. Концентрираният ум изисква замиране на дъха! Човек не може да се концентрира и да диша хаотично!”
Та замирането на дъха, замирането на процеса на дишане е също признак за правилна пранаяма и за готовност на ученика да премине към следващите по висши степени на йога, концентрация, медитация и самадхи.
Задържането на въздуха е особено важно при Йони Мудра, когато се изпълнява в комбинация с всички други мудри!! Това е върха на съзнателното задържане на въздух.
Естественото задържане на въздух се получава при Кевали, то е спонтанно, затова Кевали е преход към медитация... Кевали е най най висшата пранаяма. Кевали се смята за най съвършената пранаяма, тя е краят на пранаямите, целта на всички пранаями е да се постигне Кевали! При нея спирането на дъха е СПОНТАННО, случва се от самосебе си! Не е наложено не е осъзнато, това не е ПРАВЕНЕ! То се случва. Това е състояние на НЕДИШАНЕ. При Кевали дихателният процес спира от само себе си, защото умът на йогинът спира ежедневните си функции и отива в медитативно състояние!!!
Отново, не си фантазирайте, че може да се практикува пранаяма, без да се прочете по солидно по въпроса или без да се практикува с учител! На самотек работата е опасна!
Има различни степени на СЪЗНАТЕЛНОСТ!
Едно желание може да бъде „не осъзнато”, „осъзнато”, „контролирано” и „трансцендентирано”.
Неосъзнатите желания са тези които ги има а ние хабер си нямаме за тях. Това е тамас. Това е случаят при животните. Едно малко дете, едно бебе също има подобни желания в него. Те напират от вътре, но то не знае какво го притеснява. Твоят постинг малко ми прилича на подобно желание. Искаш да кажеш нещо, нещо те вълнува, но самият ти не си на ясно още със себе си, със това какво искаш да кажеш. Седни, обмисли добре, осъзнай какво те човърка от вътре и след това ела и го кажи.
Осъзнатите желания са тези, при които човек е наясно какво му се иска. Той знае че му се яде, спи, говори на дадена тема и т.н. Знае какво иска и какво не иска. Ясен е. Това е е степента на Раджас. В тази степен, човек е активен, действа по въпроса, защото знае какво го подбужда. Но той не може да се контролира, той е роб на желанието, трябва да прави това което желанието му казва да прави. Ако му се яде, той яде. Ако иска да е на диета, не може да са сдържи и продължава да си хапва яко. Онова желание което е най силно, то командва парада.
Контролираните желания са тези които могат да бъдат управлявани от интелекта. Това е състоянието на Сатва. Човек може да контролира например лакомията си, като засили своите желания за здраве и да пази разумна диета.
Трансцедентираните желания са тези, които вече не смущават духа на йогинът. Умряли са. Ако е имало например лакомия преди, сега тя не съществува. Това не пречи на йогинът да продължава да се храни и да се радва на хубава храна, да му доставя удоволствие. Но ако няма достъп до храна, това не му подлудява ума. Това е състоянието на просветление. Това е четвъртото състояние на осъзнаване, това е което трансцедетира, тоест отива отвъд трите гуни, отвъд трите качества.
Та това са различните степени на ОСЪЗНАВАНЕ.
Едва ли Хуанджи е имал подобно нещо в главата си, когато задава неговият въпрос. Той по скоро пита практически. Правил е човека пранаяма и е забелязал че в него има едно желание за задържане на дъха. Всеки който е правил пранаяма достатъчно дълго време, знае че от време на време се появява подобно желание. На човек му се иска да задържи дъха след като е поел въздух или след като е издишал.
Ето какво пита Хуанджи три отделни въпроса са:
Какви са разликите при задържане след издишване, след вдишване, както и желанието за задържане на дъха след вдишване или след издишване?
Как влияе самото задържане на дъха?
За разлика от теб, той ОСЪЗНАВА и пита правилно, знае какво го вълнува, знае какво иска да знае. И е съвсем ясен.
Моят отговор е непълен, защото не искам да отговарям. Просто съм отбелязал в каква насока е отговора, на къде да се търси отговора на неговият въпрос.
Вдишването и издишването са ДВЕ ЖЕЛАНИЯ!!
Задържането на дъха при вдишване е кулминацията на желанието за вдишване!
Задържането на дъха след издишване е кулминацията на желанието за издишване!
Ти дори не си достигнал това ниво, при което да ОСЪЗНАЕШ, че в теб има подобни желания! Ти си на нивото на ТАМАС в това отношение. Хабер си нямаш какво става вътре в теб, в собствено ти тяло. Не си осъзнал собствените си желания за вдишване и издишване.
Единият от въпросите на Хуанджи е съвсем ясен и разбран, КАКВИ СА РАЗЛИКИТЕ В ЖЕЛАНИЕТО ДА СЕ ЗАДЪРЖИ ВЪДУХА СЛЕД ВДИШВАНЕ И СЛЕД ИЗДИШВАНЕ.
Има желание за задържане на въздуха след вдишване.
Има желание за задържане на въздуха след издишване.
Какви са разликите?
Когато тези две желания за вдишване и издишване бъдат осъзнати и трансцедентирани, тогава се дишането спира от само себе си. Щом няма желание за вдишване и издишване, няма и дишане. Ще ти трябва ДОСТА ДОСТА практика на пранаяма за да разбереш това което ти пиша. Тук става въпрос не за някакво болестно състояние, а за състояние на отиване отвъд на тези желания. Горе тези обяснения които ти дадох се отнасят и до желанията за дихателният процес.
Автор: huanji
Тема: Re: Малко по същество
Какви са разликите при задържане след издишване, след вдишване, както и желанието за задържане на дъха след вдишване или след издишване?
Как влияе самото задържане на дъха?
Всеки който задава подобен въпрос вече е напреднал в практиката. Подобен въпрос никога не може да хрумне на ума на човек който не е практикувал пранаяма. При това такъв човек е практикувал самостоятелно, със някакви лъжливи учители от рода на Шри Шри брадатият идиот Рави Шанкар, който си измисля и не е отворил дори писанията да прочете какво пише там. Но какво може да се очаква от изгонен ученик на Махараши Махеш йоги…
Желание за задържане на дъха се получава когато се практикува правилно дишане. Получава се и при ритмично дишане – например алтернативно дишане, а също така и при НЕритмични дишания каквото е Бастрика. При всички положения желанието за задържане на дъха е положително!!!
Задържането трябва да продължи докато усещането е приятно и да спре точно преди да спре приятното усещане!!! В никакъв случай не трябва да се минава границата и да се отива към неприятно насилствено задържане на дъха. Тогава се получават безброй опасности. Лекарите малко са изследвали подобни неща. Ще спомена само няколко. Може да се развали синусовият възел на сърцето, този който изпраща електрически импулси на сърцето за да бие!! Може да се развалят алвеолите на белите дробове, да се преразтегнат. Може да се влияе лошо върху лимфната система!!! Лимфата се движи до голяма степен от дишането!! Може да се влияе лошо върху психиката на човек! И т.н. и т.н. В Йогските компедиуми е казано че йогинът трябва да прави внимателно пранаяма , така както се опитомяват диви животни като лъвове и тигри. Ако човек не е внимателен с лъвовете и тигрите, те ще го изядат!! По същият начин ако се прави неправилно пранаяма, това може да му коства живота!!! ОСНОВНОТО ПРАВИЛО Е ДА СЕ ЗАДЪРЖА ВЪЗДУХА ДОКАТО ИМА ПРИЯТНО ЧУВСТВО!!! А не да се гонят рекорди за продължителен престой без въздух!!
Поемането на въздух и желанието за задържане означава, че е поета „прана” енергия, която трябва да се оползотвори.
Когато издишването на въздух се съпровожда от желание за задържане на дишането, тогава това означава че праната е навлязла в правилните канали, правилните НАДИ!!
Желанието за задържане на въздуха след издишване означава, че праната която е поета трябва да бъде насочена и оползотворена за правилни йогски цели!
Тогава може да се използват различни бандхи, и мудри (удиана бандха, джаладхара бандха, ашвини мудра и т.н.) в зависимост от това какво иска да постигне йогинът. Може да се цели събуждане на кундалини. Може да се цели активиране или деактивиране на някой чакра, може да се цели издигане на кундалини на горе по сушумна и т.н. Когато задържането на въздух се комбинира с бандхи и мудри, тогава „приятното чувство от задържането” се превръща в голям кеф, в екстаз, във вътрешно чикиджосване бих го казал!!! Не съм циник в случаят!! Усещанията са точно такива!!
Разбира се прани и енергии няма, от съвремена гледна точка това е въздействие върху жлезите с вътрешна секреция и насочване на тяхното действие в желана посока!!!
Желанието за спиране на дъха, за постепенното му замиране означава правилно изпълнена пранаяма. Когато пранаямата се изпълнява правилно, когато дишането е ритмично, тогава умът става по концентриран. Колкото повече замира дъха, толкова повече е концентриран умът. Свами Шивананда е обичал да прави един експеримент с начинаещите ученици. Той им казва че ще пляска с ръце и те трябва да броят колко пъти той е пляснал с ръцете. Казва им на шега, че ще им даде като награда двоен десерт на обед или нещо по голямо и важно. След това започва да пляска с ръце. Първоначално съвсем бавно, за да могат учениците да броят. Когато мине 10 тина пляскания, той започвал да пляска малко по бързо и към 15-20 тото пляскане, той започва да пляска бързо и безразборно така че никой да не е в състояние да брои по нататък плясканията с ръцете. Той продължава да пляска още около 15-20 пъти докато види че всички са се отказали от броенето. Тогава той обяснявал: „Оставете броят на плясканията, за всички ще има двоен десерт на обяд. Сега забелязахте ли какво стана с вашият дъх? Дъхът на човек замира естествено, когато той е концентриран. Концентрираният ум изисква замиране на дъха! Човек не може да се концентрира и да диша хаотично!”
Та замирането на дъха, замирането на процеса на дишане е също признак за правилна пранаяма и за готовност на ученика да премине към следващите по висши степени на йога, концентрация, медитация и самадхи.
Задържането на въздуха е особено важно при Йони Мудра, когато се изпълнява в комбинация с всички други мудри!! Това е върха на съзнателното задържане на въздух.
Естественото задържане на въздух се получава при Кевали, то е спонтанно, затова Кевали е преход към медитация...
Кевали е най най висшата пранаяма. Кевали се смята за най съвършената пранаяма, тя е краят на пранаямите, целта на всички пранаями е да се постигне Кевали! При нея спирането на дъха е СПОНТАННО, случва се от самосебе си! Не е наложено не е осъзнато, това не е ПРАВЕНЕ! То се случва. Това е състояние на НЕДИШАНЕ. При Кевали дихателният процес спира от само себе си, защото умът на йогинът спира ежедневните си функции и отива в медитативно състояние!!!
Отново, не си фантазирайте, че може да се практикува пранаяма, без да се прочете по солидно по въпроса или без да се практикува с учител! На самотек работата е опасна!
Има различни степени на СЪЗНАТЕЛНОСТ!
Едно желание може да бъде „не осъзнато”, „осъзнато”, „контролирано” и „трансцендентирано”.
Неосъзнатите желания са тези които ги има а ние хабер си нямаме за тях. Това е тамас. Това е случаят при животните. Едно малко дете, едно бебе също има подобни желания в него. Те напират от вътре, но то не знае какво го притеснява. Твоят постинг малко ми прилича на подобно желание. Искаш да кажеш нещо, нещо те вълнува, но самият ти не си на ясно още със себе си, със това какво искаш да кажеш. Седни, обмисли добре, осъзнай какво те човърка от вътре и след това ела и го кажи.
Осъзнатите желания са тези, при които човек е наясно какво му се иска. Той знае че му се яде, спи, говори на дадена тема и т.н. Знае какво иска и какво не иска. Ясен е. Това е е степента на Раджас. В тази степен, човек е активен, действа по въпроса, защото знае какво го подбужда. Но той не може да се контролира, той е роб на желанието, трябва да прави това което желанието му казва да прави. Ако му се яде, той яде. Ако иска да е на диета, не може да са сдържи и продължава да си хапва яко. Онова желание което е най силно, то командва парада.
Контролираните желания са тези които могат да бъдат управлявани от интелекта. Това е състоянието на Сатва. Човек може да контролира например лакомията си, като засили своите желания за здраве и да пази разумна диета.
Трансцедентираните желания са тези, които вече не смущават духа на йогинът. Умряли са. Ако е имало например лакомия преди, сега тя не съществува. Това не пречи на йогинът да продължава да се храни и да се радва на хубава храна, да му доставя удоволствие. Но ако няма достъп до храна, това не му подлудява ума. Това е състоянието на просветление. Това е четвъртото състояние на осъзнаване, това е което трансцедетира, тоест отива отвъд трите гуни, отвъд трите качества.
Та това са различните степени на ОСЪЗНАВАНЕ.
Едва ли Хуанджи е имал подобно нещо в главата си, когато задава неговият въпрос. Той по скоро пита практически. Правил е човека пранаяма и е забелязал че в него има едно желание за задържане на дъха. Всеки който е правил пранаяма достатъчно дълго време, знае че от време на време се появява подобно желание. На човек му се иска да задържи дъха след като е поел въздух или след като е издишал.
Ето какво пита Хуанджи три отделни въпроса са:
Какви са разликите при задържане след издишване, след вдишване, както и желанието за задържане на дъха след вдишване или след издишване?
Как влияе самото задържане на дъха?
За разлика от теб, той ОСЪЗНАВА и пита правилно, знае какво го вълнува, знае какво иска да знае. И е съвсем ясен.
Моят отговор е непълен, защото не искам да отговарям. Просто съм отбелязал в каква насока е отговора, на къде да се търси отговора на неговият въпрос.
Вдишването и издишването са ДВЕ ЖЕЛАНИЯ!!
Задържането на дъха при вдишване е кулминацията на желанието за вдишване!
Задържането на дъха след издишване е кулминацията на желанието за издишване!
Ти дори не си достигнал това ниво, при което да ОСЪЗНАЕШ, че в теб има подобни желания! Ти си на нивото на ТАМАС в това отношение. Хабер си нямаш какво става вътре в теб, в собствено ти тяло. Не си осъзнал собствените си желания за вдишване и издишване.
Единият от въпросите на Хуанджи е съвсем ясен и разбран, КАКВИ СА РАЗЛИКИТЕ В ЖЕЛАНИЕТО ДА СЕ ЗАДЪРЖИ ВЪДУХА СЛЕД ВДИШВАНЕ И СЛЕД ИЗДИШВАНЕ.
Има желание за задържане на въздуха след вдишване.
Има желание за задържане на въздуха след издишване.
Какви са разликите?
Когато тези две желания за вдишване и издишване бъдат осъзнати и трансцедентирани, тогава се дишането спира от само себе си. Щом няма желание за вдишване и издишване, няма и дишане. Ще ти трябва ДОСТА ДОСТА практика на пранаяма за да разбереш това което ти пиша. Тук става въпрос не за някакво болестно състояние, а за състояние на отиване отвъд на тези желания. Горе тези обяснения които ти дадох се отнасят и до желанията за дихателният процес.
Редактирано от KREDOR™ на
Re: Малко по същество
От моята опитност мога да споделя следното:
Преди около 30 години се занимавах известно време с алтернативно ритмично дишане по описанието на Венцеслав Евтимов и бях стигнал до средната степен на сук пурвак 16:64:32:16.
Какво се случи тогава: Ами веднъж опитах да разбера колко мога да издържа без да си поемам въздух. Сложих часовник пред мен, подготвих се подобаващо, поех си максимално въздух и задържах... В началото всичко беше нормално, секундите минаваха, мина минута, минута и половина, чувствах се нормално, на втората минута започнах много бавно да изпускам въздуха, до към третата минута изпуснах въздуха. При наближаване на 3 минути и половина започнаха да нахлуват мисли в главата ми, че това е невъзможно, защото до това време не изпитах никакъв дискомфорт. После виждах как минутите вървят 4...5...6. След шестата минута усетих, че започвам да изпадам в някаква странна и необяснима за мен еуфория, започнах да олеквам и да чувствам някакво магическо блаженство. И може би тогава в съзнанието ми надделя "здравия разум" и си наложих да прекъсна този мистериозен за онова време за мен процес.
За добро или за зло, това което се случи тогава беше края на организираното ми занимаване с алтернативни дихателни практики. Използвам ги периодично и контролирано в определени особени случаи.
Според моят скромен опит мога да кажа, че оценявам много високо пранаямата и според мен дихателните упражнения са може би най-важната част от системата йога.
Никога не казвай никога!
Преди около 30 години се занимавах известно време с алтернативно ритмично дишане по описанието на Венцеслав Евтимов и бях стигнал до средната степен на сук пурвак 16:64:32:16.
Какво се случи тогава: Ами веднъж опитах да разбера колко мога да издържа без да си поемам въздух. Сложих часовник пред мен, подготвих се подобаващо, поех си максимално въздух и задържах... В началото всичко беше нормално, секундите минаваха, мина минута, минута и половина, чувствах се нормално, на втората минута започнах много бавно да изпускам въздуха, до към третата минута изпуснах въздуха. При наближаване на 3 минути и половина започнаха да нахлуват мисли в главата ми, че това е невъзможно, защото до това време не изпитах никакъв дискомфорт. После виждах как минутите вървят 4...5...6. След шестата минута усетих, че започвам да изпадам в някаква странна и необяснима за мен еуфория, започнах да олеквам и да чувствам някакво магическо блаженство. И може би тогава в съзнанието ми надделя "здравия разум" и си наложих да прекъсна този мистериозен за онова време за мен процес.
За добро или за зло, това което се случи тогава беше края на организираното ми занимаване с алтернативни дихателни практики. Използвам ги периодично и контролирано в определени особени случаи.
Според моят скромен опит мога да кажа, че оценявам много високо пранаямата и според мен дихателните упражнения са може би най-важната част от системата йога.
Никога не казвай никога!
Редактирано от paparosko на
Re: Малко по същество
значи от 2-рата до 6-тата минута си изпускал въздуха?
явно си изпаднал в каталепсия от липса на кислород и отрова с въглеродния двуокис поради задържане на дъха
е, и ти успя да ме разсмееш
добре, че всичко е минало нормално и ти е дошъл акъла в главата
явно си изпаднал в каталепсия от липса на кислород и отрова с въглеродния двуокис поради задържане на дъха
е, и ти успя да ме разсмееш
добре, че всичко е минало нормално и ти е дошъл акъла в главата
в отговор на lenticularis
#10
Re: Малко по същество
значи от 2-рата до 6-тата минута си изпускал въздуха?
Грешиш, от 2-та до 3-та минута изпусках въздуха (колкото бях поел). След това просто задържах...
Никога не казвай никога!
Грешиш, от 2-та до 3-та минута изпусках въздуха (колкото бях поел). След това просто задържах...
Никога не казвай никога!
Re: Малко по същество
Много хора са имали подобни истински духовни изживявания.Вярно може да са еднократни и спонтанни но спомена за тях ни топли и си остава за цял живот.
С помоща на сериозна и упорита йога практика и на Божията воля разбира се(а Бог е навсякъде включително и в нас)такива изживявания,а и по-силни и по-дълбоки може да се предизвикват и от Нас самите.Да се потапяме в тях когато пожелаем,както и да ги предаваме на други хора
С помоща на сериозна и упорита йога практика и на Божията воля разбира се(а Бог е навсякъде включително и в нас)такива изживявания,а и по-силни и по-дълбоки може да се предизвикват и от Нас самите.Да се потапяме в тях когато пожелаем,както и да ги предаваме на други хора
Re: Малко по същество
Така е.
По същество ние самите създаваме с мислите (ума) си заобикалящата ни дествителност и стига да разберем в дълбочина принципа на сътворяването, то можем напълно осъзнато да създаваме и контролираме своите изживявания.
По този повод бих си позволил да представя един според мен интересен видеоматриал:
[линк]
Не искам да коментирам. Нека всеки сам си направи изводите.
Никога не казвай никога!
По същество ние самите създаваме с мислите (ума) си заобикалящата ни дествителност и стига да разберем в дълбочина принципа на сътворяването, то можем напълно осъзнато да създаваме и контролираме своите изживявания.
По този повод бих си позволил да представя един според мен интересен видеоматриал:
[линк]
Не искам да коментирам. Нека всеки сам си направи изводите.
Никога не казвай никога!
