Комплексарите.
61 отговора
0 прегледа
Заключена
Комплексарите.
Във връзка с този мой коментар, и по-точно случката, която описвам, бих искала да се изкоментират комплексарите.
А има такива и то не просто назовани от мен така.
Що за човек ще нарочва друг, да му се присмива, да му се подиграва, да си измисля несъществуващи кусури, да върти и суче, само и само да го изкара тъп и незнаещ, когато очевадно е точно обратното? - Ще ви кажа. Комплексар. Абсолютно пълен с комплекси човек. И това окачествяване не е тъпо клише.
За въпросната особа мога да кажа, че по-несамостоятелен, по-слабоамбициозен, по-зависттлив човек не съм срещала до сега. А около мене, не знам защо се получава има много завистливи хора.
Но като тоя просто нема друг.
Това чудо на природата е слаб мъж от гледна точка на характер и дух. Яд го е, че аз дърпам напред, за нивото в социума, на което се намирам. Щото не съм богаташка, нито съм умна, но въпреки това вървя стремглаво напред и нагоре. А завистника дето е по-умен от мен, дето е по-осигурен от мен стои на едно и също личностно ниво във всяко отношение.
Ама кой им е виновен на такива?
Сами са си виновни. Човек рискува и печели, не рискува и не печели. В единия случай драпаш да излезеш от блатото, а в другия сам се оставяш да потънеш.
То съдбата ни е предначертана, ама все пак, ако нищо не правиш, нищо и няма да получиш.
Та, на въпроса с комплексарите бих искала да кажа, че това са хора, които завиждат на другите, че другите постигат сами нещо в живота си. А тези, които нищо не са постигнали сами, са изпълнени с комплекси за малоценност в много отношения, което избива като последствие от тези комплекси под формата ан злоба(ама чиста злоба), завист и плюене по харата.
Ето това са мене комплексари. Чакали са цял живот на готово и после ги е яд, че другите са оправни и могат да живет, да създават, да творят, да бъдат стойностни и умели в живота.
Ей за тва завиждат. И това е техния комплекс за малоценност.
Не ги понасям такива. Едва се сдържам да не им отговарям на простотиите. Но доста често ми се случва особено в приятелски кръг, да ги соля с думи.
Когато мъж ми стъпи на малкото пръстче, ще го призная за човек.
А има такива и то не просто назовани от мен така.
Що за човек ще нарочва друг, да му се присмива, да му се подиграва, да си измисля несъществуващи кусури, да върти и суче, само и само да го изкара тъп и незнаещ, когато очевадно е точно обратното? - Ще ви кажа. Комплексар. Абсолютно пълен с комплекси човек. И това окачествяване не е тъпо клише.
За въпросната особа мога да кажа, че по-несамостоятелен, по-слабоамбициозен, по-зависттлив човек не съм срещала до сега. А около мене, не знам защо се получава има много завистливи хора.
Но като тоя просто нема друг.
Това чудо на природата е слаб мъж от гледна точка на характер и дух. Яд го е, че аз дърпам напред, за нивото в социума, на което се намирам. Щото не съм богаташка, нито съм умна, но въпреки това вървя стремглаво напред и нагоре. А завистника дето е по-умен от мен, дето е по-осигурен от мен стои на едно и също личностно ниво във всяко отношение.
Ама кой им е виновен на такива?
Сами са си виновни. Човек рискува и печели, не рискува и не печели. В единия случай драпаш да излезеш от блатото, а в другия сам се оставяш да потънеш.
То съдбата ни е предначертана, ама все пак, ако нищо не правиш, нищо и няма да получиш.
Та, на въпроса с комплексарите бих искала да кажа, че това са хора, които завиждат на другите, че другите постигат сами нещо в живота си. А тези, които нищо не са постигнали сами, са изпълнени с комплекси за малоценност в много отношения, което избива като последствие от тези комплекси под формата ан злоба(ама чиста злоба), завист и плюене по харата.
Ето това са мене комплексари. Чакали са цял живот на готово и после ги е яд, че другите са оправни и могат да живет, да създават, да творят, да бъдат стойностни и умели в живота.
Ей за тва завиждат. И това е техния комплекс за малоценност.
Не ги понасям такива. Едва се сдържам да не им отговарям на простотиите. Но доста често ми се случва особено в приятелски кръг, да ги соля с думи.
Когато мъж ми стъпи на малкото пръстче, ще го призная за човек.
Re: Комплексарите.
Щото явно само анални входове са ти в главата. Незадоволен в сексуално-анално отношение си. Ходи си навреш нещо у гъзо, че да мирясаш!
Щом не ти се коментира по темата, бегай се спасявай и не списвай в нея.
Когато мъж ми стъпи на малкото пръстче, ще го призная за човек.
Щом не ти се коментира по темата, бегай се спасявай и не списвай в нея.
Когато мъж ми стъпи на малкото пръстче, ще го призная за човек.
Re: Комплексарите.
Мрънка, аз не съм амбициозна, кеф ми е да си живея спокойно и безгрижно, като оставям другите също да избират как искат да прекарат живота си.
Но не мога да разбера защо "успелите" имат толкова желание да ми натрапват вижданията си за "успех"? !
Що се отнася до мен "успехът" е състоянието на радостност, душевен мир и покой, игриво отношение към живота.
La petite Mort
Но не мога да разбера защо "успелите" имат толкова желание да ми натрапват вижданията си за "успех"? !
Що се отнася до мен "успехът" е състоянието на радостност, душевен мир и покой, игриво отношение към живота.
La petite Mort
Re: Комплексарите.
Е, с този си тема, се показваш като пример за комплексарка...
Нищо лично, но не знам въобще усещаш ли се, как се държиш и какво пишеш....
А подписа ти е просто уникален, е няма по-голям пример за комплексирана жена, която е вирнала носа, или другият вариант е да се правиш на интересна...
Смяташ ли, че с грубост и обиди ще можеш да впечатлиш някой или пък ще вървиш напред...И какво значи "аз дърпам напред", в какво дърпаш?
Не ми отговаряй, не ме интересува, но си задай този въпрос...ако искаш де...
Нищо лично, но не знам въобще усещаш ли се, как се държиш и какво пишеш....
А подписа ти е просто уникален, е няма по-голям пример за комплексирана жена, която е вирнала носа, или другият вариант е да се правиш на интересна...
Смяташ ли, че с грубост и обиди ще можеш да впечатлиш някой или пък ще вървиш напред...И какво значи "аз дърпам напред", в какво дърпаш?
Не ми отговаряй, не ме интересува, но си задай този въпрос...ако искаш де...
Re: Комплексарите.
И какво те дразни в успелите по-точно?
Аз например не си натрапвам успеха. Споделям го като инфо с приятелите си.
А че те не могат да го понесат е вече признак на комплекс за малоценност.
Аз успехите и тъжбите си ги споделям ппредимно с най-приближените.
А на успехите на другите мога само да се радвам. И се радвам.
Не зная какво имаш предвид под "виждания за успех"?
Аз съм конкретизирала за какво иде реч в темата.
Когато мъж ми стъпи на малкото пръстче, ще го призная за човек.
Аз например не си натрапвам успеха. Споделям го като инфо с приятелите си.
А че те не могат да го понесат е вече признак на комплекс за малоценност.
Аз успехите и тъжбите си ги споделям ппредимно с най-приближените.
А на успехите на другите мога само да се радвам. И се радвам.
Не зная какво имаш предвид под "виждания за успех"?
Аз съм конкретизирала за какво иде реч в темата.
Когато мъж ми стъпи на малкото пръстче, ще го призная за човек.
Re: Комплексарите.
Чудела съм се защо жените се дразнят когато някоя си е вирнала носа? Е ся го разбрах. Щото те не могат кота нея.
Ами ще си го виря. Има за кво.
Жалко, че не си разбрала темата. Тука не ви нападам лично, но както ви чета, разбилам, че го вземате въпроса персонално свързан с вас.
Ами да ви светна. Не е.
Но щом се чувствате засегнати, дерзайте да плююете по мен. Аз както писах вече, възприемам това като комплимент едва ли не.
Хорската завист към мен просто ме ласкае.
Не мислля, че съм комплексарка, щото не завиждам на никого, не гледам в паницата на никого и не унижавам и обиждам хората безпричинно.
Но може би разминаването в разбиранията ни се дължи на различието в характерите ни.
По въпроса за подписа ми, ми така е. Аз обикновено казвам и пиша това кое3то мисля. Като не ти харесва, сори, ама няма да го сменя.
Когато мъж ми стъпи на малкото пръстче, ще го призная за човек.
Ами ще си го виря. Има за кво.
Жалко, че не си разбрала темата. Тука не ви нападам лично, но както ви чета, разбилам, че го вземате въпроса персонално свързан с вас.
Ами да ви светна. Не е.
Но щом се чувствате засегнати, дерзайте да плююете по мен. Аз както писах вече, възприемам това като комплимент едва ли не.
Хорската завист към мен просто ме ласкае.
Не мислля, че съм комплексарка, щото не завиждам на никого, не гледам в паницата на никого и не унижавам и обиждам хората безпричинно.
Но може би разминаването в разбиранията ни се дължи на различието в характерите ни.
По въпроса за подписа ми, ми така е. Аз обикновено казвам и пиша това кое3то мисля. Като не ти харесва, сори, ама няма да го сменя.
Когато мъж ми стъпи на малкото пръстче, ще го призная за човек.
Re: Комплексарите.
Нищо не ме дразни в успелите хора. 
Но нали знаеш, че често най - силната мотивация за успех, както и мисленето "завиждат ми, защото съм по - успял от тях", е характерно за "комплексарите", както ги наричаш. От тези, които са били подценявани, а оттам и формирани "комплекси".
А и хора без "комплекси" няма. Комплексът не е непременно негативна черта.
La petite Mort
Но нали знаеш, че често най - силната мотивация за успех, както и мисленето "завиждат ми, защото съм по - успял от тях", е характерно за "комплексарите", както ги наричаш. От тези, които са били подценявани, а оттам и формирани "комплекси".
А и хора без "комплекси" няма. Комплексът не е непременно негативна черта.
La petite Mort
Re: Комплексарите.
Комплексари много. И даже доста богати има. И кво ?
Защо се занимаваш с нисши същества. Аз доскоро се ядосвах на идиотите по пътя, докато не си дадох сметка че тези нищожества са просто препятствия по пътя. Не подлежат на оправяне и просто не трябва да ги възприемам като имащи нещо общо с мен. Защото да се ядосваш на някой предполага че държиш на него някак, че се идентифицираш с него. Грешка е да се забъркваш с нишожества, дърпат те надолу. Затова човек трябва да си избира средата за живот - такава дето да му е по душа, да се развива духовно а не да води безсмислени битки до гроб.
И след като не мога да се откъсна от идиотите, мога да ги възприемам като непоправими препятствия, камъни за заобикаляне, просто фактор от околната среда, който трябва да преодолея и това е част от изпитанието, съдбата ми. Като предизвикателство - да се преборя и докажа себе си с успех и в тази битка. Да стана по-съвършен и следователно по-способен да оцелявам. Може би не това е смисъла на съществуването ни, но по-вероятно е да е. Всичко, което те доближава до идеала (бог), вероятно е цел на съществуването ни.
Тъй като сме създадени и живеем по правилата на ръководещата ни цивилизация ( не е нашата ) и в следствие на подобието на нашата ситуация с тази в едно училище, смея да предполагам че сме тук да се научим да бъдем като създателите си, тоест да станем богове.
И дреболии като на някой си комплексите и лудите му опити да ги избие не заслужават внимание повече от това, да намериш начин да продължиш по пътя си възможно най-лесно, заобикаляйки тази сапунка.
[линк]
Защо се занимаваш с нисши същества. Аз доскоро се ядосвах на идиотите по пътя, докато не си дадох сметка че тези нищожества са просто препятствия по пътя. Не подлежат на оправяне и просто не трябва да ги възприемам като имащи нещо общо с мен. Защото да се ядосваш на някой предполага че държиш на него някак, че се идентифицираш с него. Грешка е да се забъркваш с нишожества, дърпат те надолу. Затова човек трябва да си избира средата за живот - такава дето да му е по душа, да се развива духовно а не да води безсмислени битки до гроб.
И след като не мога да се откъсна от идиотите, мога да ги възприемам като непоправими препятствия, камъни за заобикаляне, просто фактор от околната среда, който трябва да преодолея и това е част от изпитанието, съдбата ми. Като предизвикателство - да се преборя и докажа себе си с успех и в тази битка. Да стана по-съвършен и следователно по-способен да оцелявам. Може би не това е смисъла на съществуването ни, но по-вероятно е да е. Всичко, което те доближава до идеала (бог), вероятно е цел на съществуването ни.
Тъй като сме създадени и живеем по правилата на ръководещата ни цивилизация ( не е нашата ) и в следствие на подобието на нашата ситуация с тази в едно училище, смея да предполагам че сме тук да се научим да бъдем като създателите си, тоест да станем богове.
И дреболии като на някой си комплексите и лудите му опити да ги избие не заслужават внимание повече от това, да намериш начин да продължиш по пътя си възможно най-лесно, заобикаляйки тази сапунка.
[линк]
Re: Комплексарите.
Мисля, че не можеш да правиш разлика между комплексари и хора с истинско самочувствие с покритие.
Пример за завист и комплекси:
- Колко е готина. Искам и аз като нея да съм. Тя може...., тя има....
След успех на жената:
- Ти успя, ама щото ......... Пък аз не мога, щото това..., онова.......
След още няколко дни:
- Мани я бе, тя лъже, тя таа кой я знае с кого е......
Пример за истинско самочувствие:
- Да ви се похваля:........ Много съм добре вече и ми е по-спокойно и ми е по-удобно и т.н. Много се радвам за себе си. Най-накрая нещо хубаво и на мене да се случи. ;........
След известно време към приятелите от горния пример:
- Ей, как сте? Какво ви е? Ако мога с нещо да ви помогна, само кажете. Няма да се притеснявате, успокойте се. Зная за какво говорите. Разбирам ви. Всичко ще се оправи. Трудно е, но не е непреодолимо.
И ако пак ми напише някой, че комплексите са мое притежание, значи е не просто безсмислено да му отговарям, а е безсмислено ида го чета.
Когато мъж ми стъпи на малкото пръстче, ще го призная за човек.
Пример за завист и комплекси:
- Колко е готина. Искам и аз като нея да съм. Тя може...., тя има....
След успех на жената:
- Ти успя, ама щото ......... Пък аз не мога, щото това..., онова.......
След още няколко дни:
- Мани я бе, тя лъже, тя таа кой я знае с кого е......
Пример за истинско самочувствие:
- Да ви се похваля:........ Много съм добре вече и ми е по-спокойно и ми е по-удобно и т.н. Много се радвам за себе си. Най-накрая нещо хубаво и на мене да се случи. ;........
След известно време към приятелите от горния пример:
- Ей, как сте? Какво ви е? Ако мога с нещо да ви помогна, само кажете. Няма да се притеснявате, успокойте се. Зная за какво говорите. Разбирам ви. Всичко ще се оправи. Трудно е, но не е непреодолимо.
И ако пак ми напише някой, че комплексите са мое притежание, значи е не просто безсмислено да му отговарям, а е безсмислено ида го чета.
Когато мъж ми стъпи на малкото пръстче, ще го призная за човек.
Re: Комплексарите.
За протокола: Способна съм, но не съм малоумна.
Все пак имам логическо мислене и знаейки какви ще са последствията бих се възпряла. Все пак и разум трябва да има.
Общото с комплексарщината не го намирам, но ако имаш обяснение за връзката на коментара ти с темата, бих те прочела.
Когато мъж ми стъпи на малкото пръстче, ще го призная за човек.
Все пак имам логическо мислене и знаейки какви ще са последствията бих се възпряла. Все пак и разум трябва да има.
Общото с комплексарщината не го намирам, но ако имаш обяснение за връзката на коментара ти с темата, бих те прочела.
Когато мъж ми стъпи на малкото пръстче, ще го призная за човек.
Re: Комплексарите.
Мдааа.
Само дето като не им обръщам внимание на такива, те решават че може да си развяват простотиите до безкрай.
При мене се получава така, че когато един комплексар си избива комплуксите върху мен, а аз се правя че не го забелязвам, той още повече се нахъсва, докато не покажа някаква реакция. Обикновено тази реакция е злобна и от това не му става хубаво на простака.
За съжаление стигам до там.
Сдържам се от възпитание и от други съображения, ако ес налага, но акот ми прикипи се отприщва езиковия ми речник до неговото ниво.
Демек, с неговите камъни по неговата глава. Иначе как да му обясниш на един тъпанар, така че да престане, ако не паднеш до неговото ниво на общуване? Щото той от висок стил не разбира, пък и от добронамерен също.
И ето обяснението за грубостта ми и за вулгарността ми.
Като ми подсвирне Пенчо от магазина "Алоу маце, ше те шибам" и то няколко пъти, въпреки явния ми БЕЗинтерес, та накрая взема, че се объра и му отвърна "Ами не можеш, че ти е прекалено малък като ти гледам дънките." Хич вече не им цепя басва на идиотите. Да видиш как свежда глава изчервен и засрамен.
На идиота с идиотщина. На умния няма какво да му се обясняваш, той ще разбере мълчанието ти.
Когато мъж ми стъпи на малкото пръстче, ще го призная за човек.
Само дето като не им обръщам внимание на такива, те решават че може да си развяват простотиите до безкрай.
При мене се получава така, че когато един комплексар си избива комплуксите върху мен, а аз се правя че не го забелязвам, той още повече се нахъсва, докато не покажа някаква реакция. Обикновено тази реакция е злобна и от това не му става хубаво на простака.
За съжаление стигам до там.
Сдържам се от възпитание и от други съображения, ако ес налага, но акот ми прикипи се отприщва езиковия ми речник до неговото ниво.
Демек, с неговите камъни по неговата глава. Иначе как да му обясниш на един тъпанар, така че да престане, ако не паднеш до неговото ниво на общуване? Щото той от висок стил не разбира, пък и от добронамерен също.
И ето обяснението за грубостта ми и за вулгарността ми.
Като ми подсвирне Пенчо от магазина "Алоу маце, ше те шибам" и то няколко пъти, въпреки явния ми БЕЗинтерес, та накрая взема, че се объра и му отвърна "Ами не можеш, че ти е прекалено малък като ти гледам дънките." Хич вече не им цепя басва на идиотите. Да видиш как свежда глава изчервен и засрамен.
На идиота с идиотщина. На умния няма какво да му се обясняваш, той ще разбере мълчанието ти.
Когато мъж ми стъпи на малкото пръстче, ще го призная за човек.
Re: Комплексарите.
Бъркаш. Смелостта ми стига до там, че ругая всеки идиот изпречил се пред мен. Ако ти се считаш за такъв, разбирам защо приемаш лично грубият ми тон, който всъщност не е отправен към никого в клуба.
И в допълнение да ти обясня, че явно не ме разбра по-горе като писах.
Смелостта не кореспондира задължително с малоумието. Поради което прочети отново предходния ми пост, моля!
Когато мъж ми стъпи на малкото пръстче, ще го призная за човек.
И в допълнение да ти обясня, че явно не ме разбра по-горе като писах.
Смелостта не кореспондира задължително с малоумието. Поради което прочети отново предходния ми пост, моля!
Когато мъж ми стъпи на малкото пръстче, ще го призная за човек.
Re: Комплексарите.
В този клуб ми прави много ясно впечатление едно нещо. Ама страшно се набива на очи, когато една клубарка пусне тема и почнат останалите да й налитат да цвъкат и да си мислят, че я обиждат и я пиринзяват. Типично женски маниери във виртуала. Пфууу!
Знам, че съм невъзпитана. Обаче пак бъркаш, защото аз мога да бъда и много възпитана. Което само по себе си говори, че имам възпитание; при мене не липсва.
Само че сама преценявам кой заслужава да бъда възпитана с него и кой не.
Разбирам объркването ти. Все пак по интернет не може да се преценяват обективно характерите на никовете.
Ако нямаш какво друго да кажеш по темата, а само злостно ще пишеш, много моля, напусни я!
Не желая спам, защото темата е кажи-речи сериозна.
Ако настояваш да се разправяш с мен, можеш да пуснеш друга, отделна тема. Вервай ми, шсЪ Фключа с подобаващия тон за разправии. И ще бъда много, ама много невъзпитана. Така, да ти давам храна за словоизлияния.
Когато мъж ми стъпи на малкото пръстче, ще го призная за човек.
Знам, че съм невъзпитана. Обаче пак бъркаш, защото аз мога да бъда и много възпитана. Което само по себе си говори, че имам възпитание; при мене не липсва.
Само че сама преценявам кой заслужава да бъда възпитана с него и кой не.
Разбирам объркването ти. Все пак по интернет не може да се преценяват обективно характерите на никовете.
Ако нямаш какво друго да кажеш по темата, а само злостно ще пишеш, много моля, напусни я!
Не желая спам, защото темата е кажи-речи сериозна.
Ако настояваш да се разправяш с мен, можеш да пуснеш друга, отделна тема. Вервай ми, шсЪ Фключа с подобаващия тон за разправии.
И ще бъда много, ама много невъзпитана. Така, да ти давам храна за словоизлияния.Когато мъж ми стъпи на малкото пръстче, ще го призная за човек.