Всичко е менте!

Три дни поя начи едни платки, нахаках всичките СМД компоненти (за лаиците - немат изводи) и допрях до трухол-а (тия с изводите/крачетата), и - ужас!

Купил съм едни кондензатори, дето уж за лоу ЕСР, демек - с ниско съпротивление вътрешно, щото трябват точно такива. И то - на Фуджикон все пак. Почвам сега да ги запоявам и - изводите им твърди, нямат нищо общо с меден проводник на огъване. Направо все едно, че се опитвам да огъвам стоманизирана тел. И кво ниско съпротивление, като то даже изводите им не са от мед, ами от един дявол азиатски знае какво!

Оня ден един колега ми показва счупен еР Жи 45 куплунг (тоя, дето ви е на кабела на интернета) - скапал се. Вътре пластинките, които се набиват в кабела при кримпването - изкривени!!! Зехме да оглеждаме кабела, на външен вид меден, а отделните кабелчета се привличат от магнит!

Аман от ментета начи.

И тия платки са ако не тръгнат утре - направо ша требе да ида да се фърля от моста на НДК-то на културата!

Ский ся, преди да стигнеш моста, мини през детската площадка с две бири, може да предотвратим едно самоубийство, няма да позволяваме на тази ни забележителност да се превръща като Аспаруховия мост в т.нар. "суицидална туристическа дестинация"

Иначе нищо не разбрах, освен за ментето, ма кво да се прави, то понякога да се чуди човек дали не живее в паралелна вселена

То от нашия мост най-много до Пирогов да стигнеш.

Мани. Седя, чеша се по кимферицата и се чудя кат Хамлет - да ги запоявам или да не ги запоявам. А утре след обяд трябва да са готови.
Две бири нема да свършат работа. Ша требе поне бутилка 40 градуса на сянка, за да мога после да изпадна в славянска мъка и отчаяние, и да рева блатни безнадеждни песни.

....така е майна, всичко е менте вече, китайско или корейско или на кораб правено, скоро си купих едно радио мъничко много сладко и уж марково, га погледнах то китайско и вече трети ден не работи ....та и да ревеш и да не ревеш ,само повод за напиване виждам в случая

всичко е в ръцете ми .......мамка му

Aма си права - чекай да поясня за ощетените от към технически познания хуманитари.

SMD компонент:



Тру хол компонент:



Ей тия на жички, дето стърчат от последния, требе да са от мед (в смисъл Cu), а не от желязо некакво.

Мамицата им западнокапиталистическа, дето от алчност изнесоха сичките производства в Азия и заебаха секакви качествени показатели!
Само заради туй си заслужават дивия комунизъм и червената армия да ги газят не 50, ами 500 години!

Едно време каква мед имаше - като желязо направо, а сега това желязо ли е - ми то си е мед...

ти си роден за снайперист бе, човек!
Как ги поиш те'я дребните SMD-та - с нагрята и калайдисана топлийка ли?

имаше и женска и мъжка мед.
Женската, за всеобщо учудване, си беше баш за ракиени казани!

Нещо подобно, ама обратното.

Да бе, глей какъв парадокс - женската твърда, а мъжкият за близане

Е - аз все пак съм тренирал стрелба.

До размер 0603 се оправям лесно, ама по-надолу ми е зор, не щото не видя, ами щото ми треперят ръцете.
СМД-то се лепи даже по-лесно и по-бързо, особено чипове с много изводи - с най-обикновен поялник и го караш на импровизирана спойка-вълнА. Един DIP40 ми отнема много повече време, отколкото едно TQFP44 примерно.

не бе, на обратно е - женската е ковка и е идеална за "изчукване".
Май галванична и викаха иначе?

с риск да те ядосам, ама те изчетох и в практическата част, дето казваш за спойка-вълна, не съм просветен.

Едно време работех точно в мястото, което ги внасяше тези джаджи, ама ментета нямаше, въпреки че повечето идваха пак от т.нар. "Четирите азиатски тигри" (държавите Тайван, Сингапур, Хонг Конг и Южна Корея).
С тях родната елекроника сглобяваше "Правеци", МИНИ-машини и т.н. - българската гордост в електрониката.

....ама нали и азиатците трябва да ядат бееее, не стига че само ориз нагъват хайваните, просто не трябваше всичко да им се дава ...ама кво да се прави, ще нагъваме и ний китайски ориз , ще носим китайски обувки и ще мечтаем за безсмъртие ...

всичко е в ръцете ми .......мамка му

Положително си пазарувал при този дилър, признай си!

Най-стария метод за промишлено спояване. Вана с разтопен тинол, вътре перка, която прави стояща на едно място вълна. Платката минава отгоре на конвеир, докосвайки върха на вълната, която споява компонентите към платката.

Същото става в умален размер с поялника - набираш повече тинол на човката (поялникът трябва да е с медна човка, а не с тия железни изгъзици дето ги правят напоследък) и прекарваш по всички изводи. Става неразличимо от фабрично. Е, иска си известно количество практикуване, преди да се научи чиляк и - да не ти излизат все пак съвсем ръцете от гъзЪТ.

Бе то и ние произвеждахме компоненти всякакви, даже процесори, ама дето викаш - ментета нямаше.

е те тва не го знаех.