Пак стигнах до вас...

След толкова много време и емоции, които оставих и дадох в този клуб, на различни хора в него, някои от които са все още тук, а други се надявам са излекувани и живеят щастливо живота си, не мислех, че някога ще пиша пак с молба за помощ.
Но животът е странно нещо и ето, сядам пак с рев да търся нещо успокоително, за което да се хвана.
Мъжът ми почина в четвъртък.
Няма думи, за да се опише чувствата, които се изпитват. Има я болката, гнева, вината. Неописуемият страх какво ме чака сама за напред. Ужасът да живея, че нищо хубаво няма да ми се случи вече, че никой повече няма да ме прегърне и целуне. Той беше моята опора, моята стена, знаех, че каквото и да ми се случи, той винаги е там. Нямаше друго място, където да се чувствам в безопасност освен между ръцете му. И сега изведнъж целият ми живот се разклати и рухна.
Има я и вината, защото той се почувства зле още в понеделник, а реагирахме толкова късно, чак в четвъртък. Но беше здрав, толкова невероятно здрав, че никой не повярва, че може да е сериозно. Задушава ме чувството, че даже аз не му повярвах докрай. Лекарите казват, че дори в началото шансът да се оправи е бил много малък и аз се хващам за това като удавник за сламка, но въпросът винаги ще остане в мен. Само, ако все пак бяхме отишли на лекар по-рано....
Съсипана съм, отчаяна, дори детето не успява да ме успокои. Има моменти, в които всичко ми изглежда нерално, като сън, казвам си, че трябва да издържа само още малко и ще се събудя. Има секунди, в които, ако спра да мисля или се разсея, за частици време сякаш го забравям и всичко е наред. А после истината нахлува и ме завладява цялата, свлича ме на колене и ме кара да искам да крещя. Всъщност казаха ми, че когато са ми казали, че е починал съм крещяла истерично, но дори не си го спомням. Помня само невероятната нереалност на ситуацията, сякаш не се случва на мен, сякаш е някаква лоша шега.
Плача за него, но плача и за мен. Чувствам се виновна дори за това, че не плача само за него. Не знам дали е нормално, дали е егоистично, дали това, че съм уплашена какво ще стане с мен, уплашена да живея без него и просто уплашена да живея ме прави лош човек.
Миналата седмица си мислех, че вече съм остаряла, че хубавите ми години са отминали и освен ритуната и скучния живот не ме чака нищо хубаво. От къде да знам, че ще е още по-зле и че не ме чака нищо хубаво без него... Чувствам се като наказана за тези мисли, сякаш някой е пожелал да ми се надсмее, да ме натисне.
Преди девет години, когато плаках тук бях млада и знаех, че болката ще мине все някога, че ме чака бъдеще, може би и друга любов. Сега съм стара, уморена и нямам дори тази надежда. Остава ми само самотата от тук до гроба.

Каквото и да кажа няма смисъл, глупаво ще е. Ще седна просто до теб.... Говори за болката си, вина нямаш.....
Чувствам се ужасно глупава , толкова не ми стигат думи да ти ги кажа...

Искам да ти помогна или да ти дам някакъв съвет, но не те познавам, затова ще седна тук за да помълча и да тъгувам заедно с теб. На колко години си, че се чувстваш стара?

Давай на душата си каквото иска, щото ще дойде време нищо да не ще!

Мила Ева, страшно съжалявам, че те чета по такъв повод. Предполагам, че такава болка никога не изчезва напълно, а само времето я намалява. Надявам се поне, че имаш близки и приятели, които никога няма да те изоставят и на които да се опреш в този момент.
И недей да мислиш, че само самота те чака до края на живота ти, човек никога не знае какво ще му се случи и дай боже мрачните ти мисли да не се окажат реалност.

Нито си стара, нито си уморена!
Само леко прегряла, бих казал.
Нареви се хубаво. Не ни забелязвай за тъпотиите тук и ще ти отмине полека.
И аз изпозарових кого ли не като се почне от 1987 г. , та до оня ден пак.
Просто се нареви и не сваляй гарда.

WALL·E

Какво да кажа друго, освен че никой не заслужава да му се случва това, но факт е, че се случва и каквито и обвинения да си отправяме, това няма да помогне. Не знам какво казват психолозите, мога да ти кажа какво съм изпитвала аз, за да не се чувстваш виновна поне.
Първо не вярваш, че ти се случва. После изпадаш в истерия или просто гледаш тъпо, без никаква мисъл. После си мислиш, че се стягаш, но това е за кратко, докато безвъзвратно осъзнаеш, че повече никога няма да го видиш този човек, никога няма да се радвате заедно на детето си, няма да може дори да те ядоса... След това се разпадаш и известно време живееш като робот. Правиш нещата, които правиш всеки ден, обаче не знаеш за какво ги правиш и т.н. После, тъй като не си стара, природата започва да проговаря и започваш като всяко друго човешко същество да имаш нужда от близост. Тук една част от приятелите ти, които до момента са искали най-всеотдайно да ти помогнат, се отдръпват и се налага да си намериш нови приятели. През всичкото това време продължаваш да си ревеш и да не спиш по цели нощи. Предполагам, че всеки нормален човек минава през тези етапи.
Въпросът е как да оцелееш след всичко това. Ами, колкото и банално да е, първо си погледни детето и помисли какво ще му причиниш, ако не дай Боже се предадеш и решиш, че животът ти е свършил и той вземе наистина да свърши. Та, заради него трябва не само да оцелееш, а да го направиш във възможно най-добро здраве. Оттук нататък, за да си здрава, трябва да си щастлива. За да си щастлива, трябва да направиш всичко възможно да изхвърлиш всички мисли за старост и край на всичко хубаво. Твоят човек по някакъв начин е стигнал до този край на живота си, ти избираш как да стигнеш до твоя край.
Мога още много неща да напиша, ама се чудя кое по-напред. Колко голямо е детето ви?

Най обичам да чета, ама не мога.

Почти на три е.

Преди всичко-Моите съболезнования!

Не съм подготвена да разговарям лично по тези въпроси...затова мълча.

Няма да философствам, просто те моля...моля те, прочети много внимателно статията, която поствам и на която ти давам линк. Дори да се възпротивиш в първият момент...след няколко дни пак я прочети...след месец пак...ти ще разбереш..може и да ти помогне по някакъв начин.

Въпрос към КРИОН:

Наскоро загубих любим човек. Смъртта му беше неочаквана, а скръбта е съкрушителна. С ума си знам, че си е "отишъл у дома", но емоционално се чувствам съсипана. Как мога да се науча да разбирам и приемам смъртта!

Отговор:
Скъпа моя, в случая тук действа синхронността, защото един от каналите, се отнася за седемте връзки. Едно от тях е разбирането за смъртта:

3. Третата връзка е следващата най-значима и важна кармична съставка и се нарича СМЪРТ. Е, смъртта, която вие, като човешки същества познавате, е просто размяна на енергия. Но за вас смъртта на друг човек е свързана с много неща, а именно карма, тъй като скръбта също е карма. Какво ще направите с живота си в лицето на тази кармична връзка е друго голямо предизвикателство. Смъртта е обичайно явление за човека, затова е много подходящ инструмент, който вие сами сте създали, за да улесните развитието си - колкото и да е трудна за вас.

В живота си ще изживеете няколко вида смърт и сега нямаме предвид вашата собствена смърт. Всички знаете, че има навременна смърт на онези, които изглеждат възрастни, изживели са живота си на планетата и са преминали в отвъдното, когато им е дошло времето. Не че тази смърт е лека за вас, но поне е очаквана. Дори в тази привидно навременна смърт има урок. Защото вие преживявате нещо много дълбоко, когато си отиде близък човек. Онези, които са останали тук - бащи и синове, майки и дъщери - изведнъж осъзнават родовата си връзка. Останали сами, те се вглеждат в семействата си и осъзнават, че същото ще сполети и тях някой ден. Това са трудни моменти, когато се взимат много кармични решения - макар и в момент на привидно примирение с уроците на Духа. Духът много ви уважава за вашия път в тези трудни времена.

Но сега искаме да поговорим за онова, което вие, земните хора, наричате ненавременна смърт- макар че такова нещо няма. Не, скъпи мои, не се отнасяме несериозно към този проблем. Някои от вас наскоро са преживели подобни неща - смъртта на любим човек, който е бил съвсем млад. Може би дори смъртта на син или дъщеря. Възможно е този човек да е бил участник в масивна привидна злополука или трагедия и да е умрял заедно с много други хора. Нека ви кажа нещо: ТОВА СЪБИТИЕ Е ИЗПЪЛНЕНО С ЛЮБОВ И СМИСЪЛ!
О, скъпи мои, знаем, че мъката ви е голяма. Преди известно време една покрусена майка дойде на събиране на Крион и беше загубила сина си броени часове преди срещата. Погледнах я, видях мъката й и й казах чрез моя партньор: "Още ли не виждаш подаръка?" И тя отвърна, че не го вижда. По-късно тя се върна и Крион я попита: "Видя ли вече подаръка?" Сърцето й се развълнува и тя каза: "Да, видях го." Виждате ли, тя беше прозряла истината на събитието и беше разбрала какво трябва да направи с него - в знак на уважение към сина си. Когато неочаквано ви напуска любим човек и сте покрусени от скръб и си мислите, това беше изгубен живот, често скръбта ви кара да се съмнявате в Бог.
Слушайте! Животът не е загубен! Защото във върховния Божествен план с ваше позволение, този човек ви е казал: "Ако е уместно в дадения момент, това е моментът, когато ще мога да си тръгна - и изпитанието ще бъде какво ще направиш ти със смъртта ми." И така скъпи мои, в светлината на това ви казваме: Вземете тази смърт и я превърнете във ваша победа! Енергията на този човек още е с вас и той или тя е претърпял просто енергийна промяна.
Този човек е във ваше присъствие в момента и казва следното:
"Какво ще направиш с тази ситуация, която планирахме заедно? Защото аз го направих с любов, както се бяхме разбрали. И ти имаш избор сега: можеш да скърбиш до края на живота си и да бъдеш жертва, повтаряйки името ми всеки ден и тъгувайки се над него, или можеш да ми благодариш за дара на любовта и да решиш какво ще направиш с чувствата си." Ето тогава животът ви е назрял за решение и промяна! Защото вие сега сте в отлив, може би е време за намерение, за духовно събуждане. Наистина е време за това. Защото тези дарове са ви дадени, за да позволят на хората да взимат решения за цял живот. Виждате ли, Духът разбира вашата човешка природа! Така че няма ненавременна смърт. Макар да не се вижда, връзката на любовта винаги съществува. Независимо кой сте загубили, вие трябва да разберете, че той продължава да бъде сред вас (и нас). Не си е отишъл! Сменили са енергията си, а енергийната промяна е търсене на любовта, целяща да извиси планетата. И починалите продължават да стоят до вас и да казват: "Какво ще направиш със смъртта?"
О, скъпи мои, сега ще ви дам идеалния сценарий за следващия път, когато ваш близък преминава в отвъдното. Ако сте свързани по някакъв начин с планирането, помислете над следната церемония: Съберете се в група и отпразнувайте живота на починалия! Не оставяйте на показ останките от неговата биология. Отделете му място на церемонията - празен стол, примерно, и кажете на всички, че той още е сред вас. Искам да проявите чувство за хумор към ставащото - предизвиквам ви! Това е едно от най-силните качества на Духа и достига до вас непроменено през воала! Използвайте го! Ако го направите, ще почувствате енергията на този човек с вас. Ще разберете, че неговата енергия не си е отишла и ще видите огромната сила на онова, което правите. Защото е правилно да празнувате промяната на енергията. И е погрешно да се събирате и скърбите, сякаш човекът си е отишъл. Не можем да ви обясним колко важно е това, защото съдържа много уроци във връзка с любовта. Дълбоко ви уважаваме за вашия път на планетата. Затова го наричаме "работа".

Верният отговор в твоя случай е следният: (1) Скърби за любимия човек и не позволявай на другите да те спират. Това е напълно нормално и е знак на уважение към живота му. Ти никога няма да го забравиш и това също е в реда на нещата. (2) Постепенно разбери и почувствай истината, че вие двамата сте уговорили неговото преминаване в отвъдното, още преди да дойдете тук. Така че е "любовен подарък" от него за теб, който цели да ти даде развитие и просветление. Няма по-голям подарък от този и той те моли да го "приемеш", защото ти си участвала в изработването му. После реши по какъв начин можеш да зачетеш този дар, така че да промени в положителен смисъл живота ти. По този начин ще отговориш подобаващо на неговия подарък.
Мнозина използват този специален момент за само-осъзнаване и преминават към следващото ниво на просветление. (3) С течение на времето придвижи знанието на ИНТЕЛЕКТА, който смята, че той се е "върнал в дома" към СЪРЦЕТО ти. Знай, че само част от него е отишла някъде другаде, а енергията на любовта му остава с теб! Ти можеш да го усещаш и да общуваш с него, когато пожелаеш. Ако той реши, може дори да разговаря с теб в сънищата ти. Това е обичайно и съвсем реално изживяване.
Нима смятате, че не можем да разберем болката на сърцето? НИЕ СМЕ ЛЮБОВТА! Ние сме наясно, че едва ли има по-голяма болка за човека от тази на сърцето. Можете да носите със себе си енергията на този любим човек непрекъснато. Така че се чувствайте свободни да го чувствате около вас и да попивате любовта. Той не си е отишъл и ще ви съпровожда до края на живота ви.Толкова много ви уважаваме! Нашата любов прелива от възхищение за свършената от вас работа. Наистина е велика тази планета на свободния избор. Някой ден ще го разберете.

Крион

линка: Въпроси към КРИОН

Прегръщам теб и детето-ЖИВЕЙТЕ и изпълнете тукашната си земна мисия!:)

Нямам ни един миг свободен...аз съм непрекъснато със себе си. - Ставри Калинов

На трийсет и две съм.

След толкова много време и емоции, които оставих и дадох в този клуб, на различни хора в него, някои от които са все още тук, а други се надявам са излекувани и живеят щастливо живота си

За да ползва някой интернет , форуми и клубове не означава , че е болен:))...или неизлекуван:)) Това е друг вид духовно общуване...не се притеснявай от него...за момента обаче не го мисли това. Просто отбелязвам:)...на правилното място си, духът и потребностите му са те довели тук.

Факта, че пишеш някъде, че споделяш...или просто драскаш, не означава , че си нещастен. Освен реалният живот, бизнес и развитие...това е просто друг вид общуване...ако те влече, разбира се.

Поговори и с Алиса...клуб Християнство. Тя няма достъп да пише тук все още, но това не бива да те притеснява. Казах ти къде да я намериш-ако искаш.

Нямам ни един миг свободен...аз съм непрекъснато със себе си. - Ставри Калинов

Благодаря за милите думи.
Повечето хора около мен се държат странно, неловко им е, не знаят какво да ми кажат и как да се държат, може би не знаят и какво да очакват от мен. Вярно е, че съм толкова нестабилна емоционално, че сигурно са прави.

О, Купичке, сигурно си права, но в този период на болката не мога да мисля по друг начин. Предполагам е част от целия цикъл на болката, фазата на черногледството, на отчаянието. В такива моменти гледам да не мисля за бъдещето, защото не виждам нищо в него, а изживявам минутите една по една. Помня една реплика на Камю от "Чужденецът": "Първите месеци бяха тежки. Но именно усилието, което трябваше да полагам, ми помагаше да ги изживея." Опитвам да се да се придържам към това просто да оставям времето да минава. Нали лекувало.

Той не беше просто близък, или приятел, или обичан човек. Той беше всичко. Имам приятели, но са малко, имам познати, но не поддържам връзка с моето семейство и той дълго време, преди детето, беше цялото ми семейство. Когато си вложил толкова много чувства и си натоварил с толкова много функции един човек, изгубиш ли го, все едно изгубваш много хора.

Разбирам част от статията, че трябва да направя нещо хубаво с живота си, че трябва да го живея пълноценно, защото е толкова кратък. Една част от мен се надява, че един ден може би ще успея.
Но идеята за неговата смърт като подарък в момента само ме отблъсква и ме кара да се чувствам виновна.

Заболя ме като те прочетох. Моите съболезнования.
Въобще не си стара. Просто си била изморена. Чакат те куп велики дела!
Не си виновна, но ще минеш цялата гама емоции - от самосъжаление до гняв. Нормално е. Поплачи си! Подлагам ти рамо.

Котко прекрасна!
........
направо ме отмести с тая новина
нареви се едно хубаво и стискай детето
......
абсолютно нищо не мога да кажа
прегръщам те!
уфх!

Не са прави, прсто са безсилни.....аз съм стъписана, очаквах да се похвалиш, а то.... Седя и ми гърми в главата....намираш човека за когото да кажеш тези думи: „Беши ми стена, чувствах се най-сугурна в ръцете му..." и го губиш......несправедливо, ужасно и не бива да се случва, но се случва и онемяваме пред това. Само който не е търсил такъв човек...той не знае за какво става дума, поняго един живот не стига да го намериш.... Пиша ти нахвърляни думи, разпиляни, но такива са и мислите ми. Да си нестабилна е нормално, светът ти се е променил.....посто говори, плачи, викай...всичко което искаш да направиш е нормално...
Не трябва да губим най-ценните хора, не трябва да губим тези които обичаме.....

Тя разбира ли какво се е случило? (Момиче беше, нали?)
Абе, имаме да учим някакви уроци. Аз още не съм открила какви са моите. Може би, че съм била егоист, знам ли. Обаче напоследък успявам да не се чувствам виновна заради това. Просто се простих с идеята за това колко съвършена трябва да съм.

Най обичам да чета, ама не мога.

Сега ще ти обясня за какво става дума, накратко, защото не съм изцяло посветена...само допусната:):

Ние пишем кармата си още преди да дойдем -да се родим. Знаеш теорията ,че децата сами избирали родителите си. Нещо подобно е. Ние идваме подсъзнателно подготвени за това, което ще ни се случи.

Преди още да дойдем на "белият свят" ние сме си очертали мисията, развитието, програмата един вид...знаели сме с кого ще се срещнем за важните моменти, с кого ще споделим живоа си...всеки дух е на различно ниво и идва със своята мисия. Още "преди" вие сте се уговорили един вид със съпруга ти и сте били наясно кой за какво идва на Земята и какви задачи си е поставил. Самата ти си се съгласила, и си знаела, че това ще се случи /макар д аен си го осъзнавала реално/...но ЛЮБОВТА ви на духовно ниво /отвъд реала/ е била силна и си знаела, че си готова да поемеш тази карма и превъзмогнеш това, но си държала да приемеш подаръка му да е с теб, макар и за кратко, той е бил спокоен, защото предварително си го знаела, не те е предал...твоят подарък към него е било детето:) Твоят подарък към него е бил , че си се съгласила да споделиш житейският му недълъг Земен път за да му позволиш да изпълни мисията си за която е дошъл.

Дано ме разбираш-отмалко поне.

п.с. Навремето в NYполучих едно послание, което не разбирах съвсем...четях го отвреме на време и се чудех, аджеба като как д аго тълкувам...от няколко години назад, особено в момента вече ми е много ясно и с еучудвам, че нещата с асе знаели, преди идея да имам въобще з анещата в развитие. Сега вече разбирам посланието. Толкова по този частен случай с мен. Сега ти си важната!

Нямам ни един миг свободен...аз съм непрекъснато със себе си. - Ставри Калинов

за една почивка. Планирахме да отидем на почивка след месец, всичко е платено. Толкова се радвах и толкова я чаках...
Ако не отида предвид малкия срок ще ми върнат само малка част от сумата (което не е основният проблем), ако отида не знам дали след като си ни представях там двамата от дълго време няма само да ме боли. Мога да взема приятелка, но пак не знам дали няма да ми е много трудно. Не знам дори дали е правилно да отида.
А може би да отида някъде другаде?