Комитата на тема преводи

Основната тема в материала на К. Павлов - Комитата не е за преводите, но засяга и този въпрос. Може би ще ви е интересно да чуете мнението му.
[линк]

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Отговорност за случилото се носят организаторите на срещата, които е трябвало да се уверят, че наемат квалифицирани преводачи, познаващи добре дискутираните теми и следователно терминологията.
Отново организаторите са тези, които трябва да предостяват материали за подготовка на преводачите поне седмица преди събитието, за да могат последните да се подготвят. Пак организаторите трябва да оказват съдействие на преводачите през тази една седмица на подготовка.
Е, вина имат и "преводачите", поели ангажимент за симултанен превод на теми, с които не са запознати. Аз лично съм отказвала много на брой устни преводи поради простата причина, че не съм била подготвена в съответната област. Реакцията на потърсилата ме агенция винаги е била странна: "Е, какво пък толкова, нали знаеш английски, за термините има речници. Ще се справиш." Да, ама не. Поне аз не мога да боравя с понятия, чието значение не знам.

За сведение, малко са квалифицираните устни преводачи в България. Тук причината е образователната система. Но съществува и парадоксът, че някои наистина квалифицирани устни преводачи просто не получават поръчки от агенциите, държащи пазара на устния превод, и по този начин уменията им бавно, но сигурно закърняват.
Познанията по език (а дори и владеенето му) не правят никого автоматично преводач. За съжаление, мнозинството от потребителите на превод не отчитат този факт и наемат кого да е, а след това се оплакват от качеството му. Оттам идва и недоверието в професията, ниското заплащане, създаването на неприятни условия за труд и много други неблагоприятни следствия, които биха могли да бъдат избегнати.
Случвало ми се е нови клиенти ме гледат със съмнение, когато се представя като преводача в началото на някаква среща или събитие и да започнат да ми обясняват елементарни неща като на идиот. Когато ги прекъсна, казвайки им, че знам съответните фундаментални понятия, запозват обяснения от типа на: "Да, ама Вашият еквивалент на предишното ни обучение... .... ..."
В заключение, бих казала на Комитата, че не е луд, този който яде баницата, а този който му я дава.

"За сведение, малко са квалифицираните устни преводачи в България. Тук причината е образователната система. Но съществува и парадоксът, че някои наистина квалифицирани устни преводачи просто не получават поръчки от агенциите, държащи пазара на устния превод, и по този начин уменията им бавно, но сигурно закърняват."

Те ако са наистина квалифицирани, държащите пазара агенции няма как да ги спрат, че и да им закърнеят уменията на тези точно преводачи!

За този парадокс са си виновни самите преводачи в България, които не излизат и сега, когато има някакво движение, за да защитят достойнството на себе си и като личности, и като професионалисти.

[линк]

Те ако са наистина квалифицирани, държащите пазара агенции няма как да ги спрат, че и да им закърнеят уменията на тези точно преводачи!

Е, да. Тук малко преувеличих. Чак да закърнеят едва ли, но сам самичък freelancer има почти нулеви шансове да го потърсят директно организаторите на международни конференции. В момента се обръщат към 5 или 6 агенции най-много, които работят с преводачите на субективен принцип. Често присъствието им на превода е само проформа и трябва да стане много голяма издънка, за да се обади клиентът в агенцията и да каже не съм доволен.


За този парадокс са си виновни самите преводачи в България, които не излизат и сега, когато има някакво движение, за да защитят достойнството на себе си и като личности, и като професионалисти.

Абсолютно вярно.

Сам самичкият преводач не е сам самичък, защото ако е професионалист - той тръгва напред със знанията си и не се спотайва, не чака агенция да го потърси, а намира сам клиентите си. Така е навън, така трябва да бъде и тук - агенциите са агенти и ние, преводачите, избираме кой агент заслужава да ни представлява пред клиентите ни, защото нашето име е под документа, ние носим наказателната отговорност и затова не мога да проумея къде са били години наред преводачите, къде са и сега и защо се държат като мишки, когато реално са лъвове. Очевидно се налагат разяснения и скоро ще го направя

[линк]

Така трябва да бъде. Подкрепям.
Но...
Може да не си се сблъсквала с подобни ситуации, защото си с редки езици, но в много случаи клиентите правят нерационален избор. Ако двама или повече преводачи предлагат услугите си за даден проект, най-често печели най-харизматичният, което не означава, че е най-добрият. Това се случва при условие, че възложителят има контакт с всички кандидати за първи път и е изключен факторът шуробаджанащина.
Вярно е, че има пробни преводи, но при устния превод поне до сега не съм чула някъде да правят такива.
Иначе съм съгласна с всичко написано от теб, но ще добавя, че и съзнанието на възложителите трябва да се промени и да започнат да изискват еднакво качество от всички преводачи, които работят за тях.
Не е коректно да наемеш превеждащ със съмнителни знания и способности, да хленчиш публично, че не си доволен и да поставиш цялата гилдия под един знаменател или пък мъдро да обощаваш, че един превод никога не може да бъде добър, защото като цяло преводачите толкова си могат.

Ако не бях с редки езици, а с английски - щях да имам доста по-основателна причина и да пропищя доста по-сериозно от сега за правата на професията и за регистър на преводачите

[линк]

Обещаните разяснения и прозрения, до които вероятно никога нямаше да достигна, ако не бях участвала в международни семинари и не бях видяла колко горди и независими са преводачите извън България:
[линк]

[линк]

Поздравления, много точно представяне на реалната ситуация!

Авторът на темата дори не се върна към нея, което ме навежда на мисълта, че я е пуснал с чисто провокативна цел.
А аз и се вързах.

Все тая, случват се по-тревожни неща Пуснах ги в друга тема във форума...

[линк]

И кое те наведе на тази мисъл?...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Пускането на темата и липсата на коментари в продължение на дни. Самият ти не изрази никакво мнение за написаното в блога.

Аз не съм преводач и чакам да видя какво ще кажат професионалистите по въпроса, че ми стана интересно.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Аха...малко сеир няма да ни се отрази зле, казваш

Естествено!

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

В конкретния случай не става дума за квалификация на преводача, а за познания върху модерната култура. И ако е позорно да не си чувал за Джимито Уелс, дето го гледаш по цял месец в началото на всяка година с призив за набиране на средства за Уикипедия, за другите нещата не са така кристално ясни. Зависи как е формулиран дебатът, ама като чуя авторско право, си представям преводач преди всичко с правни езикови познания. Дали ще е чувал за лицензите Creative Commons, FDL, (L)GPL, чието авторско волеизявление не е изпитвано в съдебна практика (доколкото ми е известно), е именно въпрос на обща култура. А това е твърде широко понятие. Щеше да е квалификация, ако се учеше някъде.

Може би не съм се изразила правилно, но имах предвид преводач с тренирани умения за извършване на симултанен превод (от статията поне аз правя извод, че такива не е имало) и знания в областта на авторското право.
А за по-специфичните понятия възложителят е трябвало да предостави материалите за семинара предварително, за да може преводачът да се запознае с тях и да потърси информация за понятията, които не познава.
За това и писах, че вината е двустранна.