Добро утро!!!

Позапълниха се темите, та по тази причина де!



Къде ме пращате насам-натам?
В Канада, в Гърция или Испания?!
Не сте познали! Аз съм луд талант,
... да оцелявам именно в България.

И всеки камък ме познава тук,
където времето за мен е спряло
и пее чернозем, разпорен с плуг.
И тук е краят... Оттук - началото.

Къде ме гоните, другари-господа?
В Русия, Щатите или в Италия?!
От вас не ще остане и следа,
но българи ще има във България!

Юлия Терзийска

И кафенце, край моренце и цветенце!

Здрасти, Клер,

От доста време следя, каквото пишеш в клуба. (И картинките следя:)
Страхотен човек си ти, да си жива и здрава! Много си ми на сърцето.

Благодаря за хубавите ти думи към мен! Надявам се да оправдая доверието ти!
Малко сме в клуба, но всеки се стреми да достави удоволствие с хубави музикални клипчета, стихотворения, притчи, снимки, картинки. И основното е, че сме добронамерени. Няма злоба, няма завист, няма надпревара!
Добре дошла да си между нас! Поздравявам те и ти поднасям:

Аз съм си точно за тоя клуб, ама нейсе, все още се правя на младеж в 40-50.
Теменужките са ми много любими. Благодаря. Има нещо мистично в тия малки цветенца. Кадифени на допир, неповторимо ухание, нежни на вид и ярки на цвят. Ти си като тях

Доколкото разбирам, си карловка.
Карлово е прекрасно и хората в него - също.
Пак ти желая здраве и доброта.
Чудесна си.

много интересно стихотворение.
Преди време си го споделяхме на друго едно място между българите извън България.
Питам се какво ли изпитват българите в България като го четат... а, Клер?
Какво е чувството?

П.П. Междувпрочем поздравления за идеята ти да го пуснеш тук!

Видях ... и забравих,
Прочетох... и запомних,
Преживях ... и разбрах!

Да, от Карлово съм. Още веднъж благодаря за хубавите ти думи към мен. Ако имаш път към Карлово, ще ми бъде приятно да се видим.
Казваш, че си за нашия клуб. Прекрасно, но аз от десет дни вече съм за следващия, ама и аз ще си кротувам и ще се правя, че съм малко по-невръстна.
Имам страст към лилавото-в цялата му гама, която предадох на дъщеря ми и на внучката. Радвам се, че ти хареса букетчето.
На лични ще ти дам данните си във фейсбука-предполагам, че имаш профил там.

Жанка, аз в чужбина съм била само по екскурзии. Животът ми така се е стекъл, че не ми се е налагало да ходя да живея извън страната поне до момента.
Предполагам, че българите в България изпитват....УСПОКОЕНИЕ като го четат, защото знаеш, че животът тук никак не е лесен. Не знам "навън" как е, защото нямам близки роднини, които да живеят там, с изключение на братовчеди, които живеят в Париж, но те са родени там и не знаят български. Имам няколко приятели само, които изпитват носталгия.
Неотдавна срещнах обаче нещо във фейсбука, че да отидеш в странство не е имиграция, а евакуация.

евакуация?!?
Не бях го чувала... Но мисля че чак дотам България все още не е потънала, че да ни се налага да се евакуираме.
Именно затова те попитах, щото не ти се е налагало досега - извън страната си била само по екскурзии...
Значи това е чувството - успокоение, въпреки че живота не е лесен...
Е, сега ме затрудни. Не мога да схвана - като не е лесен живота от какво иде успокоението.
Между другото има и още освен имиграция и евакуация, а именно - гурбетчийство.

Видях ... и забравих,
Прочетох... и запомних,
Преживях ... и разбрах!

Прегръдка нежна, като нежен полъх.

"И всеки камък ме познава тук,
където времето за мен е спряло
и пее чернозем, разпорен с плуг.
И тук е краят... Оттук - началото. "

+1

Полетът на щъркела/не на бръмбъра/





Завързвай мартеницата на цъфнало дръвче, мила!

И като написах полетът не на бръмбъра, ето ти едно гинес-поздравче на едно прекрасно и много талантливо момче Дейвид Гарет:

[линк]

Ами снощи го постнах във фейсбука и веднага ми го одобри мой близък приятел, който живее в чужбина вече 30 години. Прочетох го още няколко пъти и усетих, че наистина е доста силно въздействащо. Затова реших да го споделя с вас. Радвам се, че ви хареса.

Ами успокоението идва от самото стихотворение-някак си патриотично е и вдъхва кураж. "Нахъсва те" като "Стани, стани юнак балкански" и "Вятър ечи, Балкан стене". Поне аз така си мисля. Но е възможно друг да го възприема по друг начин.
Жанка, предполагам, че на теб ти е по-лесно, защото владееш езика на държавата. Но има хора, които не биха се решили именно по причина на незнание на чужд език.

Картината от кого е?

Наистина е много въздействащо.

у тоя живот.
Ама както си говорихме скоро с братовчед ми ще кажа и на теб, че ме е страх да кажа какво работя, да не ми завиди някой и ме е срам да се оплача като знам какви гурбечии има...
А за езика - отдавна го знам, ама досега не са ми плащали за ... седяне.

Видях ... и забравих,
Прочетох... и запомних,
Преживях ... и разбрах!

в полет, много на брой

Радвам се за теб! Хубаво е, когато на човек му е хубаво. Абе знанието на език си е хубаво нещо. Прозорец към света си е.

За съжаление не знам. Първо харесах картината и я пуснах във фейса, после прочетох стихчетата. И като ми я одобри моето приятелче от чужбина почти веднага, след това се вглъбих в стихчетата.