Болести и проблеми

От миналата седмица ми се иска да напиша нещо за ресоциализацията, за моята лична ресоциализация, за проблемите ми, произтичащи от взаимоотношението : нова или променена личност, със сериозно натоварване от миналото и общество. Не ми дойде вдъхновение, тук прочетеното не ме вдъхнови, самата аз явно не можах да си концентрирам мислите в правилната посока и така, нищо не написах. Колко дълго се получи обяснението ми. И все пак, защо пиша сега и какво искам да кажа ?
Вчера, по време на разразилата се словесната битка тук, във форума на алкохолно зависими, при включилите се като правило магнетичните в такива случаи ругатни и помии, в лични, получих бележка от някаква жена или момиче, не знам, за това как дядо притеснявал хората и в друг форум, хора, които явно са по-лабилни и от нас, алкохолиците. Това много ме изненада и веднага ме изведе от моите проблеми, за които исках да пиша, за така наречената ресоциализация.
Замислих се върху това, колко по-болни, нестабилни и лабилни хора има, колко други болести има, диалогът с дядо се оказва да е бил повод за няколкочасово разстройване и невъзможност да се работи, това е истина. Така, аз също размених някоя и друга дума с дядо, но освен като упражнение, да, като упражнение за реалния живот, друго не вложих в този диалог, в смисъл не съм се разстроила, напротив, това ме държи в едно приятно будно състояние, и се усещам силна за да поема предизвикателствата на реалния ми живот.
И така, като направих сравнение, замислих се, изведох си някои изводи, и какво, явно има още много болни хора, по-болни от мен, има други болести, лабилни хора, и сега колко много и как трябва аз да благодаря, че от мен търсят помощ хора, от мен, която самата беше безпомощна преди три години...
Мога само да благодаря отново, на хората, на обстоятелствата, на АА, на форума тук, на приятелите ми, на роднините ми, на съдбата или както аз наричам всичко изброено дотук, на Бог !

del.

---------------------
„Умиране няма и задачата има решение.” - Ст. Джонсън

Ами просто следвам една Програма, понякога и се ядосвам много, стоя и гледам ядосано, нахъсено, навъсено, отхвърлено, демонстративно депресивно и прочие състояния, обаче после се хващам отново за работа, защото знам, че само това ми помага на мен :))))

Да видя дали съм разбрала за какво е темата?
Понеже съм словоохотлива / това също е добър признак/, да кажа и аз своето мнение.

Човек е прескочил нещо когато споменаването му и " обидите" не предизвикват съответната реакция която се очаква. Едни очакват да се засрамиш, други да се извиняваш, трети ти напомнят да не забравяш как си се изложил и, че не си "цвете за мирисане", четвърти прикриват себе си, че и ти си черен като дявола, пети ти завиждат, че си се справил и си по- добре от тях и т.н.

Тъй като се спомена Дядо да напиша и аз своето отношение към него.
Ако се беше появил в този или в другия клуб в който го засичах, преди време щеше да има много негативно влияние върху мен.
Ако беше се появил в по следващ период от време и беше се вързал щяхме и двамата да имаме бан. Умея да хапя също, а и давя.
Имам обаче късмет, че се "срещнахме" точно в този период.
Мога да извличам полезното / в Дядо има много/, да пропускам и различавам емоционалната страна, да "захапя" леко когато ме засегнат и когато ме ударят да върна удара.
Дядо е полезен потребител, твърде груб, но и твърде еродиран и реалист.

"Човек е прескочил нещо когато споменаването му и " обидите" не предизвикват съответната реакция която се очаква. Едни очакват да се засрамиш, други да се извиняваш, трети ти напомнят да не забравяш как си се изложил и, че не си "цвете за мирисане", четвърти прикриват себе си, че и ти си черен като дявола, пети ти завиждат, че си се справил и си по- добре от тях и т.н. "

Ето как точно формулира темата ми, за която мисля от известно време, но не знам как да я започна, точно така, както си я написала по-горе !
Точно такова нещо се получава, аз честно не можех да живея повече с мъжа си, и честно се разведох, отидох в съда и се разведох, после честно признах проблема си, че не мога без да пия, но не мога и да пия повече, дали съм имала друг избор, не знам, усърдно и упорито си ходих на сбирки, честно си споделих проблемите, и след три години на опит за честен живот чувам коя съм била всъщност аз ... Да, голяма мъка ми причиниха приказките на хората, голяма мъка, защо ли всъщност, защото за н-ти път се разминаха очакванията ми от реалността и самата реалност. Очаквам похвала, зачитане, дори уважение от обществото, а получавам нападки, интриги и присмех ...

Нещо стана?
Може би съм егоист защото не съм се замисляла или по- точно не бих желала да пиша за човек който не може да ми отговори.

Определено всеки търси нещо, изказва по един или друг начин / не винаги най- подходящия/ това което му тежи и накрая иска и да "поучава" защото се счита за прав. Най- малкото иска да остави нещо от себе си. "Дори да бъде пепелта..."

Как да го оправя?

Очаквам похвала, зачитане, дори уважение от обществото, а получавам нападки, интриги и присмех ...


Първо - си задай въпроса кои са / поотделно / тези хора и какво се крие зад това.
Второ - Да не би да си станала прекалено голям "светец". Това второто е много типично.

Не мога още да си изясня кои са точно хората, затова ги назовавам с общото наименование общество, или да го кажа така, хора, които отговорят на стандартите, общоприети от същото това общество, хихи, какъв затворен кръг се получава, което е имагинерно, осъзнавам го, което е деградирало е, също го осъзнавам, което още повече точно сега в България е болно, и това го осъзнавам, обаче някъде вътре в мен има нещо, което е заседнало, има дълбок корен, кога, в детството ми ли още, в юношеството ли, кога, не знам, но дълбоко изначално има идея да се харесам и да бъда приета от това същото общество, и то да има добро отношение към мен, ето това е истината.

Втората ти забележка, чудесна е, много сериозно е това, сигурно, убедена съм, че имам подхлъзване в тази насока, и според мен това, което ми се случи, е знак да се замисля и върху това. Коя съм аз, която съм в представите си, идеята за аз, или реалната аз, която съм, коя съм аз, всъщност доколко съм открила коя съм аз зависи от моето лично възстановяване от алкохолизма, така мисля. Като пример, много драматичен и сериозен мога да дам, че дълго време аз се идентифицирах с някои героини от книги, от филми, и така нататък, което за мен е много показателно какво е това болестта алкохолизъм и защо наистина тя не е свързана само с алкохола !

но дълбоко изначално има идея да се харесам и да бъда приета от това същото общество, и то да има добро отношение към мен, ето това е истината.

Малко са хората които не плащат "данък обществено мнение", но зависи колко е голям и дали могат да го платят. Има корени и в самия характер на детето / децата са различни, дори и да са родени от едни и същи родители и гледани при едни и същи условия/ и в детството ти и в хората които са те заобикаляли.
Аз, обаче, имах предвид друго. Един човек / другия/ действа спрямо себе си - първо. Има и такива които действат спрямо другите, но не мисля, че хората които споменаваш са такива.
Защо не си насочиш вниманието към тях и да потърсиш причината в тях. В теб самата си я търсила дълго време. Нима мислиш, че ако идеална, то това е единственото което ще определи отношението им към теб.
Ето вземи моето отношение към теб. Страшно се дразня от хора които постоянно казват "Виновен съм, виновен съм, не съм идеален...". Това обаче няма нищо общо с теб. Това съвсем не означава, че в един момент няма да си го "отнесеш".
Има и хора които сравняват себе си с този отсреща в случая ти и трябва да ти кажа, че не винаги сравнението в положителна посока е радост за отсрещния.
Има и друга категория / най- омразната за мен/ които като си зле са най- състрадателните, а като станеш малко по- добре от тях са най- злобните и завистливи и т.н.
Казвам ти да насочиш вниманието си към тези които ти правят оценка и да видиш защо тя е такава, а не към себе си. Време е да оцениш другите и да престанеш да оценяваш само себе си и да се вглеждаш в себе си.
Твоя живот не зависи само от теб колкото и да искаш.

За второто имах предвид, че човек измъкнал ли се от някъде става "идеален" и недостатъците на другите му се струват много големи. Например: По- добре е да попаднеш под ударите на непушач, отколкото на отказал се пушач.

Много добре те разбрах и благодаря.

...Вчера, по време на разразилата се словесната битка тук, във форума на алкохолно зависими, при включилите се като правило магнетичните в такива случаи ругатни и помии, в лични, получих бележка от някаква жена или момиче, не знам, за това как дядо притеснявал хората и в друг форум, хора, които явно са по-лабилни и от нас, алкохолиците. Това много ме изненада и веднага ме изведе от моите проблеми, за които исках да пиша, за така наречената ресоциализация.

kethen

четейки твоите постове досега винаги ми е било жал за теб.Не че аз съм на по-добро дередже,но ти си определено един объркан и нещастен човек.До днес изпитвах уважение към теб.Имаше много сърце и душа в начина ти да пишеш тук.Това с бележките на лични днес те катапултира в една доста по-ниска категория.Не интелектуално, а морално.
Да използуваш информация от лични бележки е доста ...???...

Само за твоя информация:
имам сведения за доста от пишещите тук, получена на лични от други съфорумци.
Не съм я искала нарочно,но така се е получило.
Не ми е минало през ума да я използувам против някого...или да споменавам за това, докато ти не разбърка г**ното.

Тема на размисъл в АНОНИМНИ алкохолици.
Редно ли е да се разпостранява информация,придобита на сбирки, после тук във форума.Или такава получена на ЛИЧНИ бележки.

kethen ,не знам кое е по-лошо - на дядо ругатните или твоята безхарактерност.
Дядо поне е истински, автентичен.
Ти имаш още да търсиш истинската себе си.

Мина,
заяждаш се на дребно.
Дори вездесъщият Киро открито заяви, че дирът е пропищял от онова лице. Каква тайна е разкрила Кетхен, че я заклеймяваш така по пионерски?
Моля те, бъди по-внимателна, когато претендираш да говориш за морални категории.
Не помагаш на един алкохолик като му казваш колко ти е жал за него, и какъв нещастен и объркан човек е той.
Изобщо последната седмица всички стръвно участващи в разговорите за аури, калории, парапсихология, мултиакаунтиране или каквото беше там и пр. бла-бла, нямащо нищо общо с алкохолизма, забравиха изобщо как се нарича този клуб и че разделът, в който е поместен е ВЗАИМОПОМОЩ.
Както и не разбраха, че да натриеш носа на другарчето - основен принцип във всички форуми, в този никога не е важал. Смисълът му е да е едно наистина спокойно място за споделяне, а не говорилня, каквито са всички останали.

Харакири,

кетхен си го изпроси.
Ти защо я защитаваш,тя няма ли собствени аргументи.
На мен дядо ми е симпатичен.
Какво ви пречи на вас,така и на разбрах.
Киро да се погрижи за мултиакаунтинга, има тука манипулатори от класа. Писаха ми го на ЛИЧНИ.

Ама каква защита, какви аргументи, това другарски съд ли е?
Тоя бил такъв, оня - инакъв, едикойси ти бил симпатичен, пък другия ти бил прост и жалък, четвъртият - многословен, петият - таен агент
Не можеш ли просто да споделяш как ти се възстановяваш от алкохолизма, без да коментираш качествата на другите или липсата им?
Мрази колкото искаш АА, но едно от ценните неща в движението са правилата - не критикуваме, не полемизираме, не теоритизираме
Тия правила са неслучайно въведени
Всички алкохолици сме велики, мнооого велики, нашето мнение е единственото правилно, и ако в процеса на обмяна на опит се отдадем на воинстващия си егоцентризъм, както виждаш, дискусия няма да се получи
Само бла-бла, ежене, обиди и караници

Добро утро, ще отговоря или ще се опитам да се аргументирам, от уважение към теб, Мина, като човек от форума, и от уважение към всички тук, които са ми помагали по един или друг начин.

Ще си подредя отговорите си във възходяща градация, кореспондираща на личната ми еволюция, ей, как научно се получи :)))).

1. Както казваше преди време бат Бойко, народът ни е прост и аз съм прост и затова сме си лика прилика ! Та, Мина, аз съм нещастна и объркана, и явно и ти си такава, и се привличаме и сме си лика прилика :))

2. Както казва един събрат от старата ми сбирка, ако сме добре, няма да се познаваме ! Та, прекрасна Мина, ако сме добре двете, ние двете конкретно, няма да сме в този форум, и то вечер, и тук ще отбележа моят личен напредък, едни или половин гърди напред, та, аз снощи бях на театър, и имах реално представление, реални хора видях, докато ти си пишеш тук, във форума :))

3. Наскоро научих нещо много интересно, когато ме обиждат, хората проектират вътрешните си напрежения, комплекси и недостатъци, вътрешната си неудовлетвореност и невъзможност за изява, и си налагам да внимавам за всяка обида сега, за да науча повече за конкретния човек, който я нанася.

4. Ти се опита да привлечеш вниманието ми, ок, постигна го, опита се да натиснеш някой болен инстинкт или комплекс, ок, направи го, аз не крия, че точно това ме е завело до втарата на АА, моите болни неща вътре в мен, обаче, обаче, даже и да ги проявя, аз имам Програма, имам си механизми за анализ, да видя кое и как, и имам спонсор, и ще се върна обратно в коловоза, ето това е фундаменталното ми откритие, което ме прави така смела и свободна, както никога до сега. Хората ще ме объркват и ще ме предават, ще ме обиждат, ще ме изоставят, обаче аз имам нещо, което винаги ще ме спасява – Програмата и чрез нея Бог.

5. Последно, което е най-важно обаче, преди две години и половина, когато бях само на половин година трезвост, се обади една позната, и ме помоли да отида и да се запозная с майката на едно момиче, което не можеше да спре да пие, а трябваше да отива на лекции, и те искаха от мен ПОМОЩ, БОЖЕ, ПОМОЩ ОТ МЕН, ХМ ! Тогава отидохме със спонсора ми у дома на това момиче, и така, оттам се започна една нова линия в живота ми, да се опитвам да помогам на хора, на други хора, не на семейството ми само, защото аз само това познавах дотогава, а помощ на непознати хора. Това е всъщност 12 стъпка от Програмата за възстановяване от алкохолизъм. Чрез тази стъпка аз се опитвам да храня душата си с добро, с помощ и с любов, това е разбира се ИДЕЯ, и тя ще ми стигне за осмисляне на целия ми живот.
Без да те засягам, вижвам, че ти се храниш още от обиди и демостнации кой е най- най- най-, между другото това добре го познавам, защото ако не правя 12 стъпка от Програмата, и за съм същата :)))) !?!

Харакири, благодаря ти за подкрепата, всъщност през изминалите три години на трезвост аз получих като подарък от Бог истински братя и сестри, каквито биологични Бог не ми е дал, и понякога си мисля, стрували са си всички страдания, за да получа такъв подарък -толкова много братя и сестри !

С това не съм много съгласна.

Остави, че ни заклеймяват, но и да ни обезличават?

Коментарът за ЛБ не е добър защото този отсреща най- малкото ти се е доверил. След такова доверие да си изкажеш публично мнението и то негативно, за такъв човек е обидно.
Видях го, но го пропуснах.

Не е случайно, че тук пишат хора с мултиакаунт, както и в други клубове.
Някои имаха неблагоразумието да пишат от един и същи и това което се получи е очевидно.
Не търпиш някои да обсъжда теб, а спокойно обсъждаш друг. Същевременно си и обиден.

kethen, помощта не е само към алкохолиците и то специално за алкохола, а към всички и за други неща.

Какво помогна на човека който ти писа на ЛС?
Какво помогнахме на Дядо?

Аз лично не мога да помогна на всички, мога да предложа само на един алкохолик Програма за възстановяване от алкохолизъм, само това, иначе не съм терапевт някакъв, нито психиатър, нито социолог, нито социален работник.
На човека, който ми писа на лични, няма какво да му помагам, защото той самият не иска помощ, а ми дава някаква информация.
На дядо също не виждам как мога да помогна, защото първо не съм убедена, че той търси реална помощ или просто търси внимание, и още, след като предлага ругатни и цинизми, аз първо себе си трябва да опазя.

Права си, но хората не са само алкохолици и алкохолиците не са само алкохолици.

Дядо спомена две неща и съответно никои от нас не се замисли.

1. Каза, че дядо му е бил алкохолик.
2. Пусна тема "Колеги..." Защо?

Нали тук има доста твърди алкохолици, които не пият.
Защо никой не отговори на Дядо?

Да задам аз тогава въпроса както съм го разбрала.
Темата е Болести и проблеми.

1. Алкохолизмът наследствено заболяване ли е? Алкохолът само субстанция ли е на зависимостта или начин на прикриване на големи психични проблеми? Кое е първично, водещо - психическите проблеми или зависимостта? Алкохолизмът болест ли е?
2. Каква е връзката между алкохолизмът и психичните заболявания? Кои са водещи? Наследствени ли са? Означава ли, че нашето поколение, ако не е алкохолик ще има психично заболяване?

Понеже си изключително насочена към себе си, не считай, че въпросите ми са към теб. Просто използвах темата.

Един ден през октомври 2010 год. пих,значително по-малко от обичайното за деня,около 200-300 гр. водка бях вкарал ,ей така за кураж и да ме крепи по пътя,защото с по-малко гориво в кръвта около 18 часа вечерта по това време ми беше трудно да изляза изобщо от къщи.Отидох до клуба на Анонимни Алкохолици в града където живея.Страхувах се но отворих вратата.Имах много болки и проблеми.Всъщност бях се затворил в една стая (добре че имах покрив над главата) и само пиех или когато не пиех мислех от къде да си набавя пиене.Бавно и неусетно целият ми живот се беше завъртял покрай алкохола.Друг начин за справяне с болестите и проблемите не знаех.Някъде далеч в миналото имах работа,семейство,приятели,мечти...,но този октомври само пиех,всеки ден,без прекъсване,не можех 24 часа без алкохол.Не можех повече да продължавам така,потърсих помощ.Това беше едно от най -трудните неща-да се пречупя,да си кажа не знам какво да правя,осъзнавах дълбоко в себе си ,но не смеех да си го призная ,че някъде я бъркам много здраво,животът ми беше катастрофа.Не смеех гласно да го кажа ,но от вътре си казвах-хора помогнете,дайте съвет,има ли изход от състоянието в което се намирам.Не ,че не бях търсил помощ и преди,аз по природа съм малко нервен,леко раздразнителен,вечно неразбран и онеправдан,все някой и нещо ми пречеше да се чувствам добре.С две думи дебелите книги от рода на -ти можеш,хвани се за врата и сам се изстреляй в космоса,психиатрите и психолозите които посетих(не съм ходил много при тях ,но когато не се издържаше на напрежението,си гълтах хапченцата без протести),разни врачки,екстрасенси,контактьори и други шарлатани(прости Господи от невежество съм ходил на такива места),светената вода,тамянът и разни хора които имаше в живота ми и които ми казваха недей пи,това те убива,НЕ ПОМОГНАХА,положението ставаше все по зле.
Отворих вратата.Потърсих помощ,за пореден път.Бавно стана при мене промяната.Дори и смазан трудно приемах това което хората които се опитваха да ми помогнат ми казваха.А имаше факти ,че повечето са пили като мен,чувствали са се като мен и по една или друга причина успяваха да се справят с живота без алкохол,а аз не можех един ден без да пия.Мен ме спаси упорството ,просто се връщах на тия сбирки.В началото нищо не влизаше в главата ми,цялото ми болно същество,колкото и да бях зле, ме караше да отричам помощта която ми предлагаха.Много бавно през бариерите които болестта алкохолизъм беше поставила в главата ми почнаха да се прокрадват думи като-възстановяване,има изход,програма,Бог,безмилостна честност...Едно от важните неща които проумях е ,че всички проблеми които имах не произтичаха от хората и обстоятелствата в живота ми ,а бяха дълбоко в мен,Хората около мен не бяха виновни за хаоса в главата ми.Най -ми е лесно на мене някой друг да обвиня за всичките си беди и такива квалификации и анализи мога да му лепна на човека,че ушите ми да се зачервят от срам,но това лично на мен не ми върши никаква ,работа,никаква.Хаоса в главата ми си остава,до тогава,докато не пожелая да се променя към добро,с Божията помощ разбира се ,защото лично аз нямам много сили.Благодарен съм на Бог и хората които ми помогнаха и ми помагат да вървя по пътя на трезвостта и днес малко повече от две години след онзи мрачен октомври ми позволиха да съм в добър душевен мир,спокоен и относително удовлетворен,живеещ един нов живот без капка алкохол и разни други химически субстанции които приемах в миналото си.Пожелавам на всички още 24 трезви и спокойни часа.