КУРКИ,
44 отговора
0 прегледа
Re: КУРКИ,
Страхотни момичета сте))), още по сто години да сте такива
[линк]
[линк] не губете момичетата в себе си))
[линк]
[линк] не губете момичетата в себе си))
Re: КУРКИ,
Благодаря! Ами виж аз какво мисля по въпроса за отминалия рожден ден:
Е, не съвсем, ама приблизително де!


Е, не съвсем, ама приблизително де!
Re: КУРКИ,
Честит рожден ден и от мен.
Преди няколко дни още една моя приятелка имаше рожден ден. По повод нейния празник попаднах на едно стихотворение, което много ми хареса и искам да го споделя.
Ето го:
Преброих годините си и открих,
че ми е останало по-малко време на този свят
от
времето, изживяно досега.
Чувствам се като онова момче,
което е спечелило пакетче лакомства.
То изяжда част от тях бързо и с удоволствие,
а когато забелязва, че му остават малко, започва
да ги поглъща бавно, да се радва на всяка хапка…
Вече нямам време да понасям абсурдни личности,
които, независимо от възрастта си, не са пораснали.
Нямам време да се занимавам с посредствености.
Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места,
да си припишат техните таланти и постижения.
Ненавиждам да бъда свидетел
на борбата за по-важно място…
Презирам хората, които не спорят за съдържание,
а за титли.
Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.
Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза.
Няма много лакомства в пакета…
Искам да живея до човечни хора,
много човечни, преди всичко друго – човечни.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит,
превъзхождащ останалите.
Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство…
Искам да се обградя с хора,
които знаят как да докоснат сърцето на другите.
Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари
на живота, а са израснали с една мекота в душата.
Които нещастието е направило по-мъдри…
Целта ми е да стигна до края спокоен,
в мир с любимите си същества и с моята съвест.
Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни,
защото така, или иначе, ще стигнем до края…
А защо да не бъде с радост и удовлетворение?
Мариу ди Андради
Бъди все така прекрасна
Преди няколко дни още една моя приятелка имаше рожден ден. По повод нейния празник попаднах на едно стихотворение, което много ми хареса и искам да го споделя.
Ето го:
Преброих годините си и открих,
че ми е останало по-малко време на този свят
от
времето, изживяно досега.
Чувствам се като онова момче,
което е спечелило пакетче лакомства.
То изяжда част от тях бързо и с удоволствие,
а когато забелязва, че му остават малко, започва
да ги поглъща бавно, да се радва на всяка хапка…
Вече нямам време да понасям абсурдни личности,
които, независимо от възрастта си, не са пораснали.
Нямам време да се занимавам с посредствености.
Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места,
да си припишат техните таланти и постижения.
Ненавиждам да бъда свидетел
на борбата за по-важно място…
Презирам хората, които не спорят за съдържание,
а за титли.
Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.
Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза.
Няма много лакомства в пакета…
Искам да живея до човечни хора,
много човечни, преди всичко друго – човечни.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит,
превъзхождащ останалите.
Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство…
Искам да се обградя с хора,
които знаят как да докоснат сърцето на другите.
Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари
на живота, а са израснали с една мекота в душата.
Които нещастието е направило по-мъдри…
Целта ми е да стигна до края спокоен,
в мир с любимите си същества и с моята съвест.
Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни,
защото така, или иначе, ще стигнем до края…
А защо да не бъде с радост и удовлетворение?
Мариу ди Андради
Бъди все така прекрасна
Re: КУРКИ,
Благодаря ви мили другарчета...
една трапеза съм спретнала...
Заповядайте!
Re: КУРКИ,
Благодаря!
Това е истината, която исках и може да се каже почти постигнах...
Малко постни бонбони...
Малко постни бонбони...
Re: КУРКИ, само да няма лед в питиетата!!!
Мъдър съвет...Запразнували сме от цяла седмица... Добре че не слагахме лед иначе да сме се затрили до сега....
Re: КУРКИ,
Лу, прекрасно е!!! Дано да го осъзнаем, потърсим и променим ценностната си система!!!
Re: Честито и от мен и...
едно поздравче
[линк]
Видях ... и забравих,
Прочетох... и запомних,
Преживях ... и разбрах!
[линк]
Видях ... и забравих,
Прочетох... и запомних,
Преживях ... и разбрах!
Re: КУРКИ, само да няма лед в питиетата!!!
И ние пихме цяла седмица охладени питиета, но без лед! ))))))))))))))))))))
Ето на какво се дължало крепкото ни здраве през тези дни!

Ето на какво се дължало крепкото ни здраве през тези дни!
Re: КУРКИ, само да няма лед в питиетата!!!
А аз обърках питиетата ама без лед и нямаше поражения...