Как сте колеги?

Снощи като си легнах и си мисля. Навик ми е още от дете, само че тогава си мечтаех за светло бъдеще, успехи и геройства, а сега прехвърлям през ума си идиотизмите, които са ми се случили през деня и разигравам сценки как бих могъл да ги избегна или накажа.

Та, лежа си снощи, мисля си... и изведнъж ми светва - АЗ СЪМ АЛКОХОЛИК!

Спокойно, не съм откачил. Помня, че не пия. Обаче след като ми обяснихте какво е да си алкохолик, аз установих, че се държа по абсолютно същия начин.

Както съм казвал найсе пъти, не понасям глупостта, арогантността, простотията, несправедливостта. Нито в реала, нито във виртуала. И реагирам. И във виртуала и в реала. Реагирам остро, саркастично, иронично, а понякога направо си псувам.

Не държа сметка кой е насреща.

Есента двама полицаи без малко да ме закопчаят. Една лъскава лимузина се беше паркирала не само на забранено, ами насред тротоара, та една бабичка щеше да я блъсне друга кола докато я заобикаляше. Полицаите си чешат ташаците на двайсетина метра, а тримата пътници от лимузината си пият питиетата пред отсрещното кафе. Помолих полицаите, да им кажат да си преместят колата, че ще стане някой сакатлък, а те ми се хилят - нямали право да нарушават спокойствието на гражданите. Разярих се, започнах със стандартното "Аз ви плащам заплатите" и се стигна до "Дай си документите, и ще те заведем в участъка да се разберем". Аз обаче ербап:

- Айде заведете ме, че тъкмо да разкажа на шефа ви защо сте ме завели.
- По-кротко! - сумти ми единият и с шкембето си ме лашка към полицейската кола.
- Не ме бутай! - продължавам да се ежа аз.
- Абе ако продължаваш, не само ще те бутам...
- А, ти имай късмет да ме удариш, че тогава пък да видиш какво ще стане. Хайде да ме водите при началника да си приказваме.
- Я му напиши едно полицейско разпореждане на тоя - викна дебелият на другарчето си, което два крачки встрани с гръб към нас ми разглеждаше документите.

Оня нищо не каза, повъртя още малко личната ми карта из ръцете си, обръща я отпред-отзад и заставайки почти с гръб към мен ми я подава със заговорнически тон:

- Хайде, вземи си документите и си върви. Малко те е понапекло слънцето... Хайде!

Взех си картата и си тръгнах. Все пак не съм луд да се натискам да ме заключат за 24 часа. Случвало ми се е веднъж. Не е гот.

Това е само един пример какви ги върша в реала, а във виртуала, който му е интересно може да се поозърне да види.

Иначе и с обикновени хора съм се дърлял, и три 15 минутни репортажа има излъчени с мен по БНТ и Нова срещу Топлофикация и личното ми джипи, което излъга жена ми, че не й се полагат направления за задължителните контролни прегледи за ТЕЛК, и на вицепрезидентката писах гневно писмо за позицията й за отмяна на доживотната присъда...

С две думи, напълно съзнавам, че такова поведение рядко и за кратко ми носи удовлетворение от това, че съм се опълчил срещу гореспоменатите недъзи, но пък носи сериозни рискове за живота ми в социален, че и в биологичен план.

Заричал съм се стотици пъти да си трая, да не обръщам внимание, да не се меся, ама... знаете как е.

За разлика от вас, аз още не съм имал сух период - поне веднъж месечно някъде успявам да се "наквася".

Та, помагайте братя! Къде има клуб за болезнено чувствителни към глупостта, арогантността, простотията, несправедливостта.

да ходим да искаме да ни направят клуб на глупаците. И аз вчера ходих по институциите и навсякъде ми казаха, че не съм в ред, че търся справедливост. Такова жувотно нямало, така да знаеш.

Не става. С теб сме за различни клубове.

Ти си ПРОСТО глупава, щото не знаеш, че не съществува справедливост, а аз съм ИЗКЛЮЧИТЕЛНО глупав, защото ЗНАМ, че не съществува справедливост, но продължавам да рискувам, пари, здраве и може би живот, за да я търся.

извинявай, от една категория сме. Пък може и да не сме, де да знам. Приликата между нас е, че аз също рискувам тези неща, а разликата е, че вярвам, че справедливостта ще възтържествува.

Последно какво?
Думать надо или чувствовать?
[линк]

За мен дилемата няма приемливо решение.

Ако се подчинявам само на разума си, няма да съм такъв, какъвто смятам, че е редно и трябва да бъда.

От друга страна, превесът на емоциите вече ми е нанесъл сериозна матерална вреда и ако не успея да го овладея, може да ме доведе до абсолютния край.

Засега се осланям на късмета си да ме предпази и се надявам да не ми остава твърде дълго време да го насилвам.

Ако днес имах възможност да избирам, не бих се родил в този свят.

и аз.
Ама може пък мисията ни да е събудим останалите. Знае ли се...

В отговор на:

---

Ако днес имах възможност да избирам, не бих се родил в този свят.

---

Тъжно ми е всеки път, когато чуя тази фраза. Независимо кой я казва. И аз самата съм я повтаряла когато пиех. Много пъти. Десетки. Стотици.
Сега е друго. Сега съм благодарна, че съм се родила точно в този свят, че съм оцеляла след 20-годишен запой и съм получила великия шанс и силите да продължа нататък и да наваксам пропуснатото. Пекрасното пропуснато, което не съм виждала докато съм прекарвала живота си, гушнала бутилката. Да, да - говоря за онези простички неща като усмивка, тревичка, цветенце, птича песен, искрящ ден, здраве, детски смях. Клиширано ли ти звучи? Днес, когато казваш че не ти е гот, може би си най-близо до възможността да ни разбереш.
„Бях нещастен, защото нямах обувки, докато не срещнах човек без крака.“
Ето на това се учим в АА, как да не достигаме до изречението: "Ако днес имах възможност да избирам, не бих се родил в този свят."
Учим се да приемаме нещата, които не можем да променим.
Да добиваме сили да променяме нещата, които можем.
Да избягваме "Ако", защото е безсмислено да хабим енергия да разсъждаваме за неизвестното бъдеще или за факт от миналото, който не се е случил, но ни се е искало. Или обратното - случил се е, но нас не ни се е искало да е така.
Да сме благодарни, че сме се родили на този свят.
Че останалите ни след дългогодишните запои здраве и разум са дар от Бога и трябвада ги впрегнем, за да вършим добрини и да помагаме на други пияници да се отърват от робството.
Да достигнем до мъдрост, която ще ни възпре да се борим с вятърни мелници, когато в това няма смисъл, а ще се опитаме тази енергия да употребим за действия, които ще доведат до рационализиране на ситуацията. Бавничко, спокойничко, без да се палим, защото всяка свръхемоция е опасна за алкохолика "без кожа".
Спирам, защото пак ще ме обвинят в словоблудство.

По-високо билото, майсторе.
Не унивай.
Ние с гайдите кво да кажем...

[линк]

Не съм унил. Просто съм разочарован.

Не от себе си. От света и от невъзможността той да се промени. Как разбрах ли?

Ами в последните години съм настроен философски, размишлявам често за човека и човечеството. В един момент се сетих за оня лаф: "След като изчерпите всички свои оригинални методи, прочетете инструкцията", тоест, сетих се, че съм чел и чувал много фрази на великите мислители, но никого от тях не съм прочел систематично.

Хванах Лао Дзъ като най-кратък, пък и китайските мъдреци са много мъдри. Е, 90% от заключенията му за некачествеността на човека в общ план и конкретно, са валидни и днес. Значи поне 2500 години откакто някой е разбрал какво пречи на човека да бъде ЧОВЕК, този човек не е мръднал и на йота в личностното си развитие. Е, определено смятам, че оттук нататък човекът не разполага с 2500 години за да започне да се поправя и след като не го е направил досега, шансовете са нулеви.

Със сигурност, си се попитала защо пък не съм разочарован от себе си. Толкова ли съм велик и идеален? Не. Не съм. Само че 90% от недостатъците ми, които засягат обществото, а не лично мен, се дължат именно на това обещство. Ако то беше такова, каквото трябва да бъде, у мен нямаше да има агресия, язвителност, сарказъм, нежелание да продължа да се боря с вятърни мелници и т.н. Аз съм просто едно огледало - каквото стои пред мен, това отразявам. Доказал съм го дори с различното си отношение към различните хора във форумите.

А иначе, миналата вечер докато си разхождах кучката, си представих следната хипотетична ситуация:

Явява ми се добрият (или пък злият) дух и ми предлага:

1. В този момент можеш да започнеш живота си отново откъдето искаш и да го изживееш по абсолютно същия начин.

2. Или можеш да започнеш живота си отново откъдето искаш и да го промениш както искаш в рамките на същите обстоятелства, т.е. да промениш своите решения през годините.

3. Или можеш да умреш.

Имаш право само на един вариант.

Определено избирам 3.

Е, понеже това е хипотетично, ще продължавам да живея докато ми е писано или докато нещо съществено не ми наложи да съкратя процедурата.

Не съм унил. Просто съм разочарован.

Не от себе си. От света и от невъзможността той да се промени.

Кофти тръпка. Светът отказва да ти играе по свирката, а не си Сталин и Хитлер, че да му дадеш да се разбере...

Порива за справедливост беше бързо потушен от представата,че си 24 часа в районното,а?Мишок.

Ами не ме четеш, дадодовото, не ме четеш.

Точно затова рива тук, щото поривът ми не е потушен.

Е, не съм съвсем изкуфял още като Босия за да хвърлям домати по парламента.

Като каква щеше да бъда ползата и какво повече щях да постигна, ако бях отседял 24 часа с някой пиян и двама цигани в маймунарника?

Освен това дядовото, ти правиш заключенията си без наличие на информация, което между нас казано е характерно за глупаците.

Ако бях отседял в маймунарника 24 часа, моментално щях да ме уволнят от работа за уронване престижа на... Вече изкарах цяла година без работа и знам как се намира работа на моята възраст. А оставането без работа за мен означава край на живота. В буквалния смисъл.

Та би ли си струвало да се натискам да вляза в маймунарника, за да отстоя справедливостта до край? А котенце?

Лиске моя, лицемерниче мило, я кажи ти дедо си, не учи ли те твоят Господ Бог да обичаш ближния си и да прощаваш греховете му, тъй както Той прощава твоите, и не е ли по-угодно Нему да бъдеш овца в стадото му, нежели лукава и коварна лисица? А?

Много инско ми става като те чета.

Котаракът ми тези дни са го хванали бесните и ми се разхожда по главата с мяучене в 3-4 часа по нощите. Докато не ме вдигне да го пусна вън при мацките, не мирясва. Стана ли, разсънвам се. Та, докато търпя несгоди по първи петли от седмици вече и се двоумя да въздам ли справедливост с правата лопата по котешката глава или да уважа природните закони, се досъбуждам в дирските теми. И какво да видя - дядови вопли.
Аз половин кило коте не мога да накарам да ми играе по свирката, дядо целия свят иска да сложи на място. Като прочета тебе и още няколко подобни ентусиаста, отсърдвам се на котаракис и му спестявам един бой.

Ами то е лесно. Аз не ти мяуча в къщата. Просто не ме чети като ти предизвиквам киселини.

Аз така правя. В 40-50 където прекарах години, не чета изобщо. В други форуми където все още влизам има хора, които прескачам тотално. Дори когато отварям поста има за д ами се отмаркира като непрочетен, не гледам в него и не го чета, а веднага го затварям. Теб също те чета само когато си отговорила на мой пост, иначе не те виждам.

Опитай!

Писах, че ми предизвикваш Ин, не киселини.

Я, докато ми отговаряш от учтивост, пробвай един тест и ми кажи резултата. Много ми е интересно какво ще покаже за тебе. Ето теста:

[линк]

Кво да те правя като си ми слабост!

Обаче за дето си загубих половин час за да прочета нещо, дето си го знам прекрасно от години и всички тестве през живота ми са го показвали, ми дължиш бисквитена торта с кола и кафе в кафенето на Гранд Хотел "София".

Айде кефи се на голите снимки на душата ми (при това цветни).

След като си тръгнал да се конфронтираш с някой,трябва да си готов да стигнеш до край.То и Ботев е имало какво да губи,ма това не му е попречило.Аз пък искам да ти кажа,че ако беше готов да играеш "ва банк",можеше да им пресечеш белтъка на тея тупани.Ма те са те изплашили с 24 часа в маймунарника и ти си свил знамената и ревеш тука.За уволнението няма да коментирам глупостите ти,няма шанс да те уволнят заради 24 часова самоотлъчка,а чий престиж е уронен се доказва в съда.Та,дядовото те е прочел доста внимателно,постъпил си като мишка...

Глупакът определено си ти. Разсъждаваш изключително повърхносто и детински.

Първо, не можеш изобщо да сравняваш моя случай с това, което е направил Ботев. Ако се наложи да се бия за нещо важно, собственият ми живот ми е последна грижа.

Второ, само пълен идиот отива във всяка своя конфронтация до крайност и задължително губи на много ранен етап, без да е постиганал каквото и да било.

Трето - пак повтарям - правиш заключения без да имаш информация, което изключително глупаво. Там където работя, за уронване на престижа се смята дори лек скандал в магазин или автобус, ако се стигне до идентифицирането ми като нейн служител. За това се полага дисциплинарно уволнение. Написано е ясно и категорично в правилника на фирмата.

За мен си дотук. Не обичам да дискутирам с идиоти.

Здраве и развитие на жълто-кафявата личност

Една от първите стъпки на жълто-кафявите личности е да постигнат баланс в живота си и да се отворят емоционално, за почнат да чувстват собствените си и чуждите емоции. Трябва им много смелост, за да стигнат толкова дълбоко в себе си и да позволят на тези емоции да излязат. Емоционалната откритост и чувствителността ще им позволи да използват не само ума си, но и силата на емоциите си. След като жълто-кафявите хора разберат основната нужда да са в контакт със своите емоции и чувства, те ще започнат да виждат, че интуицията е важен аспект от живота. Интуицията означава да живеем с отворено съзнание и търсене на нови иновативни идеи, без скептицизъм. Тя също така показва готовността ви да проучите потенциала си.

За да са в хармония жълто-кафявите личности трябва да признаят, че техният скептицизъм произхожда от несигурността и страха от промяната. Те трябва да се научат да напреднат в нови области и да бъдат отворени за промените, без да са им необходими статистики и факти. Трябва да станат гъвкави и да са готови да поемат рискове.

Почти всички изобретения и иновации са създадени и разработени от хора с отворени умове и интуитивни способности. Жълто-кафявите личности могат да бъдат изключително успешни и да играят важна роля в обществото, ако останат емоционално и психически отворени.

Жълто-кафявите хора ще избегнат страха и несигурността на небитието, ако разберат, че тяхното съзнание е само част от тях. Те трябва ясно да разберат, че не умът е този, който командва, а те са в контрола на собствения си ум. Ако разберат това, те ще отпуснат умствените си процеси достатъчно, за да изследват по-дълбоко своята личност.

Първата стъпка за разширяване на възможностите на жълто-кафявите личности е да направят бавни, но дълбоки промени в живота си. Те трябва да разберат, че единствената константа във Вселената е промяната. Да направят физически, емоционални или психически промени не означава, че трябва да излязат извън контрол. Това просто показва необходимостта от приемането на реална отговорност. Когато жълто-кафявите личности се освободят от страха си и се свържат с вътрешната си ориентация и интуиция и вътрешните си чувства, те ще разширят своята жизнена енергия и ще се превърнат в силни духовни същества, каквито в действителност са.

Жълто-кафявите личности трябва да са наясно със своята жизнена енергия. Те трябва да разберат, че като човешки същества ние имаме няколко вътрешни системи, които са еднакво важни. Тези системи включват, но не се ограничават само до физическа, енергийна, емоционална, психо-аналитична, интуитивна и духовна.

Жълто-кафявите личности често разчитат на своята вътрешна сила, за да се справят със страха от несигурността. Винаги е по-лесно да играеш на сигурно, отколкото да поемаш рискове. За да се презаредят с енергия те трябва да останат умствено и емоционално отворени. Ясно и свободно да изразяват чувствата и емоциите си и да освободят огромните си сили от вътре.

Художествени и творчески дейности, като боядисване или пеене са прекрасни техники с които да отворят своите емоционални и духовни енергии. Медитацията, спокойствието и съсредоточаването на ума може да им помогне да достигнат извън мисленето, към неограничените възможности на Вселената.