Покаяние

Случайно открих, че на днешния ден е починал Тенгиз Абдуладзе. За тези, които не знаят кой е - режисьорът на този филм: [линк]

Ако някой не го е гледал - заслужава си, въпреки руските субтитри. А на български го има в замундата.

[линк]

Да хубав филм. Според мен си заслужава да бъде гледан.

И темата е хубава и много актуална.

Ето началото на беседа на св Йоан Златоуст посветена на покоянието

"Покаянието, според учението на Църквата, е възвръщане на кръщението, втора благодат, очистване на съвестта, обещание към Бога за нов живот, примирение с Бога чрез добри дела. Неразкаянието води към духовна смърт. За неразкаялите се сам Господ казва: "...ако се не покаете, всички тъй ще загинете" (Лук. 13:3). Но и не всички от ония, които пристъпват към тайнството покаяние, се очистват, защото не са изпълнили всички условия, необходими за истинско покаяние.
Началото на покаянието е съзнание за греховете и съкрушението за тях. Някои хора, поради незнание или поради невнимание към своето спасение, смятат, че тайнството покаяние се състои само в изповедта. Те мислят, че устното изповядване на греховете пред духовника ги очиства напълно от тях. Но не такова покаяние очаква от нас Господ. Той иска да почувстваме цялата тежест на греховете си, да боледуваме заради тях, да ги умием със сълзи на сърдечно съкрушение и да дадем твърдо обещание да поправим живота си. Само тогава нашето покаяние е истинско и приятно на Бога. За образци на такова покаяние ни служат блудният син, митарят и много други споменати в светото Евангелие. С дълбока скръб трябва да кажа, че голяма част от вярващите не принасят необходимото покаяние и поради това не се поправя духовният им живот. Грехът властва над тези хора, страстите им не се укротяват и те, неочистени от вътрешните си духовни рани, завършват своето земно съществуване в робуване на греха, живеещ в тях.
Изповядването на греховете трябва да бъде чистосърдечно, без ни най-малко укриване или самооправдание. Ако някой скрие нещо на изповед, той приема двоен грях на душата си. Макар и да имаме големи грехове, не бива да се срамуваме да ги открием пред духовника, защото и той е човек със същите слабости, както мнозина, но е облечен в благодатна сила, за да връзва и развързва нашите съгрешения.
Има два недъга или два вида болести, които са причина за нашата неразкаяност и за постоянстването ни в някои грехове. Първият недъг е пълното отчаяние в спасението ни, а вторият - прекомерното упование на Божието милосърдие."

...защото буквата убива, а духът животвори. ап Павел

Изключителен филм. Ей, батка, връщаш ме много години назад, към една "бяла" нощ.

Кога ли пуснаха "Покаяние" в София?... През 89-та или нещо такова, и то мнооого късно вечерта. Хем, разбираш ли, афишират “гласност и перестройка”, хем прожекцията свършва в час, когато зрителите трябва да се прибират без помощта на градския транспорт. Такъв един смешен филтър измислиха болшевиците. Естествено, безрезултатно. Салонът бе пълен. А нощният преход до дома се оказа дори услуга. Имах 2-3 часа часа за спокойно размишление в/у филма, безумието на режима и промените в статуквото. Патрулиращите куки ме спираха, грижливо разпитваха и записваха в разни тефтерчета, а аз почти се изкушавах да им покажа среден пръст и да кажа: ей, глупаци, наистина идва ново време.

Подобни събития (като “Покаяние”) бяха капка вода за умиращите от жажда в пустинята, дет се вика. Не знам обаче как- и дали въобще- биха го пълнокръвно оценили хора, които не са изпитали диктат на безбожни простаци, и не знаят от опит какво означава хапче надежда в смъртоносната гнусотия на соца.

Последната реплика, доколкото помня, беше нещо от рода: "А за какво има улица, щом не води до храма?"

Да, по-добре едва ли може да се каже. Хапче надежда в безбожието на соца. Силен и въздействащ филм беше.

Беше? Соца? ...... "Покаяние" е филм, който ще остане завинаги на най-почетните места в историята на киното, Тенгиз Абуладзе също, макар да съм гледал само този негов филм - тъй като други преведени така и не съм намирал - останах без думи още преди да е свършил и все още не мога да си навия да го гледам втори път. Не знам как се е справил с другите му произведения, но и само този филм е повече от предостатъчен, за да ........ за да замълча, че просто се чувствам прекалено невеж и плитък, за да го коментирам.

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни

"Дървото на желанията" го има в ютуба.

[линк] - вярно, че четецът на руски е доста странно нещо, но все пак се разбира. Филмът е уникален.

[линк]