Битката при Аргенторат
1 отговора
0 прегледа
Битката при Аргенторат
Битката при Аргенторат /съвр. Страсбург/ е сражение между римските войски, командвани от цезар Флавий Клавдий Юлиан и превъзхождащите го по численост пълчища на алеманите, оглавени от Хнодомар. Според описанието на Амиан Марцелин, вероятно станала през август 357 г. и решила изхода на римо-германската война 356-360 г.
Предисловие
В годините на гражданската война /351-353 г./ между узурпатора Магненций и император Констанций II, алеманите завладяли Рейнския лимес и част от Галия. Срещ у тях били изпратени римски войски, но всички опити да изтласкат германците отвъд реката завършили с неуспех. Алеманите били господари на територията между Горен Рейн и Горен Дунав, а франките се разпореждали по Долен Рейн. През 355 г. Констанций назначил братовчед си Юлиан /който нямал никакъв военен опит/ за цезар на Галия и Британия, възлагайки на него задачата да усмири варварите.
Но Юлиан се проявил като способен пълководец. През лятото на 356 г. той навлязъл в Галия с малка армия, успял да унищожи в малки схватки разпръснатите германски шайки и удържал първата си по-значителна победа при Бротомаг.
Римското командование през 357 г. планирало да проведе голяма настъпателна операция срещу алеманите. Юлиан трябвало да атакува противника откъм Рейн, а другият пълководец Барбацион – от страната на Дунава. Алеманите успяли да заобиколят двете римски армии и да нахлуят дълбоко в Галия чак до Лугудунум /дн. Лион/. Юлиан обаче ги последвал и унищожил голяма част от тях. Много от варварите се пръснали по рейнските острови, затова римските помощни войски и флота организирали прочистване и унищожаване на укрилите се там бегълци. Барбацион по всякакъв начин се опитвал да противодейства на Юлиан и да предотврати обкръжението на основните сили на противника. Според Амиан Марцелин той бил подкупен от германците и вероятно това довело до поражението на неговия корпус от 25 000 души от алеманите.
В навечерието на сражението
Юлиан останал сам армия от 13,000 човека. От приблизителното описание на Амиан, можем да заключим, че в нея участали следните поделения:
Легиони: Ioviani, Herculiani, Primani, Moesiaci (I), Moesiaci (II). Легионите в късната армия били отряди от по 1000 човека.
Ауксилия /помощни войски/ от по 500 човека: елитните отряди на Batavi, Reges, Cornuti, Brachiati, Celtae, Heruli и Petulantes, които били съставени в по-голямата си част от варвари на римска служба.
Вексилации от по 500 човека: кавалерийски отряди от тежковъоръжени конници – катафракти - Equites cataphractarii /две подразделения/, Equites Gentiles, Equites scutarii и леки конни стрелци - Equites Dalmatae и Equites sagittarii.
Юлиан имал и конен отряд от 200 схолария – неговата лична охрана.
Седемте алемански вожда, командвани от Хнодомар успели да съберат при Аргенторат 35 000 воина /от тях 6000 кавалерия/. От дезертьори те узнали за малобройността на Юлиановата войска и поискали да се признаят завоеванията им в Галия като не предполагали, че той ще се осмели да встъпи в бой с тях.
След като завършила строежа на укрепленията по поречието на среден Рейн, армията на Юлиан изминала 32 км. и разбила лагера си близо до алеманския. Войниците му обаче негодували и искали веднага да влязат в бой, но Юлиан им наредил да отпочинат и да съхранят силите си за другия ден. Въпреки че назрявало наподчинение и сред висшите чинове във войската, Юлиан успял да овладее ситуацията и да затегне дисциплината.
Битката
Поради понякога двусмисленото описание на битката от Амиан, реконструкцията й е ориентировъчна. На сутринта Юлиан произнесъл реч, посрещната с въодушевение от войската му. След това армията му напреднала към избраното от Хнодомар място на сражение – леко полегат хълм на няколко километра от река Рейн, покрит с жито. Германският вожд бил предупреден от съгледвачите си за приближаването на римляните и построил войската си на билото на хълма, за да им даде предимство при атака. Десният фланг на войските му опирал в гора, където в засада били разположени допълнителни отряди. Германците изградили и ровове, за да препятстват римското настъпление. Тук командвал племенникът на Хнодомар – Серапион, който въпреки младостта си бил утвърден военен авторитет. Самият Хнодомар, наясно със заплахата от римската тежка кавалерия, командвал левия фланг на германците, където разположил цялата си конница, между които скрил и лека пехота. Комбинираните действия между пехотинец и конник са изпитана германска тактика още от 1 в. и те успешно се противопоставят на по-добре въоръжения и защитен противник, както отбелязва Амиан. Строят на германците вероятно бил разделен на отряди /pagi/ от по 800 човека, командвани от 5 вожда и 10 принца.
От своя страна Юлиан разположил пехотата си в две линии, на широко разстояние една от друга, всяка с по няколко редици дълбоки. Това била стандартна римска тактика: задната линия е резерва, които е в състояние да се намеси ако врагът заплашва да пробие предната, както и да се възползва от възможностите, които възникват /например да направи обход и да обкръжи противника/. Четири легиона били строени в първата линия, а фланговете им според Амиан били прикрити от по два отряда помощни войски. Задната линия била съставена от легиона на приманите и помощни части. Стрелците по време на битка се разполагали зад тежковъоръжената линия и стреляли по парабола в редиците на враговете.
Самият Юлиан с 200-те си конника явно се намирал между двете линии, за да дава наставления и да поддържа духа на войниците в критичните точки. На дясното крило на римляните била събрана цялата тежка кавалерия, на която Юлиан много разчитал да осъществи бърз пробив в редиците на противника и да реши веднага изхода на битката в своя полза.
След като двете армии били строени по този начин алеманите поискали от вождовете си да слязат от конете и да се бият в строя с тях. Хнодомар и другите се подчинили, но по този начин германското ръководство изгубило мобилността си и не можело да реагира бързо на проментливата обстановка по време на боя.
Сражението започнало със обстрел и съвместно нападение на германската кавалерия и пехота върху римските катафракти. Тактиката на германците дала резултат – няколко ездача били свалени, командващият поделението бил убит, а римляните се паникьосали и разбягали. Пълното помитане на дясното крило било предотвратено от помощните войски на Корнутите и Брахиатите, които удържали строя си плътен. Катафрактите били спрени с укори от Юлиан и се прегрупирали зад пехотната линия. Според Зосим един от отрядите, който не се подчинил и отказал да се върне в боя, впоследствие бил наказан да носи женски дрехи.
Въпреки, че римската кавалерия била неутрализирана, германските конници не успели да се възползват и да заобиколят римския фланг, тъй като на помощ там се притекли помощните войски от втора линия – Batavi и Reges. Но в центъра германците, окрилени от успеха на лявото крило, атакували яростно римската линия, с надеждата да пробият стената от щитове, използвайки физическата си сила и численото превъзходство. Римляните обаче запазили строя си като направили дори костенурка, обсипвайки врага с многочислени метателни оръжия и нанасяйки му тежки загуби.
В отчаян опит да вземат превес в битката елитното германско поделение, съставено от отбрани воини, предвождани от вождовете си, вероятно направили клин или т. нар. свинска глава /caput porcinum/, с което успели да пробият първата редица. Въпреки това линията на римляните не се разпаднала и двете половини съумели да запазят строя си. Пробилите германци били посрещнати от втората линия, оглавена от легиона на приманите. Те изтласкали оределия и обезкървен противник обратно и запълнили пролуката.
На левия фланг пълководецът Север командващ три поделения помощни войски, заподозрял засадата в гората запазил изходната си позиция. Амиан не споменава повече участието му битката, но най-вероятно той се е присъединил към другарите си от центъра в победното им настъпление срещу бягащия противник.
След упорита ръкопашна схватка постепенно римските флангове обхванали германците, които сломени от понесените загуби в края на краищата побягнали в безпорядък, преследвани и избивани от римляните. Много от тях били посечени от римската кавалерия и пехота /според Амиан на полето останали 6000 човека/, а голяма част панически се издавила при опит да преплуват Рейн. Либаний посочва общо число на загиналите – 8000.
Римляните изгубили 243 войника и 4 трибуна /двама от които командвали катафрактите/.
Последствия
Хнодомар със свитата си се опитал да се спаси в бившата римска крепост Конкордия /на около 40 км. от Аргенторат/, където бил приготвил в случай на поражение съдове за евакуация през реката. Отрядът му обаче бил настигнат от римляните и се предал. Помилван от Юлиан, германският вожд бил изпратен в двора на Констанций в Милан, където не след дълго умрял.
След решителната си победа Юлиан бил провъзгласен от въодушевената си войска за Август /император/, но отказал титлата, опасявайки се, че така ще възбуди завистта на Констанций II.
Римляните възстановили разрушените укрепления по Рейн и дори прехвърлили реката, опустошавайки владенията на алеманите. Категоричната победа на римското оръжие усмирила варварите по Рейнският лимес за близо 50 години.
Предисловие
В годините на гражданската война /351-353 г./ между узурпатора Магненций и император Констанций II, алеманите завладяли Рейнския лимес и част от Галия. Срещ у тях били изпратени римски войски, но всички опити да изтласкат германците отвъд реката завършили с неуспех. Алеманите били господари на територията между Горен Рейн и Горен Дунав, а франките се разпореждали по Долен Рейн. През 355 г. Констанций назначил братовчед си Юлиан /който нямал никакъв военен опит/ за цезар на Галия и Британия, възлагайки на него задачата да усмири варварите.
Но Юлиан се проявил като способен пълководец. През лятото на 356 г. той навлязъл в Галия с малка армия, успял да унищожи в малки схватки разпръснатите германски шайки и удържал първата си по-значителна победа при Бротомаг.
Римското командование през 357 г. планирало да проведе голяма настъпателна операция срещу алеманите. Юлиан трябвало да атакува противника откъм Рейн, а другият пълководец Барбацион – от страната на Дунава. Алеманите успяли да заобиколят двете римски армии и да нахлуят дълбоко в Галия чак до Лугудунум /дн. Лион/. Юлиан обаче ги последвал и унищожил голяма част от тях. Много от варварите се пръснали по рейнските острови, затова римските помощни войски и флота организирали прочистване и унищожаване на укрилите се там бегълци. Барбацион по всякакъв начин се опитвал да противодейства на Юлиан и да предотврати обкръжението на основните сили на противника. Според Амиан Марцелин той бил подкупен от германците и вероятно това довело до поражението на неговия корпус от 25 000 души от алеманите.
В навечерието на сражението
Юлиан останал сам армия от 13,000 човека. От приблизителното описание на Амиан, можем да заключим, че в нея участали следните поделения:
Легиони: Ioviani, Herculiani, Primani, Moesiaci (I), Moesiaci (II). Легионите в късната армия били отряди от по 1000 човека.
Ауксилия /помощни войски/ от по 500 човека: елитните отряди на Batavi, Reges, Cornuti, Brachiati, Celtae, Heruli и Petulantes, които били съставени в по-голямата си част от варвари на римска служба.
Вексилации от по 500 човека: кавалерийски отряди от тежковъоръжени конници – катафракти - Equites cataphractarii /две подразделения/, Equites Gentiles, Equites scutarii и леки конни стрелци - Equites Dalmatae и Equites sagittarii.
Юлиан имал и конен отряд от 200 схолария – неговата лична охрана.
Седемте алемански вожда, командвани от Хнодомар успели да съберат при Аргенторат 35 000 воина /от тях 6000 кавалерия/. От дезертьори те узнали за малобройността на Юлиановата войска и поискали да се признаят завоеванията им в Галия като не предполагали, че той ще се осмели да встъпи в бой с тях.
След като завършила строежа на укрепленията по поречието на среден Рейн, армията на Юлиан изминала 32 км. и разбила лагера си близо до алеманския. Войниците му обаче негодували и искали веднага да влязат в бой, но Юлиан им наредил да отпочинат и да съхранят силите си за другия ден. Въпреки че назрявало наподчинение и сред висшите чинове във войската, Юлиан успял да овладее ситуацията и да затегне дисциплината.
Битката
Поради понякога двусмисленото описание на битката от Амиан, реконструкцията й е ориентировъчна. На сутринта Юлиан произнесъл реч, посрещната с въодушевение от войската му. След това армията му напреднала към избраното от Хнодомар място на сражение – леко полегат хълм на няколко километра от река Рейн, покрит с жито. Германският вожд бил предупреден от съгледвачите си за приближаването на римляните и построил войската си на билото на хълма, за да им даде предимство при атака. Десният фланг на войските му опирал в гора, където в засада били разположени допълнителни отряди. Германците изградили и ровове, за да препятстват римското настъпление. Тук командвал племенникът на Хнодомар – Серапион, който въпреки младостта си бил утвърден военен авторитет. Самият Хнодомар, наясно със заплахата от римската тежка кавалерия, командвал левия фланг на германците, където разположил цялата си конница, между които скрил и лека пехота. Комбинираните действия между пехотинец и конник са изпитана германска тактика още от 1 в. и те успешно се противопоставят на по-добре въоръжения и защитен противник, както отбелязва Амиан. Строят на германците вероятно бил разделен на отряди /pagi/ от по 800 човека, командвани от 5 вожда и 10 принца.
От своя страна Юлиан разположил пехотата си в две линии, на широко разстояние една от друга, всяка с по няколко редици дълбоки. Това била стандартна римска тактика: задната линия е резерва, които е в състояние да се намеси ако врагът заплашва да пробие предната, както и да се възползва от възможностите, които възникват /например да направи обход и да обкръжи противника/. Четири легиона били строени в първата линия, а фланговете им според Амиан били прикрити от по два отряда помощни войски. Задната линия била съставена от легиона на приманите и помощни части. Стрелците по време на битка се разполагали зад тежковъоръжената линия и стреляли по парабола в редиците на враговете.
Самият Юлиан с 200-те си конника явно се намирал между двете линии, за да дава наставления и да поддържа духа на войниците в критичните точки. На дясното крило на римляните била събрана цялата тежка кавалерия, на която Юлиан много разчитал да осъществи бърз пробив в редиците на противника и да реши веднага изхода на битката в своя полза.
След като двете армии били строени по този начин алеманите поискали от вождовете си да слязат от конете и да се бият в строя с тях. Хнодомар и другите се подчинили, но по този начин германското ръководство изгубило мобилността си и не можело да реагира бързо на проментливата обстановка по време на боя.
Сражението започнало със обстрел и съвместно нападение на германската кавалерия и пехота върху римските катафракти. Тактиката на германците дала резултат – няколко ездача били свалени, командващият поделението бил убит, а римляните се паникьосали и разбягали. Пълното помитане на дясното крило било предотвратено от помощните войски на Корнутите и Брахиатите, които удържали строя си плътен. Катафрактите били спрени с укори от Юлиан и се прегрупирали зад пехотната линия. Според Зосим един от отрядите, който не се подчинил и отказал да се върне в боя, впоследствие бил наказан да носи женски дрехи.
Въпреки, че римската кавалерия била неутрализирана, германските конници не успели да се възползват и да заобиколят римския фланг, тъй като на помощ там се притекли помощните войски от втора линия – Batavi и Reges. Но в центъра германците, окрилени от успеха на лявото крило, атакували яростно римската линия, с надеждата да пробият стената от щитове, използвайки физическата си сила и численото превъзходство. Римляните обаче запазили строя си като направили дори костенурка, обсипвайки врага с многочислени метателни оръжия и нанасяйки му тежки загуби.
В отчаян опит да вземат превес в битката елитното германско поделение, съставено от отбрани воини, предвождани от вождовете си, вероятно направили клин или т. нар. свинска глава /caput porcinum/, с което успели да пробият първата редица. Въпреки това линията на римляните не се разпаднала и двете половини съумели да запазят строя си. Пробилите германци били посрещнати от втората линия, оглавена от легиона на приманите. Те изтласкали оределия и обезкървен противник обратно и запълнили пролуката.
На левия фланг пълководецът Север командващ три поделения помощни войски, заподозрял засадата в гората запазил изходната си позиция. Амиан не споменава повече участието му битката, но най-вероятно той се е присъединил към другарите си от центъра в победното им настъпление срещу бягащия противник.
След упорита ръкопашна схватка постепенно римските флангове обхванали германците, които сломени от понесените загуби в края на краищата побягнали в безпорядък, преследвани и избивани от римляните. Много от тях били посечени от римската кавалерия и пехота /според Амиан на полето останали 6000 човека/, а голяма част панически се издавила при опит да преплуват Рейн. Либаний посочва общо число на загиналите – 8000.
Римляните изгубили 243 войника и 4 трибуна /двама от които командвали катафрактите/.
Последствия
Хнодомар със свитата си се опитал да се спаси в бившата римска крепост Конкордия /на около 40 км. от Аргенторат/, където бил приготвил в случай на поражение съдове за евакуация през реката. Отрядът му обаче бил настигнат от римляните и се предал. Помилван от Юлиан, германският вожд бил изпратен в двора на Констанций в Милан, където не след дълго умрял.
След решителната си победа Юлиан бил провъзгласен от въодушевената си войска за Август /император/, но отказал титлата, опасявайки се, че така ще възбуди завистта на Констанций II.
Римляните възстановили разрушените укрепления по Рейн и дори прехвърлили реката, опустошавайки владенията на алеманите. Категоричната победа на римското оръжие усмирила варварите по Рейнският лимес за близо 50 години.
Редактирано от Last Roman на
в отговор на Aulus Vitellius Celsus
#2
Re: Битката при Аргенторат
Ammianus Marcellinus. Res Gestae, КНИГА XVI, години 356—357
18. И ето, когато старшите и младшите офицери считали момента за най-подходящ за започването на битката и всеобщата възбуда не отслабвала, изведнъж един знаменосец възкликнал: „Тръгвай щастливи Цезарю натам, накъдето те води благосклонната съдба. В твое лице са съчетани храбростта и ума. Върви пред нас като предвещаващ щастието храбър воин. Ти от опит ще видиш какво могат да направят въодушевените от силата си войници пред очите на нашия войнствен предводител, непосредствен свидетел на подвизите ни, стига да имаме помощта на всевишния Бог“.
19. След този възглас вече нямало време за отлагане. Войските настъпили и достигнали до полегат хълм недалеч от Рейн, покрит с вече узряла пшеница. От върха му побягнали трима конници – вражески разузнавачи, които побързали при своите, за да ги предупредят за приближаващата римска войска. Един техен пехотинец, който не успял да се оттегли навреме, бил хванат от бързо напредналите наши и разказал, че германците преминали реката три дни и три нощи.
20. Когато нашите видели, че враговете са близо и се построяват в клинове, те спрели и се наредили в несъкрушима стена, съставена от хората от първа линия – линията от ветераните със знамената им.
21. И когато те видели, че цялата наша конница е построена срещу тях отдясно /както им бил съобщил един дезертьор/, то те събрали всички конни части и ги разположили в компактна маса срещу нашите отляво на строя им. Сред конниците те разположили лека пехота, което било напълно целесъобразно.
22. Те знаят, че конника, независимо от опитността си, държейки юзда в едната си ръка и копие в другата не може да причини вреда на нашия клибанарий /нашия закован в желязо воин/, а пехотинецът, по време на опасност /когато вниманието на сражаващия се е приковано върху противника му, незабелязано може да пропълзи и да нанесе удар по коня, сваляйки така конника и можещ без затруднения след това да го убие.
23. Построени по такъв начин варварите укрепили десния си фланг с хитро прикрити засади. Предводителите на всичките войнствени и диви пълчища били Хнодомарий и Серапион, чиято власт била по-голяма от тази на останалите царе.
24. Престъпният инициатор на тази война – Хнодомарий, с тъмночервен гребен на главата, разчитайки на силата си, смело предвождал лявото крило, където се предполагало, че ще бъде най-ожесточената битка. Конят под него бил разпенен, в ръката си стискал копие с ужасяващи размери, блясъкът на оръжията му се виждал от всички страни; преди той бил храбър войник, а сега – пълководец, превъзхождащ всички останали.
25. Дясното крило било водено от Серапион, тогава още младеж, с едва набола брада, но деятелен и енергичен за годините си. Той бил син на брата на Хнодомарий – Медерих, който целия си живот проявявал към Рим голямо предателство. Името си получил от това, че баща му бил дълги години заложник в Галия, запознал се с някои елински таинства и дал на сина си това име /Серапион/, вместо предишното Агенарих.
26. След него следвали близките по власт царе наброй пет, десет принца, голямо количество благородници и 35 000 войни, събрани от различни племена – наети или по договор за взаимна помощ.
27. При страшния звук на тръбите Север, командващият лявото крило на римляните се приближил към рововете, служещи за прикритие на неприятелите. По техни планове оттам трябвало да се появят внезапно легналите в засада, за да объркат строя ни. Север спокойно спрял и, подозирайки военна хитрост, нито настъпил, нито отстъпил.
28. Жадуващ за велики премеждия Цезар видял това и със свита от 200 конника препуснал към пехотата, за да се обърне, както било необходимо в опасен момент, към хората.
29. ... Той препускал сред летящите вражески стрели, съблюдавайки при това предпазливост и призовавайки към храбри подвизи познати и непознати:
30. „Дойде моментът за битка, отдавна желана от мен и от вас, която вие по-рано сами искахте с вашите буйни призиви за бой“.
31. А когато наближавал другите, строени във втора линия, то казвал така: „Ето, другари, настана отдавна чакания ден, който ни задължава да върнем подобаващия блясък на римската държава, измивайки от нея петната на предишния позор. Ето ги варварите, които поради своята ярост и диво безумие се осмелиха да потеглят срещу нашата доблест и на своя погибел.
32. Той подравнил строя на старите бойци, калени от продължителна служба и ги поощрявал с такива думи: „Напред, смели мъже, и да отстраним с храброст, която е необходима сега нанесеният на армията ни ущърб....“
33. А към тези, които лекомислено настоявали за сигнала за бой, от които се опасявал, че те със безпокойните си придвижвания нарушават дисциплината, той се обръщал така: „Моля ви, да не помрачите славата на идващата победа с прекалено усърдно преследване на бягащия враг, но нека и никой не отстъпва без крайна необходимост. Ако вие побегнете, то и аз, разбира се ще ви изоставя, но ако посичате врага в гръб, и аз ще съм неразделно с вас, ако вие разбира се ще държите и тогава предусмотрително“
34. Повтаряйки многократно подобни обещания пред войниците, Юлиан построил по-голямата част от армията пред първата линия на варварите. Изведнъж алеманите се разразили с негодуващи викове. Те едногласно искали принцовете им да слязат от конете и да застанат в строя с тях, за да не могат да избягат в случай на неуспех и да изоставят хората си.
35. Разбирайки за това, Хонодомарий сам слязъл от коня и неговия пример веднага бил последван и от останалите. Никой от тях не се съмнявал, че победата ще е на тяхна страна.
36. И ето, след обичайния сигнал на тръбите в началото на боя, двете страни се сблъскали неудържимо. Отначало полетели стрели и германците се втурнали напред с бърз бяг, без да мислят за предпазливост. Размахвайки оръжие в десните си ръце те се хвърлили, скърцайки със зъби върху кавалерийските ни турми /отреди/; развяващите се коси от крайното им ожесточение били настръхнали, а очите блестяли от ярост. Нашите воини не отстъпили, закривайки главите си със щитове, те устрашили враговете си, размахвайки мечове и сипейки смъртоносни изстрели.
37. В разгара на сражението конниците храбро държали плътния си строй, а пехотата укрепвала фланговете си, образувайки стена от сключени щитове. Вдигнали се гъсти облаци от прах и сражаващите се се придвижвали от място на място: нашите ту оказвали съпротива, ту отстъпвали. Някои варвари - опитни бойци, падайки на едно коляно се опитвали така да отблъснат врага. Упорството и от двете страни било голямо. Ръка срещала ръка, щит се удрял в щит, небето се огласяло от крясъците на тържествуващите и падащите. В това време, докато лявото крило, настъпвайки отхвърлило със силен натиск напиращите германци, и с гръмки викове напредвало срещу варварите, нашата кавалерия на десния фланг, изведнъж безредно се оттеглила назад. Но първата линия на бягащите била задържана от последните и прикритата в това време от легионите конница се прегрупирала и отново влязла в бой.
38. Това /оттеглянето/ станало, тъй като по време на престрояването клибанариите видели, че командирът им е леко ранен, а един от другарите им, изхвърлен от падналия си кон, бил смазан от тежестта на доспехите си. Те се разпръснали и щели да предизвикат пълна бъркотия, стъпквайки пехотата, ако последната, събирайки в тесен строй, не устояла на едно място.
39. Когато Цезар отдалеч видял, че конницата търси спасение с бягство, той препуснал с все сили и я задържал, все едно залоствайки врата. Познавайки го по прикрепения към върха на копието пурпурен плат – остатъкът от разкъсания дракон /военно знаме/, трибунът на една от турмите се спрял и смутен и бледен побързал назад, за да възстанови бойната линия.
40. И както обикновено се постъпва при съмнителни обстоятелства, Цезар ги упрекнал меко: „Накъде отстъпваме, храбреци мои? Или вие не знаете, че бягството, което никога не донася спасение, показва само глупостта на тези, които предприемат този безполезен опит? Да се върнем към нашите, поне за да споделим бъдещата им слава, щом неразумно сме ги оставили в борбата им за благото на държавата“.
41. С тези благи думи той върнал всички към изпълнението на воинския им дълг, вземайки пример /без да говорим за различията/ от древния Сула. Когато последният, изтощен в тежката битка срещу Архелай, пълководецът на Митридат, бил изоставен от всички свои войници, то се устремил към първата линия, хванал знамето и хвърляйки го срещу врага извикал: „Вървете си вие, които бях избрал за другари в опасността и ако ви попитат къде е останал вашият пълководец , отговорете така: В Беотия, един проливайки в бой кръвта си за всички нас“.
42. Когато алеманите отблъснали нашата конница, те се нахвърлили върху пехотния строй, надявайки се че сега, когато бодростта на съпротивата е сломена, те ще успеят и него да отхвърлят назад.
43. Но при сблъсъка лице в лице боят дълго вървял с равни шансове за успех и за двете страни. Корнутите и брахиатите /римски поделения/, калени в боеве и вдъхвайки страх само с външния си вид, надигнали страшен боен вик. Започвайки с тихо мърморене и постепенно усилвайки се, този вик достига силата на звука на вълните, разбиващи се в крайбрежните скали. Дротиците и стрелите свистейки летели като облак от едната и от другата страна и сред плътната прах, вдигната от движението на хората, се кръстосали мечове и се сблъскали тела.
44. Горящи от гняв варварите растроили редовете си и се стараели удряйки с мечовете си да разбият заслона от щитове подобно на костенурка закриващ нашите.
45. Забелязвайки това, на помощ на другарите си бързо се притекли батавите с „царете“ (страшен отряд, който може да изтръгне намиращите се в крайна опасност от лапите на смъртта, ако случаят благоволи) и ужасно отеквали тръбите, и хората се биели напрягайки всички сили.
46. Но алеманите, яростно встъпили в бой, все повече въодушевявайки се и в порива на беса си били готови да унищожат всичко, изпречило се на пътя им. Като облак продължавали да летят копия, дротици и стрели с железни върхове, в боя лице в лице се биели с ками, мечове разбивали брони, ранените, незагубили още цялата си кръв се вдигали, за да се бият с още с по-голямо настървение.
47. Тук равни се срещнали с равни: алеманите били по-силни тялом и по-високи, нашите – по-ловки, благодарение на огромния си опит; те – диви и буйни, нашите – спокойни и внимателни; те разчитали на огромния си ръст, нашите – на храбростта си.
48. Римлянинът понякога отстъпвал под натиска на оръжието, за да се вдигне отново, а алеманът, ако чувствал слабост в краката си, клякал на едното си коляно и хвърлял предизвикателство на врага – висша степен на упорство.
49. Внезапно излязъл напред отрядът от най-знатни, сред които се сражавали и царете. Съпроводен от други войници, той най-дълбоко се вклинил в нашия строй и достигнал чак до легиона на приманите, поместен в средата на бойния ни ред – тази позиция се нарича „преториански лагер“. Но нашите войници стегнали редиците си подобно на здрава кула и с голямо въодушевение подновили боя; отбягвайки от удари и прикривайки се подобно на мирмилони /вид гладиатори/ те мушкали враговете с мечове отстрани, ако той в гнева си свалял защитата си.
50. Алеманите, готови да пожертват с живота си за победата, се опитвали да пробият сгъстения ни строй. Иззад многото мъртви тела, паднали под ударите на ободрените ни войници изскачали още оцелели варвари, но донасящите се отвсякъде стонове на умиращите ги накарали да се спрат в ужас.
51. Най-накрая алеманите паднали духом: остатъка от енергията им стигнала само за бягство. Те бързали да напуснат полето по разни пътечки подобно на това как моряците и щурманите бързат да се спасят от бушуващото море, без да подбират посока. Това че спасението било по-скоро мечта, отколкото надежда, признават всички, които били там.
52. Милостивото решение на благосклонното божество било на наша страна. Ако нашите войници, поразявайки в гръб бягащите огъвали мечовете си, те грабвали мечовете на противниците си и продължавали да секат. И никой от тях не утолил жаждата си за кръв, не наситил ръката си с убийства, никой не се смилил над молещите за пощада и не го оставил жив.
53. И ето много лежали, смъртоносно наранени и желаели избавление в смъртта; други, полумъртви, с отслабващо вече дихание, търсели с угасващ взор лъч светлина; при едните главите били строшени от метателно оръжие и наклонени едва се държали върху шийния хрущял; други пък, подхлъзнали се от кръвта на ранените падали и, въпреки че не получили никаква рана, умирали затиснати от тежестта на труповете.
54. Постигнали такъв успех, победителите започнали още по-яростно да настъпват; от честите удари мечовете им се затъпявали, под краката им се въргаляли блестящи шлемове и щитове. Варварите пък, понеже камарите от трупове им преграждали пътя за отстъпление, търсели спасение в реката подир тях.
55. Войниците ни, движейки се на бегом с пълно въоръжение, без умора притискали враговете. Някои от тях, разчитайки че могат с плуване да се спасят от гибелта си, се хвърляли в реката. Предвидил със свойствената за него бърза съобразителност възможността от опасни последствия, Цезар с трибуните и другите командири удържал с викове своите, за да не се хвърлят и те, разгорещени от преследването в дълбините на бързотечащата река.
56. Подчинявайки се на тези разпореждания, нашите, стоейки на брега, поразявали германците с метателни оръжия и тези, спасили се от боя с бързия си бяг, отивали на дъното.
57. И като на някакво театрално представление, когато се отваря завесата и се откриват разни удивителни картини, така и сега без никакъв страх можеше да се видят много трагически сцени: как едните, неможещи да плуват се хващали за плуващите, как други били отнасяни от течението като дънери, как някои били погълнати от вълните, все едно и реката встъпила в борба с тях. Само малка част, плувайки на щитовете си по диагонал на течението, трудно успяли да достигнат до срещуположния бряг. Пенейки се от варварската кръв, изменилата естествения си цвят река сама би трябвало да се чуди на необичайното си наводнение.
58. В това време цар Хнодомарий намерил възможност да избяга. Промъквайки се през купчините трупове, той с неголям брой телохранители побързал да се оттегли в лагера си, който се намирал до римските укрепления Трибунка и Конкордия. Там имало предварително подготвени в случай на неуспех лодки, с които той разчитал да се оттегли в недостъпни области.
59. ...Той се оттеглял прикрил лицето си, за да не бъде разпознат. Наближавайки река Рейн, той трябвало да заобиколи заблатена местност. Тук попаднал на тресавище и паднал от коня си. Успял да се измъкне, въпреки едрото си тяло на съседен хълм и бил разпознат – начаса след него бегом се втурнала кохорта, оглавена от трибун и отцепила покрития с растителност хълм, за да не се натъкне на засада сред дърветата.
60. Виждайки това, Хнодомарий напълно изгубил самообладание, той излязъл един и се предал на милостта на победителите. Свитата му, наброяваща 200 човека и трима негови близки приятели, считащи за безчестие да преживеят царя и да не умрат за него, също се предали.
61. Тъй като в характера на варварите е залегнало да се унижават, когато изпаднат в нещастие и да се превъзнасят при щастливо стечение на обствоятелствата, Хнодомарий вървял сега като роб на чужда воля, бледен от вълнение, онемял от съзнанието за собствените си престъпления. Колко не приличал той на онзи Хнодомарий, който извършил толкова ужасни зверства в Галия и безчинствайки на пожарищата й изричал свирепите си заплахи.
62. И ето, когато с благоволението на върховното божество работата била завършена по този начин, в края на деня се чул и сигналът за отдих. Без желание се връщали назад войниците. Разположили се на брега на Рейн и ограждайки мястото на лагера повече заграждения, римляните се подкрепили с храна и сън.
63. В тази битка паднали от римска страна 243 войника и 4 офицера: трибуните на корнутите Байнобавд и Лайпсо, командирът на катафрактите Инокентий, и още един трибун, името на който не знам. От алеманите наброили 6000 трупа на полето, а голяма част от тях били погълнати от водите на реката. Възвеличен повече от заеманото от него положение и по-могъществен, поради сътворените от него подвизи, отколкото от предоставената му власт, Юлиан единодушно бил провъзгласен за Август /т. е. император – победоносен пълководец/ от цялата армия. Но той тогава порицал войниците си, наричайки постъпката им дързост и клетвено ги заверил, че не очаква такова повишение и няма никакво желание да го постигне.
18. И ето, когато старшите и младшите офицери считали момента за най-подходящ за започването на битката и всеобщата възбуда не отслабвала, изведнъж един знаменосец възкликнал: „Тръгвай щастливи Цезарю натам, накъдето те води благосклонната съдба. В твое лице са съчетани храбростта и ума. Върви пред нас като предвещаващ щастието храбър воин. Ти от опит ще видиш какво могат да направят въодушевените от силата си войници пред очите на нашия войнствен предводител, непосредствен свидетел на подвизите ни, стига да имаме помощта на всевишния Бог“.
19. След този възглас вече нямало време за отлагане. Войските настъпили и достигнали до полегат хълм недалеч от Рейн, покрит с вече узряла пшеница. От върха му побягнали трима конници – вражески разузнавачи, които побързали при своите, за да ги предупредят за приближаващата римска войска. Един техен пехотинец, който не успял да се оттегли навреме, бил хванат от бързо напредналите наши и разказал, че германците преминали реката три дни и три нощи.
20. Когато нашите видели, че враговете са близо и се построяват в клинове, те спрели и се наредили в несъкрушима стена, съставена от хората от първа линия – линията от ветераните със знамената им.
21. И когато те видели, че цялата наша конница е построена срещу тях отдясно /както им бил съобщил един дезертьор/, то те събрали всички конни части и ги разположили в компактна маса срещу нашите отляво на строя им. Сред конниците те разположили лека пехота, което било напълно целесъобразно.
22. Те знаят, че конника, независимо от опитността си, държейки юзда в едната си ръка и копие в другата не може да причини вреда на нашия клибанарий /нашия закован в желязо воин/, а пехотинецът, по време на опасност /когато вниманието на сражаващия се е приковано върху противника му, незабелязано може да пропълзи и да нанесе удар по коня, сваляйки така конника и можещ без затруднения след това да го убие.
23. Построени по такъв начин варварите укрепили десния си фланг с хитро прикрити засади. Предводителите на всичките войнствени и диви пълчища били Хнодомарий и Серапион, чиято власт била по-голяма от тази на останалите царе.
24. Престъпният инициатор на тази война – Хнодомарий, с тъмночервен гребен на главата, разчитайки на силата си, смело предвождал лявото крило, където се предполагало, че ще бъде най-ожесточената битка. Конят под него бил разпенен, в ръката си стискал копие с ужасяващи размери, блясъкът на оръжията му се виждал от всички страни; преди той бил храбър войник, а сега – пълководец, превъзхождащ всички останали.
25. Дясното крило било водено от Серапион, тогава още младеж, с едва набола брада, но деятелен и енергичен за годините си. Той бил син на брата на Хнодомарий – Медерих, който целия си живот проявявал към Рим голямо предателство. Името си получил от това, че баща му бил дълги години заложник в Галия, запознал се с някои елински таинства и дал на сина си това име /Серапион/, вместо предишното Агенарих.
26. След него следвали близките по власт царе наброй пет, десет принца, голямо количество благородници и 35 000 войни, събрани от различни племена – наети или по договор за взаимна помощ.
27. При страшния звук на тръбите Север, командващият лявото крило на римляните се приближил към рововете, служещи за прикритие на неприятелите. По техни планове оттам трябвало да се появят внезапно легналите в засада, за да объркат строя ни. Север спокойно спрял и, подозирайки военна хитрост, нито настъпил, нито отстъпил.
28. Жадуващ за велики премеждия Цезар видял това и със свита от 200 конника препуснал към пехотата, за да се обърне, както било необходимо в опасен момент, към хората.
29. ... Той препускал сред летящите вражески стрели, съблюдавайки при това предпазливост и призовавайки към храбри подвизи познати и непознати:
30. „Дойде моментът за битка, отдавна желана от мен и от вас, която вие по-рано сами искахте с вашите буйни призиви за бой“.
31. А когато наближавал другите, строени във втора линия, то казвал така: „Ето, другари, настана отдавна чакания ден, който ни задължава да върнем подобаващия блясък на римската държава, измивайки от нея петната на предишния позор. Ето ги варварите, които поради своята ярост и диво безумие се осмелиха да потеглят срещу нашата доблест и на своя погибел.
32. Той подравнил строя на старите бойци, калени от продължителна служба и ги поощрявал с такива думи: „Напред, смели мъже, и да отстраним с храброст, която е необходима сега нанесеният на армията ни ущърб....“
33. А към тези, които лекомислено настоявали за сигнала за бой, от които се опасявал, че те със безпокойните си придвижвания нарушават дисциплината, той се обръщал така: „Моля ви, да не помрачите славата на идващата победа с прекалено усърдно преследване на бягащия враг, но нека и никой не отстъпва без крайна необходимост. Ако вие побегнете, то и аз, разбира се ще ви изоставя, но ако посичате врага в гръб, и аз ще съм неразделно с вас, ако вие разбира се ще държите и тогава предусмотрително“
34. Повтаряйки многократно подобни обещания пред войниците, Юлиан построил по-голямата част от армията пред първата линия на варварите. Изведнъж алеманите се разразили с негодуващи викове. Те едногласно искали принцовете им да слязат от конете и да застанат в строя с тях, за да не могат да избягат в случай на неуспех и да изоставят хората си.
35. Разбирайки за това, Хонодомарий сам слязъл от коня и неговия пример веднага бил последван и от останалите. Никой от тях не се съмнявал, че победата ще е на тяхна страна.
36. И ето, след обичайния сигнал на тръбите в началото на боя, двете страни се сблъскали неудържимо. Отначало полетели стрели и германците се втурнали напред с бърз бяг, без да мислят за предпазливост. Размахвайки оръжие в десните си ръце те се хвърлили, скърцайки със зъби върху кавалерийските ни турми /отреди/; развяващите се коси от крайното им ожесточение били настръхнали, а очите блестяли от ярост. Нашите воини не отстъпили, закривайки главите си със щитове, те устрашили враговете си, размахвайки мечове и сипейки смъртоносни изстрели.
37. В разгара на сражението конниците храбро държали плътния си строй, а пехотата укрепвала фланговете си, образувайки стена от сключени щитове. Вдигнали се гъсти облаци от прах и сражаващите се се придвижвали от място на място: нашите ту оказвали съпротива, ту отстъпвали. Някои варвари - опитни бойци, падайки на едно коляно се опитвали така да отблъснат врага. Упорството и от двете страни било голямо. Ръка срещала ръка, щит се удрял в щит, небето се огласяло от крясъците на тържествуващите и падащите. В това време, докато лявото крило, настъпвайки отхвърлило със силен натиск напиращите германци, и с гръмки викове напредвало срещу варварите, нашата кавалерия на десния фланг, изведнъж безредно се оттеглила назад. Но първата линия на бягащите била задържана от последните и прикритата в това време от легионите конница се прегрупирала и отново влязла в бой.
38. Това /оттеглянето/ станало, тъй като по време на престрояването клибанариите видели, че командирът им е леко ранен, а един от другарите им, изхвърлен от падналия си кон, бил смазан от тежестта на доспехите си. Те се разпръснали и щели да предизвикат пълна бъркотия, стъпквайки пехотата, ако последната, събирайки в тесен строй, не устояла на едно място.
39. Когато Цезар отдалеч видял, че конницата търси спасение с бягство, той препуснал с все сили и я задържал, все едно залоствайки врата. Познавайки го по прикрепения към върха на копието пурпурен плат – остатъкът от разкъсания дракон /военно знаме/, трибунът на една от турмите се спрял и смутен и бледен побързал назад, за да възстанови бойната линия.
40. И както обикновено се постъпва при съмнителни обстоятелства, Цезар ги упрекнал меко: „Накъде отстъпваме, храбреци мои? Или вие не знаете, че бягството, което никога не донася спасение, показва само глупостта на тези, които предприемат този безполезен опит? Да се върнем към нашите, поне за да споделим бъдещата им слава, щом неразумно сме ги оставили в борбата им за благото на държавата“.
41. С тези благи думи той върнал всички към изпълнението на воинския им дълг, вземайки пример /без да говорим за различията/ от древния Сула. Когато последният, изтощен в тежката битка срещу Архелай, пълководецът на Митридат, бил изоставен от всички свои войници, то се устремил към първата линия, хванал знамето и хвърляйки го срещу врага извикал: „Вървете си вие, които бях избрал за другари в опасността и ако ви попитат къде е останал вашият пълководец , отговорете така: В Беотия, един проливайки в бой кръвта си за всички нас“.
42. Когато алеманите отблъснали нашата конница, те се нахвърлили върху пехотния строй, надявайки се че сега, когато бодростта на съпротивата е сломена, те ще успеят и него да отхвърлят назад.
43. Но при сблъсъка лице в лице боят дълго вървял с равни шансове за успех и за двете страни. Корнутите и брахиатите /римски поделения/, калени в боеве и вдъхвайки страх само с външния си вид, надигнали страшен боен вик. Започвайки с тихо мърморене и постепенно усилвайки се, този вик достига силата на звука на вълните, разбиващи се в крайбрежните скали. Дротиците и стрелите свистейки летели като облак от едната и от другата страна и сред плътната прах, вдигната от движението на хората, се кръстосали мечове и се сблъскали тела.
44. Горящи от гняв варварите растроили редовете си и се стараели удряйки с мечовете си да разбият заслона от щитове подобно на костенурка закриващ нашите.
45. Забелязвайки това, на помощ на другарите си бързо се притекли батавите с „царете“ (страшен отряд, който може да изтръгне намиращите се в крайна опасност от лапите на смъртта, ако случаят благоволи) и ужасно отеквали тръбите, и хората се биели напрягайки всички сили.
46. Но алеманите, яростно встъпили в бой, все повече въодушевявайки се и в порива на беса си били готови да унищожат всичко, изпречило се на пътя им. Като облак продължавали да летят копия, дротици и стрели с железни върхове, в боя лице в лице се биели с ками, мечове разбивали брони, ранените, незагубили още цялата си кръв се вдигали, за да се бият с още с по-голямо настървение.
47. Тук равни се срещнали с равни: алеманите били по-силни тялом и по-високи, нашите – по-ловки, благодарение на огромния си опит; те – диви и буйни, нашите – спокойни и внимателни; те разчитали на огромния си ръст, нашите – на храбростта си.
48. Римлянинът понякога отстъпвал под натиска на оръжието, за да се вдигне отново, а алеманът, ако чувствал слабост в краката си, клякал на едното си коляно и хвърлял предизвикателство на врага – висша степен на упорство.
49. Внезапно излязъл напред отрядът от най-знатни, сред които се сражавали и царете. Съпроводен от други войници, той най-дълбоко се вклинил в нашия строй и достигнал чак до легиона на приманите, поместен в средата на бойния ни ред – тази позиция се нарича „преториански лагер“. Но нашите войници стегнали редиците си подобно на здрава кула и с голямо въодушевение подновили боя; отбягвайки от удари и прикривайки се подобно на мирмилони /вид гладиатори/ те мушкали враговете с мечове отстрани, ако той в гнева си свалял защитата си.
50. Алеманите, готови да пожертват с живота си за победата, се опитвали да пробият сгъстения ни строй. Иззад многото мъртви тела, паднали под ударите на ободрените ни войници изскачали още оцелели варвари, но донасящите се отвсякъде стонове на умиращите ги накарали да се спрат в ужас.
51. Най-накрая алеманите паднали духом: остатъка от енергията им стигнала само за бягство. Те бързали да напуснат полето по разни пътечки подобно на това как моряците и щурманите бързат да се спасят от бушуващото море, без да подбират посока. Това че спасението било по-скоро мечта, отколкото надежда, признават всички, които били там.
52. Милостивото решение на благосклонното божество било на наша страна. Ако нашите войници, поразявайки в гръб бягащите огъвали мечовете си, те грабвали мечовете на противниците си и продължавали да секат. И никой от тях не утолил жаждата си за кръв, не наситил ръката си с убийства, никой не се смилил над молещите за пощада и не го оставил жив.
53. И ето много лежали, смъртоносно наранени и желаели избавление в смъртта; други, полумъртви, с отслабващо вече дихание, търсели с угасващ взор лъч светлина; при едните главите били строшени от метателно оръжие и наклонени едва се държали върху шийния хрущял; други пък, подхлъзнали се от кръвта на ранените падали и, въпреки че не получили никаква рана, умирали затиснати от тежестта на труповете.
54. Постигнали такъв успех, победителите започнали още по-яростно да настъпват; от честите удари мечовете им се затъпявали, под краката им се въргаляли блестящи шлемове и щитове. Варварите пък, понеже камарите от трупове им преграждали пътя за отстъпление, търсели спасение в реката подир тях.
55. Войниците ни, движейки се на бегом с пълно въоръжение, без умора притискали враговете. Някои от тях, разчитайки че могат с плуване да се спасят от гибелта си, се хвърляли в реката. Предвидил със свойствената за него бърза съобразителност възможността от опасни последствия, Цезар с трибуните и другите командири удържал с викове своите, за да не се хвърлят и те, разгорещени от преследването в дълбините на бързотечащата река.
56. Подчинявайки се на тези разпореждания, нашите, стоейки на брега, поразявали германците с метателни оръжия и тези, спасили се от боя с бързия си бяг, отивали на дъното.
57. И като на някакво театрално представление, когато се отваря завесата и се откриват разни удивителни картини, така и сега без никакъв страх можеше да се видят много трагически сцени: как едните, неможещи да плуват се хващали за плуващите, как други били отнасяни от течението като дънери, как някои били погълнати от вълните, все едно и реката встъпила в борба с тях. Само малка част, плувайки на щитовете си по диагонал на течението, трудно успяли да достигнат до срещуположния бряг. Пенейки се от варварската кръв, изменилата естествения си цвят река сама би трябвало да се чуди на необичайното си наводнение.
58. В това време цар Хнодомарий намерил възможност да избяга. Промъквайки се през купчините трупове, той с неголям брой телохранители побързал да се оттегли в лагера си, който се намирал до римските укрепления Трибунка и Конкордия. Там имало предварително подготвени в случай на неуспех лодки, с които той разчитал да се оттегли в недостъпни области.
59. ...Той се оттеглял прикрил лицето си, за да не бъде разпознат. Наближавайки река Рейн, той трябвало да заобиколи заблатена местност. Тук попаднал на тресавище и паднал от коня си. Успял да се измъкне, въпреки едрото си тяло на съседен хълм и бил разпознат – начаса след него бегом се втурнала кохорта, оглавена от трибун и отцепила покрития с растителност хълм, за да не се натъкне на засада сред дърветата.
60. Виждайки това, Хнодомарий напълно изгубил самообладание, той излязъл един и се предал на милостта на победителите. Свитата му, наброяваща 200 човека и трима негови близки приятели, считащи за безчестие да преживеят царя и да не умрат за него, също се предали.
61. Тъй като в характера на варварите е залегнало да се унижават, когато изпаднат в нещастие и да се превъзнасят при щастливо стечение на обствоятелствата, Хнодомарий вървял сега като роб на чужда воля, бледен от вълнение, онемял от съзнанието за собствените си престъпления. Колко не приличал той на онзи Хнодомарий, който извършил толкова ужасни зверства в Галия и безчинствайки на пожарищата й изричал свирепите си заплахи.
62. И ето, когато с благоволението на върховното божество работата била завършена по този начин, в края на деня се чул и сигналът за отдих. Без желание се връщали назад войниците. Разположили се на брега на Рейн и ограждайки мястото на лагера повече заграждения, римляните се подкрепили с храна и сън.
63. В тази битка паднали от римска страна 243 войника и 4 офицера: трибуните на корнутите Байнобавд и Лайпсо, командирът на катафрактите Инокентий, и още един трибун, името на който не знам. От алеманите наброили 6000 трупа на полето, а голяма част от тях били погълнати от водите на реката. Възвеличен повече от заеманото от него положение и по-могъществен, поради сътворените от него подвизи, отколкото от предоставената му власт, Юлиан единодушно бил провъзгласен за Август /т. е. император – победоносен пълководец/ от цялата армия. Но той тогава порицал войниците си, наричайки постъпката им дързост и клетвено ги заверил, че не очаква такова повишение и няма никакво желание да го постигне.
Редактирано от Aulus Vitellius Celsus на