Има Бог
12 отговора
0 прегледа
Има Бог
Бог извърши чудеса в живота ми, аз не трябваше да съм жив, това е сто процента истина!
Ще дам пример за някои от чудесата които ме съпътстват от няколко месеца насам. С един събрат преди два-три дни отиваме да търсим една сестра (това ми звучи и на мен сектантско, но му свикнах, братя, сестри), мислехме, че се е запила. Бях ходил само веднъж до тях преди доста време, беше през нощта и не бях запомнил точно в кой блок беше. Но като отидохме се ориентирах за блока сетих се и за входа, но не знаех на кой етаж и в кой апартамент живее. Тогава се обърнах към моята висша сила в ума си като казах:
-Господи ако е волята Ти, надари ме с интуиция за да открия на къде живее Р. и се качихме с моя събрат нагоре, и той ме попита как ще я намерим, аз само му казах:-Интуиция. Друг път щях да използвам ума си, да търся логично белег за който да се хвана къде точно може да живее, но този път се доверих изцяло на Него. И така качихме се на втория етаж и там звъннах на една врата без да мисля. Никой не ми отвори. Затова звъннах на друга врата и ми отвори възрастна двойка, попитах ги:
-Знаете ли дали има Р. в този блок. И мъжа каза, ами да ей в оня апартамент живее, като ми посочи апартамента на който бях звъннал преди това. И така намерихме къде живее нашата сестра и вчера се видях с нея. Как съм открил апартамента в който живее вие ми кажете?
Друг пример:
Имах идея един човек как да реши проблемите си и се помолих да ми се обади и той веднага звънна.
Друг пример:
На сутрешната ми молитва и медитация изниква картина на това как нося две брошури от нашата църква. И тогава се молих Бог да ми подскаже кои са тия двама човека на които трябва да ги дам, явно иска да ги спаси. И тръгнах да си върша работата като забравих за тия брошури. И тогава срещам по пътя един бездомник с който бях говорил предният ден, но бях забравил да му кажа, къде може да намери спасение, подадох му брошурата и му казах, че има изход от страданията му. Той ми благодари и ме попита дали имам още една брошура за да я даде на един друг бездомник. Аз му подадох и втората. Нали за това се бях молил, Бог да ми покаже на кого трябва да дам тия брошури. Когато подминах човека сълзите ми започнаха да се стичат и аз изпитах невероятно състрадание към тия двама човека и молих Бог да ги спаси да не страдат както страдах аз.
Друг пример:
Когато за пръв път изпитах любов към Бог и му благодарих за всичко което е направил в моя живот. До мен кацна бял гълъб, и после в продължение на две седмици виждах бели гълъби в отговор на мои въпроси. Бях се уплашил мислех, че халюцинирам заведох даже един човек да види дали има бял гълъб на едно от местата на които обичах да ходя и той го видя. Обърках се още повече, почнах да въртя едни теории, че това е лъжа, че съм сбъркан. Молих Бог да спре да ми ги праща тия гълъби защото се плашех.
После се отвориха някакви зони в мен на челото в сърцето, над пъпа в слабините. Чувствам топлина в тях когато мисля в правилната посока.
Но имам високо кръвно налягане което си ми е сериозно изпитание, през което се надявам да мина.
Има Бог наистина, случиха ми се стотици подобни неща, всеки ден почти ми се случват ако ги правя нещата, както са описани в нашата програма и в Библията, аз вярвам в Исус Христос.
Не ми е лесно на моменти защото съм в началото на пътя и в момента имам високо кръвно, но ще допиша каквото съм решил да напиша. Виждам, че аз си заслужавам страданията, правил съм много глупости в тоя живот и нищо не е случайно. Но Бог ми помогна да остана трезвен, и малко по малко ме променя и ме оправя това е.
Не твърдя че съм нормален, но вече мога да живея с тая болест ли е зло ли е, тъмната ми страна ли е, подсъзнание ли е, надсъзнание ли е не знам, но има изход, това го знам със сигурност.
Желая успех на всички!
Ще дам пример за някои от чудесата които ме съпътстват от няколко месеца насам. С един събрат преди два-три дни отиваме да търсим една сестра (това ми звучи и на мен сектантско, но му свикнах, братя, сестри), мислехме, че се е запила. Бях ходил само веднъж до тях преди доста време, беше през нощта и не бях запомнил точно в кой блок беше. Но като отидохме се ориентирах за блока сетих се и за входа, но не знаех на кой етаж и в кой апартамент живее. Тогава се обърнах към моята висша сила в ума си като казах:
-Господи ако е волята Ти, надари ме с интуиция за да открия на къде живее Р. и се качихме с моя събрат нагоре, и той ме попита как ще я намерим, аз само му казах:-Интуиция. Друг път щях да използвам ума си, да търся логично белег за който да се хвана къде точно може да живее, но този път се доверих изцяло на Него. И така качихме се на втория етаж и там звъннах на една врата без да мисля. Никой не ми отвори. Затова звъннах на друга врата и ми отвори възрастна двойка, попитах ги:
-Знаете ли дали има Р. в този блок. И мъжа каза, ами да ей в оня апартамент живее, като ми посочи апартамента на който бях звъннал преди това. И така намерихме къде живее нашата сестра и вчера се видях с нея. Как съм открил апартамента в който живее вие ми кажете?
Друг пример:
Имах идея един човек как да реши проблемите си и се помолих да ми се обади и той веднага звънна.
Друг пример:
На сутрешната ми молитва и медитация изниква картина на това как нося две брошури от нашата църква. И тогава се молих Бог да ми подскаже кои са тия двама човека на които трябва да ги дам, явно иска да ги спаси. И тръгнах да си върша работата като забравих за тия брошури. И тогава срещам по пътя един бездомник с който бях говорил предният ден, но бях забравил да му кажа, къде може да намери спасение, подадох му брошурата и му казах, че има изход от страданията му. Той ми благодари и ме попита дали имам още една брошура за да я даде на един друг бездомник. Аз му подадох и втората. Нали за това се бях молил, Бог да ми покаже на кого трябва да дам тия брошури. Когато подминах човека сълзите ми започнаха да се стичат и аз изпитах невероятно състрадание към тия двама човека и молих Бог да ги спаси да не страдат както страдах аз.
Друг пример:
Когато за пръв път изпитах любов към Бог и му благодарих за всичко което е направил в моя живот. До мен кацна бял гълъб, и после в продължение на две седмици виждах бели гълъби в отговор на мои въпроси. Бях се уплашил мислех, че халюцинирам заведох даже един човек да види дали има бял гълъб на едно от местата на които обичах да ходя и той го видя. Обърках се още повече, почнах да въртя едни теории, че това е лъжа, че съм сбъркан. Молих Бог да спре да ми ги праща тия гълъби защото се плашех.
После се отвориха някакви зони в мен на челото в сърцето, над пъпа в слабините. Чувствам топлина в тях когато мисля в правилната посока.
Но имам високо кръвно налягане което си ми е сериозно изпитание, през което се надявам да мина.
Има Бог наистина, случиха ми се стотици подобни неща, всеки ден почти ми се случват ако ги правя нещата, както са описани в нашата програма и в Библията, аз вярвам в Исус Христос.
Не ми е лесно на моменти защото съм в началото на пътя и в момента имам високо кръвно, но ще допиша каквото съм решил да напиша. Виждам, че аз си заслужавам страданията, правил съм много глупости в тоя живот и нищо не е случайно. Но Бог ми помогна да остана трезвен, и малко по малко ме променя и ме оправя това е.
Не твърдя че съм нормален, но вече мога да живея с тая болест ли е зло ли е, тъмната ми страна ли е, подсъзнание ли е, надсъзнание ли е не знам, но има изход, това го знам със сигурност.
Желая успех на всички!
в отговор на maharadjata1
#2
Re: Има Бог
Ей, ще взема и аз да се пропия, та белким срещна и аз Господа. Някак пренебрегнат се чувствам иначе - на всякакви..., пардон всички се явява, само от мен се крие.
в отговор на maharadjata1
#4
Re: Има Бог
Защото за да видиш Бог трябва да си или много глупав или много пиян. По-лесно ще ми е да се напия.
в отговор на maharadjata1
#5
И аз вярвам
Благодаря ти за смелостта да споделяш, приятелю! Продължавай в същия дух и да знаеш, че много хора имаме нужда от твоята искреност и готовност за действия!
Искаше ми се още вчера да постна нещо за моята вяра, но не ми остана време. Чудя се дали да не почна поста си с извинение към по-интелигентните и независими съфорумци. Извинявайте, че вярвам! Моля Ви – не ми се сърдете и не ме смятайте за тъпак. Много ми е важно какво мисли за мен поредният присмехулко. Сън не спя да му се докарам. И много се наранявам ако не ме одобри или ме укори. Но това е тема, за която ще пиша при Стефко за плащането с картите. Що ме е толкоз грижа някой да не ме помисли за не това, за което трябва да ме помисли.
Аз вярвам във фактите, резултатите, плодовете.
Преди години като чуех вяра и ми се повдигаше. Защо? Свързвах я директно с представите, които имах. Изобщо и не се интересувах кой какви представи има, не съм и питал. Като се заговореше за Бог или за вяра, то аз изхождах от моята собствена представа. Никога не съм проучвал откъде ми е дошла тази представа и дали някой друг има нещо друго предвид като дефиниция или виждане.
Моята представа за духовността и Бог и защо мислех, че е пълно малоумие някой да вярва?
Роден съм в източноправославно семейство. Кръстен съм по обряда посред нощ, защото член дебнел из селото. Партиен. Очаквали са да бъда кръстен и са търсили цаката на майка ми и баща ми. Родителите ми, както бабите и дядовците ми, съвсем не са се срамували, че вярват. Бил съм на около пет-шест месеца. Не съм изявявал собствено желание да се присъединя към тази религиозна общност. Кръстницата направила съответното изявление вместо мен. Членовете по онова време са се грижели хората да не вярват в глупости. Не са се ограничавали само с подигравки по мегданите. И сега има прогресивни елементи, които много се засягат ако някой вземе та повярва в нещо различно каквото вярват те.
Мене тези работи не ме засягат. Не ми пречи кой в какво вярва или в какво не вярва. Не ми пречат и политически принадлежности. Целта на това писане е да споделя моят собствен опит. Ако някой иска да ме пита нещо конкретно – да пита. Да не стане така след пет години да ме обвинява, че не бил направил еди какво си, защото се заблудил от писането ми. Хаха. На крива ракета – Космосът й виновен.
За мен тези религиозни работи бяха чисти глупости. Попове, свещи, курбани, водосвети, освещавания, кръстения.
И точно в този момент съм запечатал, че Бог и вяра означават точно това – скопени и проскубани отшелници, които си блъскат тиквите с камъни в някакви пещери. Гладни и малоумни. Аз не съм малоумен. Оттам нататък всеки, който ми проговореше за вяра или Бог влизаше в една много специална графа – малоумник. Нито съм го питал този човек в какво точно вярва. Нито съм се интересувал как е повярвал. Нито съм го проверявал колко му сече пипето и какво има зад гърба си. Край – този човек за мен беше малоумник. Защо ставаше малоумник? Защото си мислех, че знам в какво вярва, как си представя Бог и колко му е умствения багаж. В моят речник вяра и здравомислие бяха антоними.
И когато за първи път прочетох нещо за АА мене ме отблъсна именно това – хората там вярват в Бог. Във Висша сила. Последното още повече не ми хареса. Но не си направих труда да попитам за какво става въпрос. Защо да питам – аз знам. Тези хора попадаха в графата малоумници. Какво повече да се говори с тях. Затова и една година не припарих до АА. Ще влизам в стада на блеещи дебили. Айде бе. Сега мога да почна да обвинявам някой, че имало такива стъпки и аз затова нали съм бил отблъснат. Да си намеря виновен – еша си нямам. Обаче това е на мегдана. Пише го много ясно – Бог такъв какъвто го разбирам. Ако за някой Бог представлява Партията – окей. Ако Бог за някой е философията му – окей. Това изобщо не е тема в АА. Разбрах го, когато се осмелих да отида в АА и да питам. Кой в какво вярва си е чисто негова работа. По същата причина си е чисто моя работа в какво вярвам и не съм длъжен да вярвам в Бога на някой друг или в липсата на Бог.
В какво точно повярвах и продължавам да вярвам – във фактите, в резултатите, в плодовете. В това вярвам. Имам моят живот преди и моят живот сега. Проста работа. Действията, които предприех доведоха до резултатите. Дадоха плод. Това са очевидни за мен факти. Други очевидни факти се случиха пред собствените ми очи – възстановените алкохолици, които през тези години дойдоха в АА, останаха в АА и предприеха Програмата за възстановяване. Това са факти. Аз вярвам в тези факти, защото ги виждам. Другите факти са 17-те алкохолика, които умряха откакто съм трезвен. По една или друга причина те не пожелаха да опитат това, което промени моят живот.
Друг факт – не съм я измислил аз тази Програма. Не я изобретявам, нито я тествам. Милиони алкохолици са възстановили живота си чрез тези Стъпки. Това са могъщи доказателства. Многобройни и неоспорими. Всеки един от тези възстановени казва следното - „Рядко сме виждали човек да се възстановява ако стриктно следва нашият път....От цялото си сърце ви молим да бъдете безстрашни и да ги следвате неотклонно от самото начало.“
От просто по-просто.
Висшата сила.
Power greater than ourselves.
Висша сила. Ей това много ме дразнеше. И то бе една от причините да науча английския и да си преведа нещата какво означават. Това нещо си го превеждам лично за себе си така - „Сила по-голяма от моята собствена“.
На мен не ми стигнаха силите да спра да пия.
На мен не ми стигнаха силите да променя живота си.
Имах нужда от повече сила, от по-голяма сила.
Най-елементарното това означава още един човек освен мен. Двама човека. Двама вече сме по-голяма сила от един. Математика. Двама алкохолика, когато сме се събрали за да останем трезви, сме по-голяма сила от всеки един от нас взети поотделно. Това е АА за мен - „Сила по-голяма от мен самия“. Чисто аритметически ако щете. Никой не може да ме задължи да вярвам в нещо, в което не искам да вярвам. И аз не мога да задължа никой да вярва в нещо, в което не иска да вярва. Но щом не мога да си преместя хладилника – моля за помощ. За повече сила. Щом не мога да си оправя колата – моля за помощ, за по-специализирана сила. Щом не мога да си пломбирам зъбите – зяпам срещу стоматолога. Вярвам му. Колкото и ретроградно да изглежда за живеещите в 21-ви век.
Вярвам във фактите. Видял съм и продължавам да виждам плодовете.
Не знам как изглежда гравитацията, но доста пъти земната твърд се е надигала и ме е трясвала по умната кратунка. Самата гравитация да съм я видял? Не съм. Няма ли гравитация? Даже и Земята я гледам, че е плоска, но добре че имам глобус.
Бог не съм го видял, но съм свидетел за Неговото мощно действия в моя живот и в живота на много хора. Свидетел съм. Видял съм фактите и мога да свидетелствам за тях. Под клетва. И съвсем нямам намерение да се извинявам на който и да било, че вярвам в Бог. С едно много важно уточнение – такъв какъвто Го разбирам. И с още по-голямо уточнение – всеки, който дойде в АА може да вярва в каквото си иска, може и да е атеист. Изобщо не е пречка. В АА има само едно единствено условие за членство - „Желанието да се спре пиенето“.
Искаше ми се още вчера да постна нещо за моята вяра, но не ми остана време. Чудя се дали да не почна поста си с извинение към по-интелигентните и независими съфорумци. Извинявайте, че вярвам! Моля Ви – не ми се сърдете и не ме смятайте за тъпак. Много ми е важно какво мисли за мен поредният присмехулко. Сън не спя да му се докарам. И много се наранявам ако не ме одобри или ме укори. Но това е тема, за която ще пиша при Стефко за плащането с картите. Що ме е толкоз грижа някой да не ме помисли за не това, за което трябва да ме помисли.
Аз вярвам във фактите, резултатите, плодовете.
Преди години като чуех вяра и ми се повдигаше. Защо? Свързвах я директно с представите, които имах. Изобщо и не се интересувах кой какви представи има, не съм и питал. Като се заговореше за Бог или за вяра, то аз изхождах от моята собствена представа. Никога не съм проучвал откъде ми е дошла тази представа и дали някой друг има нещо друго предвид като дефиниция или виждане.
Моята представа за духовността и Бог и защо мислех, че е пълно малоумие някой да вярва?
Роден съм в източноправославно семейство. Кръстен съм по обряда посред нощ, защото член дебнел из селото. Партиен. Очаквали са да бъда кръстен и са търсили цаката на майка ми и баща ми. Родителите ми, както бабите и дядовците ми, съвсем не са се срамували, че вярват. Бил съм на около пет-шест месеца. Не съм изявявал собствено желание да се присъединя към тази религиозна общност. Кръстницата направила съответното изявление вместо мен. Членовете по онова време са се грижели хората да не вярват в глупости. Не са се ограничавали само с подигравки по мегданите. И сега има прогресивни елементи, които много се засягат ако някой вземе та повярва в нещо различно каквото вярват те.
Мене тези работи не ме засягат. Не ми пречи кой в какво вярва или в какво не вярва. Не ми пречат и политически принадлежности. Целта на това писане е да споделя моят собствен опит. Ако някой иска да ме пита нещо конкретно – да пита. Да не стане така след пет години да ме обвинява, че не бил направил еди какво си, защото се заблудил от писането ми. Хаха. На крива ракета – Космосът й виновен.
За мен тези религиозни работи бяха чисти глупости. Попове, свещи, курбани, водосвети, освещавания, кръстения.
И точно в този момент съм запечатал, че Бог и вяра означават точно това – скопени и проскубани отшелници, които си блъскат тиквите с камъни в някакви пещери. Гладни и малоумни. Аз не съм малоумен. Оттам нататък всеки, който ми проговореше за вяра или Бог влизаше в една много специална графа – малоумник. Нито съм го питал този човек в какво точно вярва. Нито съм се интересувал как е повярвал. Нито съм го проверявал колко му сече пипето и какво има зад гърба си. Край – този човек за мен беше малоумник. Защо ставаше малоумник? Защото си мислех, че знам в какво вярва, как си представя Бог и колко му е умствения багаж. В моят речник вяра и здравомислие бяха антоними.
И когато за първи път прочетох нещо за АА мене ме отблъсна именно това – хората там вярват в Бог. Във Висша сила. Последното още повече не ми хареса. Но не си направих труда да попитам за какво става въпрос. Защо да питам – аз знам. Тези хора попадаха в графата малоумници. Какво повече да се говори с тях. Затова и една година не припарих до АА. Ще влизам в стада на блеещи дебили. Айде бе. Сега мога да почна да обвинявам някой, че имало такива стъпки и аз затова нали съм бил отблъснат. Да си намеря виновен – еша си нямам. Обаче това е на мегдана. Пише го много ясно – Бог такъв какъвто го разбирам. Ако за някой Бог представлява Партията – окей. Ако Бог за някой е философията му – окей. Това изобщо не е тема в АА. Разбрах го, когато се осмелих да отида в АА и да питам. Кой в какво вярва си е чисто негова работа. По същата причина си е чисто моя работа в какво вярвам и не съм длъжен да вярвам в Бога на някой друг или в липсата на Бог.
В какво точно повярвах и продължавам да вярвам – във фактите, в резултатите, в плодовете. В това вярвам. Имам моят живот преди и моят живот сега. Проста работа. Действията, които предприех доведоха до резултатите. Дадоха плод. Това са очевидни за мен факти. Други очевидни факти се случиха пред собствените ми очи – възстановените алкохолици, които през тези години дойдоха в АА, останаха в АА и предприеха Програмата за възстановяване. Това са факти. Аз вярвам в тези факти, защото ги виждам. Другите факти са 17-те алкохолика, които умряха откакто съм трезвен. По една или друга причина те не пожелаха да опитат това, което промени моят живот.
Друг факт – не съм я измислил аз тази Програма. Не я изобретявам, нито я тествам. Милиони алкохолици са възстановили живота си чрез тези Стъпки. Това са могъщи доказателства. Многобройни и неоспорими. Всеки един от тези възстановени казва следното - „Рядко сме виждали човек да се възстановява ако стриктно следва нашият път....От цялото си сърце ви молим да бъдете безстрашни и да ги следвате неотклонно от самото начало.“
От просто по-просто.
Висшата сила.
Power greater than ourselves.
Висша сила. Ей това много ме дразнеше. И то бе една от причините да науча английския и да си преведа нещата какво означават. Това нещо си го превеждам лично за себе си така - „Сила по-голяма от моята собствена“.
На мен не ми стигнаха силите да спра да пия.
На мен не ми стигнаха силите да променя живота си.
Имах нужда от повече сила, от по-голяма сила.
Най-елементарното това означава още един човек освен мен. Двама човека. Двама вече сме по-голяма сила от един. Математика. Двама алкохолика, когато сме се събрали за да останем трезви, сме по-голяма сила от всеки един от нас взети поотделно. Това е АА за мен - „Сила по-голяма от мен самия“. Чисто аритметически ако щете. Никой не може да ме задължи да вярвам в нещо, в което не искам да вярвам. И аз не мога да задължа никой да вярва в нещо, в което не иска да вярва. Но щом не мога да си преместя хладилника – моля за помощ. За повече сила. Щом не мога да си оправя колата – моля за помощ, за по-специализирана сила. Щом не мога да си пломбирам зъбите – зяпам срещу стоматолога. Вярвам му. Колкото и ретроградно да изглежда за живеещите в 21-ви век.
Вярвам във фактите. Видял съм и продължавам да виждам плодовете.
Не знам как изглежда гравитацията, но доста пъти земната твърд се е надигала и ме е трясвала по умната кратунка. Самата гравитация да съм я видял? Не съм. Няма ли гравитация? Даже и Земята я гледам, че е плоска, но добре че имам глобус.
Бог не съм го видял, но съм свидетел за Неговото мощно действия в моя живот и в живота на много хора. Свидетел съм. Видял съм фактите и мога да свидетелствам за тях. Под клетва. И съвсем нямам намерение да се извинявам на който и да било, че вярвам в Бог. С едно много важно уточнение – такъв какъвто Го разбирам. И с още по-голямо уточнение – всеки, който дойде в АА може да вярва в каквото си иска, може и да е атеист. Изобщо не е пречка. В АА има само едно единствено условие за членство - „Желанието да се спре пиенето“.
в отговор на maharadjata1
#8
Re: И аз вярвам
Благодаря ти .... братче!
Скоро ще се сетиш коя съм, по написаното по-долу. Не съм писала в тоя форум от 2010г. Но сега се радвам да съм до теб, макар и по този начин.
Твоята искреност ми е помагала много от самото начало - знаеш. Удовлетворение е думата, която описва какво изпитвам да имам любима домашна група, в която да мога да съм напълно искрена и някой друг приятел в АА. Това в АА е рядкост - знаеш. Ти си единият. Повечето неща, които бих могла да напиша ги знаеш, защото обичам да споделям с теб, това което прави Бог за мен. Но сега ще споделя и тук, за да се знае, че има и други като теб.
Бог извърши чудеса и в моя живот.
Ето какво направи вчера. Трябваше да презентираме на един семинар вечерта. Това предполагаше наливане на 200 бутилки вода, поставяне на капачки, подсушаване, разлепяне на част от гърба на етикетния стикер и заляпяне вурху бутилката, поставяне на вървите на етикетните картички. И така най-сложната част се оказа разлепянето на част от хартията на гърба на етикетите, тъй като бяха предвидени за лепене на машина. Както ми се стори колегата се измъкна с думите "ти имаш нокти"(много красив френски маникюр, държа да подчертая, защото и това е едно от чудесата на промяната). Но още преди да се усетя, че това ще е прекалено изпитание за мен, на входа се появи един приятел от Петдесятната Църква в града. Гледам няма туба в ръцете което значи, че не е дошъл за вода. Питам го - а той: "Провали ми се служенето" казва "заради дъжда" и сяда и започва да помага. Ей тъй както само вярваш може - безвъзмездно, почти безмълвно и с учудващо за мен търпение. Около два часа. На мен ми се налагаше да се спирам да не го юркам или коригирам нещо поради егоцентризма и страховете си. Изразих обаче радостта си от така подредените обстоятелства, а той каза само:
"Бог е верен".
Още от предния ден ми мина през ума, че е добре да мога да си ида до вкъщи за да се преоблека по някое време през деня с по-"представителни" дрехи и най-вече да си почина. Нямаше да е възможно без помощта на този приятел. Щях да стигна до луксозния хотел най-вероятно малко невзрачна, отмаляла, объркана и в последния момент. Нищо от това не се случи, напротив. Бях щастлива да имам сили, да изглеждам чуесно, да си върша работата с удоволствие и с още по-голямо такова да общувам с хора и да научавам нови неща. И това е едно от по-големите чудеса на промяната (да се чувствам равна и да общувам с удоволствие имам предвид). Такъв е Бог и като Неговата грижа няма друга. Той предвиди нуждата ми, преди да съм способна да я осъзная и ми даде нужното. Затова така Го обичам, защото Той ме обича както никой друг. Грижи се дори за дребните неща, в замяна само на какво? Както знаеш ... на грешното ми алкохолишко сърце.
Да, трябваше да мина през ада на действащия алкохолизъм, за да стигна до Любовта Му и не бих била толкова любезна като теб към разни Дядо -вци. Пий е моето предложение. Наздраве Дядо.
Надявам се това да не съм ти го разказвала вече и да ти е било интересно. Сигурна съм, че в момента Бог се грижи за теб също така вярно и че скоро ще си добре. Молим се за теб с този приятел от Петдесятната. Не си сам.
Бог е най-верния приятел
Скоро ще се сетиш коя съм, по написаното по-долу. Не съм писала в тоя форум от 2010г. Но сега се радвам да съм до теб, макар и по този начин.
Твоята искреност ми е помагала много от самото начало - знаеш. Удовлетворение е думата, която описва какво изпитвам да имам любима домашна група, в която да мога да съм напълно искрена и някой друг приятел в АА. Това в АА е рядкост - знаеш. Ти си единият. Повечето неща, които бих могла да напиша ги знаеш, защото обичам да споделям с теб, това което прави Бог за мен. Но сега ще споделя и тук, за да се знае, че има и други като теб.
Бог извърши чудеса и в моя живот.
Ето какво направи вчера. Трябваше да презентираме на един семинар вечерта. Това предполагаше наливане на 200 бутилки вода, поставяне на капачки, подсушаване, разлепяне на част от гърба на етикетния стикер и заляпяне вурху бутилката, поставяне на вървите на етикетните картички. И така най-сложната част се оказа разлепянето на част от хартията на гърба на етикетите, тъй като бяха предвидени за лепене на машина. Както ми се стори колегата се измъкна с думите "ти имаш нокти"(много красив френски маникюр, държа да подчертая, защото и това е едно от чудесата на промяната). Но още преди да се усетя, че това ще е прекалено изпитание за мен, на входа се появи един приятел от Петдесятната Църква в града. Гледам няма туба в ръцете което значи, че не е дошъл за вода. Питам го - а той: "Провали ми се служенето" казва "заради дъжда" и сяда и започва да помага. Ей тъй както само вярваш може - безвъзмездно, почти безмълвно и с учудващо за мен търпение. Около два часа. На мен ми се налагаше да се спирам да не го юркам или коригирам нещо поради егоцентризма и страховете си. Изразих обаче радостта си от така подредените обстоятелства, а той каза само:
"Бог е верен".
Още от предния ден ми мина през ума, че е добре да мога да си ида до вкъщи за да се преоблека по някое време през деня с по-"представителни" дрехи и най-вече да си почина. Нямаше да е възможно без помощта на този приятел. Щях да стигна до луксозния хотел най-вероятно малко невзрачна, отмаляла, объркана и в последния момент. Нищо от това не се случи, напротив. Бях щастлива да имам сили, да изглеждам чуесно, да си върша работата с удоволствие и с още по-голямо такова да общувам с хора и да научавам нови неща. И това е едно от по-големите чудеса на промяната (да се чувствам равна и да общувам с удоволствие имам предвид). Такъв е Бог и като Неговата грижа няма друга. Той предвиди нуждата ми, преди да съм способна да я осъзная и ми даде нужното. Затова така Го обичам, защото Той ме обича както никой друг. Грижи се дори за дребните неща, в замяна само на какво? Както знаеш ... на грешното ми алкохолишко сърце.
Да, трябваше да мина през ада на действащия алкохолизъм, за да стигна до Любовта Му и не бих била толкова любезна като теб към разни Дядо -вци. Пий е моето предложение. Наздраве Дядо.
Надявам се това да не съм ти го разказвала вече и да ти е било интересно. Сигурна съм, че в момента Бог се грижи за теб също така вярно и че скоро ще си добре. Молим се за теб с този приятел от Петдесятната. Не си сам.
Бог е най-верния приятел
в отговор на maharadjata1
#11
Re: Има Бог
Брей, тъй ли днес нищо за никой Бог не направи?
Я да си помисля. Не е нужно. Имам 19 годишен син. Преди година беснеех вътрешно заради начина му на живот. Не можех да спра да се гневя, исках да го променя, все не преставах да мисля, че аз трябва да правя някакви неща, за да има ефект и при него. Вече цяла година не живеем заедно. Върви след Бог, така както той си го разбира. В Неговите Ръце е и Слава Богу. Отношенията ни са съвсем други. Като между възрастни - двама различни човека. Та от повече от две седмици ми е на гости с приятелката си. Случи се на няколко пъти да си готвим заедно, да прекарваме часове, без да правим нищо особено. Просто ей така - заедно. За пръв път ми е. Да изпитвам спокойствие в негово присъствие, без да имам желание да върша някакви неща за него и да го карам той да върши някакви неща, по моя начин. Без контрол. Не подскачаше като Дядо при думата Бог, а така правеше преди една година, когато се опитвах да му го натрапя непременно. Дори склони да дойде с мен в Църква. Сега съм сигурна, че нещата, на които се надявам ще се случат. Преди малко си тръгнаха. За пръв път изпитах тъга. Вместо неистово желание да контролирам и паника, че няма да мога. Просто тъга, че няма да го видя скоро. Брей... нормално чувство. Доскоро в съзнанието ми си беше 9 годишното дете, което искам да гушна и задържа в прегръдките си. Да, да, знам, че е Ал-анонски проблема, но може пък и там да драсна някой ред. И така малко по малко, възприемам факта, че той фактически и дефакто и както и да го въртя и суча е отделна и неприкосновена личност с всичките права на този свят, чиито действия и бездействия, външен вид и занимания, не просто не подлежат на моя контрол, но същевременно и не рефлектират на моя живот. Там пък аз имам пълните права. Да. Дори да и да не правя нищо. Имам пред вид, че го знаех това с разума си. Спонсора ми го каза и аз се стараех да спазвам, но не го чувствах. По отношение на него, бях свикнала да стискам до смърт. Да крия, лъжа, мажа. Само и само аз да изглеждам "някак". Но затова ще пиша в темата на Дядо "Няма Бог". Много интересна тема, за живот без Бог. Смятам там да пиша за тъмната си страна. Тая дето служи на друг господар с име Егоизъм, Егоцентризъм. Та това направи днес Бог за мен. Даде ми да се чувствам, като майка на 19 годишен, който си тръгва от дома, а не като истерясала луда, готова да се запие поради загубата на контрола, не на нещо друго. Истинско чудо е и то голямо. Слава на Името Му. Алелуя.
И тъй в края на деня на сбирка, приятелката, с която сме почти от самото начало се сети, че прави две години и половина трезви днес. Да и е честито и на нея чудото. Брей, какъв дълъг път извървяхме с нея
. Буквално. Имам предвид разходките по 12-15км дневно. Гонени от стотици форми на страхове.
До утре. Или до нови чудеса.
Я да си помисля. Не е нужно. Имам 19 годишен син. Преди година беснеех вътрешно заради начина му на живот. Не можех да спра да се гневя, исках да го променя, все не преставах да мисля, че аз трябва да правя някакви неща, за да има ефект и при него. Вече цяла година не живеем заедно. Върви след Бог, така както той си го разбира. В Неговите Ръце е и Слава Богу. Отношенията ни са съвсем други. Като между възрастни - двама различни човека. Та от повече от две седмици ми е на гости с приятелката си. Случи се на няколко пъти да си готвим заедно, да прекарваме часове, без да правим нищо особено. Просто ей така - заедно. За пръв път ми е. Да изпитвам спокойствие в негово присъствие, без да имам желание да върша някакви неща за него и да го карам той да върши някакви неща, по моя начин. Без контрол. Не подскачаше като Дядо при думата Бог, а така правеше преди една година, когато се опитвах да му го натрапя непременно. Дори склони да дойде с мен в Църква. Сега съм сигурна, че нещата, на които се надявам ще се случат. Преди малко си тръгнаха. За пръв път изпитах тъга. Вместо неистово желание да контролирам и паника, че няма да мога. Просто тъга, че няма да го видя скоро. Брей... нормално чувство. Доскоро в съзнанието ми си беше 9 годишното дете, което искам да гушна и задържа в прегръдките си. Да, да, знам, че е Ал-анонски проблема, но може пък и там да драсна някой ред. И така малко по малко, възприемам факта, че той фактически и дефакто и както и да го въртя и суча е отделна и неприкосновена личност с всичките права на този свят, чиито действия и бездействия, външен вид и занимания, не просто не подлежат на моя контрол, но същевременно и не рефлектират на моя живот. Там пък аз имам пълните права. Да. Дори да и да не правя нищо. Имам пред вид, че го знаех това с разума си. Спонсора ми го каза и аз се стараех да спазвам, но не го чувствах. По отношение на него, бях свикнала да стискам до смърт. Да крия, лъжа, мажа. Само и само аз да изглеждам "някак". Но затова ще пиша в темата на Дядо "Няма Бог". Много интересна тема, за живот без Бог. Смятам там да пиша за тъмната си страна. Тая дето служи на друг господар с име Егоизъм, Егоцентризъм. Та това направи днес Бог за мен. Даде ми да се чувствам, като майка на 19 годишен, който си тръгва от дома, а не като истерясала луда, готова да се запие поради загубата на контрола, не на нещо друго. Истинско чудо е и то голямо. Слава на Името Му. Алелуя.
И тъй в края на деня на сбирка, приятелката, с която сме почти от самото начало се сети, че прави две години и половина трезви днес. Да и е честито и на нея чудото. Брей, какъв дълъг път извървяхме с нея
. Буквално. Имам предвид разходките по 12-15км дневно. Гонени от стотици форми на страхове.
До утре. Или до нови чудеса.
Дядо,
ако те притеснява думата Бог, наречи го по друг начин - Вселена, Висш Разум или Нещо, няма значение. Но го има, повярвай ми. На църква не ходя, но вярвам, че има нещо, което ни движи и аз, върлата атеиска, вече не се притесявам да го наричам Бог.
Забравих да напиша - алкохол не пия, не използвам и други субстанции.
Забравих да напиша - алкохол не пия, не използвам и други субстанции.