Духовна Програма
27 отговора
0 прегледа
Духовна Програма
" КОШМАРЪТ НА ДОКТОР БОБ
Съосновател на "Анонимни Алкохолици". За рождена дата
на нашето Общество се приема първият ден на неговата
постоянна трезвеност - 10 юни 1935 година.
До 1950, годината на неговата смърт, той предаде посла-
нието на АА на повече от 5000 мъже и жени алкохолици, като
на всички тях оказваше медицинска помощ, без да мисли за
възнаграждение.
В тази изключителна дейност в болницата Свети Томас в
Акрон, Охайо, той бе подпомаган от сестра Игнация, един
от най-големите приятели, който нашето Братство
някога е познавало.
... Чудесно благоволение е да бъдеш освободен от това страшно проклятие, което ме измъчваше. Здравето ми е добро и аз отново си възвърнах самоуважението и уважението на колегите си. Семейния ми живот е идеален, а работата ми върви толкова добре, колкото може да се очаква в тези несигурни времена.
Отделям много време, за да предам посланието, което съм научил, на хората, които го желаят и се нуждаят от него. Правя го по четири причини:
1. От чувство на дълг.
2. Защото ми доставя удоволствие.
3. Защото когато постъпвам така аз изплащам задълженията
си към човека, който отдели време, за да ми предаде пос-
ланието.
4. Защото всеки път, когато го правя, се осигурявам срещу
възможно подхлъзване."
Преди да стигна до вратата на Анонимни алкохолици аз не знаех какво е това духовен опит, духовно пробуждане и духовност.
Православна християнка съм, спазвала съм религиозните ритуали и традиции, присъщи на социалното ми положение и обществото, в което съм живяла, където съм се образовала и работила. Нормален човек и индивид на пръв поглед съм, но с изключително сериозно задълбочено заболяване в душата ми, или накратко - алкохолизъм - болест, причиняваща душевно страдание на духовно болен човек.
В АА научих какво е това духовност, и какво е това безкористна помощ, какво е това да даваш, без да очакваш да получиш.
В АА получих помощ, извън каквито и да било дребни сметчици и преследване на дивиденти или облаги.
Защото става въпрос за ДУХОВНА БОЛЕСТ - която се лекува с ДУХОВНА ПРОГРАМА и като резултат имаме ДУХОВНО ИЗЦЕЛЕНИЕ !
В АА научих, че трябва да жертвам и част от себе си, от времето си, за да предам това, което съм получила даром на друг човек, защото така егоцентризма ми се разрушава, разпада, и се освобождавам от болестта алкохолизъм.
В АА се опитах да помогна и аз на друг човек, защото това е смисълът на духовността, да си благодарен за получения дар, който няма цена и да го предадеш ДАРОМ !
В АА духовността ми пробуди, и се опитвам да живея по нов начин - честно, достойно и духовно, не коментирам колко ми се получава, това е идеал !
В АА започнах да се опитвам ДА НЕ ЛЪЖА, ДА СЕ ОПИТВАМ ДА БЪДА ЧЕСТНА С ВСИЧКИ ХОРА ОКОЛО МЕН, отново не коментирам колко ми се получава, защото това е идеал !
В АА намерих спасение от ДВАДЕСЕТ И ПЕТ ГОДИШНО МЪЧЕНИЕ НА ДУШАТА СИ, ОКОВАНА ОТ КОМПЛЕКСИ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ, ПОМОГНАХА МИ МНОГО ХОРА ОТ АА И НАЙ-ВЕЧЕ СПОНСОРИТЕ МИ !
Анонимни алкохолици не са орден или свещено сдружение, в което членуват светци, не, това са обикновени хора, болни от алкохолизъм, със своите недостатъци, със своите слабости и несъвършенства.
Анонимни алкохолици имат много сериозна мисия и отговорност към обществото, и хората, които познавам, се опитват да изпълнят по силите си тази свещена мисия !
В Анонимни алкохолици ИМА ГРЕШКИ, които единствено и само доказват, че :
НИЕ СЕ РАЗВИВАМЕ,
ДЕЙСТВИЯ БЕЗ ГРЕШКИ НЯМА,
РАЗВИТИЕ ИМА САМО ПРИ ДВИЖЕНИЕ НАПРЕД,
ПРОГРЕС МОЖЕ ДА СЕ ОЧАКВА САМО ПРИ РАЗВИТИЕ !
Съосновател на "Анонимни Алкохолици". За рождена дата
на нашето Общество се приема първият ден на неговата
постоянна трезвеност - 10 юни 1935 година.
До 1950, годината на неговата смърт, той предаде посла-
нието на АА на повече от 5000 мъже и жени алкохолици, като
на всички тях оказваше медицинска помощ, без да мисли за
възнаграждение.
В тази изключителна дейност в болницата Свети Томас в
Акрон, Охайо, той бе подпомаган от сестра Игнация, един
от най-големите приятели, който нашето Братство
някога е познавало.
... Чудесно благоволение е да бъдеш освободен от това страшно проклятие, което ме измъчваше. Здравето ми е добро и аз отново си възвърнах самоуважението и уважението на колегите си. Семейния ми живот е идеален, а работата ми върви толкова добре, колкото може да се очаква в тези несигурни времена.
Отделям много време, за да предам посланието, което съм научил, на хората, които го желаят и се нуждаят от него. Правя го по четири причини:
1. От чувство на дълг.
2. Защото ми доставя удоволствие.
3. Защото когато постъпвам така аз изплащам задълженията
си към човека, който отдели време, за да ми предаде пос-
ланието.
4. Защото всеки път, когато го правя, се осигурявам срещу
възможно подхлъзване."
Преди да стигна до вратата на Анонимни алкохолици аз не знаех какво е това духовен опит, духовно пробуждане и духовност.
Православна християнка съм, спазвала съм религиозните ритуали и традиции, присъщи на социалното ми положение и обществото, в което съм живяла, където съм се образовала и работила. Нормален човек и индивид на пръв поглед съм, но с изключително сериозно задълбочено заболяване в душата ми, или накратко - алкохолизъм - болест, причиняваща душевно страдание на духовно болен човек.
В АА научих какво е това духовност, и какво е това безкористна помощ, какво е това да даваш, без да очакваш да получиш.
В АА получих помощ, извън каквито и да било дребни сметчици и преследване на дивиденти или облаги.
Защото става въпрос за ДУХОВНА БОЛЕСТ - която се лекува с ДУХОВНА ПРОГРАМА и като резултат имаме ДУХОВНО ИЗЦЕЛЕНИЕ !
В АА научих, че трябва да жертвам и част от себе си, от времето си, за да предам това, което съм получила даром на друг човек, защото така егоцентризма ми се разрушава, разпада, и се освобождавам от болестта алкохолизъм.
В АА се опитах да помогна и аз на друг човек, защото това е смисълът на духовността, да си благодарен за получения дар, който няма цена и да го предадеш ДАРОМ !
В АА духовността ми пробуди, и се опитвам да живея по нов начин - честно, достойно и духовно, не коментирам колко ми се получава, това е идеал !
В АА започнах да се опитвам ДА НЕ ЛЪЖА, ДА СЕ ОПИТВАМ ДА БЪДА ЧЕСТНА С ВСИЧКИ ХОРА ОКОЛО МЕН, отново не коментирам колко ми се получава, защото това е идеал !
В АА намерих спасение от ДВАДЕСЕТ И ПЕТ ГОДИШНО МЪЧЕНИЕ НА ДУШАТА СИ, ОКОВАНА ОТ КОМПЛЕКСИ И ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ, ПОМОГНАХА МИ МНОГО ХОРА ОТ АА И НАЙ-ВЕЧЕ СПОНСОРИТЕ МИ !
Анонимни алкохолици не са орден или свещено сдружение, в което членуват светци, не, това са обикновени хора, болни от алкохолизъм, със своите недостатъци, със своите слабости и несъвършенства.
Анонимни алкохолици имат много сериозна мисия и отговорност към обществото, и хората, които познавам, се опитват да изпълнят по силите си тази свещена мисия !
В Анонимни алкохолици ИМА ГРЕШКИ, които единствено и само доказват, че :
НИЕ СЕ РАЗВИВАМЕ,
ДЕЙСТВИЯ БЕЗ ГРЕШКИ НЯМА,
РАЗВИТИЕ ИМА САМО ПРИ ДВИЖЕНИЕ НАПРЕД,
ПРОГРЕС МОЖЕ ДА СЕ ОЧАКВА САМО ПРИ РАЗВИТИЕ !
Re: Духовна Програма
Много интересно е защо се измества центъра на тежестта или опорната точка. Както e казал Архимед : Дайте ми опорна точка и достатъчно дълъг лост и ще повдигна Земята.
За мен болестта алкохолизъм е много сериозна е нелечима болест. Намерен е един изход, път, пътечка, проход, има спасение, това за мен е духовната програма, тя е наистина опорна точка, защото чрез нея могат да се решат всички проблеми, всички.
Наистина, ако човек предприеме духовната програма, ще намери опорната точка, това съм убедена, и тогава може да премести ... каквото си поиска, шегичка.
Защо трябва да се измества центърът на тежестта, защо се подминава така, с лека ръка намерената опорна точка, нали става въпрос за болест, хората могат да се спасят, защо не се отдаде дължимото уважение на хората, които са трезви чрез Духовната програма, и си следват пътя с Духовната програма, опитали са даже да помогнат и на други хора, и са останали трезви.
Защо се измества центърът на тежестта, тук пишат алохолно зависими хора и те търсят най-вероятно спасение, за тях Духовната програма може да се окаже единствения възможен изход ...
Защо хора, които са се възстановили, не желаят да помагат на други хора, ами примерно се включват в социалния живот на обществото като търсят „някакви” помощи ?!?, „някакви” начини за участие и влияние в обществения живот, антилогика, имаш яснота и възможен начин за възстановяване от дадена болест – алкохолизъм, знаеш път за помощ на страдащ алкохолик, и не искаш да го приложиш ...?!?
За мен болестта алкохолизъм е много сериозна е нелечима болест. Намерен е един изход, път, пътечка, проход, има спасение, това за мен е духовната програма, тя е наистина опорна точка, защото чрез нея могат да се решат всички проблеми, всички.
Наистина, ако човек предприеме духовната програма, ще намери опорната точка, това съм убедена, и тогава може да премести ... каквото си поиска, шегичка.
Защо трябва да се измества центърът на тежестта, защо се подминава така, с лека ръка намерената опорна точка, нали става въпрос за болест, хората могат да се спасят, защо не се отдаде дължимото уважение на хората, които са трезви чрез Духовната програма, и си следват пътя с Духовната програма, опитали са даже да помогнат и на други хора, и са останали трезви.
Защо се измества центърът на тежестта, тук пишат алохолно зависими хора и те търсят най-вероятно спасение, за тях Духовната програма може да се окаже единствения възможен изход ...
Защо хора, които са се възстановили, не желаят да помагат на други хора, ами примерно се включват в социалния живот на обществото като търсят „някакви” помощи ?!?, „някакви” начини за участие и влияние в обществения живот, антилогика, имаш яснота и възможен начин за възстановяване от дадена болест – алкохолизъм, знаеш път за помощ на страдащ алкохолик, и не искаш да го приложиш ...?!?
Re: Кажи ми
Не знам дали може да се помогне на човек, който не търси помощ, според мен не може да се помогне.
Самата аз доста време пиех, и мислих, че нямам проблем с алкохола, вместо това имам проблем с нервите, с хората, с мъжа си, с лошата съдба, с магии, със зли сили, с една съседка със зли очи, такива проблеми мислих, че имам...
Докато не ми се изясни какъв е точно моят проблем, нямаше как да търся пътища за решаването му, няма логика.
В Анонимни алкохолици казваме, че трябва да си стигнал дъното, и тогава да извикаш за помощ и едва тогава да се предприемат някакви стъпки за решаване на проблема.
Самата аз доста време пиех, и мислих, че нямам проблем с алкохола, вместо това имам проблем с нервите, с хората, с мъжа си, с лошата съдба, с магии, със зли сили, с една съседка със зли очи, такива проблеми мислих, че имам...
Докато не ми се изясни какъв е точно моят проблем, нямаше как да търся пътища за решаването му, няма логика.
В Анонимни алкохолици казваме, че трябва да си стигнал дъното, и тогава да извикаш за помощ и едва тогава да се предприемат някакви стъпки за решаване на проблема.
Благодаря ти
Засега точно това правя, седя и чакам да ми потърси помощ. Той не си дава сметка, че има проблем, или по-точно не иска да признае, че има. Оправдания може да чуеш всякакви. А аз наистина не мога да го разбера, защото никога не съм пила.
А ти как осъзна, че имаш проблем ?
А ти как осъзна, че имаш проблем ?
Не, скъпа,
в грешка си. Няма за какво да му отмъщавам. Отказала съм се и да му помагам, ако не ми потърси помощ. Той от край време е много чувствителен и тъй като с никой не споделя проблемите си, намира утеха в алкохола. Поне това е моята гледна точка, той своята не ми казва. Отдръпнала съм се и съм го оставила да живее както намери за добре. Само че съвестта ме яде.
Re: Защото
Така, както виждам нещата, брат ти няма проблем точно с алкохола /той е симптом/, а със собствения си характер. По твои думи е чувствителен, преживява проблемите си, затворен, не споделя, твърде горд, за да се отпусне да се довери дори на близките си.
Ако от утре не близне нито капка, твоята съвест ще спре ли да те гризе?
Ако от утре не близне нито капка, твоята съвест ще спре ли да те гризе?
Не знам,
той има диагноза шизофрения, с която аз не съм съгласна. Според лекарите пие, за да се чувства по-смел. Болестта е първичното, зависимостта от алкохола - вторично. Но казвам, че не вярвам в лекари и болести и нещата не ми се връзват. Така че проблем има, но като не споделя няма как да разбера кое е първично и кое вторично и затова се зачетох в този клуб.
Re: Не знам,
Шизофренията не се ли поддържаше в нормални граници медикаментозно?
Ако психиатри не могат да преценят дали пациентът им е алкохолнозависим или ползва алкохола само като антидепресант, то едва ли в някой форум ще поставят вярната диагноза на друг човек.
Странно ми е. Не приемаш, че брат ти може да има психично заболяване, но нямаш нищо против да е алкохолик, за да го спасяваш.
Ако психиатри не могат да преценят дали пациентът им е алкохолнозависим или ползва алкохола само като антидепресант, то едва ли в някой форум ще поставят вярната диагноза на друг човек.
Странно ми е. Не приемаш, че брат ти може да има психично заболяване, но нямаш нищо против да е алкохолик, за да го спасяваш.
Re: Да докладвам-
Не, можеш да бъдеш тъжна и нещастна - изборът е твой.
Ясно ми е, че брат ти има нужда от помощ. Въпросът е доколко е компетентен човекът, който ще се нагърби да му оказва помощ. В случая, ти. При липса на подготовка всяка непоискана помощ, от каквито и алтруистични пориви да е породена, може да се възприеме като натиск, принуда, а ако се прибавят и внушенията на близките "не мога да те гледам как страдаш, това ми причинява страдание", към вече забъркания коктейл от вътрешни проблеми лесно ще добавиш и чувство за вина. Ти самата се усещаш виновна за състоянието на брат си и се самообвиняваш за собственото си бездействие.
Защо не потърсиш професионален съвет от психотерапевти за собствения си подход към проблема? Поне ще минимизираш пакостите, които неволно би могла да причиниш. Това не го пиша случайно, свидетел съм на тежки последствия за моя близка, до голяма степен причинени от добронамереното незнание на семейството и, когато се амбицираха да и "помагат".
Ясно ми е, че брат ти има нужда от помощ. Въпросът е доколко е компетентен човекът, който ще се нагърби да му оказва помощ. В случая, ти. При липса на подготовка всяка непоискана помощ, от каквито и алтруистични пориви да е породена, може да се възприеме като натиск, принуда, а ако се прибавят и внушенията на близките "не мога да те гледам как страдаш, това ми причинява страдание", към вече забъркания коктейл от вътрешни проблеми лесно ще добавиш и чувство за вина. Ти самата се усещаш виновна за състоянието на брат си и се самообвиняваш за собственото си бездействие.
Защо не потърсиш професионален съвет от психотерапевти за собствения си подход към проблема? Поне ще минимизираш пакостите, които неволно би могла да причиниш. Това не го пиша случайно, свидетел съм на тежки последствия за моя близка, до голяма степен причинени от добронамереното незнание на семейството и, когато се амбицираха да и "помагат".
Re: Не знам,
Алкохолизмът е вторичен.
При случай, че беше първичен , алкохолизмът може да доведе до шизофрения, но когато е в крайна степен на развитие - унищожаващ гл. мозък.
Определено шизофрения и алкохол са изключително тежка комбинация защото лекарствата за шизофрения са много силни.
Шизофренията също бива придобита и тя се отдава по- лесно на контрол.
При случай, че беше първичен , алкохолизмът може да доведе до шизофрения, но когато е в крайна степен на развитие - унищожаващ гл. мозък.
Определено шизофрения и алкохол са изключително тежка комбинация защото лекарствата за шизофрения са много силни.
Шизофренията също бива придобита и тя се отдава по- лесно на контрол.
Каза ми,
че не съм готова да разговаряме. Другата седмица има рожден ден и ще се видим. Нарисувала съм му картина. Дано вече да съм узряла за разговор.
Да, усещам се отговорна ( думата " виновна " не ми допада ), защото съм по-голяма от него и много често съм му отнемала правото да прави нещата така, както той ги вижда, защото е по-бавен, разсеян и безотговорен. Винаги е знаел, че може да разчита на мене. Отнела му бях силата и сега, когато реших да му я върна, той явно се уплаши от това, че трябва сам да взема решения.
Благодаря ти !
Да, усещам се отговорна ( думата " виновна " не ми допада ), защото съм по-голяма от него и много често съм му отнемала правото да прави нещата така, както той ги вижда, защото е по-бавен, разсеян и безотговорен. Винаги е знаел, че може да разчита на мене. Отнела му бях силата и сега, когато реших да му я върна, той явно се уплаши от това, че трябва сам да взема решения.
Благодаря ти !