Опит за разговор...

Напоследък забелязах, че отношенията ми с околните хора са определен ангажимент (този клуб не прави изключение). За това май е измислен лафът "да се вкараш във филм". Филмът, разбира се, има сценарий и да се следва сценария е нужно, за да съм във филма. Има си задължителни реплики, жестове, емоции и дори чувства ...

Към момента участвам в няколко филма , мда, аз съм звезда! Имам филми с колеги, приятели, с актуалните новини(напоследък има много), с този клуб, с роднините си. Тези са реалните. От време на време като си пусна тото, участвам и във фантастики.

Оня ден, по време на филма с една приятелка, тя реши да ми се разсърди. За да не остана по-назад, реших и аз да се разсърдя. Не бях го правил отдавна, но що да не си припомня какво лайно мога да бъда. И тъй, нацупих се. Не можех обаче да се отдам на обичайните обвинения и самосъжаление, за това почнах да се втренчвам в разни неща и да опитвам да спра мислите си. Тя, естествено считаше, че също съм сърдит. Обаче докато си се втренчвах и опитвах да не мисля, взе че се получи и излязох от филма. Погледнах я дистанцирано, светът също, и ми светна колко енергоемко е да съм във филм, дори и приятен.

И ето ме отново във филма с вас, в който ви разказвам колко е хубаво да се излезе от всеки филм, което, разбира се противоречи на идеята да не се приемат роли.

Абе, филми ... Не си струва да се участва ...

Ся, не разбрах: хем опит за разговор, хем не си струвало. та, искаш ли да си говорим или не искаш... или искаш да си говорим за тва как не искаш да си говорим

Ай да си говорим! Кажи според теб, как да се общува нормално с хората и едновременно да не се влиза във филм? Ако приемаш теорията за филмите, разбира се ...

Love of my life, you've hurt me
You've broken my heart and now you leave me
Love of my life, can't you see?
Bring it back, bring it back, don't take it away from me
because you don't know what it means to me...

...

Love of my life
love of my life
Uhhh... Uhhh...

Като ще е петуния, нека е лилява

1. Как са лови риба без да са умокриш? - Обуваш гумените батуши и фнимаваш де стъпяш.

2. По някое време, кат почне да ти са струва, че щом не си са омокрил и омазал, то се ено не си ловил риба, следва:

3. Фърляш батушите и нагазваш. Туй за да си спомниш защо не са прави тей.

4. Върни се на 1.

Като усетиш, че почва да ти са завива свят и да ти клокочат стомаха и червата от безкрайно превъртане на горната схема, начи си направил първата реална крачка в посока извън филма.


Туй е по моя вариант. Другият е кат теб - с лисицата и гроздето. Има и трети, ма той е само за светци и митични същества. Може да има и други, ма за тях не съм са сетила.

Може да има и други, ма за тях не съм са сетила.

Има - прикриване. Но е загадка за сърцето и чародеите са объркани ...

филми, да
интересното идва, когато си зрител, не актьор

"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

Объркани са ти чорапите в чЕкмиджиту.

ти ако не се заядеш на дребно с Ехото и няма да ти върви цял ден.
гледай си твоите чорапи, мадам.

пипи - сега като не пушиш, имаш ли сутрешно гадене ?

"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

Ного си сладък с таз гола в ръката... мъжка солидарност

Не е гола. И Силвъра знае, че чародеите са объркани.

Изкуството на прикриването е загадката за сърцето; обърканите чародеи го постигат, щом доловят две неща: първо, че светът ни изглежда неизменно реален и действителен поради особеностите на нашето съзнание и възприятие; второ, че ако се активират различни особености на възприятието, много неща, свързани със света, които ни се струват непоклатимо установени и реални, се променят.

Въпроса е, ти объркана ли си?

Всичките обичаме сеирите.
Проблемът е, че сме зрители, които без да се усетят биват въвлечени в историята и почват да дават оценки. Вариантът е да сме безпристрастни наблюдатели, но ако го можехме, нямаше да има значение дали сме наблюдатели или участници.

Извод: каквито сме като "актьори", такива сме и като "зрители".

___________

Кат стана чародей обещавам мигом да ти съобщя дали съм объркана, какво долавям и каква ми е загадката на сърцето!

А сега каква си?

Сега съм нечародей.

Чат-пат ходя по семинари и обучения и освен всичко останало, опитвам се да се самонаблюдавам. Зная си номерата, един от тях е да изпъкна като пъпка на чело с това колко много зная. Егото иска изява и признание. Като се спрях поне малко от тази безсмислена активност, с изненада открих как повечето хора се опитват да направят точно това - да покажат колко много знаят, а не колко много могат.

Видях се отстрани, каква жалка картинка съм, в напъните ми да се представя за такъв, какъвто не съм - знаещ всичко. Все още ми е трудно да преодолея тоя импулс, но с помощта на приятели и изпълнението на разни задачи, почвам малко по малко да се уча да наблюдавам и да бъда свидетел.

Ето един метод: някой, казва/показва нещо, което Егото веднага ми казва, че е абсолютна глупост, защото очевидно не е помогнало на казващият го, но аз го пробвам, при това, като се опитвам да го правя без предразсъдъци. За мое голямо учудване, така се научават много хубави неща, дори и в случаите, когато излезе, че казаното/показаното е плод на нечия фантазия.

С прости думи: практиката със свидетел, за мен е практика, в която развивам свидетеля вътре в мене и го правя при взаимодействието ми с други хора. Това е почти като при преглед, но вместо да изследвам минали събития, изследвам събитията в развитие. Това умение е много полезно после при преглед.

___________

А участваш ли във филми? Имам предвид искрено ли общуваш с хората около теб или разиграваш фалшиви роли?

Този номер не минава, щом правиш магьоснически практики си такава. Ако пък се имаш за нормален човек е добре да се замислиш що се занимаваш с откачени неща. Изобщо, що не поемаш отговорност, хич не разбирам.

Или когато трябва да си интересна си магьосница/вещица, а опре ли се до сериозни въпроси си най-нормална средностатистическа европейка със всички произтичащи от това права и благини.

За прикриване ли става дума? Или за влизане в различни социални роли?
Между двете има разлика, второто го сменя всеки в зависимост от ситуацията, без дори да го съзнава. По първото сме говорили много и ми знаеш мнението.

___________