Това са някакви чувства, с които човек от време на време влиза в заблуда, или на противника , или в своя собствена. Любов може да има само, ако и двете страни дават по равно.
Любовта е на този който я дава. Тя става собственост и на този който я приема.
Но този който НЕ я приема я няма. Т.е. любовта е със сигурност само на този който я дава, другите може да я имат, а може и не.
Ако само ти даваш в един момент ще се умориш. Може и да не ти остане нищо за даване. Важен е точният баланс между вземането и даването. Тогава сработването е като вечният двигател. При пробив системата издава багажа.
