Левски

ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ

ВЪПРОС ЗА ЛЕВСКИ

Свободен е народът и от душа те слави.
Защо му трябваш още? Защо не те забрави?
Защо, съзре ли гарван, си мисли за бесило,
защо си му икона, защо си му светило?
Защо ти пали свещи, плете за теб венец,
нарича те месия, надежда и светец
и тайничко поглежда към небосвода стар –
дали по пътя Млечен не слиза въглищар;
дали луната – тази българска луна,
е още ясен месец, дали не е с чалма?
Свободен е народът, свободно вика: „Го-о -л!”,
но хляб, ако си купи, назаем търси сол.
След толкова години все същата съдба:
мизерия, залъгана с коматче свобода.
Животът озверява! Отечеството гине.
През още колко мъки ще трябва да премине
Народът? Той не иска република-менте.
От новото се плаши, но старото не ще;
не ще да е прислужник в световния вертеп;
не вярва вече в никой, очаква само теб.
Затуй се взира още във небосвода стар –
дали по пътя Млечен не слиза въглищар...
Той дваж те поменува, а благославя триж:
Апостоле, къде си? Дано се преродиш!

Много тъжно! И много вярно!!!

"Животът озверява! Отечеството гине."


Завет

Тая шепа земя,
по инерция сякаш държава,
оцелява сама,
ала колко живот й остава?

Векове на възход,
а след туй векове на забрава...
И измъчен народ,
свикнал залъка даже да дава,

свикнал все да шепти,
да търкаля живота полека.
И не помни почти,
че е тук от тринадесет века...

Тая свята земя
на забравени вече герои,
тя е само една
и помни, сине мой, че е твоя.

И да тръгнеш оттук,
да те няма десетки години,
не отпускай юмрук.
И помни, че си българин, сине!

СВЯТ ЗА ЛУДИТЕ – ИЗД.АСТРА
Ники Комедвенска

Много истина има в това стихотворение.

АПЕЛ

Убийците на Левски са известни.
Проклехме ги - те оживяха пак.
Укриха се зад лозунги и песни,
строиха се зад родния байрак.
Те сложиха служебни ръкавели
и маски със почтен държавен вид
и ни убиват днес, но не в разстрели,
а тихо и по начин деловит.
Убиват ни със бедност и умора,
докарват ни до лудост, до инфаркт
и със сърцето честно на народа
хазартно те играят на билярд.
Със нас те нямат общо мило-драго
и тяхната патриотарска сган,
за свойто лично помиярско благо,
продава днес и родния Балкан.
Свободни уж - живеем в ново робство,
под игото на български аги.
Със турското то няма нищо общо,
но точно като него ни тежи.
Тежи ни финикийската истерия,
тежи ни този незаслужен хал.
Боли ни, че търпимата мизерия
е днешният обществен идеал.
Момчета,вярата крепи душата,
но розата се пази със бодил.
Спомнете си за чистата и свята
Република на Дякона Васил.
Пазете си омразата,момчета!
Да се сплетем като бодлива тел.
Поп Кръстьо е събрал голяма чета
и ни избива тихо,без растрел.
Ивайло Балабанов