днес
35 отговора
0 прегледа
в отговор на suleymanpasha
#21
Re: Виж ти какво става!
Не, за протеста срещу чуждите Електроразпределителни фирми ....
Don`t Worry! Be happy!
"Оти се косиш, като че ти мине!"
Don`t Worry! Be happy!
"Оти се косиш, като че ти мине!"
в отговор на suleymanpasha
#25
Re: днес
ЛЮЛЕКА МИ ЗАМИРИСА
Из съседната градина
люлека ми замириса.
Ум далеч назад замина
и сърце ми болно сви са:
върнах се в цветуща младост,
сетих трепети и сладост.
Люлека ми замириса.
Сетих всичко, що веч няма,
дето бе и вече скри са:
ний разхождахме се двама
(как душа ми се униса!)
в майска нощ в градина млада
под небесната лампада.
Люлека ми замириса.
Колко думи страстни, нежни
(ах, сърце ми сладко сви са!)
там при картопите снежни!
А зефирът заразниса
мирис люлеков над нази -
от любовен дъх талази.
Люлека ми замириса.
Дълго ходяхме двамина
из заспалата градина.
Моята душа упи са
на живота с аромата,
лунният светлик изписа
сенките ни по земята.
Люлека ми замириса.
Гледай натам, откъдето ти протягат ръце, а не натам, където ти обръщат гръб!
Из съседната градина
люлека ми замириса.
Ум далеч назад замина
и сърце ми болно сви са:
върнах се в цветуща младост,
сетих трепети и сладост.
Люлека ми замириса.
Сетих всичко, що веч няма,
дето бе и вече скри са:
ний разхождахме се двама
(как душа ми се униса!)
в майска нощ в градина млада
под небесната лампада.
Люлека ми замириса.
Колко думи страстни, нежни
(ах, сърце ми сладко сви са!)
там при картопите снежни!
А зефирът заразниса
мирис люлеков над нази -
от любовен дъх талази.
Люлека ми замириса.
Дълго ходяхме двамина
из заспалата градина.
Моята душа упи са
на живота с аромата,
лунният светлик изписа
сенките ни по земята.
Люлека ми замириса.
Гледай натам, откъдето ти протягат ръце, а не натам, където ти обръщат гръб!
в отговор на suleymanpasha
#26
Re: днес
Историята на Деня на св. Валентин – човекът Валентин
Дали историята на Деня на св. Валентин е само настоящото празнуване с вкусни шоколадови бонбони, красиви картички и блестящи годежни пръстени? Каква е историята зад този толкова широко разпространен празник?
Някои казват, че деня е кръстен на името на епископ Валентин, който живеел в Римската империя. Клавдий II бил император по това време. Той смятал, че неженените мъже са по-добри войници, така че решил да превърне в закон това младите мъже да не могат да се женят. Около 270 сл. Хр. Валентин се смилил над обречените войници, на които не било позволено да се женят или да видят своите любими.
Той станал застъпник на тези млади влюбени и започнал да изпълнява тайни бракосъчетания. Скоро бил разкрит и вкаран в затвора. Император Клавдий II се опитал да накара Валентин да започне да се покланя на римските богове, но Валентин отказал. Вместо това, той се опитал да обърне Клавдий към християнството и Валентин бил осъден на екзекуция на 24 февруари 270.
Друга версия на историята на Деня на св. Валентин разказва, че Валентин се влюбил в дъщерята на тъмничаря си. Малко преди смъртта си той и изпратил бележка и я подписал "от твоя Валентин". Аура на романтика заобиколила смъртта му и тези, които знаели за това, разпространили приказката. Епископ Валентин станал Свети Валентин и славата му се разпростряла към Англия и Франция.
След смъртта си Валентин станал това, което е известно като "светец-покровител." Някои го считат за духовен надзорник на ежегодния празник, в който младите римляни раздавали картички със сърчица на тези, с които искат официално да се срещнат. Този празник се провежда на всеки 14 февруари. Има валентинки в музеи по света, които датират от 1415.
Февруари е месец за празнуване на любовта още от Средновековието.
Историята на Деня на св. Валентин – символите на Деня
Въпреки че историята на Деня на св. Валентин не е ясна, той се е превърнал в един от най-популярните празници сред влюбените и цветарите! Широко разпространените символи на Деня на влюбените в тази епоха са купидончета, сърца, рози, плюшени мечета и думи на обожание. Децата си разменят валентинки, украсени с настоящите комични и анимационни герои. Възрастните са продължили тази традиция на изпращане на картички, което прави този ден, след Коледа, вторият най-голям празник на изпращане на картички за годината.
Купидоните с лъкове и стрели представят римската митология. Купидон е син на Венера, богинята на любовта. Изстрелът на стрелата кара нищо неподозиращия набелязан човек или бог да се влюби.
Историята на Деня на св. Валентин – да намериш истинската любов
Историята на Деня на св. Валентин започва в епохата на дворцовите традиции. Разказите за това как жените са ухажвани чрез големи жестове на храброст процъфтяват в любовните романи на днешно време. Ние всички искаме да бъдем желани – да бъдем обичани и приети. Бог е изпълнил тази нужда чрез най-любящия акт, който някога някой е правил в историята на света. Бог ни обича толкова много, че Той изпрати Своя Син на земята, за да живее като човек. Ние сме отделени от Бога поради греховете ни, така че Бог е осигурил начин за нас да прекараме вечността с Него в небето. В един голям акт на любов Исус умря на кръста като съвършен заместител за всеки от нас. Той умря, беше погребан и възкръсна. Когато ние признаем Неговия дар и го приемем, Той идва да ръководи живота ни и да ни обича така, както никога не сме били обичани преди.
Гледай натам, откъдето ти протягат ръце, а не натам, където ти обръщат гръб!
Дали историята на Деня на св. Валентин е само настоящото празнуване с вкусни шоколадови бонбони, красиви картички и блестящи годежни пръстени? Каква е историята зад този толкова широко разпространен празник?
Някои казват, че деня е кръстен на името на епископ Валентин, който живеел в Римската империя. Клавдий II бил император по това време. Той смятал, че неженените мъже са по-добри войници, така че решил да превърне в закон това младите мъже да не могат да се женят. Около 270 сл. Хр. Валентин се смилил над обречените войници, на които не било позволено да се женят или да видят своите любими.
Той станал застъпник на тези млади влюбени и започнал да изпълнява тайни бракосъчетания. Скоро бил разкрит и вкаран в затвора. Император Клавдий II се опитал да накара Валентин да започне да се покланя на римските богове, но Валентин отказал. Вместо това, той се опитал да обърне Клавдий към християнството и Валентин бил осъден на екзекуция на 24 февруари 270.
Друга версия на историята на Деня на св. Валентин разказва, че Валентин се влюбил в дъщерята на тъмничаря си. Малко преди смъртта си той и изпратил бележка и я подписал "от твоя Валентин". Аура на романтика заобиколила смъртта му и тези, които знаели за това, разпространили приказката. Епископ Валентин станал Свети Валентин и славата му се разпростряла към Англия и Франция.
След смъртта си Валентин станал това, което е известно като "светец-покровител." Някои го считат за духовен надзорник на ежегодния празник, в който младите римляни раздавали картички със сърчица на тези, с които искат официално да се срещнат. Този празник се провежда на всеки 14 февруари. Има валентинки в музеи по света, които датират от 1415.
Февруари е месец за празнуване на любовта още от Средновековието.
Историята на Деня на св. Валентин – символите на Деня
Въпреки че историята на Деня на св. Валентин не е ясна, той се е превърнал в един от най-популярните празници сред влюбените и цветарите! Широко разпространените символи на Деня на влюбените в тази епоха са купидончета, сърца, рози, плюшени мечета и думи на обожание. Децата си разменят валентинки, украсени с настоящите комични и анимационни герои. Възрастните са продължили тази традиция на изпращане на картички, което прави този ден, след Коледа, вторият най-голям празник на изпращане на картички за годината.
Купидоните с лъкове и стрели представят римската митология. Купидон е син на Венера, богинята на любовта. Изстрелът на стрелата кара нищо неподозиращия набелязан човек или бог да се влюби.
Историята на Деня на св. Валентин – да намериш истинската любов
Историята на Деня на св. Валентин започва в епохата на дворцовите традиции. Разказите за това как жените са ухажвани чрез големи жестове на храброст процъфтяват в любовните романи на днешно време. Ние всички искаме да бъдем желани – да бъдем обичани и приети. Бог е изпълнил тази нужда чрез най-любящия акт, който някога някой е правил в историята на света. Бог ни обича толкова много, че Той изпрати Своя Син на земята, за да живее като човек. Ние сме отделени от Бога поради греховете ни, така че Бог е осигурил начин за нас да прекараме вечността с Него в небето. В един голям акт на любов Исус умря на кръста като съвършен заместител за всеки от нас. Той умря, беше погребан и възкръсна. Когато ние признаем Неговия дар и го приемем, Той идва да ръководи живота ни и да ни обича така, както никога не сме били обичани преди.
Гледай натам, откъдето ти протягат ръце, а не натам, където ти обръщат гръб!
в отговор на suleymanpasha
#27
Re: днес
(и не можете да я откриете с гугъл сърч).
може, що да не може
[линк]
може, що да не може
[линк]
в отговор на TheSameOne
#28
Re: днес
тц, не е тази история. няма да я срещнеш в масово достъпната мрежа, проверих. в някой специализиран сайт - би могло.
хехе, чак пък толкоз елементарно.
хехе, чак пък толкоз елементарно.
в отговор на suleymanpasha
#30
Re: днес
И аз благодаря. Казват, че да благодариш, означава да получиш благодарност...
Чудесно е, да, човек да осъществява мечтите си. не съм от тези, които смятат, че, когато една мечта е осъществена, човекът е ограбен откъм стремежи. Освен това приложната наука ;) е всъщност приложно добро на практика. Който само мрънка и нищо не създава за доброто..като категория, няма как и да акумулира красотата от взаимодействието на душите на хората...
Да, дионис, ерата на Водолея настъпи.
Чудесно е, да, човек да осъществява мечтите си. не съм от тези, които смятат, че, когато една мечта е осъществена, човекът е ограбен откъм стремежи. Освен това приложната наука ;) е всъщност приложно добро на практика. Който само мрънка и нищо не създава за доброто..като категория, няма как и да акумулира красотата от взаимодействието на душите на хората...
Да, дионис, ерата на Водолея настъпи.
в отговор на suleymanpasha
#31
почти сигурно е,
че пак ще объркаш историята на жълтите павета...
както и с Двореца...
политкоректното говорене убива Мисълта.
както и с Двореца...
политкоректното говорене убива Мисълта.
ама ето фактовете -
за да не се излагаш с измислени истории за фердинандовата сватба - тя е станала 15 години преди паветата, а когато са поставени - Мария Луиза - не е вече между живите... вторият му брак /Елеонора/ е станал, когато вече са били поставени жълтите павета - чинно заплатени от Община София и младата държава -
За първи път за паважна настилка на софийските улици и площади се прави обсъждане на заседание на общинския съвет на 27 февруари 1906 год. Пространно слово произнася кмета Мартин Тодоров, който очертава необходимостта от настилка на улиците и площадите в три варианта – каменна, керамична и асфалтова. Кметът е противник на асфалта и горещ поддръжник на каменната и на керамичната. След обсъждането, последват назначения на две комисии от специалисти, съответно на 16 и 18 март, да проучат подробно и да се произнесат по керамичната настилка. И двете комисии доказват предимствата на жълтите павета, но те са много скъпи и поради тази причина общината се насочва към каменните блокчета от сиенит, добиван в каменните кариери на Витоша, собственост на общината.
За реализация на настилката, както и за изплащането на започналото мащабно строителство кметът Мартин Тодоров сключва втория, след Димитър Петков, външен заем в размер на 35,000, 000 златни лева с немски банки. За този заем е издаден закон, който задължава държавата като гарант, и конкретно за какво точно парите ще се харчат от общината. С протокол № 4 от 23.01.1906 год. Столичният общински съвет опълномощава кмета Мартин Тодоров да сключи от името и за сметка на Софийската градска община заема, в размер на 35,000,000 златни лева, с емисионен курс 81 %, платим в срок от 100 /сто/ шестмесечия, или за 50 години. Заемът се освобождава от всички видове налози за всички времена. По-късно този заем, донесъл много неприятности за финансовото състояние на общината, ще бъде ликвидиран в края на 30-те години от инж. Иван Иванов.
Кметът Мартин Тодоров действа умно и бързо и подготвя извънреден, допълнителен бюджет на стойност 29,798,000 лв. На 29 март 1906 год. извънредният бюджет се обсъжда и приема от общинския съвет. Той включва изплащането на стария заем от 10,000,000 английски лири /1898/ с лихви, разноски и комисионни, изплащането на заем от държавата, финансирането строежа на Минералната баня, строежа на Халите, на пет училища, корекция на реките, паважната настилка на Стара София.
Полагането на паважната настилка се обсъжда както в Постоянното присъствие, така и в Общинския съвет. Взима се решение да се разработят поемни условия за отдаване чрез търг на предприемач с конкретна задача – “направата на улиците и площадите в центъра на Стара София с керамична настилка /паваж/”. Поемните условия се разработват от Регулационното бюро към кметството. В заседанието си от 14 октомври 1906 год., протокол № 48, се обсъждат поемните условия. Те са разработени детайлно в основни раздели, подраздели, дейности, специфични за конкретната работа: предмет на дейност, съдържание, количество, сключване на контракт, срок за започване и завършване, доставка на материали, ред на извършване на работата. На 16 октомври обсъждането продължава, включващо качеството на работата, заплащането на труда на работниците, подготвителната работа, начина на настилане блокчетата, пясъка, използването на смолата и още други подробности.
Провежда се търгът “с ограничен брой предприемачи”, както е обявено в Поемните условия. Печели “Българското индустриално керамическо дружество Изида”. Фабриките на дружеството, както и неговото ръководство се намират на гара Новоселци. Дружеството се създава с протекцията на Стефан Стамболов, чиято политика към индустриалното развитие на България е подчертано протекционистка към местната промишленост. Дейността на работилницата се разраства и през 1898 год. се регистрира в Софийския окръжен съд под № 63, публикувано в ДВ., бр. 220, 1898 г., от 12 октомври.
Съгласно поемните условия, предприемача има задължението да бъде вносител, изпълнител и да представлява производителя. От тук започва една неофициална тайна по вноса на жълтите павета, които в техническата документация, както и в контракти и преписки на Общината се записват като керамични павета или настилка. Това определено показва начина на производство. Тъй като в България не е усвоена направата на керамичните павета, ангажирано е специализираното предприятие в Австро-Унгария. Така повече от 100 години се знае само за вноса на настилката, но не и за родното й място и това обстоятелство е формирало различни версии. Едва през 1960 год. в сп. “София” инж. Ст. Симеонов разкрива “тайната”, която е впечатлила твърде много и него. За тази информация допринася унгарският професор Вашарахой Болдижар. Жълтите керамични павета се произвеждат от варовика “мергел”, известен в Унгария под името “марга”, който се намира в мина край Буда Пеща. Изкопаният мергел се стрива на прах, формува се и се изпича в специални пещи при температура 1300 градуса. Правени са опити в Унгария да се използват суровини от други места, но без резултат. След продължително търсене в архивните материали, се откри преписка между “Изида” и Унгарското дружество Koszenbanya Teglagyar Tarsulat Pesten, което в превод означава “Пещенско дружество, каменовъглена мина и тухларница”. Така най-после жълтите керамични павета имат не само Родина, но и месторождение и всякакви други версии са не само неверни, но и смешни.
Съгласно поемните условия, транспортирането на керамичните павета е за сметка на “Изида”, а митническите такси са за сметка на Унгарското дружество. Архивните документи разказват редица подробности от технологията на полагането на паветата – размера на блокчетата /0,08 м., 0,21 м, 0,10м/, съставът на бетоновия слой, неговата дебелина – 10 см., подреждането в диагонал по оста на улицата, а в краищата се употребявали петоъгълни блокчета.
По време на полагането на жълтата настилка, Общината осъществява постоянен контрол под различна форма. След изтичане на половината от работата, съгласно определения срок, кметът назначава комисия от специалисти от Пътно-паважното отделение и от Министерството на обществените сгради “за привременно приемане на извършеното досега от предприемача.” Тази комисия проверява всяка улица, всеки квадратен метър и оценява положително извършената дотук работа.
Полагането на керамичната настилка е на вниманието и на министър–председателя Димитър Петков, известен политик, бележит кмет на София, ръководител на Народно-либералната партия, безспорен строител на Съвременна България. Запознава се в детайли, преглежда внимателно Поемните условия, подкрепя ги, но окончателното си мнение ще изрази след като се произнесе Министерството на обществените сгради. Така че, полагането на керамичните павета не е емоционален дар по случай сватбата на княз Фердинанд с Мария Луиза, която по това време /1907/ вече не е между живите, не е хрумване, а израз на общинска политика, подкрепена от държавата в периода на изграждането на нова България. В нито един документ не се откри да се споменава името на дарител, на княжевски особи като автори на тази естетико -функционална дейност.
През двете години, 1907 и 1908, са постлани общо с керамичен паваж 59,302, 46 кв., съответно през 1907 г. – 28,400 кв. м., а през 1908 г. – 30,902, 46 кв. м. Положени са блокчета по улиците и площадите, както е записано в контракта, а преди това в поемните условия: бул. “Цар Освободител” заедно с площада пред Народното събрание, ул. “6 септември”, между ул. “Аксаков” и “Цар Освободител”, ул. ” Раковска,” между ул. “Аксаков” и ул. “Оборище”, ул. “Бенковски”, между ул. “Аксаков” и ул. “Московска”, пл. “Св. София”, ул. “Московска” от ул. “Бенковска” до пл. “Александър І”, пл. “Александър І”, ул. “Търговска”, от пл. “Александър І” до ул. “Мария Луиза”, включва се и пл. “Бански”, бул. “Дондуков”, между пл. “Св. Крал” и ул “Сердика”, ул. “15 ноември”, между ул.”Търговска” и ул. “Знеполска”, ул. “Знеполска”, между ул. “15 ноември” и пл. “Александър І”, площада пред Народния музей, ул. “Леге”, между бул. “Дондуков” и ул. “Алабинска”, ул. “Княгиня Клементина”, между ул. “Леге” и ул. “Княз Алекдсандър І”, ул. “Княз Александър І”, между ул. “Гурко” и пл. “Александър І”, ул. “Алабинска”, между ул “Леге” и ул. “Княз Александър І”, ул. “Гурко”, между ул. “Александър І” и ул. “Левски”, ул. “Левски”, между ул. “Гурко” и бул. “Цар Освободител”, ул. “Славянска”, между ул. “Левски” и ул. “Бенковски”, ул. “Бенковски”, между ул. “Славянска” и ул. “Вълкович”, ул. “Вълкович”, между ул. “Бенковски” и ул. ”Левски”. Изпълнението е качествено и извършено в срок.
политкоректното говорене убива Мисълта.
За първи път за паважна настилка на софийските улици и площади се прави обсъждане на заседание на общинския съвет на 27 февруари 1906 год. Пространно слово произнася кмета Мартин Тодоров, който очертава необходимостта от настилка на улиците и площадите в три варианта – каменна, керамична и асфалтова. Кметът е противник на асфалта и горещ поддръжник на каменната и на керамичната. След обсъждането, последват назначения на две комисии от специалисти, съответно на 16 и 18 март, да проучат подробно и да се произнесат по керамичната настилка. И двете комисии доказват предимствата на жълтите павета, но те са много скъпи и поради тази причина общината се насочва към каменните блокчета от сиенит, добиван в каменните кариери на Витоша, собственост на общината.
За реализация на настилката, както и за изплащането на започналото мащабно строителство кметът Мартин Тодоров сключва втория, след Димитър Петков, външен заем в размер на 35,000, 000 златни лева с немски банки. За този заем е издаден закон, който задължава държавата като гарант, и конкретно за какво точно парите ще се харчат от общината. С протокол № 4 от 23.01.1906 год. Столичният общински съвет опълномощава кмета Мартин Тодоров да сключи от името и за сметка на Софийската градска община заема, в размер на 35,000,000 златни лева, с емисионен курс 81 %, платим в срок от 100 /сто/ шестмесечия, или за 50 години. Заемът се освобождава от всички видове налози за всички времена. По-късно този заем, донесъл много неприятности за финансовото състояние на общината, ще бъде ликвидиран в края на 30-те години от инж. Иван Иванов.
Кметът Мартин Тодоров действа умно и бързо и подготвя извънреден, допълнителен бюджет на стойност 29,798,000 лв. На 29 март 1906 год. извънредният бюджет се обсъжда и приема от общинския съвет. Той включва изплащането на стария заем от 10,000,000 английски лири /1898/ с лихви, разноски и комисионни, изплащането на заем от държавата, финансирането строежа на Минералната баня, строежа на Халите, на пет училища, корекция на реките, паважната настилка на Стара София.
Полагането на паважната настилка се обсъжда както в Постоянното присъствие, така и в Общинския съвет. Взима се решение да се разработят поемни условия за отдаване чрез търг на предприемач с конкретна задача – “направата на улиците и площадите в центъра на Стара София с керамична настилка /паваж/”. Поемните условия се разработват от Регулационното бюро към кметството. В заседанието си от 14 октомври 1906 год., протокол № 48, се обсъждат поемните условия. Те са разработени детайлно в основни раздели, подраздели, дейности, специфични за конкретната работа: предмет на дейност, съдържание, количество, сключване на контракт, срок за започване и завършване, доставка на материали, ред на извършване на работата. На 16 октомври обсъждането продължава, включващо качеството на работата, заплащането на труда на работниците, подготвителната работа, начина на настилане блокчетата, пясъка, използването на смолата и още други подробности.
Провежда се търгът “с ограничен брой предприемачи”, както е обявено в Поемните условия. Печели “Българското индустриално керамическо дружество Изида”. Фабриките на дружеството, както и неговото ръководство се намират на гара Новоселци. Дружеството се създава с протекцията на Стефан Стамболов, чиято политика към индустриалното развитие на България е подчертано протекционистка към местната промишленост. Дейността на работилницата се разраства и през 1898 год. се регистрира в Софийския окръжен съд под № 63, публикувано в ДВ., бр. 220, 1898 г., от 12 октомври.
Съгласно поемните условия, предприемача има задължението да бъде вносител, изпълнител и да представлява производителя. От тук започва една неофициална тайна по вноса на жълтите павета, които в техническата документация, както и в контракти и преписки на Общината се записват като керамични павета или настилка. Това определено показва начина на производство. Тъй като в България не е усвоена направата на керамичните павета, ангажирано е специализираното предприятие в Австро-Унгария. Така повече от 100 години се знае само за вноса на настилката, но не и за родното й място и това обстоятелство е формирало различни версии. Едва през 1960 год. в сп. “София” инж. Ст. Симеонов разкрива “тайната”, която е впечатлила твърде много и него. За тази информация допринася унгарският професор Вашарахой Болдижар. Жълтите керамични павета се произвеждат от варовика “мергел”, известен в Унгария под името “марга”, който се намира в мина край Буда Пеща. Изкопаният мергел се стрива на прах, формува се и се изпича в специални пещи при температура 1300 градуса. Правени са опити в Унгария да се използват суровини от други места, но без резултат. След продължително търсене в архивните материали, се откри преписка между “Изида” и Унгарското дружество Koszenbanya Teglagyar Tarsulat Pesten, което в превод означава “Пещенско дружество, каменовъглена мина и тухларница”. Така най-после жълтите керамични павета имат не само Родина, но и месторождение и всякакви други версии са не само неверни, но и смешни.
Съгласно поемните условия, транспортирането на керамичните павета е за сметка на “Изида”, а митническите такси са за сметка на Унгарското дружество. Архивните документи разказват редица подробности от технологията на полагането на паветата – размера на блокчетата /0,08 м., 0,21 м, 0,10м/, съставът на бетоновия слой, неговата дебелина – 10 см., подреждането в диагонал по оста на улицата, а в краищата се употребявали петоъгълни блокчета.
По време на полагането на жълтата настилка, Общината осъществява постоянен контрол под различна форма. След изтичане на половината от работата, съгласно определения срок, кметът назначава комисия от специалисти от Пътно-паважното отделение и от Министерството на обществените сгради “за привременно приемане на извършеното досега от предприемача.” Тази комисия проверява всяка улица, всеки квадратен метър и оценява положително извършената дотук работа.
Полагането на керамичната настилка е на вниманието и на министър–председателя Димитър Петков, известен политик, бележит кмет на София, ръководител на Народно-либералната партия, безспорен строител на Съвременна България. Запознава се в детайли, преглежда внимателно Поемните условия, подкрепя ги, но окончателното си мнение ще изрази след като се произнесе Министерството на обществените сгради. Така че, полагането на керамичните павета не е емоционален дар по случай сватбата на княз Фердинанд с Мария Луиза, която по това време /1907/ вече не е между живите, не е хрумване, а израз на общинска политика, подкрепена от държавата в периода на изграждането на нова България. В нито един документ не се откри да се споменава името на дарител, на княжевски особи като автори на тази естетико -функционална дейност.
През двете години, 1907 и 1908, са постлани общо с керамичен паваж 59,302, 46 кв., съответно през 1907 г. – 28,400 кв. м., а през 1908 г. – 30,902, 46 кв. м. Положени са блокчета по улиците и площадите, както е записано в контракта, а преди това в поемните условия: бул. “Цар Освободител” заедно с площада пред Народното събрание, ул. “6 септември”, между ул. “Аксаков” и “Цар Освободител”, ул. ” Раковска,” между ул. “Аксаков” и ул. “Оборище”, ул. “Бенковски”, между ул. “Аксаков” и ул. “Московска”, пл. “Св. София”, ул. “Московска” от ул. “Бенковска” до пл. “Александър І”, пл. “Александър І”, ул. “Търговска”, от пл. “Александър І” до ул. “Мария Луиза”, включва се и пл. “Бански”, бул. “Дондуков”, между пл. “Св. Крал” и ул “Сердика”, ул. “15 ноември”, между ул.”Търговска” и ул. “Знеполска”, ул. “Знеполска”, между ул. “15 ноември” и пл. “Александър І”, площада пред Народния музей, ул. “Леге”, между бул. “Дондуков” и ул. “Алабинска”, ул. “Княгиня Клементина”, между ул. “Леге” и ул. “Княз Алекдсандър І”, ул. “Княз Александър І”, между ул. “Гурко” и пл. “Александър І”, ул. “Алабинска”, между ул “Леге” и ул. “Княз Александър І”, ул. “Гурко”, между ул. “Александър І” и ул. “Левски”, ул. “Левски”, между ул. “Гурко” и бул. “Цар Освободител”, ул. “Славянска”, между ул. “Левски” и ул. “Бенковски”, ул. “Бенковски”, между ул. “Славянска” и ул. “Вълкович”, ул. “Вълкович”, между ул. “Бенковски” и ул. ”Левски”. Изпълнението е качествено и извършено в срок.
политкоректното говорене убива Мисълта.
Редактирано от ceлянинът на
Re: ама ето фактовете -
фактите ги има в мрежата, много достъпни, щом дори ти си ги изнамерил и копи-пейстнал.
обаче историята е много повече от факти.
а тази, която имам предвид не можеш да я откриеш с гугъл сърч.
особено на единствения език, който чат-пат разбираш.
обаче историята е много повече от факти.
а тази, която имам предвид не можеш да я откриеш с гугъл сърч.
особено на единствения език, който чат-пат разбираш.
в отговор на suleymanpasha
#34
дрън дрън -
Историята била много повече от факти -
поредната глупост...
Историята не са свободни съчинения и измишльотини, а коментар на фактовете...
а в строителството всичко са проекти, сметки, контрол, факти - което софийската община е изпълнявала...
гугъл сърч - естествено - това си е историята на София, която надлежно са описали колеги - инженери, архитекти, историци... и която си е на сайта на общината...
имал бил жълто паве -
еми земи се трЕсни с него...
политкоректното говорене убива Мисълта.
поредната глупост...
Историята не са свободни съчинения и измишльотини, а коментар на фактовете...
а в строителството всичко са проекти, сметки, контрол, факти - което софийската община е изпълнявала...
гугъл сърч - естествено - това си е историята на София, която надлежно са описали колеги - инженери, архитекти, историци... и която си е на сайта на общината...
имал бил жълто паве -
еми земи се трЕсни с него...
политкоректното говорене убива Мисълта.
в отговор на suleymanpasha
#36
е убаво де - кАжи,
интересно е да знаем...
или твойто е само - лаф да става...
политкоректното говорене убива Мисълта.
или твойто е само - лаф да става...
политкоректното говорене убива Мисълта.