Моцарт

27 ян. 1756, Залцбург - 5 дек. 1756, Виена

[линк]

Хубаво си се сетила да споменеш за рождения ден на великия Моцарт.

Какво мило и талантливо дете от Китай!!!

По-малко от 11 месеца живот - а такава следа в музиката... и такъв огромен каталог.

Е, недей. Една малка, навярно случайно, сбъркана цифра.
По-скоро примерът с неадекватното азиатче звучи дори не гротескно, а неприятно.

Преди години пуснах в клуба един запис на Сонатата KV 330, само Андантето. Миналата седмица, след "Фигаро", не разбрах защо се сетих за нея, отново я дръпнах от мрежата и си я разпечатах, опитах и си обещах Кантабилето за личния ми рожден ден. Засега само илюстрация с Баренбойм. Пък ако се справя, което е твърде съмнително, ще я споделя.:)
Много я обичам тази Соната!

Поздрави от Търновград.

Защо не? Далеч съм от евтини закачки, просто ме заинтересува тази неволна компресия на Моцартовото жизнено време. Още повече на фона на живелия 103 години Елиът Картър. Обичам подобни темпорални колапси и лапсуси! :) Те понякога разкриват необичайни неща и в самата чузика.

Съжалявам за неволната грешка - 1791 трябваше да е.

А записа на невръстното китайче е илюстрация за днешните т. нар. вундеркинди - все по-малка долна граница.

Това е автографът на единствената страница на lacrimosa-та на реквиема.
И... толкова!

Пиша в темата на Моцарт. Имах затруднения да открия темата "Дон Жуан", която без съмнение е поставяна на няколко пъти в клуба.
Но все пак става въпрос за Моцарт и негово произведение.

В момента съм почти както в предаването "Сутрешно кафе", тъй като пия кафе и говоря, тоест пиша по тема от класическата музика.
Във вторник вечерта гледах по "Медзо" операта "Дон Жуан", постановка на фестивала Глиндбърн.
Операта "Дон Жуан" на Моцарт ми е любима.
Има една анкета по "Mezzo" с четири въпроса, от които си спомням три.
Въпросите са следните:
Вашето първо силно впечатление от класическата музика?
Лицето ,което ви е оказало влияние?
Кое произведение бихте взели със себе си на необитаем остров ?
То на третия въпрос бих отговорил : Операта "Дон Жуан". В тази опера има всичко от красивата класическа музика.
Ето защо винаги с интерес гледам постановки на тази опера. И веднага трябва да кажа, че много зависи от режисьора, постановчика ,артистите, диригента за да може да се предаде точно и вълнуващо духа на това гениално произведение на Моцарт.
Като образцови постановки бих посочил : тази от началото на 50-тте години на миналия век на фестивала в Залцбург с диригента Вилхелм Фуртвентлер.
И друга една образцова: тази на Караян с Катлин Батл, Семюел Рейми от някъде 1987 година.
И по мое скромно мнение постановките на немските и австрийски театри са по-близки до духа на Моцарт, разбира се общо взето.
Спектакъла, който видях онази вечер бих оценил по шестобалнаа система на
4,50. Имаше неприятни натуралистични сцени: кръв, трупове, разголени тела/ защо пък това ?/, еротизъм / според мен-излишен/. И веднага си представям един неизкушен зрител, когото трябва да въведа в класическата музика и гледайки с неговите очи не бих останал с някакви хубави впечатления и за жалост, името Моцарт не би го кой знае колко впечатлило.
Ако това лице види постановката с Фуртвенглер или Караян - е това е друго нещо. Ще си каже: Моцарт е велик!

Пропуснал съм този Дон Жуан.
Но преди десетина дена, отново по Мецо, гледах една Кармен. И там всички бяха с голи цици. Отбелязах за себе си, че отдавна сме в друго времево измерение и чак толкова не се зачудих особено. Защото еротизмът не е от вчера и според мен си се вписва таман в подобни заглавия. Друг е въпросът ако това се вулгаризира и пошлото надделее.
Иначе, откак се помня, винаги съм гледал на операта преди всичко като музика.
Харесвам шарениите по сцената, влючително плоските истории в съдържанието, но сами по себе си те не означават нищо без Звуците!
Да ме извинят засегнатите, включително оперните артисти.

R.Strauss, Salome

(няма как да го кача в ютуб, защото там го възприеха като крайно непристойно и развалящо добрите нрави - нищо, че е постановка на операта в Цюрих)

[линк]

По втория въпрос: Учителката ми по солфеж. Половин час преподаваше сухата теория, а другата половина ни омагьосваше в царството на операта. Благодарение на нея преминах директно от "Зайченцето бяло" към Аида и Вълшебната Флейта още в невръстния 3-ти клас.
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
...