Какво е туй?

Преди няколко години се влюбих.
Любов. Ха!
Сега едва бледо си я спомням.
Сума ти време се мъчих да я забравя,
а сега се мъча да си я спомня.

Не е ли смешно, иронично?!
Дори и пак да се появи пред мене "любов",
няма да я разпозная,
въпреки, че зная как изглежда.

Просто ще ми е далечна, чужда и ненужна.
Когато толкова силно имах нужда от нея,
тя беше непълна, частична.
Научих се да живея без нея
и сега дори е май излишна.

Как ви се струва? Ставам ли за поетеса? Или просто нескопосана принцеса?

Sometimes the answer is NO.

Mърр, който и да е от нас едва ли ще стане Яворов или Пърси Шели, но писането е една чудесна терапия :)

+1