Майката

или бащата?

Напоследък доста дискутирана тема в юридическите среди и медиите, е дали бащата да има равностойно право на отглеждане на дете след развода...Ако решим да дълбаем закона, вероятно ще ги намерим- правата..., но идеята на темата ми е друга...Изключваме и крайните и утежняващи обстоятелства. Иска ми се да говорим за случаите, когато и двамата родители имат потенциала и желанието да отглеждат и възпитават детето си, но не могат да го направят заедно...
Какво може да даде майката и съотв. бащата поединично на едно дете?
Доста психолози застъпват тезата, че емоцията, чувството за свързаност, емоционалната сигурност до около 10 годишна възраст, може да обезпечи по-добре майката...След това обаче уроците, които може да научи детето от бащата са по-важни...Тоест говорим за поведенческите модели на оцеляване, рационалното поведение, отговорността чисто по мъжки- особено за момчетата и т.н.
Донякъде съм съгласна с тази теза. Имам пред себе си подобен пример. Мъжът за когото говоря е отгледан и възпитан от майка си. Дали поради наложилите се обстоятелства или заради генетични дадености, майката е оправна жена...Имала е добра кариера, любовник който в последствие се разведе и ожени за нея...Служи си добре с лактите и ако се наложи да изпъкне, подливайки вода на някой друг, влизайки в ролята на жертва или ползвайки чисто женските си преимущества, няма особени скрупули...Как мислите, че се справя този мъж-синът и в критични ситуации, и какви модели на поведение използва...?

Давам малко краен пример, така че може да си го представите и в други вариации...
В коя възраст трябва влиянието на бащата да е приоритетно, ако няма други утежняващи обстоятелства според вас?

Пиша ви го, като жена живееща с детето си сама...Все пак при разводи ни, тя беше на 16 и сама взе решение при кого да живее...Поддържа конкакт с баща си когато пожелае. Самият той е отгледан само от майка си...Цитираният горе герой не е той...

Аз мисля, че проблемите не са на детето, а на родителите. Как те да се справят?
днес обществото ни е доста отворено така, че личния пример се преувеличава.
За първият ти пример - това не е копиране на поведение, а наследяване на характер. Просто е взел характера на майка си.
Отдавна не съществуват чисто женски и мъжки черти. Може да възпиташ отношение към света, но не и начин на реакция.

За първият ти пример - това не е копиране на поведение, а наследяване на характер. Просто е взел характера на майка си.

Според теб ако беше усетил по-осезаемо присъствието на баща си, това можеше ли да се отрази на характера му?

Не, не мисля, но на поведението или по- точно начин на проявление - да.
Определено жените смекчават поведението на децата, особено момчетата. Изключвам пубертета. Може да му липсват "мъжките" разговори, по различния поглед върху света, но като цяло мъжете винаги са били по- зависими от майките си, а момичетата от бащите си.

Бащата става само да ходи на лов и да влачи храната в хралупата , за всичко останало природата е пригодила майката - и да ражда, и да кърми, и да учи, и да готви и да създава домашен уют...А бащи, които се развеждат по тяхна вина и после търсят да отнемат децата от майката просто ... не ми се коментират.

Според мен характерът подлежи на развитие, като не оспорвам съществената роля на генетиката. Също така съм убедена, че личният пример е изключително важен и няма теория, която може да го замести...

Бащата става само да ходи на лов и да влачи храната в хралупата

Интересно. Моят защо ли ставаше за повече неща

Моят ставаше за всичко.

До 3 години майката има чисто биологично обусловена връзка с детето - интуитивно усеща кога какво му и тн. Бащата вече към 3-тата година е изградил не на биологична основа привързаност. Тогава на майката хормоните отслабват, тази първоначална "влюбеност", губи интуиция и особено ако не е изградила и друга връзка с детето, разчитайки на дадеността, то може да има мисли тип "на баща си си се метнало" и тн. ... тук за пръв път да се появят.
Казвам го във връзка с това, че просто привързаността на единия и другия родител в началото се изграждат на различна основа. До 3 г. възраст като че ли е неоспоримо по-потребно бебето да е с майката. Не непременно все пак. Най-важно е да има значим обект, който да се грижи за него с много любов и внимание. Това е най-важната възраст.... После вече може да има и други съображения.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

И моят така

До 3 г. възраст като че ли е неоспоримо по-потребно бебето да е с майката.

Да, аз дори бих разширила тази възраст...Въпросът е после кои поведенчески модели са по-необходими за детето...? Полът има ли значение?

Естествено най-добрия вариант е да е с двамата си родители...Изключвам и ситуациите, в които родител има поведение, което би навредило на детето, не може или не иска да поеме отговорността за него и т.н...Изключвам и случаите на осиновяване, когато и един родител е за детето хилядократно по-хубава вселена, от тази която има...
В интерес на истината към темата ме провокира поведението на двама различни мъже отгледани само от майките си...С единя съм живяла, а с другия съм имала колегиални отношения, но някои повторения в поведението им леко ме озадачиха Тук също е възможно да има изключения. Възможно е дядо или друг мъж да е дал добър принос, или стечението на обстоятелствата да е накарало момчето да научи мъжките си уроци...Все пак съм сигурна, че момче отгледано само от жена, е по-вероятно да реагира с моделите, които тя несъзнателно му е преподала...

Какво може да даде майката и съотв. бащата поединично на едно дете?

Майка ми беше светъл лъч в моя живот. От нея се научих да бъда мека, блага и добра , да се грижа за семейството си, и за болните.
От баща ми се учих как да отстоявам правата си в обществото .Той ме учеше и как да се боря за престиж,но това уви не ми беше съдено да науча.
Винаги са били заедно, и винаги съм ги възприемала като едно цяло. Но и да бяха разделени, сигурно щяха да ме научат на същото, на което са ме научили!

Но и да бяха разделени, сигурно щяха да ме научат на същото, на което са ме научили!


Възможно е, но изисква доста неща и би се получило по-трудно...