Глупости :)

Моля ..... Дайте идея за някаква техника за превъзмогване на нещо, което ме дразни...... и поради, което реагирам понякога много глупаво :

Фамилното ми име /бащино/ не е е никак лошо, нито е обидно или смислово неприятно ...но ...вкарано в контекст става повод за майтап

...и ся да ви кажа какъв ми е проблема ...писна ми ...ма така ми е писнало, че на моменти се ядосвам чак на мене си

На всичкото отгоре професионално /което е там по етикет/ си чувам фамилията по нам си колко хиляди пъти ...и като изляза от там ...и някой приятел като се обърне към мен по фамилия отвътре подскачам и откачам ....

...пробвах с кретенията да се излагам с учтиви обяснителни молби ...да не се обръщат към мен така ....ма освен да се хильосват и следващият път пак същото ...нъцки

Някой със сходни проблеми или пък идеи за решение ?

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

Oмъжи се час по-скоро за мъж с приятно звучаща и устройваща те фамилия

Нямам ни един миг свободен...аз съм непрекъснато със себе си. - Ставри Калинов

....а де ...дотам ще ме докарат накрая

..... като знам, че повечето мацки си слагат тирета или си пазят фамилиите когато се омъжосат .....представяш ли си как се изтъпанчвам в брачното с "Давайте моля по-бързо, че съм на голям зор да я сменя "

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

Привет, Jolee,
А защо се дразниш? Имам предвид не какво те дразни - приемам, че е заиграването с името, един вид като старите вицове -

Жена отива в общината с молба да си смени името.
- Как се казвате? - пита служителят.
- Кичка, а всички ми викат пичка...
- Добре, ще го сменим. Как искате да ви е новото име?
- Кутка.
---
А пък при нас наеха колежка от провинцията. В документите и пише, че се казва Ана Михайлова, но тя се представя Ана Синона. Питам я, какво е това Синона, а тя ми отговаря: "Ми пиши са с ино Н..."

:) :)

Но защо се дразниш?
Защото, ако е затова, че първосигнално се майтапят на твой гръб и че не се съобразяват с твоето предпочитание - тогава не ти трябва техника за превъзмогване на дразненето, а твърдост да изискаш и наложиш да се държат с теб, както подобава.

Разбираш ли, не да се научиш да търпиш или не чуваш (което, впрочем, може да е добро решение), а да наложиш свой стил. Бих действал така - еднократно, спокойно и безкрайно лаконично обяснявам, че това заиграване не ми харесва. При рецидив - прекратявам общуването. Ако разбере - прекрасно, ако не - със сигурност този човек не струва. Ако отношенията са служебни - бих се придържал към минимално необходимото общуване, за да се върши оптимална работа.

Ключовият момент тук е абсолютната еднократност на обясненията от твоя страна и придържане към тази политика автоматизирано и без изключения.

Успех!

Спри да се обръщаш на фамилия.

Но ако даваш повод да те бъзикат, то тогава ще се намери друг начин да те подскачат.

не мога да мисля изобщо какъв съвет да ти дам, докато не реша поредната гатанка - кое е това име, което 'не е е никак лошо, нито е обидно или смислово неприятно ...но ...вкарано в контекст става повод за майтап '
като че ли си нямам друга работа
имам идея, ама като не съм сигурна???


исках просто да ти кажа здрасти:)
тук има хора, които ще ти дадат умни и разумни съвети, а аз мога да ти кажа само какво направих аз.
случи ми се нещо подобно при заигравка с моето лично име съотнесено към нещо, видяно по телевизията.
отначало нищо не разбирах, по едно и също време не един и двама започнаха да се обръщат към мен по един и същи начин. не беше злобиво, но ми предизвикаха интереса и попитах една колежка защо така ми казва.
първо ми стана смешно, после досадно, после започнах да се дразня.
и изреагирах. на всеки по различен начин, както ми дойде на момента.
е, към някои не бях особено мила, хващаха ме в кофти настроение.
към всеки отправих настоятелна молба.
ама много настоятелна.
някои трябваше даже да оставя с впечатлението, че са ме обидили, за да спрат накрая:)

като студенти обиколихме Бг с две двойки приятели.
и трите двойки - с еднакви фамилии.
при това двете - със съвсем не толкова често срещани.
даже и се изпоженихме после

Добро Утро !

Благодаря за поста и компанията на ранното-сутрешно кафе

Причината да се дразня е, че в един момент просто ми омръзна повтаряемостта на шегите.....и започна да ми става досадно ...струва ми се банално и плоско да ми се повтаря как точно се казвам .... и какво означавало...все едно не знам...

Досега ме спираше да съм категорична мисълта, че "Какво толкова...оставям хората свободно да живеят и не се сърдя за глупости"

Покрай твоят съвет се сещам за една позната, която самата аз навремето за кратко бях "прекръстила" защото звуково името и ми напомняше за един актьор....и момичето на третият път ми каза "Не се обръщай така към мен"....съобразих се, но тя ми се стори много придирчива ...а ето, че изпадам в подобна ситуация

Весел и Успешен Ден !

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

Няма да се получи ефект ако само не се обръщам на фамилия. Мен най-много ме дразни когато в интензивен разговор се използва "Ами ти така и така ...ама то нали защото фамилията ти е еди ква си"

На майтап нося и обичам ведрото настроение, но явно и аз си имам някакви граници...

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

Радост за мен е да те видя и да прочета опита ти в подобен казус

Гатанката наистина изглежда сложна, но не ми се рискува да ти подсказвам, защото хората са умни и като се сетят...рискувам всеки пост към мен да започва с фамилно обръщение

Иначе подхода ти е точно това, което каза и Ryan....трябва явно да съм категорична ...пък който разбере ...разбере ...

За моя голяма утеха риска да попадна на ухажор със същата фамилия и да се вземем е минимален...да не кажа почти никакъв ....та имам шанс някой ден да съм с някое по-стандартно име и да се радвам на спокойни старини

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

Ползвай бащиното си, а не фамилното.

[линк]

...и това не е лоша идея.. и е приложима за бъдещи познанства ....

...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....

ми да, щом не те кефи фамилията, лесно е

[линк]

Приеми го като даденост и не се обиждай. Когато те докачат продължавай със самоирония.

Жената е слабо, беззащитно създание, от което няма спасение.

Хм, дали не се дразниш от негативното значение, което придаваш на своята реакция? Че не си достатъчно широко скроена, за да "оставиш" другите да се забавляват с плоски майтапи (което е по-незлобивия вариант и ако се повтаря е въпрос само на лошо възпитание) или съзнателно да предизвикват и се възползват от твоята реакция (което е далеч по кофти вариант, защото е форма на контрол)?

Хората се държат с нас, както им позволяваме. Разбирам да е прякор - ако имаш трябва да си го носиш гордо, щото... щото няма друг начин. :) Но в твоят случай - трябва да изискаш да общуват с теб по начин, който ти е комфортен. И това не е отнемане на чужда свобода.

Човек се ражда с "фамилията" си. Емоционалните закони са неПисани закони, но са много по-важни от написаните.

Зад "фамилията" ти стоят духовните ти уроци, които трябва да научиш. Точно тЕ те жегват и ти затова подскачаш.

Ако мен нещо ме боли, не пия обезболяващи лекарства, а премахвам болестта предизвикваща болката.

Аз моята фамилия я смених от "Петров" на... "Петров".

Разликата ли? Баща ми е Петър, но той е "дисциплинарно уволнен", а на неговото място е назначен апостол Петър. Така излекувах болката си.

Аз съм така! Имах известни закачки от един колега при предишната ми работа. На новата бях взела решение да бъда с бащино име. Не бях го споделила с никой, но новият ми шеф ме представи точно така! И въпросът се уреди с неговата досетливост. Впоследствие постъпи нова колежка с такъв проблем и тя беше избрала бащиното име! Сега сме две с еднакви " фамилии", защото се оказа, че имаме бащи с едно и също име!

Ами смени го това име тогава!
Не е скъпо доколко знам!

Всеки с дертовете си. Когато са ме кръщавали кой ти да мисли, че светът ще стане едно голямо село и моето име ще ми създава неудобства с непроизносимостта си. В Япония го съкратих, но съкратеният вариант означава "сандали", та хората ме гледаха многозначително. И имен ден нямам!
За сметка на това имам дълга фамилия, която завършва на "ска". Един германец ме попита защо не е на "ова" и аз първосигнално изтърсих, че имам благороден произход!
Като събереш име и фамилия и ЕГН не ми трябва!

Екстра си ти е фамилията...а бе ей, момиче- спри да се взираш в такива детайли и да търси точки ...на мен в една от работите ми като ми викаха Д9...кат на полицейско куче ми идваше отначало, докато не ми стана любимото обръщение...и сега ми е кеф кат ме срещне някой колега и викне след мен: ЕЕЕй, Д9, как си :-)))