Не вярвам....

В теорията за привличащите се противоположности. Винаги съм търсила човек, който прилича на мен. До степен, в която можем да се погледнем игриво в очите и да си кажем само с тях "разбирам те".
С мъжете до мен винаги съм била на първо място приятелка. Винаги са ми били странни жени, които смаляват партньора си до другарче за секс или съквартирант. Или - оптимистично - до "обичам го, ама той е сякаш от друга планета".

Обичам дългите разговори, обичам да познавам душата му и да знам всичките смешни истории от детството. Обичам да прегръщам любимия и да слушам за пътя му и отвреме навреме - да си мисля колко смислен в крайна сметка се е оказал и моя, ако ме е довел пред него.

Да улавяте всичките си пориви. А душите ви да са у дома една с друга.

Вчера вечерта мислих точно по този въпрос дали противоположностите се привличат или не. Мисля, че физически се привличат, но социално не се привличат...

И физически - не, или поне не трайно.

Става въпрос за принципното физическо привличане между половете!То винаги съществува!

Става въпрос за интелектуални и културни разлики!Те винаги са съществували!

Така се стига до ситуация в която има чисто физическо привличане между половете и интелектуална и културна несъвместимост. Особено силно тя лъсва след осъществяване на полов акт.

Въпросът е - осъществяваш ли половия акт. И забележи - аз не говоря за интелектуални и културни разлики. Даже изобщо не....

Придавайки си вид какъвто жената отсреща ще хареса осъществявам половият акт. Но впоследствие след насищане на връзката със секс и изчерпването й си показвам рогата и разликите в характерите лъсват. Номера е това да не стане преди ебането защото ще се размина с него.

Което обяснява успехът ви.

Противоположностите се привличат, но не се обичат. Това мога да кажа аз.

Sometimes the answer is NO.

Толкова си права, Мръни.

Enchantment

Най-много ти помагат хора, които са различни от теб. Това как да не е любов?

Това което обичаш да правиш с мъжете по никакъв начин не те оприличава на тях. Това че не се разбираш с някой или че не намираш език с него в никакъв случай не ви прави противоположности. Даже незнам какво точно се има предвид с това..?

Помощта е зависимост.

Sometimes the answer is NO.

Затова има човешко общество. За да сме зависими от правила различни от нашите. Иначе не сме хора и не се обичаме, а сме само егоисти.

Помагат, разбира се. Доколкото разнообразяват, учат ни да разбираме по-добре, правят ни по-широко скроени и щастливи хора. И това може да е любов, а може и да е просто ведро човешко общуване.

Това което обичаш да правиш с мъжете по никакъв начин не те оприличава на тях. - разбира се, и аз не го твърдя. Просто казвам какво обичам да правя и с какъв тип хора. Които в крайна сметка не падат в живота ни със следобедния дъжд, а ги избираме, нали така?

А имах предвид, че лично при мен - работи правилото със сродните души, не ми се занимава с превъзпитание, не вярвам, че връзките, изпълнени с противоречия, са изпълнени със страст.

не ми се занимава с превъзпитание, не вярвам, че връзките, изпълнени с противоречия, са изпълнени със страст.

И аз така. Страстта няма нищо общо тук.

Enchantment

"не ми се занимава с превъзпитание, не вярвам, че връзките, изпълнени с противоречия, са изпълнени със страст. "

Прекалено много се обичате и смятате, че ако някой не е като вас няма да ви обича толкова или дори повече. А може да ви обича много повече именно, защото е различен от вас.

Въпросът не е колко той ще ме обича, а ще ли го обичам аз.

Enchantment

Нима не можеш да обичаш хората? И то да не можеш да обичаш хора, които теб те обичат.

Обичам ги, но любовната страст е различна.

Enchantment