Каскаден стомах.
3 отговора
0 прегледа
Каскаден стомах.
Имах следните симптоми - киселини, подуване на стомаха с обичайното прихлопване на сърцето и задух, обилно оригване без миризма след хранене, леки болежки зад гръдната кост - диагноза ГЕРБ. И започнах лечение с Ланзул.. обаче има една подробност - при изследване с бариева каша се оказа наличие на каскаден стомах, който според мен е основната причина на ядовете. Просто стомаха не поема цялата храна и прелива в хранопровода, та колкото и ИПП-та да пия, едва ли ще реша този проблем. Някакви идеи за третиране на каскаден стомах? Освен полягването (на ляво или на дясно беше 
)
)
Re: Каскаден стомах.
Аз бях с този проблем повече от 10 години. Началото му със сигурност е поне 5 години още по-назад, но той се появява много постепенно, така че не мога да кажа да е започнал някога. Последната 1 година се простих с него. Лекар тук няма участие, нито медикамент. Просветата го елиминира.
Повече от 10 години живеех с едно и също усещане всекидневно. Свикваш, защото не намираш нито една промяна - от тези, които предприемах, която да води до промяна в проблема ми с подуването на стомаха и пропускливостта на клапата му обратно към хранопровода.
Вечер не можех да отида да си лягам, защото до късно не ми спадаше подуването високо горе в стомаха и всяко лягане водеше до изливане на стомашни сокове в хранопровода и ужасно парене.
Тази есен се навършват 5 години откакто ми се случи и преживях сериозен кръвоизлив в стомаха. Спасиха ме в реанимацията. След това ми наредиха и пих две опаковки комплект антибиотици за хеликобактер-пилори. Изписаха ми лекарство (оказа се, че било за доживот), което влияе на жлезите, регулиращи киселинността. Не съм специалист. Лекарството е признато от медиците, че води до привикване и невъзможност за спирането му. Аз го пих 6 месеца и не намерих в него начин да се отърва от подуването на стомаха. То не влияе на това. Внимателно го спрях.
Проблема изчезна доста по-късно. Не съм го решил лесно. Обаче, със сигурност го реших. Всичко спря за доста кратък период време с промяна в една съставка в храната. Не е от избора между "лека" и "трудно-смилаема" храна. Нищо подобно. Сега храната се задържа кратко в стомаха ми, както беше много отдавна, и няма значение, какво ям! Мога да пия вино. И кафе започнах да пия. Нямам никакъв проблем и с това, но не бързам да се доверявам, че е така. Важното е че стомахът ми няма проблем с никоя храна. Никога повече няма да сложа в храната си това, от което се нарушава биологичния цикъл на разграждането й.
В началото на тази година предприех много сериозно и стриктно предпазване от глутен в храната. Това звучи невъзможно, но то не е сложно изобщо. Изисква грижата глутен да не се съдържа в продуктите, които се купуват и да не влиза в храната чрез подправки, и никакво хранене навън. На гости си казваш, че не ядеш глутен, хапваш само салата, и гледаш да е малко. След първите седмици започнах да забелязвам липсата на проблеми със задържане на храна в стомаха, а след половин година забравих, че съм имал тревоги за изпразването на стомаха.
За съжаление лекар не ми помогна. Единственото, което ме посъветваха, беше да избягвам дъвки и газирани напитки. Очевидно, че става дума за цикъла на захарите и аспартама. Прави бяха, че е свързано с цикъла на захарите.
Повече от 10 години живеех с едно и също усещане всекидневно. Свикваш, защото не намираш нито една промяна - от тези, които предприемах, която да води до промяна в проблема ми с подуването на стомаха и пропускливостта на клапата му обратно към хранопровода.
Вечер не можех да отида да си лягам, защото до късно не ми спадаше подуването високо горе в стомаха и всяко лягане водеше до изливане на стомашни сокове в хранопровода и ужасно парене.
Тази есен се навършват 5 години откакто ми се случи и преживях сериозен кръвоизлив в стомаха. Спасиха ме в реанимацията. След това ми наредиха и пих две опаковки комплект антибиотици за хеликобактер-пилори. Изписаха ми лекарство (оказа се, че било за доживот), което влияе на жлезите, регулиращи киселинността. Не съм специалист. Лекарството е признато от медиците, че води до привикване и невъзможност за спирането му. Аз го пих 6 месеца и не намерих в него начин да се отърва от подуването на стомаха. То не влияе на това. Внимателно го спрях.
Проблема изчезна доста по-късно. Не съм го решил лесно. Обаче, със сигурност го реших. Всичко спря за доста кратък период време с промяна в една съставка в храната. Не е от избора между "лека" и "трудно-смилаема" храна. Нищо подобно. Сега храната се задържа кратко в стомаха ми, както беше много отдавна, и няма значение, какво ям! Мога да пия вино. И кафе започнах да пия. Нямам никакъв проблем и с това, но не бързам да се доверявам, че е така. Важното е че стомахът ми няма проблем с никоя храна. Никога повече няма да сложа в храната си това, от което се нарушава биологичния цикъл на разграждането й.
В началото на тази година предприех много сериозно и стриктно предпазване от глутен в храната. Това звучи невъзможно, но то не е сложно изобщо. Изисква грижата глутен да не се съдържа в продуктите, които се купуват и да не влиза в храната чрез подправки, и никакво хранене навън. На гости си казваш, че не ядеш глутен, хапваш само салата, и гледаш да е малко. След първите седмици започнах да забелязвам липсата на проблеми със задържане на храна в стомаха, а след половин година забравих, че съм имал тревоги за изпразването на стомаха.
За съжаление лекар не ми помогна. Единственото, което ме посъветваха, беше да избягвам дъвки и газирани напитки. Очевидно, че става дума за цикъла на захарите и аспартама. Прави бяха, че е свързано с цикъла на захарите.
Re: Каскаден стомах.
Понеже, темата е за "каскаден" стомах, нека да обясня, какво мисля за появата на прегъването в стомаха, което постепенно става перманентна форма, разделяща го на две кухини.
Когато това не е генетична аномалия:
Това е прегъване, според мен от спазъм, който е адекватна реакция в старание да не се позволява на течностите в стомаха да се изливат обратно в хранопровода, когато диафрагмата притиска стомаха надоло за да не заема пространство нагоре в гърдите. Където клапанът не се затваря - или поради възпалена тъкан, или поради разтягане. Тези проблеми не възникват внезапно. Няма събитие на започване на проблема.
Прегъването е нагласяване към приоритетно по-тежките последици - паренето в хранопровода. Прегъването пък прави друг, очевидно по-приемлив проблем - по-трудно преминаването на храната през сгъвката. А това всеки си го преодолява като слага по-малко храна на едно ядене (само колкото се побира в горната кухина.
Но всеки забелязва, че много дълго тази храна остава горе и изключително бавно се разгражда. А стомашните сокове са доста.
Е, нормално, соковете се утичат през сгъвката. Те не помагат на храната да премине, нито я разграждат. Тяхната киселина намалява популациите от стомашната бактериална флора.
Решението на проблема не е контрол над киселинността, нито над количеството сокове. Тази храна трябва да се придвижи до дъното на стомаха и там тя ще бъде разграждана не само с по-малко количество стомашна киселина, но и по приоритет на съставките й, определен на базата на сензорите.
Това е моето разбиране. Не съм медик.
Когато това не е генетична аномалия:
Това е прегъване, според мен от спазъм, който е адекватна реакция в старание да не се позволява на течностите в стомаха да се изливат обратно в хранопровода, когато диафрагмата притиска стомаха надоло за да не заема пространство нагоре в гърдите. Където клапанът не се затваря - или поради възпалена тъкан, или поради разтягане. Тези проблеми не възникват внезапно. Няма събитие на започване на проблема.
Прегъването е нагласяване към приоритетно по-тежките последици - паренето в хранопровода. Прегъването пък прави друг, очевидно по-приемлив проблем - по-трудно преминаването на храната през сгъвката. А това всеки си го преодолява като слага по-малко храна на едно ядене (само колкото се побира в горната кухина.
Но всеки забелязва, че много дълго тази храна остава горе и изключително бавно се разгражда. А стомашните сокове са доста.
Е, нормално, соковете се утичат през сгъвката. Те не помагат на храната да премине, нито я разграждат. Тяхната киселина намалява популациите от стомашната бактериална флора.
Решението на проблема не е контрол над киселинността, нито над количеството сокове. Тази храна трябва да се придвижи до дъното на стомаха и там тя ще бъде разграждана не само с по-малко количество стомашна киселина, но и по приоритет на съставките й, определен на базата на сензорите.
Това е моето разбиране. Не съм медик.