За Ангелчо
5 отговора
0 прегледа
Re: За Ангелчо
Големият храм се напълни с миряни, от които никой не беше роднина на Ангелчо, защото неговите родители и сестра му отдавна не са между живите. Но дойдоха клирици и миряни да изпратят този, чието съществуване може да не ги засягаше особено, но отиването му отвори дълбинното добро в сърцата им. И го оплакаха, сякаш им беше близък и роднина - искрено и горчиво. Защото има моменти, когато сърцето ни говори, а умът се смълчава и дава тласък на волята ни да сторим нещо добро - малко, но все пак нещо добро, което сме могли, а не сме го сторили.
Горкият Ангелчо! От години стои пред храма и проси, никой не го пита гладен ли е, болен ли е, има ли нужда от помощ, пък като умрял, цялото гузно множество се струпало да му отслужва разкошно опело. Че и статии, и теми....
Кел файда!
Горкият Ангелчо! От години стои пред храма и проси, никой не го пита гладен ли е, болен ли е, има ли нужда от помощ, пък като умрял, цялото гузно множество се струпало да му отслужва разкошно опело. Че и статии, и теми....
Кел файда!
