И аз като Иван ...

Много се радвам на последните мнения, поздравления!
Най-после човешки постове!
Не мога и не искам да чета тези безкрайни тиради.
Искам да не пия. Знам за проблема си, но никой не ми вярва, освен децата ми.
Мъжът ми пие много и всеки ден, но отказва сериозни разговори на тема алкохолизъм - той не бил, а аз съм и до там ...
Един ден изтрещях и повиках по никое време приятелките си (които бяха в България). Почуствах се изключително! - всички дойдоха без да питат защо.
Казах им, че имам страхотен проблем и моля за помощ, но не ме разбраха...
Пиха с мен по едно, посъветваха ме да спра да рева, да се изкъпя и да не говоря глупости ... и така

Разкажете ми за Първия ден, моля!
Как взехте решението да е точно този ден, как и какво променихте?

Нямам ден без пиене поне от 5 години. Като чета Харакири, все едно съм пред огледалото (друг въпрос е, че изглеждам ужасно и въобще не се оглеждам)...

Ще се радвам ако има поне един отговор, в който да е и моето спасение

Здравей bodra2
питаш за първия ден, как съм взела решението да е точно този ден. Как и Какво промених.
След 3 дни пиене се събудих в ужасно състояние със синини навсякъде, не че не се бях събуждала и преди така. Бях се изложила с телефонни обаждания на непознати хора, абе пълен резил, не че не бях го правила и преди това. Но се погледнах в огледалото, а то не е приятна гледка и ми дойде едно изречение в главата. "Майка ти не те е родила, за да се докарваш в това състояние." Това ми се е запечатало. След това потърсих помощ във форум и ми отговориха хора с моя проблем. Писах си 2 седмици с тях, усетих подкрепа в моя така тъмен проблем, не можех да го извадя на светло пред други хора. Не е уместно някак си, а е и много срамно. Следвах съветите им. Така се ововах на сбирка на Анонимни алкохолици в града, където живея. Ходих на сбирки и слушах. Исках да не пия. А те не бяха пили от години. Почувствах се една от тях. И продължавам и до днес. А промяната, която се случи с мен е огормна и продължава да се случва. Дано да съм ти помогнала с моята историйка. Успех.

Благодаря ти за това изречение "Майка ти не те е родила, за да се докарваш в това състояние"!
Не смея да се оглеждам, защото виждам погледите на хората, когато се осмеля да изляза от дома. Извръщат погледа си и все едно питат "Къде е онази хубава жена?".

Не мога да отида на сбирка, а ако го направя ще е еднократно.

Трябва да се справя сама! Сама се докарах до тук, сама ще се върна в живота си.
Само нещо, много мъничко ми трябва, ама не знам какво е

Ще го открия, все някога

И аз като теб бодра 2. Като чета, все едно, че става въпрос за мен. И мъжът ми пие много, и той отказва сериозни разговори, и алкохолът се лее всяка вечер. Само, дето не съм събрала още приятелките си. Но едва ли и те биха ме разбрали.
Опитвам се сама да се справя с проблема, много чета във форума, спирам за по седмица-две, но дотам. Страшно е трудна тази борба, но още по трудно е , когато имаш дразнителя до себе си.
Сега отново ще се опитвам да спра, защото детето ми има нужда поне от майка- бащата почти е абдикирал от това задължение.
Пожелавам ти успех и нека си даваме кураж в тази неравна борба.

Здравей, Аполония!
Ти сигурно си много по-млада от мен, щом детето още има нужда от вас.

Твоята борба е много по-важна!
Казваш, че седмица - две не са ти проблем, е и за мен не бяха ... с годините става все по-трудно. Вече ми е проблем ЕДИН ден

И аз чета от години тук, но си мисля че щом прописах, нещата ще потръгнат.
Видях, че и ти си се регистрирала днес, дано това да е поличба за успех!

здравейте bodra2 и apolonija,
[линк]
На дадения линк съм описала как спрях пиенето без помощта на АА.
На сбирка на АА отидох по-късно, когато депресията ми се разви до степен <не мога повече>
Някъде съм писала вече, защо не отидох на сбирка. Някои писаници в този форум ми създадоха отблъскваща представа за АА. В ранимото ми тогавашно емоционално състояние не направих нужната крачка, а се мъчих сама.
Не искам да се повтарям, ако искате прочетете из постовете ми.
Днес, в такава ситуация, бих отишла на сбирка, и ако АА не ми помогне, тогава ще се мъча сама.
Ако някоя от вас има нужда и желание, може да ми пише на лични.
Успех, стискам ви палци да успеете.

Здравейте, момичета,
абсолютно съм сигурен в едно - хилядократно по-трудно е един алкохолик да се оправи сам, отколкото с чужда помощ и участие.
Няма да се впускам в историята или по-точно в предисторията на АА, защото все пак има и такава.
Но Бил У. и д-р Боб са открили нещо много просто и в същото време изключително - че когато двама алкохолици са заедно и обединят желанието си да не пият, за тях става по-лесно да не пият, отколкото ако всеки от тях стои в своята хралупа и се мъчи самичък да не пие.
На мнозина АА им помага и ги спасява, но не на всички. Видял съм и познавам много хора, които се оправиха благодарение на АА. Но видях и много хора, на които АА по различни причини не успя да помогне.

Но и едното, и другото не отменят простичкото откритие на Бил У. и д-р Боб.

Ако броя правилно, в тази тема ви преброявам три.
Защо не опитате простичкото откритие на Бил У. и д-р Боб?
Пък другото, както дойде

Edit: Ами ето че не броя правилно, сега преброих пак и ви преброих четири. Не, не съм пиян и тройното не ми се вижда четворно

Здравей bodra2
Аз също като теб усещах погледите на хората, това което се случваше с мен докато пиех не оставаше незабелязано. Но не можех да спра да пия въпреки че осъзнавах че съм се превърнала в плашило физически и психически. Даже си бях казала : Ами то се е видяло. Нямах мечти вече, всичко беше непостижимо, невъзможно, нямах измъкване. А не знаех защо е така. Питаш какво и как промених. От хора като мен, разбрах че това е болест. Не ми беше приятно, но имаше изход. Приех че съм болна и трябва да си вземам лекарството. В човешката природа е заложено, че като се почувстваш по добре спираш лекарствата, мислиш че си се оправил. Но има болести, а алкохолизма е болест, които не се лекуват, като сърдечно болните, могат само да се спре развитието им. И така стана при мен. Лекарството при мен са сбирки на АА. В момента съм в чужбина, но и тук си намерих такива. Ходя на тях, въпреки че понякога не ми се ходи, това е заложено в човешката природа. Помагат ми тези сбирки в чуждата страна да се интегрирам по някакъв начин и да направя нещо за болестта си. Успех.

Благодаря Ви за милите думи!!! Мина, и аз като теб чакам своя подарък или happy end. Ама явно така не става- безплатен обяд няма. Ами ще трябва тогава да се поизмъча- дано не стане само, както с цигарите - сто пъти съм ги отказвала. Не знам какво точно куца при мен - ентусиазирам се, спирам, радвам се на успеха си и след време, когато вече си мисля, че съм се справила, то те връхлита наново. Причини- колкото щеш, или по-скоро оправдания.
Некой - правилно си ни преброил четири, ама двете са вече на утъпканата пътека, а ние с бодра още при трънаците. Ще се радвам, след време да мога да се похваля, че и аз съм на равния терен.
Засега на сбирки не мога да ходя, но мога да ви чета, а пък вие да ни окуражавате и подкрепяте с бодра в тази ужасно неравна борба с тъпия алкохол. Или може би, не съм права- той е по-умен от нас, щом ни е сграбчил така силно в "прегръдката си".
Благодаря Ви още веднъж за подкрепата и се молете заедно с нас - да успеем.

аполония,
с цигарите и аз се борех постоянно и с всеки път ставаше по-трудно.Има много паралели в двете зависимости.Колкото повече пъти си отказвал отровата, толкова по-трудно ти е с всеки следващ път да спреш и количествата растат.
Много години преди да прочета в АА, че не трябва и капка да се пие и няма такова неща като контролирано пиене, бях осъзнала , че при пушенето без едно мога, с едно не мога.Тоест трябва да спра напълно.Това ми се отдаваше дори за години, но в случай на тежки душевни сътресения поддавах пак -една цигарка, много ми е тежко, защото ...За не повече от месец бях пак на кутия на ден.Накрая бяха 40 цигари и повече на ден.Същата картинка с алкохола.На 25 години можех и с месеци да не пия, на 30 редовно си пиех, на 35 количеството беше значително, на 40 не можех и ден без дозата, а тя ставаше все по-голяма.
Спрях, това беше най-трудното.Един път си казах, няма да разпусна след работа с бира, и така на другия ден i na po-drugija...
Алкохолът не решава проблема, а само го задълбочава.

Откакто спрях и двете ми се случиха много критични ситуации, но не реагирам както преди за успокояване с цигарка и питие.Стискам зъби, гледам да спася каквото мога.

Бодра2, как си? Държиш ли фронта?
Пиши и ще ти разправям истории от шипковия храст

Тонче, как си, как я караш?
Очаквам да пишете-поне една думичка-пием или не пием

Аз сигурно не съм най-подходящият човек да разкаже за пиенето или непиенето си - аз мога да кажа как беше при мен.
Пиех си значи аз както и когато си искам - немога да преценя дали е било всеки ден или през ден или през 3 или през 5 (никога не ми е правило впечатление и никога не съм обръщала внимание).И в един момент теста за бременност показа 2 черти-това беше 6.02.2009г.От този ден аз приключих с алкохола под всякаква форма.Никога не ми се допи нищо.И така още почти 4 години-бременността+ 2,6 г. кърмене И всички от всякъде ми обясняваха,че това е ненормално..(за кърменето) и че съм кукувица и бла-бла и така И след като родих на 10.10.2009г. , изпих първата си чаша алкохол лятото на 2012г. Не е геройство, даже никакво, просто споделям.
А относно първия ми ден-той беше преди доста години и беше труден, доста труден, като се замисля....труден,но не и невъзможен!!!
Тука, преди време имаше една потребителка, Еми се казваше....потърси нейните постове, прочети ги, не случайно те съветвам това...
Да искаш-значи да можеш!!!

Благодаря за подкрепата на всички (просто се "закачвам" за последния пост)!

Не пишех, защото трябваше да гледам внучката си.
Когато тя е у нас, просто изведнъж цигарите ми се намаляват с 2/3 и пия по 1-2 бири, е вечерта след къпането и нейното заспиване 1-1,5 уиски или водка, зависи какво пие мъжа ми.
Скоро ще се наложи да я гледам ежедневно и това ми дава страхотни надежди. Това дете ми е дар от Бога!

Много се надявам, веднага след празниците да кажа - Днес е първият ми ден!

П.П. На няколко пъти се опитвах да пиша вечер, да отговоря и на лично съобщение, но дир ме изхвърляше с някакви обяснения за ненамерен сървър. Преди години доста пишех из клубовете, но такова нещо не ми се беше случвало.

Виж на какво попаднах скоро. На мен ми хареса, дано и на теб ти допадне

[линк]

Петър Кралев
НАСОКИ ЗА ЛИЧНА ПРОГРАМА ПРИ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ОТ АЛКОХОЛИЗЪМ
Из “Психотерапия на алкохолизма”


[линк]

Благодаря ти бодра2, за горния линк.
Съдържателно, конкретно и ясно формулирано всичко, което един човек, имащ проблеми с алкохола трябва да знае.

Да е жив и здрав авторът.
Възхитена съм от компетентността му и от таланта му да облече знанията си в думи.

Много ми се иска да се даде линк и да се закарфичи темата като алтернатива на АА, но не вярвам това да стане.

бодра2 , страхотно попадение, че си ги открила тези " НАСОКИ..." и супер , че ни ги показа.

цитирам оттам най-интересното за мен:

- Не вярвай на етикети - на думи като „алкохолик”, „рецидив”, „болест за цял живот” и пр.
• Те са само за крайни случаи. Не вярвай, че веднъж алкохолик, това означава алкохолик за цял живот. Не може човек, който 3-5-7 години не е пил и живее пълноценно, да се счита за болен. Ако удържиш две години и животът ти се развива добре, значи си здрав човек. Останало е слабото място и предразположението, но толкова. Това още не означава болест.
******************
СУПЕР ФОРМУЛИРАНО и то не от Сульо и Пульо -


*********************
• Когато човек преодолее алкохолизма си, е добре да престане да се занимава и самоидентифицира с него като нещо, което ще го преследва цял живот.

Подобно натрапливо самоидентифициране със заболяване, което вече си преодолял или си на път да преодолееш, неминуемо би стеснило психологическите ти граници и би ограничило свободата ти. Познавам за съжаление такива хора, които се съгласяват да превърнат алкохолизма си в култ, на който да се прекланят, да се молят и от който да се страхуват цял живот – че ще пропият отново, че не могат да живеят нормално, че винаги са застрашени. Те почти не са в състояние да разговарят за нищо друго, като считат, че точно това ги пази трезви. Дори парадират по смешен начин наляво и надясно с алкохолизма си и с това, че не пият от еди колко си години. Програмата на „Анонимни Алкохолици” поощрява точно това. Да се центрираш върху един преодолян проблем, около който да се завърти цялото ти останало съществуване... Има нещо жалко в това.

ПРАВО В СъРЦЕТО НА КЛОНИНГИТЕ


*********************
Нормално е:
• - От време на време да сънуваш кошмари, че пропиваш.
Случва се периодично и на хора с пет или осем годишна трезвеност.

• - От време на време да имаш смущения в паметта.
Дългогодишната злоупотреба не е минала безнаказано за мозъка ти. Както един човек със счупен на две места крак, вероятно ще продължи за в бъдеще леко да накуцва или да усеща болки в крака през есеннозимния сезон. Всичко в тоя свят се заплаща.
• - От време на време да се проваляш в начинанията си и да търпиш неуспехи.
Няма вечни победители, това е само поза за наивници. Всеки човек се проваля в нещо. Да живееш пълноценно е риск, а всеки, който рискува, понякога губи. Научи се да приемаш не само печалбите си, но и загубите. Те са част от живота.


• - От време на време да ти се препие внезапно дори след години трезвеност.
Може да се случи при събуждане от сън, докато пътуваш в автобуса или при по-голямо вълнение. Нормално е, все пак това е бил упорито поддържан навик. Тоя род кризи обикновено траят около час, след което изчезват.
• - От време на време хората да постъпват така, както ти не би искал.
Безсмислено е да страдаш от това, всеки живее в различен свят и се движи по различна карта в различна посока. Да караш близките ти да постъпват винаги, както на тебе ти се иска, означава да се опитваш да ги контролираш. Бъди сигурен, че това няма да им хареса и ще доведе до конфликти.
• - От време на време околните да отхвърлят част от поведението ти и да получаваш откази.
Това че някой не харесва някоя твоя постъпка, не означава, че не харесва теб самия. Да си отхвърлен от важен за теб човек в момента, не означава, че си тотално дисквалифициран от него. Може просто моментът да е бил лош.

Много се радвам, че ти е харесало.

П.П. "Чаршафите'' отблъскват!

'' Познавам за съжаление такива хора, които се съгласяват да превърнат алкохолизма си в култ, на който да се прекланят, да се молят и от който да се страхуват цял живот – че ще пропият отново, че не могат да живеят нормално, че винаги са застрашени. Те почти не са в състояние да разговарят за нищо друго, като считат, че точно това ги пази трезви. Дори парадират по смешен начин наляво и надясно с алкохолизма си и с това, че не пият от еди колко си години. Програмата на „Анонимни Алкохолици” поощрява точно това.''

От същия автор цитат:

И бабите, ах тези баби, които задоволяват собствените си потребности да останат цял живот майки, като обсебват живота на децата, уж помагайки на родителите. А всъщност осмислят своя.

[линк]

До ден днешен страдам от това, че до 7 годишна възраст ме е гледала баба ми.И най-добрата баба НЕ Е МАЙКА.

''Аз също като теб усещах погледите на хората, това което се случваше с мен докато пиех не оставаше незабелязано. Но не можех да спра да пия въпреки че осъзнавах че съм се превърнала в плашило физически и психически. Даже си бях казала : Ами то се е видяло. Нямах мечти вече, всичко беше непостижимо, невъзможно, нямах измъкване.''

Много е тъжно, нали ...

Дано да успея да възстановя нещичко

Авторът с ник Новагодин пишеше едно време тук и се опитваше да казва и показва и др. гледна точка, човекът, но както всеки инакомислещ и него изгониха с камъни - тогава още Действащ Гуру беше Алки, а не като сега-Сив кардинал в сянка

Колко ли хорица са отказали и отблъснали с брътвежите си.....Дали не са равен брой спасените от АА и "дозагробените"...и то не от АА,ами от такива "последователи" тип Стефковци, Алкажи и прочие....творения.