Мисля си...

То не е отсега, от години е, но още търся отговори, много отговори.
Но... мислех си как понякога едно изречение, казано /написано/ в /не/подходящия момент, може да ни промени задълго... може би завинаги.
Преди малко повече от 4 години приех една поръчка за превод... която по силата на всякаква логика не трябваше да приемам.
И оттогава... нищо не е същото. Аз не съм същата.
Нещата се навързаха - защото книгите бяха не една, а три.
Покрай тях срещнах много нови хора.
Някои от тях познавам и сега.
Душата ми не е същата... или поне това, което е останало от нея. Защото тя остана в последната от тези книги.
Прочетох останалите книги на тази авторка. Пак поредица - само че не са три, а пет.
И им дадох каквото беше останало от душата ми.
Те няма да видят бял свят на български.
А аз знам, че трябва да ги преведа. Душата ми го иска. Заради мен - защото виждам себе си в някои от героите. Защото не мога да спра да мисля за това.
И...
Ако преди 4 години бях отказала онази поръчка, всичко това нямаше да се случи...
И дали щях да приема, ако знаех... какво ще се случи?

Не знам дали щеше да приемеш, но ми звучи сякаш е трябвало.
Само едно изречение едва ли може да постигне такъв ефект, но една книга - да. Тя е в състояние да промени представите.

Да, трябваше - макар и не по някакви практични причини. На същото това издателство преди години бях предложила мой готов превод, на нещо, което превеждах за удоволствие. Отказаха ми и не ме бяха търсили изобщо няколко години... до 2008-ма. Мисля, че приех, защото се почувствах ... "отмъстена" ... това е шега, разбира се, но тогава си помислих, че в случващото се има някаква... почти божествена справедливост.

Доколкото разбирам нещо хубаво ти се е случило? Но е породило и копнеж, който към момента не може да бъде случен. Или да кажем - сложно е, не е моментът.
Но да си готова да се лишиш от удоволствието да преведеш любим текст.... да прочетеш любим текст...... да откриеш нещо ново, което да те запали и погълне..... колко рядко на човек се случва да хареса дотолкова книга, филм, постановка, песен..... а заради тези моменти продължаваме да четем, гледаме, слушаме, да търсим следващия път, когато ще се срещнем със себе си по такъв безумен начин. Как би могла да съжаляваш?

Коя е тази авторка, кои са книгите?


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

Ами беше... не просто хубаво - беше неочаквано и зареждащо. Аз съм преводачка на художествена литература и едната книга, за която става зума, тогава /2008 г./ ми беше дадена за превод... съвсем неочаквано. После се оказа, че е част от трилогия; преведох и другите две. Както и да е - книгата беше "The Hunger Games /"Игрите на глада"/, авторката беше Сюзан Колинс. Беше изцяло ново преживяване - и ме промени завинаги. По-късно, докато чаках да ми пратят за превод последната книга от трилогията, ми попаднаха 2 книги от друга нейна поредица - "The Underland Chronicles" Подземни хроники"/ И всъщност точно тогава тя ме "хвана" окончателно. Това преживяване не мога да го опиша... не беше обсебване, не беше обикновен интерес...беше... просто тези книги ме хванаха за сърцето и не ме пуснаха. А не бяха мои... трябваше да ги връщам... Почти 3 пълни години в ума ми имаше само една мисъл: "Трябва да се добера до тях, трябва да ги намеря". И странното е, че не се съмнявах, че ще успея. Е... вече от 5 месеца са в ръцете ми. И продължават да ме очароват и променят. Продължавам да си ги представям преведени... и да знам, че няма да стане. Но дори и така... усещането, че са тук, че ги има, че всеки ден откривам в тях нещо ново... е безценно.

много мислиш. Не философствай върху живота, а го живей.

И какво точно те кара да мислиш, че не го живея? Само че освен това разсъждавам върху нещата, които изживявам - което, признавам, е почти вредно понякога.

точно това имах предвид.

Е, гледам да не "задълбавам" твърде много в мислене за неприятни житейски ситуации... но за други неща определено ми е страст да "дълбая".

чини ми се, че ще ти излезе прякор 'Уди Кълвача'.

Хайде, не се увличай.

.......трудно се намират отговори така е, особено на неща които наистина ти се случват, аз също не мога да се отърся от някои случки които ме разтърсиха из основи това лято, обърнаха живота ми на 180 градуса и също търся отговори ,но не ги намирам и дали ще ги намеря някога ...но пък се убедих че нещата от живота и книгите са просто като копие и оригинал ..зависи от коя страна на луната си ...

всичко е в ръцете ми .......мамка му

Сега, ти да не помислиш, че възразявам на тези неща, дето се случват? Нищо подобно, кефя им се, но просто не очаквах чак такива разтърсващи последици.
Много съм съгласна с последното ти изречение, може би точно това беше и една от причините да ми въздействат така тези книги - просто имаше твърде много неща, за които можех да кажа: "Там съм била, това съм го виждала" - не в буквален смисъл, но като усещания.
Аз съм от хората, на които наглед дребни неща могат да влияят силно и задълго... и за да дам пак пример с книгите... помня любими откъси години наред... отварям на любими страници, без да гледам... такава съм.

....аз също любите си книги почти ги знам наизуст, мога да ги чета винаги и при всеки нов прочит сякаш откривам все нови и нови неща ...но и въпросите стават повече , нищо няма по -хубаво от книгите , те са като водата, храната и въздуха ......вълшебен свят

всичко е в ръцете ми .......мамка му

Абсолютно. Мога да се подпиша под всяка дума от този постинг. Тъжното е, че имам много любими книги, за които няма с кого да говоря - затова си описвам впечатленията от тях в блога си. Аз не мога без книги - и професията ми е свързана с тях; а - малко извън темата - утре съм на панаира на книгата... мисля на връщане да наема товарен вагон, защото ще е трудно да пренеса цялата "плячка".

....на мен време не ми стига в повечето случаи и ще съм ти благодарна ако ми препоръчаш книги които са интересни

всичко е в ръцете ми .......мамка му

С удоволствие, но е добре да знам какви жанрове предпочиташ.

....ами исторически, романтични, философски, не харесвам булевардните романи и криминалетата, последните доста от тях съм прочела и ми идват малко еднакви , харесвам Оскар Уайлд, Уйлям Фокнър, Кърт Вонегът, Волтер...нещо от този сорт като жокер

всичко е в ръцете ми .......мамка му

Исторически - аз от няколко години превеждам доста исторически романи, свързани с английската история /15-16 в./ Сега тъкмо излезе един такъв, съвсем "пресен", е, даже не знам дали са го пуснали вече по книжарниците. Авторката е Филипа Грегъри, и това, което лично на мен ми харесва, е че обикновено повествованието се води от първо лице и е от името на някой, който е бил пряк участник в описаните събития - или близък техен свидетел. А и интересното е, че тя представя тези събития от гледна точка на жените, които са свързани с тях - и които доста векове наред са били, така да се каже, в сянка. Иначе като за исторически романи мога да ти препоръчам и Пол Дохърти, но неговите са малко по-сухи, по-тежки, защото той е първо историк, а след това писател.
Тази година с много голям интерес започнах да чета и Айн Ранд - "Химн", трите части на "Атлас изправи рамене", тази зима ще чета и "Изворът". Но за нея човек трябва да има много време - тези книги са доста философски, аз лично се връщах към едни и същи пасажи много пъти. Писани са преди повече от 50 години, а имаше неща, които ми звучаха като писани за събитията от последните 20-тина години /в икономически и политически план/.
Доста нови автори открих за себе си тази година - единият беше Карлос Руис Сафон: неговите книги не мога да ги нарека иначе, освен "пиршество за ума" - те просто не могат да се разкажат. Прочетох и някои уж познати автори в съвсем нова светлина... обогатяваща година беше.