За рибата

Денонощно слушаме и четем колко е полезна рибата и как задължително трябва да ядем поне веднъж седмично...

Моля, някой да ми каже - има ли значение и какво - в какъв вид се яде рибата? За здравословността? Например - прясна пържена, прясна панирана, прясна печена, варена, консервирана, осолена? И ако човек не обича да му смърди на риба в кухнята, а си хапва консервички - тон и пр, или си купува солена сельодка - това прави ли го "здравословнохранещ се"?


СПОРЕД МЕН! )))

за да се запазят много полезните омега три мастни киселини трябва да има термообработка на не повече от 150-160 градуса. по-мазните риби са за предпочитане.
нищо ли не помниш от това което говорихме по-миналата седмица. Нищо полезно няма в пърженето! за всяка полезна молекула риба , вкарваш поне пет канцерогенни от врялото олио!

печена или варена. в консервите има достатъчно други вредни съставки.

анонимен коментиращ: Големия зрив е най-новата измама да се отрече Бога и дарвинизма

Аз избягвам панирана риба заради брашното. По същата причина избягвам и пържена - и там слагат брашно, но по-малко, а и обикновено по капанчетата пърженето става с олио, а аз и него избягвам Рибата я ям печена на фурна или по-рядко на скара. Не знаех, че високата температура унищожава омега-3 киселините, жалко, ако е така. Всъщност съм чела, че се получава окисляване, което ги прави канцерогенни... Но сьомгата у нас просто не мисля, че става за ядене сурова. Не е толкова прясна, колкото е в скандинавските страни например. Затова - печена на фурна. Ориентировъчно знам, че е добре да не се позволява мазнините да започнат да пушат, а във фурната това не става, така че ми се струва, че печене на фурна е ОК.

Бяла риба на пара също ми е много вкусна.

Консервите обикновено са прекалено солени за моя вкус Не че не ги ям от време на време, но... Предпочитам горния вариант. Пушената сьомга също ми е прекалено солена и не я купувам.

С две думи, който както обича, но вредност има и в олиото, и в химиите в консервите, и в брашното (това особено при инсулинова резистентност/наднормено тегло).

[линк]

нищо ли не помниш от това което говорихме по-миналата седмица.

Нищо. Паметта ми има странната способност да ОТКАЗВА КАТЕГОРИЧНО някои определени информации. Свързани с определени области на бита.

Ако визираш вредата от пърженото - може би не съм го отчела като "говорено миналата седмица", защото съм го чувала поне няколко хиляди пъти през целия си живот. И, може и да е срамно, но все още не мога да разбера как така целият свят пържи, та се тресе открай време, и още е цял...до 21 декември, може би.

Не ми се връзвай. Просто съм си такава - доста лекомислена и незадълбочена по някои въпроси.

Тоест - искаш да кажеш, че ако ям пържена, осолена или консервирана риба - все едно, че не ям риба? Тоест - не се възползвам от полезността й?

Добре, че попитах. Сега ще спра напълно да ям риба...


СПОРЕД МЕН! )))

Аз избягвам панирана риба заради брашното. По същата причина избягвам и пържена - и там слагат брашно, но по-малко

Ти наистина ли не поглъщаш бяло брашно ДОРИ в количество - паниране на 2 чушки или 3 тиквички? Или парче риба?

Баща ми, Бог да го прости, почина миналата година на 89 години...през дългия си живот е ял такива неща, че ако ги опиша тук - сигурно по-голямата част от вас ще изпадне в шок...

Сигурно точно в този клуб изглежда ужасно глупаво това, което написах, ама какво да правя, като го мисля...


СПОРЕД МЕН! )))

Виж, аз ям брашно по изключение и по наистина много големи поводи, когато няма как да го избегна - Коледа, рожден ден (торта), и то тортите предпочитам да са с минимално количество брашно или дори с никакво, ако ме питат мен. Панирано и пържено нямам причини да ям - през лятото панирани чушки могат да се ядат и всяка седмица, а количеството на брашното не е толкова малко. Предпочитам да не си намирам поводи за "изключения". От време на време ям шоколад или някакъв десерт с повече сметана и минимално количество захар. Но ако тръгна всеки път да махам с ръка, че "айде този път от мен да мине, веднъж се живее", това ще е почти всеки ден. Аз лично предпочитам да не го правя, така ми е и по-спокойно, и резултатите ми са по-добри.

За баща ти - ами, явно не ти е предал същите гени, съжалявам. Баба ми е същата - в момента, да е жива и здрава, е на 92. Цял живот си е яла всичко, вкл. много тестено и сладко, а здравословните й проблеми са били сравнително незначителни - алергии, камъни в жлъчката, но нищо сериозно, слава богу. Но и двете й деца (майка ми и вуйчо ми) са с проблемен метаболизъм, вуйчо ми е диабетик вече, майка ми на периоди е била с повишена захар, тя също е и с тежък артрит, а и е с много наднормени килограми след ражданията. Така че майка ми не е баба ми, а аз не съм нито майка ми, нито баба ми, ако ме разбираш

И аз съм яла без никакви ограничения, така са ме отгледали от дете - с много захар и тестено, с много пържено, но също от бебе до миналата година цял живот бях с наднормени килограми плюс някои хормонални проблеми, плюс ставни проблеми, които се утежняват от килограмите. Така че аз имам сериозни причини да искам да се храня така, както се храня. Имам мотивация. И съм видяла резултати. Но пак от личен опит ти казвам - трябва търпение и трябва да си готова да си промениш навиците веднъж завинаги, и то коренно, ако се налага. Дали ще го направиш - ти си решаваш Аз аз себе си се убедих, че от вайкане и тръшкане няма полза. Имам определени гени - тях не мога да ги променя. С начина на хранене, който съм имала преди, на организма ми са нанесени сериозни поражения - това обаче поне донякъде мога да го променя. От мен зависи поне до известна степен. Предпочитам да търся начини, а не да търся оправдания.

[линк]

Е, защо я пускаш темата, като сама казваш, че не помниш и в другата ти тема какво са ти отговаряли? Извинявай, но това е доста дразнещо и неадекватно. Или ти пука, или не. Питаш хората и после все едно те са виновни, че ти казват истината и са техни правила, и те си го измислят. Като отказваш категорично определени информации, за какво ги търсиш?! Ми целият свят общо взето и пуши, и други неща прави. Но на хората поотделно им се случват някакви последствия. Не на целия свят накуп. Кой рак, кой диабед, кой СПИН. Щото хората и секс правят, така де - целият свят. Някои и със заразен правят и не се разболяват, а някои хващат вируса, но остават само носители, при други се активира. Това е животът, няма нищо за проумяване. И това, че хората от време на време ядат пържено, не значи, че всеки ден се тъпчат с него. Има и такива, де, но те са определени случаи, които се тъпчат май май и с други неща и не знаеш от кое по-напред са заприличали на...... там каквото. Хайде със здраве! Или Бон Апети! Все тая!!! Но избери едно от двете, защото така си изкарваш яда върху тези, които ти отговарят - имат желание да ти помогнат, а ти с отговорите си ги посичаш и дори леко се подиграваш. Така стои отстрани.

В отговор на:

---

ям брашно по изключение и по наистина много големи поводи, когато няма как да го избегна - Коледа, рожден ден

---

Аз и тогава не ям.
И съм далеч от идеята да се правя на оригинална или каквото там..
Дотолкова не ме изкушават въглехидратни.. неща, че просто са спрели да съществуват за мен. Гледам на тях като на.. играчки, да речем. Нещо, което не се яде - не се слага в устата, така казвах на сина ми като беше малък..

Гените не си знам, не искам и да ги знам, но съм изцяло убедена, че биологичната ми създателка е с наднормено тегло
Аз не искам да съм дебела. Просто не искам. Била съм - не е добре, не ми е добре.
Харесва ми да ме харесват - важно ми е, така да го кажем.

Колкото до темата на Уникална .. Чудя се, защо изобщо някой си прави труда да й отговаря и да си хаби напразно знанията, опита и съветите.
Не се извинявам, ако звуча грубо. По-грубо е упорството й, с което отхвърля всичко и сякаш се гордее с ината си, който може да вложи далеч по-креативно.. Наистина уникална.
То бива, то може, ама.. другари..!


п.п. А рибата... На фурна. С малко подправки, на ниски градуси, кратко време. То колко му трябва на това нежно месо..

Абе, аз съм била на мястото на УниКална и си спомням как съм разсъждавала тогава и какво съм говорела Та затова, вече с годините на трансформация зад гърба си, ми се ще от личен опит да помогна, защото съм минала през кажи-речи същото. Но отново от личния си опит знам, че докато на човек не му уври главата, за да възприеме шокиращи и неприятни за него истини, никой не може да му помогне Убедила съм се, че всеки трябва да си извърви пътя и да си направи грешките, а дали ще успее да си вземе поука - това вече не е сигурно Но без да си узрял за промяната в мисленето, не става.

Но също като теб и аз се харесвам много повече сега, а хората не го разбират Те ме били харесвали и преди, но аз не можех да се гледам в огледалото или на снимка преди и не искам да се връщам на изходната позиция Да не говорим, че наистина физическото усещане за лекота е много приятно.

[линк]

Не разбирам какво толкова те дразни. Аз задавам конкретен въпрос и очаквам конкретни отговори. Получавам всякакви - и извличам ползите от тях, нищо, че уж "забравям" това, което съм знаела отпреди (това го обясних много добре).

Мразя лицемерието. В случая за мен би се изразило в реакция "Благодаря за отговорите". Коментирам ги, отговорите, не само на ум, а и писмено. Това не пречи на добрите хора да продължават да ми отговарят. Очевидно искат да помогнат с нещо.

Помощ се получава ОТ ТАКИВА ХОРА. А не от другите, които непременно я дават само на някой, който ще им благодари коленопреклонно и няма да им каже какво мисли за помощта им. Впрочем - не "за помощта" - за опитите за помощ аз съм безкрайно благодарна. Работата е там, че всички хора сме различни. Това, което някой успява да направи за себе си - други не успяват. (Може би пък аз да съм успяла да направя ДРУГИ неща, които ти не си успяла??)

И още - не се намираме в класна стая, където, типично по български, детето (ако посмее) задава някой въпрос, а учителят, от висотата на положението си, тръсва отговор и, сигурен в компетентността си, изобщо не желае коментар...

Истината се ражда в дискусията. А не в дидактичните отговори и реакции от типа на: Що пък изобщо й отговаряте...


СПОРЕД МЕН! )))

И аз съм яла без никакви ограничения, така са ме отгледали от дете - с много захар и тестено, с много пържено, но също от бебе до миналата година цял живот бях с наднормени килограми

Вероятно затова си един от "добрите хора", които ми влизат в положението...

Наистина ти благодаря за труда, който полагаш, за да ми отговаряш подробно. Винаги мога да се върна и да си препрочета написаното. Може и да спазя нещо от него. Нищо, че на пръв поглед изглеждам неблагодарна.


СПОРЕД МЕН! )))

Обаче да узрееш за нещо не бива да значи да си нетолерантен към него.
Така поне мисля.

И аз пред години писах на една мацка нещо от сорта: "абе Клер, ти си интелигентна жена, как може да отслабваш с месо"
Само че аз обичам да се информирам и много чета, преди да отрека нещо. Хранила съм се разделно, тъпкала съм плодове до пръсване, гладувала съм, бе няма режим, дето да не съм го правила

Извървяла съм си пътя, дето се вика, намерила съм си истината - който иска да ме разбира Отдавна не обяснявам защо ям кашкавала с масло без хляб и как така от цяло печено пиле оставям две костици накрая

А това, дето хората ме харесвали и преди - хич не ме трогва, поради простата причина, че не го вярвам. (Но ти говориш за най-близките, а те не са обективни. И за мен не са коректив. Ако питам баща ми - трябва да съм към 70 кила, ама айде няма нужда..)
Може да не съм права, защото съдя по себе си - знам как гледам на поддържани мъже, знам как гледам занемарени такива.

Дразнят ме слабоволевите хора.
Хора, които в един момент се обзавеждат със здравословни проблеми, свързани с наднормено тегло, влизат във форуми за диети и хленчат и мрънкат, как си искат хляба и шоколада и как не могат да отслабнат.
Хора, които претендират за дискусия, но не позволяват такава, поради простата причина, че... си искат хляба и шоколада бе, нищо, че имат инсулинова резистентност.
Хора, които уж се вълнуват за здравето си, но в тях няма и грам готовност да си помогнат.

Просто аз не проумявам такива хора. Не ме интересува каква си ти в частност. Не ме вълнуваш. Питай си каквото искаш - аз пък имам право да се дразня от каквото аз си искам.
Нито ти преча, нито преча на другите да ти отговарят, нито ти можеш да ми кажеш какво да коментирам и какво не.
Според мен ти се отнасяш с неуважение към коментарите на другите. Това е.

Дразнят ме слабоволевите хора.

Сигурно е супер лесно да се дразниш от хората, които нямат нещо, което ти имаш...или го постигаш с лекота.

Все едно аз да кажа, че се дразня от немузикалните хора.

Ако не си забелязала - да имаш воля е ТАЛАНТ.

А в този смисъл - за един безволев за отслабване човек ДОРИ влизането в такъв форум и задаването на въпрос е ОГРОМНА КРАЧКА напред.

Ама кво ли те интересува теб...


СПОРЕД МЕН! )))

Интересува ме.
Всъщност ми е безкрайно интересно и винаги ми е било - като как някаква си храна, манджа, вкусотия ще ми катурне режима, който спазвам с цел опазване на здравето си?
Как така една торта е по-важна от наднорменото ми тегло, което със сигурност ще ми съкрати живота и ще го усложни до степен на постоянно правене на изследвания и висене по болници?

И не, не искам да векувам с орлите, но и не искам да се влача дебела и болна през малкото време, което ми е отредено тук. Наистина не искам.
И не съм виновна, че шоколадите не са ми по-важни от възхищението и одобрението в хорските /мъжките, да съм честна/ очи
А не е да нямам на какво друго да разчитам, повярвай ми.

Питаш - отговаря ти се, вземаш си каквото ти е полезно и... си възпитаваш волята, талантът си е талант - другото е практика, практика, практика..

Опитвам се да те надъхам, ако не си разбрала, може и да не съм добър човек, но не съм злобен

Сигурно имаме много сходна история с теб И аз съм минала и през разделното хранене, и през плодово гладуване, и при Байкова съм ходила

И изобщо - права си

[линк]

И аз съм минала и през разделното хранене, и през плодово гладуване, и при Байкова съм ходила

Ми да. И 90-дневната, и само зеленчуци с месо... Имам веднъж 24 кг смъкнати за 8 месеца. Да, гот ми беше. После се върнаха, няма да кажа с колко отгоре. За година и половина.

Но (отговарям и на двете) за съжаление в момента НАИСТИНА яденето ми доставя повече удоволствие от ВСИЧКО друго. Спасява ме от стреса, от лошото настроение. Мотивацията "да изглеждам добре" в момента просто не ме вълнува. Изглеждала съм твърде добре в миналото. Сега пък си хапвам...

И?

(Не се и опитвам да се оправдавам. Просто обяснявам. Най-точно казано - ОПЛАКВАМ СЕ.)


СПОРЕД МЕН! )))

Значи не си достигнала етапа, когато ще се мотивираш да направиш промени И това го разбирам, и съм минала през същото - ясно ми е.

Само имай предвид, че е важно да избереш такъв режим за сваляне на килограмите, какъвто можеш да поддържаш после цял живот. Защото си се убедила, че като се отслабне и после се върнеш на стария си начин на хранене, килограмите се връщат. Затова няма смисъл от диети, а трябва промяна на начина на живот, която е свързана и с промяна в начина на мислене. И един вид узряване.

[линк]

Но ти можеш да изпитваш удоволствие от храната и в по-малки количества и по-добро качество. Както когато човек много захар и сол слага и още повече и повече му се иска. А като не слага никакви, започна да усеща истинския вкус на храната, сетивата за вкуса се изострят. А и ще има удоволствие и от факта, че е хем вкусно, хем полезно. Просто трябва да се стигне дотам. Първо малко вкусова депривация и после салата от зеле със зехтин ще има божествен вкус.

"А това, дето хората ме харесвали и преди - хич не ме трогва, поради простата причина, че не го вярвам."
абсолютно!
няма такова нещо. Не знам как е било при вас, но при мен в един момент разни хора почнаха да се комплексират и да обясняват "ама добре си си, защо продължаваш да сваляш. не дей бе, хайде ела с нас да хапнем картофи/пица/бира " и тн.

анонимен коментиращ: Големия зрив е най-новата измама да се отрече Бога и дарвинизма